№ 18272
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110108126 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.224, ал.1
и чл.357 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Е. С. Р., ЕГН **********, срещу ответник Ц...., с предявен иск и молба до съда да се
произнесе с решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ –
сумата от 5001 лева/лв./ частично предявена от общо 6743,52 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 108 дни за периода от
01.04.2018 г. до 28.05.2021 г., от които за периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. – 26 дни, за
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. – 34 дни, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
– 34 дни, и за периода от 01.01.2021 г. до 28.05.2021г. – 14 дни, ведно със законна лихва за
забава от подаване на ИМ в съда на 13.2.2024г. до окончателното плащане, и сумата от
1469,45 лв., представляваща мораторна лихва за период от 01.07.2021г. до 13.02.2024г.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
твърди, че между страните е възникнало трудово правоотношение / ТПО/ въз основа на
сключен трудов договор № 10 от 20.02.2008 г., по силата на който ищецът, в качеството си
на служител, е изпълнявал длъжността „организатор“ в сектор „Платено паркиране“ /синя и
зелена зона/, отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответника.
Посочва, че трудовото правоотношение било прекратено със заповед от 30.3.2018г., издадена
на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.4.2018г. Излага, че било проведено
производство за обявяване на уволнението за незаконосъобразно, което завършило с влязло
в сила решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението и е отменил акта за
уволнение. Ищецът бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност.
Сочи, че на 14.5.2021г. получил уведомление за явяване в 2-седмичен срок да заеме
предишната си длъжност, но тъй като не се явил, ТПО било прекратено на основание чл.325,
ал.1, т.2 КТ. Поддържа, че за процесния период не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск. Сочи, че за период от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. му се полагали 26 дни
платен годишен отпуск, тоест му се дължало обезщетение в размер на 1623,44 лв.; за
1
периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. му се полагали 34 дни платен годишен отпуск, тоест
му се дължало обезщетение в размер на 2122,96 лв.; за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020
г. му се полагали 34 дни, тоест му се дължало обезщетение в размер на 2122,96 лв.; за
периода от 01.01.2021 г. до 28.05.2021 г. му се полагали 14 дни, тоест му се дължало
обезщетение в размер на 874,16 лв. Съгласно трудовия договор основният платен годишен
отпуск за ищеца бил в размер на 23 дни, а допълнителният такъв - в размер на 11 дни.
Поддържа, че ищецът е изпаднал в забава за плащане на претендираното обезщетение,
поради което моли за присъждане и на мораторна лихва.
С оглед изложеното се моли да се уважат предявените искове и да присъди на ищеца
сторените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, чрез
адв.М. Г.-САК, с който оспорва исковите претенции по основание и размер. Сочи, че ищецът
не е поискал да му бъде изплатено обезщетение, нито е представил доказателства, че през
процесния период не е бил в ТПО с друг работодател. Поддържа, че през процесния период
ищецът е бил служител и е бил осигуряван при друг работодател, при когото е ползвал
платен годишен отпуск за процесния период. Оспорва платеният годишен отпуск да е в
размер на 34 дни годишно. Оспорва размера, послужил за основа за изчисляване на
процесното обезщетение. Излага, че за процесния период от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. на
ищеца му се полагали 17 дни ПГО, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. му се
полагали 23 дни ПГО, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.- 23 дни ПГО, и за периода
от 01.01.2021 г. до 28.05.2021 г.- 10 дни ПГО. Сочи, че ищецът е работил по график на
тримесечно сумирано отчитане на работното време, а допълнителният отпуск от 11 дни се
отнасял само за служители с ненормирано работно време, какъвто не бил случаят на ищеца,
затова не може да претендира такъв, че му се полага. Оспорва се за недължимо и вземането
за мораторна лихва.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на исковете с присъждане на разноски по
делото в полза на ответника.
С определение по чл.140 ГПК № 21542/23.05.2024 г. съдът е обявил за безспорно
между страните следните факти и обстоятелства:
- между страните е възникнало трудово правоотношение /ТПО/ въз основа на сключен
трудов договор № 10 от 20.2.2008г., по силата на който ищецът, в качеството си на служител,
е изпълнявал длъжността „организатор“ в сектор „Платено паркиране“ /синя и зелена зона/,
отдел „Паркиране“, дирекция „Паркиране и мобилност“ при ответника;
- трудовото правоотношение било прекратено със заповед от 30.3.2018г., издадена на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.4.2018г.;
- било проведено производство за обявяване на уволнението за незаконосъобразно,
което завършило с влязло в сила решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението
и е отменил акта за уволнение;
- ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди уволнението длъжност;
- на 14.5.2021г. ищецът е получил уведомление за явяване в 2-седмичен срок да заеме
предишната си длъжност, но поради неявяване ТПО между страните било прекратено на
основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.
В открито съдебно заседание ищецът, редовно пР.ан, се представлява от адвокат по
пълномощно, който поддържа предявените претенции.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно пР.ан, се представлява от адвокат по
пълномощно, който поддържа ОИМ и моли исковете да се отхвърлят.
Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и прецени събраните по делото и
2
относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с доводите и
съображенията на страните, и като взе предвид законовите разпоредби уреждащи
спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства –
представени от ищец - Трудов договор/ТД/ № 10/20.2.2008г./л.8-9/; предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение/ТПО/ от 30.3.2018г./л.10/; фиш за получено
трудово възнаграждение/ТВ/ от ищеца за месец март 2018г./л.11/; Решение №
207763/2.9.2019г., постановено по гр.д. № 35074/2018г., II ГО, 64 състав на СРС/л.12-15/;
Решение № 3727/25.6.2020г., постановено по в.гр.д. № 1702/2020г., IV-Б с. на СГС/л.16-37/;
Определение № 195/18.3.2021г., постановено по гр.д.№ 3525/2020г. по опис на ВКС, 4-то ГО,
влязло в сила на 18.3.2021г. /л.38-42/; Колективен трудов договор/КТД/ от 14.7.2017г./л.44-
58/; уведомление по чл.345, ал.1 КТ от 14.5.2021г./л.59/; разпечатка от електронен
калкулатор с изчисления на законната лихва /л.60-62/; пълномощно за ищец/л.63/; и
представени от ответник с ОИМ - пълномощно за ответник с Договор за ПЗС № ..../л.83/;
пълномощно № П-80/12.10.2022г./л.84/; Допълнително споразумение/ДС/ № ...г. към ТД на
ищеца/л.85/; Длъжностна характеристика за длъжността организатор/л.86-87/; Платежно
нареждане от 30.8.2021г. за внесена по сметка на Т... осигурителна вноска за период
1.4.2018г. до 13.5.2021г. в размер на 1616,90 за ДОО/л.88/; Платежно нареждане от
30.8.2021г. за внесена по сметка на Т... осигурителна вноска за период 1.4.2018г. до
13.5.2021г. в размер на 546,25лв. за ДЗПО/89/; счетоводно формиране на дължимите вноски
за ДОО и ДЗПО на база осигурителния доход на ищеца в „Ц... и осигурителния доход на
ищеца при новия му работодател за процесния период/л.90/; работен календар на ищеца за
периода януари-март 2018г./л.91-93/; месечен график на ищеца за периода януари-март
2018г./л.94-96/; таблица за явяването и неявяването на работа на ищеца за периода януари-
март 2018г./л.97-98а/; Изчисления в табличен вид за дължими суми за обезщетение на
неползван ПГО по години за процесния период, брой дни отпуск и дневна ставка/л.99/;
Фишове за работна заплата на ищеца за месеците януари, февруари и март 2018г./л.100-102/;
КТД от 14.7.2017г./л.122-129/; Приложение №2-списък за длъжности в сила от
1.8.2017г./л.130-132/; поименен списък на служители в сила от 1.8.2017г., в който липсва
името на ищеца за полагащ се допълнителен платен год.отпуск/л.133-135/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ-л.108-113/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, същата не
е оспорена от страните се установява, че размер на платеният годишен отпуск за една
календарна година на лицето Е. С. Р., ЕГН **********, на длъжност: Организатор сектор
при установен трудов стаж 18 години 2 месеца и 6 дни е 23 дни. Размер на неползваният
платен годишен отпуск за период 1.4.2018г.-28.5.2021г. е 73 дни.
Паричното обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 73 дни е в размер на
4558,12 лева. Размера на законната лихва върху паричното обезщетение за неползван платен
годишен отпуск е 1339,30 лв.
По делото е прието като доказателство писмо на НАП с вх.№ 248596/31.7.2024г. с
приложена справка за ТД на ищеца за период 1.4.2018г.-28.5.2021г./л.137-141/, от която е
видно, че ищецът има сключен ТД от 7.12.2018г. с друг работодател, който не е прекратен и
е в сила към дата на изготвяне на справката 24.7.2024г.
Други доказателства релевнтни и относими към спора страните не са ангажирали.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно между страните е, че трудовото правоотношение било прекратено със
заповед от 30.3.2018г., издадена на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, считано от 1.4.2018г.; било
проведено производство за обявяване на уволнението за незаконосъобразно, което
3
завършило с влязло в сила решение, с което съдът е признал за незаконно уволнението и е
отменил акта за уволнение; ищецът е бил възстановен на заеманата от него преди
уволнението длъжност; на 14.5.2021г. ищецът е получил уведомление за явяване в 2-
седмичен срок да заеме предишната си длъжност, но поради неявяване ТПО между страните
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.2 КТ.
Спорен е въпросът полага ли се обезщетение по реда на чл.224 КТ на ищеца за времето
докато е бил висящ съдебния спор, или както е предявена претенцията с ИМ за период
1.4.2018г.-28.5.2021г. Спорен е също въпросът колко дни отпуск са се полагали на ищеца за
една календарна година в процесния период, но този въпрос следва да се разгледа само ако
се приеме, че предявения иск е основателен, защото този въпрос засяга единствено
определяне на размера на обезщетението.
За да възникне парично вземане за заплащане на обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ, следва да са проявени в обективната действителност три
материално правни предпоставки – да е прекратено трудовото правоотношение, работникът
или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за календарната
година на прекратяването или за предходни години и правото на отпуск, и да не е погасено
по давност вземането - за отпуските, дължими след 1.8.2010 година. Според ал.2 на чл.224
КТ, обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение.
Съгласно чл.177, ал.1 КТ, за времето на платения годишен отпуск работодателят
заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото
при същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение/БТВ/ за последния
календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или
служителят е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл.228, ал.1 КТ, БТВ за
определяне на обезщетенията по раздел III на глава десета (сред които е и обезщетението по
чл.224, ал.1 КТ) е полученото от работника или служителя БТВ за месеца, предхождащ
месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно БТВ, доколкото друго не е предвидено.
Съгласно задължителното за националните съдилища решение на СЕС от 25 юни
2020г. по съединени дела C-762/18 и C-37/19, член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
съдебна практика, по силата на която работник, който е уволнен незаконно, а по-късно е
възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяната на
уволнението му със съдебно решение, няма право на платен годишен отпуск за периода от
датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа, поради това че през този
период не е полагал действително труд за работодателя; Член 7, параграф 2 от Директива
2003/88 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, по
силата на която при последващо прекратяване на трудовото правоотношение - след като
работникът е бил уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с
националното право вследствие на отмяната на уволнението му със съдебно решение, този
работник няма право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за
периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа.
С оглед изложените правни норми и решение на СЕС съдът достига до извод, че
принципно ищецът има право да предяви иска си, но доколкото ИМ е подаден в съда на
13.2.2024г., т.е. изминали са повече от 2 години от 1.7.2021г./дата която ищецът посочва в
ИМ като дата, от която ответникът е изпаднал в забава/, следователно ищецът не може да
претендира обезщетение за права, които са погасени по давност към дата на подаване на ИМ
в съда, защото поканата за започване на работа по реда на чл.345, ал.1 ГПК е получена от
ищеца на 14.5.2021г.
4
Иска е неоснователен и недоказан и на още едно основание, което е основното
възражение наведено от ответник с отговор на ИМ/ОИМ/, в който е посочено, че ищецът е
работил по време на висящия съдебен спор при друг работодател/това е било А...“/, като ТД
е сключен на 7.12.2018г. и не е бил прекратен до дата на проведено последно о.с.з. по
спора/27.9.2024г./. Следователно не е изпълнена предпоставката ищецът да не е бил ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за
предходни години, доколкото не може едно и също право да се ползва два пъти – веднъж
ищеца да ползва полагащ му се платен годишен отпуск при работодател, при който е полагал
труд в спорния период, и втори път да претендира за същия период заплащане на
обезщетение по реда на чл.224, ал.1 КТ от предходния работодател, с който ТПО е било
прекратено, но е било признато от съда за незаконно и е дадена възможност на ищеца да
бъде възстановен на работа.
Следователно предявените искови претенции за главница от 5001 лева/лв./ частично
предявена от общо 6743,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 108 дни за периода от 01.04.2018 г. до 28.05.2021 г., от които за периода
от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. – 26 дни, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. – 34 дни,
за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 34 дни, и за периода от 01.01.2021 г. до
28.05.2021г. – 14 дни, е напълно неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли.
Поради отхвърлянето на претенцията съдът не намира за нужно да посочва колко е размера
на самото обезщетение, както и изводи колко дни годишно се полагат на ищеца, доколкото
това има значение само за определяне на размер на претенцията. Все пак в допълнение
следва да се посочи, че на ищеца за целия период 1.4.2018г.-28.5.2021г. му се полага платен
годишен отпуск за 73 дни, както е посочило в заключението си вещото лице, а не 108 дни,
като заключението не е оспорено от страните при приемането от съда в о.с.з. на 28.6.2024г.
Поради отхвърляне не главния иск като неоснователен и недоказан, на отхвърляне
подлежи обективно съединен иск за мораторна лихва, дължима за забавено плащане на
обезщетението по чл.224, ал.1 КТ от 1469,45 лв., за период от 01.07.2021г. до 13.02.2024г.,
както и иска за присъждане на законна лихва за забава от подаване на ИМ в съда на
13.2.2024г. до окончателното плащане, доколкото последните два зависят от уважаване или
от отхвърляне на главната претенция/иска за главница/.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за отхвърлените претенции на ищеца, в негова тежест следва
да се възложат разноските сторени от ответника в производството по реда на чл.78, ал.3
ГПК.
И двете страни са представили списъци с разноски по чл.80 ГПК/л.143-от ищеца, и
л.146-от ответник/, с доказателства за плащане на разноските, като в о.с.з., при дадена
възможност от съда да възразят, и двете страни са посочили, че нямат възражения по
списъка на отсрещната страна. Следователно съдът следва да присъди в полза на ответника
разноските по списък като основателни и доказани в размер на 1405,00 лева, от които
5,00лв. за издадено СУ по указания на съда.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани кумулативно обективно съединени
искове предявени от ищец Е. С. Р., ЕГН **********, срещу ответник Ц...., да се осъди
ответник да заплати на ищец СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата от 5001 лева/лв./ частично
предявена от общо 6743,52 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 108 дни за периода от 01.04.2018 г. до 28.05.2021 г., от които за
5
периода от 01.04.2018 г. до 31.12.2018 г. – 26 дни, за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г.
– 34 дни, за периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. – 34 дни, и за периода от 01.01.2021 г. до
28.05.2021г. – 14 дни, ведно със законна лихва за забава от подаване на ИМ в съда на
13.2.2024г. до окончателното плащане, и сумата от 1469,45 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 01.07.2021г. до 13.02.2024г., на основание чл.224, ал.1 и чл.357 КТ и чл.86
ЗЗД.
ОСЪЖДА Е. С. Р., ЕГН **********, с адрес гр.С... да заплати на Ц...., с адрес гр.С...4
сумата от 1405,00 лева, представляваща сторени от ответник съдебно-деловодни разноски
пред СРС, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6