РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Велико Търново, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА
като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Гражданско дело №
20214100100487 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и
договорите.
Ищцовата страна – К. А. К. - излага в исковата си молба, че на 29.10.2020
година, около 18:30 часа, на главен път I – 5 км. 77 + 500 в село П. К., претърпял
транспортно произшествие. При опит да завие на ляво, бил ударен от изпреварващ го
автомобил, собственикът на който имал застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество.
Вследствие на удара получил редица травми – фрактура на шиен прешлен,
увреда на нерва на дясната ръка, прорезна рана, кръвонасядане на дясното коляно,
охлузване на лявото, травма на гръден кош и корем, довели до продължителни страдания.
Транспортния инцидент се отразил и на психиката на ищеца – стрес, тревожност нарушения
в съня и апетита за продължително време. По повод на наложилото се лечение направил
разходи.
По реда на настоящото производство претендира репарация на търпените
неимуществени и имуществени вреди в размер на сумата от 40 000 лв. за неимуществените
и на 72,95 лв. за имуществените, законна лихва върху всяко от вземанията от 17.11.2020
година насетне – датата, на която е поискал извънсъдебно изплащане на застрахователно
обезщетение, и разноските по делото.
Ответната страна – „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София – признава застрахователното
правоотношение с водача на автомобила, участвал в транспортния инцидент, но оспорва
1
исковете с доводи за недоказаност на твърдяните вреди. Застрахованият водач не носел
отговорност за настъпването му. В отношение на евентуалност – ако ищецът е претърпял
вреди, оспорва се причинната им връзка с инцидента. Твърди съпричиняване на
увреждането – ищецът не е ползвал предпазен колан. Законна лихва можело да се начислява
от датата на предявяване на исковете, защото полученото на 17.11.2020 година от ищеца
искане за изплащане на обезщетение не било придружено с необходимите за целта
документи. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3
от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено:
На 29.10.2020 година, около 18:30 часа, на главен път I – 5 км. 77 + 500 в село
П. К., ищецът, след своевременно подаден сигнал, предприел маневра завой наляво, когато
бил засечен от изпреварващ го автомобил Фолксваген голф с регистрационен номер ...... –
приетата от съда и неоспорена от страните техническа експертиза и показанията на
свидетеля Т.С.. За този автомобил собственикът има застраховка „Гражданска
отговорност“, в сила към момента на транспортния инцидент – признанията на ответника в
отговора на исковата молба. Като резултат ищецът е получил травмите, описани в исковата
молба, причинили продължителни страдания – изслушаната по делото медицинска
експертиза и показанията на свидетелката Х. Т..
Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност на предявените
искове.
Непозволеното маневриране на застрахования автомобил обективно
причинява сблъсъка с автомобила, управляван от ищеца, и твърдените по исковата молба
увреждания. Фактите запълват фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и този на чл. 432
от КЗ.
Продължителността на страданията, търпени от ищеца, аргументира съда да
приеме, че репарацията им изисква сума, равна на исковата – чл. 52 от ЗЗД. Вещото лице от
медицинската експертиза изрично подчертава тази продължителност. Така искът за
обезщетение за неимуществени вреди е основателен вцялост и следва да бъде уважен,
според поисканото.
Казаното важи и за иска за обезщетение за имуществени вреди. С
приложените на листи 15 и 16 от преписката по делото фактури претенцията е доказана
както по основание, така и по размер.
Исковете следва да се уважат ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД,
съгласно особеното правило на чл. 497 от КЗ.
Доводите на ответника са неоснователни.
Уврежданията са доказани с нарочни доказателства и развитото в обратна
насока виждане на ответното дружество не може да бъде споделено. Още по-малко -
доводът за прекомерност на търсеното обезщетение в съпоставка с уврежданията.
2
Тезата за правомерно поведение на застрахования водач е в непримиримо
противоречие с доказания по делото начин на маневриране – изпреварване на автомобил,
подал вече сигнал, че ще завива наляво. Такова шофиране е не само неправомерно, но е
причина за сблъсъка с управлявания от ищеца автомобил и обективно причинява травмите
на последния. Затова доводът за липса на причинна връзка между вредите и поведението на
застрахования не може да бъде споделен.
Тезата за съпричиняване не държи сметка за страничния характер на сблъсъка
между двата автомобила. Предпазният колан би имал значение ако вредите бяха по лицето и
главата на пострадалия, най-често получавани при челен удар. В насока, че ищецът е бил с
поставен колан, е предположението на вещото лице-медик, че вероятно травмите на гърдите
и корема са именно от предпазния колан.
Твърдението, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи всички
необходими за изясняване на случая доказателства, като условие за поставяне на
застрахователя в забава, а оттам – и в задължение за законна лихва, считано от 17.11.2020
година, не държи сметка за законовото разрешение, че те следва да бъдат поискани от
застрахователя –чл. 497, ал.1, т. 2 от ЗК. По делото липсват доказателства ответникът да е
изисквал от ищеца каквото и да било по повод претенцията за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Изходът на спора и правилото на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сочат,
че в полза на пълномощника на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение, по
размер възлизащо на сумата от 1 732 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК върху уважените искове и присъдените
лихви от 17.11.2020 година насетне ответникът дължи държавна такса от 1 696,87 лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. София, ЕИК:.......да заплати на К. АНТ. К., ЕГН: ********** от
гр. Б...., ул. „Св.В. Л.“ № .., сумата от 40 000 (четиридесет хиляди лева) лв., обезщетение за
неимуществени вреди - физически и психически страдания, последица от пътнотранспортно
произшествие на 29.10.2020 година, около 18:30 часа, на главен път I – 5 км. 77 + 500 в
село П. К., сумата от 72,95 (седемдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки) лева,
обезщетение за имуществени вреди от същото произшествие, ведно със законната лихва по
чл. 86 от ЗЗД върху всяко от вземанията, считано от 17.11.2020 година до окончателното им
заплащане, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45, ал.
1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. С...., ЕИК: ..... да заплати на И.В. М.-Г., адвокат от гр. В. Т., ул.
3
„Х. К.“ № 6, етаж... сумата от 1 732 (хиляда седемстотин тридесет и два лева) лв., адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Осъжда „ЛЕВ ИНС“-АД, гр. С...., ЕИК: .... да заплати по сметка на Великотърновски
окръжен съд държавна такса върху уважените искове в размер на сумата от 1 696,87 (хиляда
шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и седем стотинки) лв., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
4