РЕШЕНИЕ
№ 12
гр. Кърджали , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, II. СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
Членове:Кирил М. Димов
Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Въззивно гражданско дело №
20215100500054 по описа за 2021 година
С решение № 41/ 12.02.2021г. постановено по гр.д. № 227/ 2020г. по
описа на Районен съд- Момчилград, на основание чл.220 ал.1 от КТ "Г" Е. е
осъдено да заплати на К. М. С., сумата в размер на 672.22 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие при
прекратяване на ТПО в брутен размер, ведно със законната лихва върху тази
сума от 23.06.2020г. до окончателното й изплащане.
С решението "Г" Е. е осъдено да заплати на К. М. С., на основание
чл.224 ал.1 от КТ, сумата в размер на 168.05 лева, представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г., в брутен
размер за пет работни дни, ведно със законната лихва върху тази сума от
23.06.2020г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в частта
за дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за цялата
2019г., като неоснователен.
С решението е отхвърлен предявеният от К. М. С. против "Г" Е., иск с
правно основание чл.222 ал.1 от КТ, за заплащане на сумата в размер на
672.22 лева, представляваща обезщетение за това, че е останала без работа за
1
период повече от 15 дни, като неоснователен и недоказан.
С решението "Г" Е. е осъдено за заплати на К. М. С., сумата в размер на
470.00 лева, представляваща разноски по делото, както и сумата в размер на
100.00 по сметка на Районен съд- Момчилград, представляваща дължима
държавна такса по предявените искове.
С решението К. М. С. е осъдена за заплати по сметка на Районен съд-
Момчилград сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса
по отхвърления иск.
Въззивното производство е образувано по подадена от К. М. С., чрез
адв. А.С. от АК- Кърджали, въззивна жалба, против решение № 41/
12.02.2021г. постановено по гр.д.№ 227/ 2020г. по описа на Районен съд-
Момчилград. Решението се атакува като неправилно и необосновано в частта,
с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата в размер на 672.22 лева, представляваща обезщетение за
оставането без работа за повече от 15 дни и за осъждането за заплащането на
държавна такса в размер на 50.00 лева. Решението се обжалва и като
постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените
правила. Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че
искът по чл. 222 ал.1 от КТ следвало да бъде отхвърлен като неоснователен,
тъй като уважаването му касаело различни хипотези и нямало представени
доказателства дали ищцата не е била на работа след прекратяването на
трудовия договор. От представената по делото трудова книжка се
установявало, че трудовото правоотношение с ответника било прекратено на
01.04.2015г и на същата страница били налични два празни реда, което
доказвало, че не било налице последващо постъпване на работа. Излага
съображения, че доказването за оставането без работа се установявало от
представената по делото трудова книжка. Иска се обжалваното решение да
бъде отменено в тази част, като се постанови друго, с което искът по чл.222
ал.1 от КТ да бъде уважен, като основателен. Претендират се разноски.
По реда на чл.263 ал.1 от ГПК от въззиваемия "Г" Е. не е постъпил
отговор на въззивната жалба.
В открито съдебно заседание въззивникът К. М. С. не се явява.
2
Представлява се от адв. А.С. от АК- Кърджали, който поддържа подадената
въззивна жалба. Излага подробни съображения. Моли обжалваното решение
да бъде отменено в обжалваната част, като се постанови друго, с което искът
по чл.222 ал.1 от КТ да бъде уважен, като основателен. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание въззиваемият "Г" Е. се представлява от
адв.Л.Б. от АК- Кърджали, който оспорва подадената въззивна жалба. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди първоинстанционното
решение.
Съдът като взе предвид становището на страните и като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Въззивната жалба подадена от К. М. С. е в срок и от лице имащо правен
интерес от обжалването и е допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивният съд констатира, че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от К. М.
С. против "Г" Е. искова молба с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата размер на 672.22 лева, представляваща обезщетение за
неспазен срок на предизвестие при прекратяване на ТПО в брутен размер,
ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2020г. до окончателното й
изплащане. За заплащане на сумата от размер на 672.22 лева, представляваща
обезщетение за оставането без работа за повече от 15 дни на основание чл.222
ал.1 от КТ и, за заплащане на сумата в размер на 2184.00 лева,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г.
и за 2020г. в брутен размер за пет работни дни, ведно със законната лихва
върху тази сума от 23.06.2020г. до окончателното й изплащане.
Ищцата в исковата молба твърди, че на 23.06.2015г. с ответното
дружество била сключила трудов договор № 8/ 23.06.2015г, с който била
назначена на длъжността „машинен оператор, шиене” с място на работа в
„Шивашки цех” в с. З., общ. М., обл.Кърджали. Срокът на договора бил
безсрочен, на пълно работно време, с основно трудово възнаграждение от
3
360.00 лева, впоследствие увеличено на 460.00 лева и с допълнително
възнаграждение на 0.6 % за всяка година трудов стаж. На 01.04.2020г.
ответното дружество й било връчило заповед за прекратяване на сключения
между тях трудов договор, без предизвестие на основание чл.328 ал.1 т.3 от
КТ, поради намаляване обема на работа. Трудовият договор бил прекратен
без предизвестие, без да бъде изплатено обезщетение за неспазване на срока
на предизвестието, обезщетение за неизползван отпуск за цялата 2019г., както
и за месец януари, февруари и март от 2020г., както и не било изплатено
обезщетение за това, че останала без работа, за период повече от петнадесет
дни по реда на чл.222 ал.1 от КТ. Сочи, че дължимите обезщетения не били
изплатени от ответното дружество. Моли съда да постанови решение, с което
да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока на отговор по реда на чл.131 ГПК е постъпил такъв от "Г" Е.,
чрез адв. Л.Б. от АК- Кърджали, в който счита предявените искове за
допустими, но неоснователни. Излага съображения, че искът по чл.220 ал.1 от
КТ бил неоснователен, тъй като на 01.03.2020г било издадено предизвестие №
1, с което се предизвестявали всички работещи в цеха, че след 30 дни ще им
бъде прекратено трудовото правоотношение. Сочи, че искът по чл.222 ал. 1 от
КТ бил неоснователен, тъй като това обстоятелство не било известно на
работодателя, а искът по чл.224 ал.1 от КТ бил неоснователен, тъй като
такова обезщетение било изплатено.
От приложения по делото трудов договор № 8/ 23.06.2015г., заповед от
01.04.2020г. на "Г" Е., служебна бележка изх. № 5/ 12.11.2020г., се
установява, а и безспорно между страните е, че К. М. С. е имала
трудовоправни отношения с ответника по делото, с длъжност „машинен
оператор- шиене”, с място на работа „шивашки цех” в с. З., общ. М..
От представеното предизвестие вх.№ 4/ 01.03.2020г. на "Г" Е. се
установява, че ответното дружество е съставило и издало посоченото
предизвестие за уведомяване на служителите, че трудовите им договори ще
бъдат прекратени след изтичане на 30 дневен срок.
От представената заповед от 01.04.2020г. на "Г" Е. се установява, че
трудовото правоотношение между страните, считано от 01.04.2020г. на
основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работа, е
4
прекратено.
От представената по делото трудова книжка се потвърждава, че
трудовото правоотношение между страните е възникнало на 23.06.2015г. и е
прекратено на 01.04.2020г., на основание чл.328 ал.1 т.3 от КТ, поради
намаляване на обема на работа.
От изготвеното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че в случай, че ищцата има право на обезщетение
по чл.220 ал.1 от КТ, за неспазен срок на предизвестие, то същото е в размер
на 672.22 лева. В случай, че е дължимо обезщетение по чл.221 от КТ, същото
е в размер на 672.22 лева. Обезщетението по чл.224 ал.1 от КТ за 2020г. е в
размер на 168.05 лева. Не са налични данни за прехвърляне на отпуск от
2019г. за 2020г. Съдът намира представеното заключение за пълно,
обосновано и не възниква съмнение за неговата правилност.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свид. Ф.
А. М. се установява, че е работил в шивашки цех в с.Звездец, като отговорник
производство. Били освободени всички работници с общо предизвестие,
което било сложено от него на входната врата.
Настоящият въззивен съдебен състав изгради своите фактически изводи
въз основа на събраните по делото доказателства- трудов договор № 8/
23.06.2015г., заповед от 01.04.2020г. на "Г" Е., служебна бележка изх. № 5/
12.11.2020г., предизвестие вх.№ 4/ 01.03.2020г. на "Г" Е., копие от трудова
книжка, показанията на свид. Ф. А. М. и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 220
ал.1 от КТ, чл. 224 ал.1 от КТ и чл.222 ал. 1 от КТ. Въззивното производство е
образувано по подадена въззивна жалба срещу решението само в частта, с
която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.222 ал.1 от КТ, за
заплащане на сумата в размер на 672.22 лева, представляваща обезщетение за
това, че ищцата е останала без работа за период повече от 15 дни. Ето защо,
5
въззивният съд следва да разгледа по същество правилността на
постановеното първоинстанционно решение само в тази му част и да се
ограничи от обсъждане на другите предявени искове, тъй като решението в
тази част не е обжалвано и е в влязло в законна сила.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес по предявения осъдителен иск с правно основание чл.222
ал.1 от КТ, ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да
установи фактите, на които основава своите искания а именно, че с ответника
са били в трудовоправна връзка, че е прекратено трудовото правоотношение
между страните по едно от посочените в разпоредбата на чл.222 ал.1 от КТ
основания, в случая- уволнение поради намаляване на обема на работата,
размерът на брутното трудово възнаграждение, че е останал без работа и,
периодът, за който е останал без работа.
Подадената от въззивника К. М. С. въззивна жалба е основателна.
Настоящият съдебен състав намира, че при така установената фактическа
обстановка се налага изводът, че са доказани елементите от фактически
състав на предявения осъдителен иск по чл.222 ал.1 от КТ.
Безспорно между страните, а и се установява от приложените трудов
договор № 8/ 23.06.2015г., заповед от 01.04.2020г. на "Г" Е., служебна
бележка изх. № 5/ 12.11.2020г., предизвестие вх.№ 4/ 01.03.2020г. на „Гогов и
трудова книжка, че между страните са съществували трудовоправни
отношения от 23.06.2015г., които на основание чл.328 ал.1 от 3 от КТ са
прекратени на 01.04.2020г., поради намаляване на обема на работата.
От изготвеното и прието по делото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че месечното брутно трудово възнаграждение на
ищцата е в размер на 672.22 лева.
Спорното в случая е, дали с представената трудова книжка по делото се
установява, че ищцата е останала без работа за повече от 15 дни. Оставането
без работа поради уволнението е правнорелевантен факт, които подлежи на
доказване от ищеца. На основание чл.154 ал.1 от ГПК, съгласно който всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания, в
тежест на ищеца е да установи, че след уволнението е останал без работа и не
6
е получавал трудово възнаграждение. Фактът на безработица може да бъде
доказан, като се установи липсата на вписване на последващо трудово
правоотношение в трудовата книжка на ищеца, липса на регистрирано
трудово правоотношение в НАП през исковия период, регистриране на ищеца
в бюрото по труда като безработен, или чрез установяването на други
обстоятелства, от които може да се направи извод за оставането без работа.
Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за отразените в
него обстоятелства, който се съхранява от работника/служителя съгласно чл.
1, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж /ДВ бр. 102/1993
г./. /ТР № 6/ 15.07.2014г. по т.д.№ 6/ 2013г. ОСГК на ВКС/
От приложеното заверено копие от трудова книжка, серия Р, № 534600,
на К. М. С. се установява, че след като трудовото правоотношение с
ответното дружество "Г" Е. на 01.04.2020г. е прекратено, ищцата е останала
без работа поради уволнението за повече от 15 дни, което от своя страна
ангажира отговорността на ответното дружество, за заплащане на
обезщетение на ищцата в размер на брутното трудово възнаграждение за един
месец в размер на 672.22 лева.
Предвид гореизложеното, решението на първоинстанционния съд в
частта, с която е отхвърлен искът по чл.222 ал.1 от КТ, за заплащане на
сумата в размер на 672.22 лева, представляваща обезщетение за това, че
ищцата е останала без работа за период повече от 15 дни и за присъждането
на държавна такса, е неправилно и следва да се отмени и да се постанови
друго, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата
сумата в размер на 672.22 лева, представляваща обезщетение за това, че
ищцата е останала без работа за период повече от 15 дни. В останалата
необжалвана част, първоинстанционното решение е влязло в сила.
При този изход на делото "Г" Е. следва да заплати направените от К. М.
С. разноски в размер на 300.00 лева адвокатско възнаграждение. Също така,
"Г" Е. следва да заплати сумата от 75.00 лева по сметка на Окръжен съд-
Кърджали, представляваща държавна такса, от които 25.00 лева за въззивното
производство и 50.00 лева за първоинстанционното производство по иска с
правно основание чл.222 ал.1 от КТ.
Водим от изложеното, Окръжен съд – Кърджали
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 41/ 12.02.2021г. постановено по гр.д. № 227/
2020г. по описа на Районен съд- Момчилград в частта, с която е отхвърлен
предявеният от К. М. С., ЕГН: **********, адрес: с. З., ул. „Ю. Г.” № *,
общ.М., обл.К., против "Г" Е., ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Д.,
ул. „Я.” № *, вх.*, представлявано от Г. Г., иск с правно основание чл.222 ал.1
от КТ, за заплащане на сумата от 672.22 лева, представляваща обезщетение за
това, че е останала без работа за период повече от 15 дни, както и в частта, с
която К. М. С., ЕГН: **********, адрес: с. З., ул. „Ю. Г.” № *, общ.М., обл.К.,
е осъдена да заплати сумата от 50.00 лева по сметка на Районен съд-
Момчилград, представляваща държавна такса по отхвърления иск с правно
основание чл.222 ал.1 от КТ, вместо което постановява:
ОСЪЖДА "Г" Е., ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Д*, ул.
„Я.” № *, вх.*, представлявано от Г. Г. да заплати на К. М. С., ЕГН:
**********, адрес: с. З., ул. „Ю. Г.” № *, общ.М., обл.Кърджали, на
основание чл.222 ал.1 от КТ, сумата от 672.22 лева, представляваща
обезщетение за това, че е останала без работа за период повече от 15 дни.
ОСЪЖДА "Г" Е., ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.
„Я.” № *, вх.*, представлявано от Г. Г. да заплати на К. М. С., ЕГН:
**********, адрес: с. З., ул. „Ю. Г.” № *, общ.М., обл.К., сумата от 300.00
лева, адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА "Г" Е., ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.Д., ул.
„Я.” № *, вх.*, представлявано от Г. Г. да заплати по сметка на Окръжен съд-
Кърджали, сумата от 75.00 лева, представляваща държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9