Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Галина Христова, като разгледа докладваното
от съдия Петкова гражданско дело № 1391 по
описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 530-541 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/.
Образувано е по молба на С.А.И. с ЕГН **********,
чрез упълномощения адвокат В.З. – ДАК, с искане за постановяване на съдебно
решение за допускане на промяна на личното име на молителката съответно на Т*,
която промяна да бъде отбелязана в акта й за раждане и в регистрите за
гражданско състояние.
В молбата се
поддържа, че молителката е известна сред своите приятели, познати и колеги с
името Т*; от 2005 г. същата се е установила да работи и да живее в И*; името С.
й създава затруднения и неудобства, тъй като на италиански език в буквален
превод С. означава „изморена“; представянето на молителката с името Т* и
вписаното в официалните й документи име С. й създава значително затруднения
особено в чужбина, с оглед на което същата счита, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на закона
обуславящи основателността на исканата промяна.
В съдебно
заседание молителката не се явява лично, представлява се от процесуален представител,
който поддържа молбата.
Заинтересованите
страни Община град Добрич /по постоянен адрес на молителката/ и Кметство село Житница /по месторождение на молителката/ не изразяват
становище.
Контролиращата страна – Районна прокуратура – Добрич, редовно уведомена,
също не изразява становище по молбата.
Добричкият районен съд, като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от личния регистрационен картон – ЕСГРАОН на молителката,
съхраняващ се в Община град Добрич, същата е родена на ***г., записана е с
имената С.А.И. и произхожда от родители А*И* М* и И*П*М*.
От представените по делото писмени
доказателства в превод от италиански език на български език
/здравноосигурителна карта на молителката, удостоверение за адресна
регистрация, удостоверение за постоянно пребиваване за граждани на ЕС,
удостоверение за вписване в регистъра на населението на граждани на ЕС, трудов
договор и договор за отдаване под наем на жилище/ се установява, че считано от
2005г. С.И. ***, провинция Т*, И*.
Разпитаните по делото свидетели И*А*И* /брат на молителката/ и Р*И*Е*/без
дела и родство с молителката/, установяват, че молителката е известна сред
своите близки и приятели в България и в Италия с името Т*. Никой не се обръщал
към молителката с името С.. Името С. й
създавало затруднения особено в И*, тъй като в превод от италиански означавало
изморена и предизвиквало подигравки. Съдът кредитира изцяло събраните по делото
гласни доказателства като безпротиворечиви и основани на преки впечатления от
живота на молителката.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
От гореизложеното следва, че молителката
желае да приеме личното си име Т*, с което е известна в обществото и с което се
идентифицира. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР промяна
на името се извършва по молба на заинтересования и се допуска от съда, когато
същото е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите,
когато важни обстоятелства налагат това. Действително името на молителката не е
осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо. В закона обаче липсва
тълкуване на понятието „важни обстоятелства” и е необходимо същото да се изведе
от преценката на редица конкретни, обективно съществуващи факти. Това са такива
обстоятелства, които са лично и обществено значими, като например: известността
на лицето в обществото с имена, с които се идентифицира; носенето от лицето на
различни имена в различни периоди от време в резултат на станала не по волята
му промяна /така, постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №507 от
22.10.2010 г. по гр.д.№227/2010 г., III г.о., ГК на ВКС/. Субективното желание
на едно лице да носи определени имена също може да се квалифицира като „важно
обстоятелство” по смисъла на посочената разпоредба /така, постановеното по реда
на чл. 290 ГПК решение №19 от 08.02.2012 г. по гр.д.№486/2011 г.,III г.о., ГК
на ВКС/.
От безпротиворечивите показания на свидетелите се установи
по безспорен начин, че всички близки, роднини и приятели на молителката я
познават с името Т*, с което същата се идентифицира. По делото
няма данни молителката да е осъждана или спрямо нея
да има висящи наказателни или други производства, или същата да има наложени
някакви други законови ограничения, което елиминира възможността претенцията по
чл.19, ал.1 от ЗГР да е продиктувана от подбуди за въвеждане в заблуждение на
органи и институции.
Касае се за необходимост едно фактическо положение
да бъде юридически закрепено, която необходимост произтича не само от желанието
на молителката, но и от съображения за правна сигурност, щом в обществото тя е
известна с името Т*.
Промяната следва да бъде допусната по отношение на собственото име. Предвид
гореизложеното предявеният иск се явява основателен и подлежи на уважаване. Доказа
се наличието на предпоставките на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗГР за
допускане на претендираната промяна.
Водим от
гореизложеното, Добричкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА на основание чл.19, ал.1 от ЗГР ПРОМЯНА НА СОБСТВЕНОТО
ИМЕ на С.А.И. с ЕГН
********** от
„С.” на „*”, която занапред следва да се
именува Т*А.И. .
Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати
на на длъжностните лица по гражданското състояние при Община град Добрич за
отразяване на промяната в регистрите на населението и в актовете за гражданско
състояние.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Добричкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: