№ 1434
гр. Бургас, 08.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХХIII състав, в открито съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Галя Русева
при
секретаря И.Г. и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като разгледа докладваното
от съдията Русева административно дело № 794 по описа за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Производството
е образувано по жалба на Д.Ц.Й. ЕГН: ********** ***, срещу принудителна
административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на
упълномощения от него водач“,
постановена
на 01.04.2021 г. от М.В.К. – „инспектор транспортна служба, репатрация“ в
Общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас, по отношение на лек автомобил „**“
с рег. № *****, собственост на жалбоподателя.
С
жалбата се иска от съда да отмени изцяло обжалваната ПАМ като незаконосъобразна
и постановена в противоречие с материалния закон, както и да я прогласи за
нищожна. Сочи се, че не са били налице материалните предпоставки по чл.171, т.5 ЗДвП за налагане на сочената ПАМ. Наред с това, предявява се иск към Община
Бургас с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 55,20 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатена от ищеца-жалбоподател
такса за принудително преместване на наказателен паркинг на процесното ППС.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
поддържа жалбата и сочи доказателства. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът
по жалбата против административния акт - М.В.К. - на длъжност „инспектор транспортна
служба, репатрация“ в общинско предприятие „Транспорт“ към Община Бургас,
редовно уведомена, се явява лично и с юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли
същата да бъде оставена без уважение, сочи доказателства, не претендира
присъждане на разноски.
Ответната
страна по предявения иск за обезщетение по ЗОДОВ - Община Бургас,
представлявана от юрисконсулт Алексиев, оспорва исковата претенция и претендира
искът да бъде отхвърлен. Счита, че автомобилът правилно е бил репатриран, при
наличие на предпоставките на чл. 171, т.5, б.”б” ЗДвП, тъй като е бил паркиран
в нарушение на чл.98, ал.2, т.1 ЗДвП, като е препятствал влизането и излизането
на ППС, които да зареждат склада на обект, пред който перпендикулярно е бил
паркиран. Сочи доказателства и моли за присъждане на разноски.
Представителят
на Прокуратурата на РБ – контролираща страна, чрез прокурор от Окръжна
прокуратура Бургас, изразява становище за неоснователност на жалбата и на
предявения иск по ЗОДОВ и моли за отхвърлянето им.
Административен
съд Бургас, като взе
предвид подадената жалба и инкорпорираната в нея искова молба, становището на
останалите страни по тях и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На 01.04.2021 г.
в 09.58 часа в гр. Бургас, М.В.К. - на длъжност „инспектор транспортна служба,
репатрация“ в общинско предприятие „Транспорт“ към Община Бургас, е наложила
ПАМ – „принудително преместване на паркирано превозно средство без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач” по отношение на л.а.
марка „Шевролет”, с рег.№ ******, собственост на жалбоподателя, като изложените
в протокола, с който е наложена процесната ПАМ, мотиви сочат, че така описаното
ППС е било паркирано в к-с „Братя Миладинови” бл.92 гр. Бургас, пред
вход/изход, с което е станало пречка за достъпа до същия. За репатрирането е
съставен протокол в отсъствието на водача (л. 11 от делото), към който са
приложени 8 броя снимки на лекия автомобил /л.12-л.19/. От същите се
установява, че процесният автомобил е бил паркиран вдясно пред вход на жилищен
блок, но без да пречи на преминаването на живущите в него или на други граждани
при влизането или излизането от входа на блока, като същевременно процесното
ППС е било паркирано и непосредствено пред врата с табела „склад, не
паркирай!”, с посочено работно време от 08.00 до 18.00 часа, като на табелата
са изобразени знакът за забранено паркиране В-28, както и знак за принудително
преместване на автомобили.
Жалбоподателят
не оспорва така изложената фактическа обстановка, като не оспорва мястото и
начина на паркиране така, както са отразени на снимковия материал, но сочи, че
паркирането на собственото му МПС по този начин не изпълва нито една от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП, при които може да се
наложи ПАМ от вида на процесната. Твърди, че за правната квалификация на
нарушението съди от издадения му фискален бон за заплатената такса за
преместване на ППС от наказателен паркинг в размер на 55,20 лв. /л.5/, в който фискален
бон като основание е записано „преместване на ППС съгласно чл.171, т.5 ЗДвП“. В
този смисъл, жалбоподателят оспорва да е извършил нарушение, визирано в някоя
от хипотезите на чл. 171, т.5 ЗДвП, при наличие на които може да бъде наложена
ПАМ от категорията на процесната.
По делото е
представена от Община Бургас извадка от комбинирана схема на пътните знаци и
маркировката на к-с „Братя Миладинови” в района на бл.92 гр. Бургас към дата
01.04.2021 г., видно от която в този район няма знаци, забраняващи паркирането,
нито такива, указващи на принудително преместване на автомобили.
На собственика
на автомобила Д.Ц.Й. е наложена глоба с фиш № 0065450 /л.20/ за нарушение на
чл.98, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 01.04.2021 г. в гр. Бургас, к-с „Братя
Миладинови” бл.92, в 09.58 часа е паркирал лек автомобил „**” с рег.№ ******
пред вход/изход на предприятие, като на осн.чл.183, ал.2, предл.1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лв. Й. собственоръчно се е разписал във фиша, че
не оспорва допуснатото нарушение и че в 7-дневен срок ще заплати глобата.
По делото е
представен фискален бон № 50171183/01.04.2021 г. /л.5/, съгласно който за
извършеното репатриране е заплатена от Д.Й. такса в размер на 55,20 лева с ДДС
съгласно чл. 171, т.5 ЗДвП.
Разпитан е по
делото св. Н. – шофьор на репатриращия автомобил към 01.04.2021 г., който
заявява, че на мястото са били повикани вследствие подаден сигнал за
товаро-разтоварна дейност на вход-изход на склад и за паркиран автомобил на
входа на този склад, който препятства достъпа на камион, от който следва да
бъде разтоварена стока. Свидетелят сочи, че автомобилът на ищеца не е
затруднявал движението на други автомобили, че е бил паркиран пред вход на
блока, непосредствено пред самия вход, като е имало разстояние между него и входа,
но е бил затруднен достъпът до входа на склада, и че камионът не е могъл да
разтовари стоката по друг начин. Автомобилът е бил паркиран вдясно от входа на
блока, непосредствено до зелената тревна площ встрани, без да навлиза в нея. Мястото встрани от автомобила е било празно
и е липсвал неподвижен знак, съгласно ЗДвП, който да забранява паркирането на
автомобила.
Че мястото за
паркиране вляво от автомобила е било празно, се установява и от приложените по
делото снимки, като съдът счита, че от това място също е бил възможен достъп до
въпросния склад, предвид липсата на препятствие между свободното място за
паркиране вляво от автомобила и склада, от една страна, и непосредствената
близост на свободното място до склада, от друга.
При така изложените факти, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.149, ал.1, във връзка с чл.140, ал.1 от АПК /жалбата е депозирана в
Административен съд Бургас на 08.04.2021 год., а ПАМ е наложена с протокол от 01.04.2021
г./, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
В
протокола от 01.04.2021 г., с който е наложена ПАМ /л.11/, не е посочено
конкретното правно основание в закона, на което е издаден актът, а посочената
фактическа обстановка е непълна – записано е само, че процесният автомобил е
бил паркиран пред вход/изход и с това е затруднявал достъпа, но не става ясно
дали пред вход/изход на жилищна сграда, или на предприятие, а двете законови
хипотези са различни. Доколкото обаче по силата на т.3 от Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г.,
ОСГК на ВС на РБ, мотивите на административния акт може да се съдържат
и в други документи по административната преписка /в случая такъв документ е
издаденият фискален бон за заплатена такса за „принудително преместване
съгласно чл. 171, т.5 ЗДвП“/, следва да се приеме, че правното основание, на
което на жалбоподателя е наложена процесната ПАМ, е именно чл. 171, т.5, б.“б“ ЗДвП /такова е и изявлението на процесуалния представител на ответника в с.з.
на 20.09.2021 г./, а фактическото основание е свързано с твърдения на органа,
че автомобилът е бил паркиран пред вход/изход на предприятие по начин,
затрудняващ достъпа до него.
Разпоредбата на чл.171, т.5 ЗДвП предвижда в четири отделни
хипотези, че за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата
и за преустановяване на административните
нарушения се прилага принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач“, когато превозното средство е:
- б. а/ - паркирано правилно, но обстоятелствата налагат
неговото преместване;
- б. б/ - паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано
превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно
преминаването на другите участници в движението /в този случай разходите, направени във връзка с
преместването на превозното средство, са за
сметка на собственика на превозното средство/;
- б.в/ - без табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, или са
изминали 30 дни от отнемане или връщане на свидетелството за регистрация на пътното
превозно средство в Министерството на вътрешните работи;
- б.г/ - паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3
и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 след изтичане на разрешеното време за
паркиране, указано на неподвижен пътен
знак;
По силата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а,
4, т.5, б.”а”, т.6 и т.7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По отношение на
принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, не е
въведено изискване за издаването и́ в писмена форма, поради което същата
може да бъде разпоредена и устно, като не е посочен изрично и органът, който би
могъл да приложи тази мярка на административна принуда. Същият следва да бъде
определен по реда на чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, според който определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено
място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
С нарочна
Заповед № 1919/16.07.2018 г. на Кмета на община Бургас (л. 24 от делото), е
възложено на служителите на Общинско предприятие „Транспорт“ на длъжност
„инспектор транспортна служба, репатрация“ да прилагат принудителни
административни мерки по ЗДвП. Посредством допълнително споразумение към трудов
договор от 26.02.2018 г. (л.23 от делото), сключен между ОП „Транспорт“ и М.В.К.,
се установява, че лицето е преназначено именно на длъжност „инспектор
транспортна служба /репатрация/“, а съгласно представената длъжностна
характеристика на „инспектор транспортна, служба /спец. репатрация/“ (л. 21-22
от делото), се установява, че служителите на тази позиция имат задължение да
осъществяват контрол по спазване на ЗДвП. С оглед на така представените доказателства, следва да се приеме, че по
делото е доказана материалната компетентност на длъжностното лице, издало
разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил.
Мярката
е приложена при спазване на административно-производствените правила, като не
са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените.
Съгласно
чл. 98, ал.2, т.1 ЗДвП, престоят и паркирането са забранени пред входовете на
паркове, театри, кина, предприятия, както и на други места, където е възможно
да влизат или да излизат пътни превозни средства; т.2 – на платното за движение
и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато
това затруднява достъпа до тях. Според разпоредбата на чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП,
наказва се с глоба 20 лв. водач, който неправилно престоява или е паркирал
неправилно. Съгласно чл.189, ал.1 и ал.2 ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, като редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното.
Представеният
на л.20 от делото фиш № 0065450/01.04.2021 г. за налагане на жалбоподателя на
глоба в размер на 20 лв. е издаден именно на основание горецитираната
разпоредба на чл.98, ал.2 ЗДвП, която обаче неправилно се смесва от ответника
като фактически състав с разпоредбата на чл. 171, б.“б“, т.5 ЗДвП. Хипотезите,
при които може да се наложи ПАМ от вида на процесната, са строго лимитативно
изброени в разпоредбата на чл. 171, т.5 ЗДвП, не могат да бъдат разширително
тълкувани, тъй като са свързани с прилагане на принуда и ограничение спрямо
лицата, а там паркирането пред вход/изход на предприятие не е посочено като
фактическо основание за прилагане на подобна ПАМ. С други думи, описаният в
приложения по делото фиш фактически състав на нарушението по чл. 98, ал.2 ЗДвП
е основание единствено за налагане на глоба по чл. 183, ал.2, т.1 ЗДвП, но не и
за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.5 ЗДвП. Двете нарушения са различни като
фактически състави и имат различни правни последици като санкция. По тази
причина, доколкото нарушението на чл. 98, ал.2 ЗДвП от страна на жалбоподателя
не е предмет на настоящото дело /още повече, че така наложената с фиша глоба е
окончателна и не подлежи на оспорване/, то съдът намира, че не следва да
обсъжда въпроса дали са били налице законовите предпоставки за налагане на
посочената глоба от страна на органа.
Предметът
на настоящия спор е очертан около това налице ли е в случая хипотезата по чл.
171, т.5, б.“б“ ЗДвП, въз основа на която е приложена ПАМ.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага следната ПАМ – „преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач“, когато
превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението. В този случай лицата по чл. 168 от ЗДвП
уведомяват районното управление на МВР, от територията на което е преместен
автомобилът, за новото местоположение на превозното средство; разходите,
направени във връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на
собственика на превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане
на тези разходи, а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се
начислява от момента на уведомяването на районното полицейско управление.
Разпоредбата
на чл.171, т.5, б.”б” от ЗДвП предвижда три отделни хипотези, при наличието на
които следва да се наложи мярката – когато превозното средство е паркирано в
нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно
средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
В случая,
безспорно не са налице тези хипотезите - превозното средство не е било паркирано
в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен
знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство,
тъй като видно от комбинираната схема на Община Бургас, в района изобщо липсват
поставени подобни забранителни неподвижни пътни знаци; не са налице и
хипотезите процесното ППС да прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението, нито да създава опасност за преминаването на другите
участници в движението. Съгласно § 6, т.28 от ДР на ЗДвП „участник в движението” е всяко
лице, което се намира на пътя и със
своето действие или бездействие оказва влияние на движението по пътя, като
такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата, работещи на пътя.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че автомобилът на
жалбоподателя не се е намирал на пътя, т.е. на платното за движение, и като
такъв не може да бъде третиран като участник в движението по смисъла на §6,
т.28 от ДР на ЗДвП. Същият е бил паркиран на указаното за това пред входа на
блок 92 в к-с „Братя Миладинови“ място за паркиране и не е пречел по никакъв
начин на движението на други автомобили, нито е създавал опасност за
преминаването на другите участници в движението. Дали автомобилът на
жалбоподателя е пречел, или не, на камион, който е следвало да паркира на
същото място, за да разтовари стока за склада, находящ се до входа на блока, е
въпрос, който няма отношение към наложената ПАМ, защото, както беше отбелязано
по-горе, такова фактическо и правно основание в закона за принудително
преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия
собственик липсва. Отделно от това, за пълнота следва да се посочи, че
гореописаната фактическа обстановка не изпълва и хипотезата на чл. 171, т.5,
б.“а ЗДвП /на която органът дори не се позовава/, тъй като от доказателствата
по делото не може да се обоснове извод, че става въпрос за правилно паркирано
ППС, което поради обстоятелствата се е налагало да бъде преместено – както
поради това, че мястото вляво от автомобила на жалбоподателя е било свободно и
там е могъл да паркира зареждащият склада камион, така и поради факта, че дори
и да не беше така, това не би могло да се счита за „обстоятелство“ по смисъла
на чл.171, т.5, б.“а“ ЗДвП, обосноваващо прилагането на посочената принуда
спрямо жалбоподателя.
По изложените съображения, съдът намира,
че е налице основанието по чл.146, т.4 от АПК за отмяна на оспорената
принудителна административна мярка, която се явява незаконосъобразна, постановена
в нарушение на материалния закон и необоснована. В този смисъл, жалбата следва
да бъде уважена.
Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал.1 АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ АПК. Според чл.
204, ал.2 АПК, искът може да се предяви и заедно с оспорването на
административния акт до приключване на първото заседание по делото. В случая
това е сторено от ищеца с жалбата, инкорпорираща искова молба по чл. 1 ЗОДОВ,
като съдът намира така предявения иск за обезщетение за допустим. Съгласно
чл.1, ал.1 ЗОДОВ, субсидиарно приложим по силата на препращащата норма на чл. 203,
ал.2 АПК, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Исковете
се разглеждат по реда, установен в АПК – чл.1, ал.2 ЗОДОВ. Според чл.205, ал.1 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите. В случая вредите са причинени от незаконосъобразен акт на
длъжностно лице, натоварено от Община Бургас да упражнява контрол по спазване
правилата на ЗДвП, поради което съдът счита, че Община Бургас е активно
материалноправно легитимирана да отговаря по същия.
Разгледан по същество, искът по чл.1 ЗОДОВ е основателен, тъй като е доказан по основание и размер. По делото нямо
спор между страните, че в съответствие с разпоредбата на чл.171, т.5, б.“б“ ЗДвП ищецът е направил разходи във връзка с преместването на превозното
средство, които са в размер на 55,20 лв. съгласно представения фискален бон.
При неправомерност на наложената ПАМ, основателен се явява искът по чл.1 ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за вредите, които ищецът е претърпял като
последица от този незаконосъобразен акт. Ето защо Община Бургас, отговорна по този иск, следва да бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата от 55,20 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от него имуществени вреди вследствие преместване на 01.04.2021 г. на
собственото му МПС на наказателен паркинг.
При този
изход на спора и предвид направеното искане от страна на ответника Община
Бургас за присъждане на разноски, такива не й се следват, като не следва да се
присъждат разноски и на ищеца-жалбоподател, поради липсата на направено искане
от страната в този смисъл.
Водим от
горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
ХХІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Ц.Й. ЕГН: ********** ***, принудителна
административна мярка „преместване на паркирано пътно
превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач“, постановена на 01.04.2021 г. от М.В.К. – „инспектор транспортна
служба, репатрация“ в Общинско предприятие „Транспорт“ на Община Бургас, по
отношение на лек автомобил „**“ с рег. № *****, собственост на жалбоподателя.
ОСЪЖДА Община
Бургас да заплати на Д.Ц.Й. ЕГН: ********** ***, сумата от 55,20 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди вследствие
преместване на 01.04.2021 г. на собственото му МПС „**“ с рег. № *******на
наказателен паркинг.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 -дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: