№ 226
гр. Перник , 22.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и втори март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:РЕНИ П. КОВАЧКА
Членове:ТАТЯНА И. ТОДОРОВА
МАРИЕТА С. ДИНЕВА-
ПАЛАЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Въззивно гражданско дело № 20211700500142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Г. срещу решение № 260569/29.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 4841/2019 г. на Районен съд-Перник, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу С. Е. И. обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане сумата от 2 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, и сумата от 3 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени от увреждането неимуществени вреди, ведно със законната лихва
за забава върху двете суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.08.2019 г.
до окончателното им изплащане, както и иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да
извърши необходимия ремонт на вътрешната водопроводна и канализационна инсталация
на жилището си. С решението в тежест на ищеца са възложени направените от ответницата
разноски в първоинстанционното производство.
По изложени в жалбата съображения за неправилност поради допуснати нарушения
на процесуалния закон и необоснованост, се иска решението да бъде отменено и
предявените от жалбоподателя искове да бъдат изцяло уважени. Жалбоподателят оспорва
извода на първоинстанционния съд, че ВиК инсталацията на ап. 71, собственост на
ответницата, е изправна и че причината за теча в неговия апартамент е каменинова тръба в
участъка на междуетажната стоманобетонна плоча. Твърди, че камениновата тръба
функционално обслужва жилището на ответницата, поради което счита, че тя има
задължение да я ремонтира и подмени. Намира за противоречиви и нелогични мотивите на
районния съд относно наличието на теч в апартамента му. Поддържа, че е следвало да бъде
кредитирано заключението на вещото лице Г.Д., въпреки че същото е почивало само на
предположения, доколкото според жалбоподателя въз основа на предположения са
изготвени и първоначалната единична, и по тройната съдебнотехническа експертиза.
Навежда доводи за необективност и непълнота на заключенията на вещите лица. Твърди, че
вещите лица по тройната експертиза не са извършили хидравлична проба и че едното от
тях- К.Р. е участвало при огледа по първоначалната експертиза. Релевира и твърдения за
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при призоваването му за съдебното
заседание, проведено на 03.12.2020 г., което счита за нередовно. В тази връзка с въззивната
1
жалба е направено доказателствено искане за допускане на повторна тройна
съдебнотехническа експертиза, която да отговори ясно и обективно на формулираните пред
първоначалната тройна СТЕ въпроси.
Въззиваемата страна- С. Е. И., с писмен отговор, подаден чрез адв. Р.М. в
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК, е оспорила жалбата като неоснователна и
моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установи, че подадената въззивна жалба е допустима (подадена е в срока по чл. 259 ГПК
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна,
имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл.
260 и 261 ГПК, поради което образуваното въз основа на нея дело следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните бъде дадена възможност да
изразят становище по доклада и им бъде указана възможността за доброволно уреждане на
спора.
Настоящият съдебен състав намира за недопустимо направеното от жалбоподателя с
въззивната жалба доказателствено искане. Съгласно чл. 266, ал. 1 ГПК във въззивното
производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят
доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното
производство. С мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е разяснено, че доколкото разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК
ограничава обхвата на дейността на въззивния съд, последният може да приеме, че
първоинстанционният съд е приел за установен факт, който не се е осъществил, или че не е
приет за установен факт, който се е осъществил, само ако въззивната жалба съдържа
оплакване, че даден релевантен за делото факт е погрешно установен. Въззивният съд може
да приеме определена фактическа констатация за необоснована само при наличие на
оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение в тази му част.
Необходимост от ново установяване на факт пред въззивния съд възниква и когато
доказването на този факт е извършено в нарушение на съдопроизводствените правила и
въззивната жалба съдържа оплакване за това. В случая жалбоподателят не е оспорил в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК тройната съдебнотехническа експертиза, докато е траело изслушването