Р
Е Ш Е Н И Е
№
4280 / 10.12.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд, ХІV състав, гражданско отделение в публично
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и десета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д.№
8632 по описа за 2008 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
извършването.
С влязло в сила решение № 1889 от 12.06.2009 г. съдът е допуснал
извършването на съдебна делба на недвижим
имот с административен адрес ****, представляващ магазин с площ от 99.23 кв.м., при граници: ул."****",
ул."****" и частни имоти ведно с прилежащите му 7.5729 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху УПИ, попадащ в
кв.110 по плана на 7-ми м.р. на гр. В. при граници: от две страни улици, имот №
2а и имот № 4, придобит от * на
Нотариалната камара, с район на действие - района на ВРС, вписан в Служба по
вписванията при ВРС акт № 9, том ХІІІ, дело № 2857/06 г. при равни квоти между съделителите
Т.С.С. и Д.Щ.П., на осн.чл.34
от ЗС.
В първото по делото заседание
след влизане в сила на решението за допускане на делбата съдът е приел за
разглеждане претенцията на ответницата Д.Ц. против ищцата Т.С. за заплащане на сумата от
30 000 лева, представляваща стойността на
направените разноски за извършени
в имота подобрения с които се е увеличила неговата стойност за периода м.март
В съдебно заседание проведено на 23.03.2010 г. ответницата е уточнила,
че подобренията са извършени със знанието на ищцата.
Ищцата оспорва претенцията като неоснователна. Твърди, че ответницата не
е правила каквито и да е подобрения в съсобствения
имот, имота е закупен от предишния собственик във вида и състоянието в което се
намира към момента. В писменното си становище твърди, че подобренията са извършени без нейно
съгласие.
По отношение прекратяването на съсобствеността на недвижимия имот за да се произнесе съдът съобрази следното:
От заключението на проведената СТЕ
което съдът цени като компетентно дадено се установява, че имота е реално поделяем на два дяла след извършване на преустройства и
изготвяне на инвестиционен проект. Пазарната стойност на същия е 163 000 лева.
Съдът като взе предвид, че се
извършва делба на съсобствен недвижим имот – магазин,
както и че съгласно заключението на СТЕ от 16.03.2010 г. същият да е реално поделяем
на два дяла с извършването на значителни преустройства и като взе предвид че страните не са направили искания измота да бъде разделен на два дяла след одобряване от общината на изготвен на тяхни
разноски инвестиционен проект, намира че в случая делбата следва да се извърши по реда на чл.
348 ГПК чрез изнасяне на имота на
публична продан.
По претенцията на ответницата
против ищцата: С оглед наведените от
страните твърдения и възражения, съдът намира, че доколкото ответницата не е
установила, че съсобственика й е дал
съгласие да се извършат описаните в молбата подобрения в съсобствения
имот, както и че липсват твърдения от страна на ищцата същата да се е
противопоставяла на тяхното извършване, съдът намира, че предявената от Д.Ц.
против Т.С. претенция следва да се квалифицира като такава с пр.осн.чл.61, ал.1 ЗЗД – в този см.ТР № 85 от 02.12.1968 г. по
гр.д.№ 149/68 г. на ОСГК, р № 1072/14.11.2008 г. по гр.д.№ 4295/07 г., ВКС, ІV г.о и др.
От заключението на проведената
СТЕ от 18.10.2010 г., което съдът цени като компетентно дадено се установява,
че не са открити строителни документи за
ремонт и реконструкция на магазина към
От показанията на свидетелят К. се
установява, че до
От показанията на свидетелят С. се установява, че през
Съдът цени показанията на свидетелите С. и К. като кореспондиращи с останалите доказателства по
делото и заключението на СТЕ. Същите свидетели са участвали пряко в ремонта на
магазина и имат преки впечатления за същия и извършените в него ремонтни
дейности. Показанията на свидетеля К.
не са достатъчно пълни и категорични за да обосноват обратния извод, а именно,
че в процесния имот не са направени описаните
подобрения. От показанията на същия
свидетел се установява, че когато имота бил негов в същия имало сервизни помещения с В и К и ел. инсталации и магазина
функционирал като такъв. Дори и да се
приемат за установени тези факти, а именно, че
когато свидетелят бил собственик на процесния
магазин до
По възражението на ищцата, че подобренията са правени без нейно съгласие
и без издадени строителни книжа, съдът
намира следното: Съгласно разпоредбата на
чл. 61, ал.1 ЗЗД подобрителят има право на
половината от стойността на разноските, със спестяването на които другата
страна се е обогатила. От събраните в
производството доказателства съдът намира за безспорно установено, че подобренията в имота са направени от съделителката Ц. и
същите съществуват към момента на постановяване на решението. В случаите,
когато съсобственикът упражнява фактическа власт над съсобствен
имот, не може да се приеме, че той владее само за себе си. Следва да се приеме,
че той владее както за себе си, така и за останалите съсобственици до доказване
на противното. В случай, че съсобственика извърши подобрения в съсобствен имот без да е променил намерението си да владее
като такъв, то отношенията му с останалите съсобственици следва да се уредят по
правилата на водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласие на
останалите съсобственици. Ответницата не е установила наличието на съгласие от
страна на ищцата за извършването на подобренията в подкрепа на твърденията си,
а ищцата не е ангажирала доказателства,
че изричното се е противопоставила на
извършването на същите подобрения. Пазарната цена на имота към датата на
придобиването му от страните е 104 125 лева, видно от нот.акт
№ 9, том ХІІІ, дело № 2857/06 г.,
пазарната стойност на същия към момента на извършване на делбата е
163 000 лева, съгласно приетото
заключение на вещото лице по СТЕ, неоспорено от
страните. Съдът намира, че доколкото
същите подобрения безспорно са увеличили стойността на съсобствения
имот, ищцата дължи на съсобственика
си обезщетение на осн.чл.61, ал.1 ЗЗД като следва да й възстанови
половината от стойността на разноските за същите подобрения, с които се
е увеличила стойността на имота при притежавани от нея права за ½ ид.част от същия.
По второто възражение на ищцата за липсата на строителни книжа, съдът
намира, че то също е неоснователно по следните съображения: Твърди се, че
подобренията са извършени като незаконен строеж, поради което и не се дължи
обезщетение за същите. В правната теория – ППВС № 6/1974 г. се приема, че не се
дължи обезщетение за незаконно строителство, което подлежи на премахване или
отнемане в полза на държавата или има искане от собственика за премахване на
построеното. По делото липсват такива даннни, както и
не са наведени възражения в този смисъл.
Освен това от заключението на СТЕ
е установено, че за част от
строително-ремонтните дейности въобще не се изискват такива строителни
книжа.
От събраните в производството доказателства съдът намира, че претенцията на ищцата с пр.осн.чл. 61, ал.1 ЗЗД
е частично основателна за сумата от 10
640 лева, представляваща ½ от стойността на заплатените от
съсобственика разноски за направените
подобрения в имота, а за горницата до
претендираните 30 000 лева същата е неоснователна и следва за се отхвърли
за тази част.
С оглед
стойността на дяловете всеки от съделителите следва
да заплати държавна такса на осн.чл.355 ГПК в размер
на по 3260 лева. Ищцата следва да заплати и държавна такса за уважената част на
иска с пр.осн.чл.61, ал.1 ЗЗД в размер на 425.60
лева, а ответницата следва да заплати държавна такса за отхвърлената част на
този иск в размер на 774.40 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕН НА
ПУБЛИЧНА ПРОДАН недвижим имот с административен адрес ****, представляващ
магазин с площ от 99.23 кв.м., при
граници: "ул."****", ул."****" и частни имоти ведно с
прилежащите му 7.5729 % идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху УПИ, попадащ в кв.110 по плана на 7-ми м.р. на гр.Варна при
граници: от две страни улици, имот № 2а и имот № 4, придобит от страните чрез
правна сделка - договор за продажба, обективиран в нот.акт № *, том І, дело № 75 от 01.03.2006 г. на нотариус
В. П., с рег.№ 205 на Нотариалната камара, с район на действие - района на ВРС,
вписан в Служба по вписванията при ВРС акт № 9, том ХІІІ, дело № 2857/06 г. при първоначална оценка, определена от
съдебен-изпълнител, като след извършване на проданта получената сума следва да
се разпредели поравно между съделителите Т.С.С. и Д.Щ.П.,
на осн.чл.348
от ГПК.
ОСЪЖДА Т.С.С., с ЕГН **********
да заплати на Д.Щ.П., с ЕГН **********
сумата от 10 640 /десет хиляди шестстотин и четиридесет/ лева, представляваща стойността на
половината от разноските за извършени в
имота подобрения, с които се е увеличила неговата стойност, съобразно дела,
който притежава – ½ ид. част, представляващи: направа на цели витрини пред
всеки магазин от алуминий и единични стъкла с дебелина от
ОСЪЖДА Т.С.С., с ЕГН **********
да заплати държавна такса по иска за делба в размер на 3260 /три хиляди двеста и шестдесет/ лева и
държавна такса за уважената част на иска на ответницата с пр.осн.чл.61, ал.1 ЗЗД в размер на 425.60 /четиристотин двадесет и пет лева и 60 ст./ лева,
на осн.чл.355 ГПК
ОСЪЖДА Д.Щ.П.,
с ЕГН ********** да заплати държавна такса по иска за делба в размер на 3260 /три хиляди двеста и шестдесет/ лева и
държавна такса за отхвърлената
част на иска й против ищцата с пр.осн.чл.61, ал.1 ЗЗД
в размер на 774.40 /седемстотин
седемдесет и четири лева и 40 ст./ лева, на осн.чл.355 ГПК.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на
съобщенията до страните.
Районен
съдия: