О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 23.11.2020 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от двадесет и трети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №524/2020г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №17607/07.10.2020г. от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, чрез процесуалния си представител – адв. З.Й.Ц.– САК, съдебен адрес: гр. София, ж.к. „Гео Милев”, ул. „Александър Жендов” №6, ет. 5, против разпореждане №2954 от 14.09.2020г., постановено по ч. гр. д. №1455/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
В обжалваната част на атакувания първоинстанционен акт е оставено без уважение заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от *** лв., представляваща разликата между стандартна цена на устройство „huawei y6 2018 dual gold” без отстъпка съгласно последната актуална ценова листа към 15.06.2018г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 15.06.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Въззивникът намира атакувания акт в
обжалваната част за неправилен поради необоснованост и противоречие с нормите
на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че неустойката се дължала поради
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №********* от 15.06.2018г.
по вина на потребителя. Размерът и основанието за възникване на задължението за
неустойка били уредени от страните в чл.11 от Договора за мобилни услуги
№№********* от 15.06.2018г. Според чл.228, ал.1, т.4 от ЗЕС всеки договор за
мобилни услуги следвало да има клауза за неустойка в случай на неизпълнение.
Според ТР №7 от 13.11.2014г. по ТД 7/2013г. на ОСГТК на ВКС кредиторът щял да
може да търси неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпило за в бъдеще
разваляне, ако такава неустойка реално била уговорена. Неустойката била формирана като сума от три
месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, стойността на ползваните отстъпки от
месечните абонаментни такси и стойността на отстъпките за предоставени на
потребителя устройства, в случай че такива устройва са били предоставени на
потребителя. Искането, счита въззивникът, не
противоречало на добрите нрави и закона, нито била неравноправна. Съгласно т.3
от ТР №1/15.06.2010г. по ТД №1/2009г. на ОСГТК на ВКС нищожна поради
накърняване на добрите нрави е само
клауза по неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционни функции. В случая неустоечната клауза била израз на свободно
договаряне между страните, като наличието й било възприето от длъжника, който
могъл да влияе върху съдържанието на договора, поради което се явявала резултат от волеизявленията на страните по
договора. Поради неизпълнение на задълженията от страна на потребителя същият
не можел да се възползва занапред от преференцията да заплаща стойността на
мобилния телефон в намален размер, поради което и клаузата, с която се
предвиждало, че дължи част от стойността на отстъпките за предоставеното
устройство съответстващо на оставащия
срок до края на договора за мобилни услуги, не се явявали неравноправни. Всички
компоненти на неустойката кореспондирали на нейния характер на отнапред
определено обезщетение за вреди, които не трябвало да се доказват. Не се
споделяли доводите на първоинстанциония съд, който определял като „необосновано
високо обезщетение” за претендираната неустойка, изтъквай нормата на чл. 143,
ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите. Нормата не изключвала
възможността за уговаряне на неустойка, а целта на законодателната уредба била
да се предпази икономически по-слабата страна в теи договорни отношения –
потребителя. Същевременно в закона липсвало дефиниция за „необосновано високо
обезщетение”. Изтъква се, че потребителят към момента на сключване на договора
бил наясно с наличието на отстъпка в стойността на мобилното устройство, приел
договора и се съгласил с условията му. И двете страни по договора манифестирали
съгласие за сключването му, включително за неустоечната клауза. Не би верен
изводът на КРС, че именно тази клауза е нищожна, липсвало обосновка същата да
не е уговорена индивидуално.
На тази база се иска отмяната на атакуваното
разпореждане в отхвърлителната му част, както и се претендират разноски в
размер на платената държавна такса за въззивното производство.
Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно провери валидността на акта
и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с материалите по делото и
намери от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.413, ал.2 от ГПК.
Въззивникът депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх. №17095/20.08.2020г.
срещу Д.И.Д., ЕГН:**********, за сума в
размер на *** лв., като с
уточнителна молба от 10.09.2020г. е пояснено, че сумата е дефинирана по следния
начин: 150, 11 лв. – задължения за незаплатени мобилни услуги за периода
25.09.2018г. – 24.11.2018г. по два договора за мобилни услуги с №********* от
15.01.2018г. и №********* от 15.06.2018г.; 239,69 лв. – задължения за неустойки
поради предсрочно прекратяване на договорите, която сума е формирана като по
три месечни абонаментни такси без вкл. ДДС за всеки от двата договора за
мобилни услуги, както и сумата от *** лв. – отстъпка за предоставен
мобилен телефон huawei y6 2018 dual gold, съобразно оставащия срок на
договора; *** лв. –
задължения за лизингови вноски.
С обжалваното разпореждане №2954 от
14.09.2020г., постановено по ч.гр.д. №455/2020г. било разпоредено издаването на
заповед за изпълнение за всички претенции с изключение на сумата от *** лв. –
представляваща разликата между стандартна цена на устройство huawei y6 2018 dual gold без отстъпка съгласно последна
актуална ценова листа към 15.06.2018г. и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг от 15.06.2018г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
От правна страна, съдът намира следното:
Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна поради следните съображения:
Безспорно е, че е възможно уговарянето на
неустойки по договори за предоставяне на мобилни услуги и това следва от
разпоредбата на чл.228, ал.1, б. „в” от Закона за електронните съобщения. Дължимостта
на неустойка по договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора,
поради неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед
предвиденото в чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП, че клауза за
неустойка е допустима, освен ако размерът й е необосновано висок. Неоснователно
е оплакването в частната жалба, че липсва дефиниция за „необосновано високо
обезщетение” в закона, тъй като не следва да съществува някакъв абсолютен
измерител за прекомерния размер, за да се прецени, че размерът на обезщетението обективно не е
съобразен с неизпълнената част от договора. В тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК, е прието, че кредиторът по двустранен
договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са договорите на
които молителят основава правата си ще може да търси и неустойката за
обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне, ако такава
неустойка реално е била уговорена.
Договорената неустойка е компенсаторна. Прекратената
правна връзка поради причина, за която длъжникът отговаря обуславя зачетен от
правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението
– чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на
сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба
от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за
целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни
абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително
потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното
поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане
на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на
договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни
такси, като неравноправна или вероятно неравноправна.
Относно вземането за останалите сума, представляващи
разлика между стандартната цена на предоставено по договор за лизинг мобилно
устройство без отстъпка съгласно актуалната към датата на сключването на
договора ценова листа на оператора и преференциалната му цена, за която е
сключен договора за лизинг съдът намира, че съществува вероятност клаузите от
договора предвиждащи заплащането на такива суми, като неустойка при предсрочно
по вина на потребителя прекратяване на договорите за мобилни услуги да са неравноправни.
В тази връзка следва да се отбележи, че няма спор по
делото за това, че длъжникът с оглед предмета на договорите има качеството на
потребител по смисъла на пар. 13 от ДР
на ЗЗП.
Съгласно чл. 143 ЗЗП - неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Изводът за вероятна
неравноправност на клаузата се основава на следните обстоятелства: в дължимата
неустойка във връзка с предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги се
включва сума, представляваща разлика между уговорено възнаграждение по договор
за лизинг и продажна цена на мобилни устройства, като договорът за лизинг е
различен от договора за мобилни услуги; продажната цена на една вещ и цената за
ползване на вещта не са равностойни; размерът на дължимото възнаграждение за
ползване на дадена вещ по силата на договор за лизинг подлежи на уговорка между
страните в условията на свобода на договарянето и след определянето и, не може
да бъде променяна едностранно от която и да е от страните; в заявлението не се
твърди настъпване на обстоятелства, по силата на които потребителят придобива
право на собственост върху предоставените в лизинг вещи и при съществуваща
възможност за лизингодателя да търси връщането им включването като неустойка на
разликата между цената за ползване и офертната цена на вещите сочи на
вероятност правата на потребителя да бъдат нарушени, освен това по този начин
на практика се постига продажна цена за заявителя, каквато не е сигурно, че
същият би постигнал в условията на свободния пазар, като се оказва, че
потребителят бива принуден да плати и настъпването на вреда – пропусната полза
от продажна цена на мобилно устройство, която нито е сигурна последица от
прекратяването на договора за мобилни услуги нито е в пряка връзка със същия.
По доводите в частната жалба, че длъжникът е бил запознат
със съдържанието на договора, включително и относно неустоечната клауза, съдът
намира, че липсват основания да се счита обратното, също така е вярно, че
страните свободно могат да договарят съдържанието на сключваните между тях
договори, но това не може да води на извод противоположен на гореизтъкнатото,
относно неравноправността на клаузата за отстъпката в стойността на мобилното
устройство.
Ето защо, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил, ще потвърди разпореждането на Районен съд – Кюстендил като правилно.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на обжалване по аргумент на т.8 от ТР №4/2013г. постановено по ТД №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, Окръжен съд – Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №2954 от 14.09.2020г., постановено по ч. гр. д. №1455/2020г. по описа на Районен съд – Кюстендил в частта, с която е оставено без уважение заявление вх.№17095/20.08.2020г. на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от *** лв., представляваща разликата между стандартната цена на устройство Huawei y6 2018 dual gold без отстъпка съгласно последната актуална ценова лист към 15.06.2018г. и дължимата обща преференциална цена по Договор за лизинг от 15.06.2018г., съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.