Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9685 по описа на съда за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са установителни искове по чл. 439 от ГПК.
Ищците
В.Г.Г. и Г.К.Г. излагат в исковата молба от 22.07.2019 г. следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: солидарното им осъждане за
процесните суми със заповед за изпълнение, издадена въз основа на запис на
заповед от 21.11.2007 г.; погасяване на вземанията за сумите, за принудителното
удовлетворяване на които ответникът е образувал изпълнително производство,
поради изтичането на кратката погасителна давност, считано от последното
валидно извършено от ответника, като взискател, изпълнително действие на
03.09.2014 г. Претендират да се установи недължимост към Банка ДСК АД поради
погасяването им по давност на вземания за сумата 74635 евро, представляваща
главница по запис на заповед от 21.11.2007 г., законната лихва върху тази сума за
периода от 15.03.2013 г. до 21.07.2019 г., и сумата 4809.46 лева – разноски, за
които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2013 г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение от 25.03.2013 г. по гр. дело № 11483/2013
г. по описа на СРС, ГО, 57-ми състав, и образувано принудителното изпълнение по
изп. дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ Владимир Цачев. Искат и присъждане на
разноски.
Ответникът
Банка ДСК АД в процесуалните срокове е подал отговори, с които оспорва
исковете, възразявайки че изтеклата погасителна давност не погасява
съществуването на субективното материално право на вземане за сумите по
изпълнителния лист; издаване, респ. авалиране на записа на заповед от ищците за
обезпечаване на съществуващи вземания на банката от трето на исковото производство
лице – търговско дружество М.Т.**ЕООД; сключване на спогодба с последното и
прекъсване на давността с вдигането на запора върху дружествените дялове на
длъжника по изпълнението и ответника В.Г.. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, намира за установено следното:
По
делото се установява, че с изпълнителния лист от 28.06.2013 г., издаден по гр.
дело № 11483/2013 г. на СРС, авалистите на издаден на 21.11.2007 г. запис на
заповед с падеж на плащане на предявяване до 21.12.2012 г. и предявен на
08.08.2012 г. са осъдени да заплатят солидарно на кредитора Банка ДСК АД сумата
74635 евро - главница по запис на заповед от 21.11.2007 г., заедно със
законната лихва върху тази сума от 25.03.2013 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 4809.46 лева - разноски. Изпълнителният лист е издаден въз основа на
допуснато предварително изпълнение със заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, представляващ запис на заповед
от 21.11.2007 г.
От
приложения по делото препис от изп. дело № 423/2019 г. по описа на ЧСИ В.Ц.с
рег. № 926 и район на действие СГС се установява, че е образувано изпълнително
производство въз основа на молба от 22.01.2014
г. от кредитора Банка ДСК АД на основание така издадения изпълнителен лист
срещу солидарните длъжници – ищци в настоящото исково производство. В молбата са
посочени конкретни изпълнителни способи - пристъпване към принудително
изпълнение чрез запор върху вземания от търговски банки, изпълнение върху
движими вещи и недвижими имоти на длъжниците. Възложено е на съдебния
изпълнител и извършване на действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
На
27.01.2014 г. съдебният изпълнител е постановил връчване на покани за доброволно
изпълнение на длъжниците, осъществено чрез залепване на уведомление на
02.02.2014 г. поради събрани данни за отсъствието им от адреса (посочен и в
справките за адресна регистрация) за повече от 3 месеца. Постановил е също насочване
на изпълнението чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Г.Г. в Г.ЕООД и вземанията на длъжника В.Г. като управител на М.Т.**ЕООД
и запор върху дружествените дялове на В.Г. в Г.ЕООД. За налагането на запорите съдебният
изпълнител на същата дата е изпратил запорни съобщения до Г.ЕООД и АВп,
последното получено и генерирано в системата на търговския регистър на 25.02.2014 г.
Срещу
заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден процесният изпълнителен
лист, видно от приложеното заповедно производство на СРС, солидарните длъжници
не са възразили писмено в законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2
от ГПК от връчването им на заповедта за изпълнение. На 16.04.2014 г. от
солидарния длъжник В.Г. е подадено възражение по чл. 423 от ГПК, което е оставено
без уважение от въззивната инстанция с определение от 28.05.2015 г. по гр. дело
№ 6377/2015 г. на СГС.
С
разпореждане от 12.03.2014 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагането на
възбрана върху притежавани от длъжника В.Г. в имуществена общност с трети лица
недвижими имоти, като възбраната за същите е вписана в СВп – Ботевград на 28.03.2014 г.
Изискани
са също справки за притежавани от длъжниците МПС. Въз основа на тях съдебният
изпълнител на 15.04.2014 г. е
предприел действия за налагането на запор върху собствено на длъжника Г.Г. МПС,
описано в запорните съобщения до него и отдел ПП при СДП.
След
установяване на ново имущество съдебният изпълнител е постановил налагането на
възбрана върху друг имот на длъжника В.Г.. Възбраната е вписана в СВп – Ботевград
на 03.09.2014 г.
С
молба от 06.03.2015 г. взискателят Банка
ДСК АД е поискал да се пристъпи към изпълнение върху недвижими имоти на
длъжника В.Г., върху които вече е била наложена възбрана по изпълнителното
производство, като се препрати на надлежен съдебен изпълнител. Въпреки разпореждането
на съдебния изпълнител от същата дата, изпълнителното производство не е
препратено.
По
молба на взискателя от 27.02.2017 г. съдебният изпълнител на 07.03.2017 г. е постановил разпореждане,
с което е спрял изпълнителното производство и вдигнал наложения запор върху
дружествените дялове на длъжника В.Г. в Г.ЕООД. Молбата е подадена от
взискателя след подписването на споразумение от 02.03.2017 г. по договор за кредит от 21.11.2007 г. с кредитополучателя
М.Т.**ЕООД, правоприемник на търговското предприятие на ЕТ В.– Г.Г. - издател
на записа на заповед от 21.11.2007 г., и за задълженията по който договор за
кредит са образувани две изпълнителни производства, сред които и процесното
такова. При подписването на споразумението кредитополучателят М.Т.**ЕООД е
представляван от управителя В.Г..
С
молба от 05.04.2019 г. взискателят
Банка ДСК АД отново е поискал препращане на изпълнителното производство за продължаване
на изпълнението върху недвижими имоти на длъжника В.Г.. Изпълнителното
производство е препратено на ЧСИ В.Ц.с рег. 926 и район на действие ОС – София,
който е образувал изп. дело № 423/2019 г. и предприел на 24.04.2019 г. действия по налагане на запор върху вземания за
трудово възнаграждение на длъжника В.Г. и опис на притежаваните от нея
недвижими имоти, осъществен на 16.07.2019
г., а оценката им – на 18.07.2019 г.
На 13.05.2019 г. съдебният
изпълнител е предприел и действия по налагането на запор върху вземания на длъжниците
по изпълнението в търговски банки, като изпълнителното производство е спряно с
определение от 23.07.2019 г., постановено по настоящото исково производство.
Други
доказателства не са ангажирани от страните в предвидените от закона срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 439 от ГПК, които са процесуално допустими, а
наведените от ответника възражения в обратния смисъл - неоснователни.
Само
образуването на изпълнително производство по изп. дело № 423/2019 г. по описа
на ЧСИ В.Ц.въз основа на изпълнителния лист, за който ищците излагат изрични
твърдения, че не удостоверява съществуващо право на принудително изпълнение на
взискателя за вземанията по него именно поради покриването им с периода на
погасителната давност води до обосноваване на извод, че за тях съществува призната
от закона възможност да отрекат с иск съществуването на задължение към ответника
поради изтекла погасителна давност, който като относим към материалноправната законосъобразност
на принудителното изпълнение, е от компетентността на съда, а не на съдебния
изпълнител. Нещо повече, субективното право на ищците да се позоват на изтекла
погасителна давност може да стане само в исково производство, с оглед на което
и сезирането на съда е условие за упражняване на това право. В този смисъл
определение № 242 от 31.05.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г. по
описа на ВКС, ІV ГО, и други.
Не
е налице и преклузия относно довода на ищците за изтекла погасителна давност. Изложените
в исковата молба обстоятелства не сочат нито на иск за оспорване на вземанията
по смисъла на чл. 424 от ГПК (не се твърдят новооткрити обстоятелства или доказателства
противно на изложеното в отговора), нито на иск за оспорване на вземането по
общия ред на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК (тъй като е образувано изп. дело №
423/2019 г.). Касае за оспорване на изпълнението по смисъла на чл. 439 от ГПК,
при което наведеното изложение за изтекла погасителна давност – кратка, предвид
характера на вземането като такова по запис на заповед, обосновава основанието
като юридически факт, предмет на доказване по иска по чл. 439 от ГПК.
Отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е специален, тъй като той е предвиден
като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване
на вземането, основанието на който иск са новонастъпили факти (настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение или съдебното решение, включително и
по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК), водещи до унищожаване или
погасяване (липса) на възникналото изпълняемо право,
респ. отговорността на длъжника за претендираното от кредитора-взискател право,
а искането е да се установи, че вземането на кредитора-взискател не съществува.
Защитата на длъжника срещу претендираното от кредитора право може да се
осъществи не само като възражения по предявен от кредитора иск, но и като
факти, които длъжникът може да предяви и твърди като основание на иска по чл.
439 от ГПК, които пораждат изгодни за него последици, включително и правопогасяващи
факти, поради което предявените в настоящото производство отрицателни
установителни искови от длъжниците по висящото принудително изпълнение са
процесуално допустими.
Разгледани
по същество обаче така предявените искове са неоснователни, тъй като погасителната
давност относно вземанията на банката за сумите по процесния изпълнителен лист
не е изтекла. Погасителна давност относно вземанията по изпълнителния лист е
била прекъсната по арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД с предприемането на всяко
действия за принудително изпълнение. Такива действия несъмнено представляват:
молбата от 22.01.2014 г. от кредитора до съдебния изпълнител за пристъпване към
изпълнение, в която е направено искане за прилагане на конкретни способи за
изпълнение; насочването на изпълнението чрез налагане на запори върху вземания,
дружествени дялове и движими вещи на длъжниците по изпълнението и възбрани
върху недвижими имоти на същите; всяко искане от взискателя за прилагането на
конкретен изпълнителен способ за вземанията срещу солидарен длъжник по
принудителното изпълнение, каквото искане е направеното такова с молбата
06.03.2015 г. за пристъпване към изпълнение чрез опис и публична продан върху
недвижими имоти на солидарния длъжник В.Г., и всяко действие на съдебния изпълнител
по осъществяване на исканите изпълнителни способи, като например предприетите
от последния действия от 15.04.2014 г. по налагането на запора върху собствено
на солидарния длъжник Г.Г. МПС. От тези конкретни действия по принудителното
изпълнение, предприети съответно на 06.03.2015 г. и 15.04.2014 г. по отношение
на всеки от солидарните длъжници В.Г. и Г.Г., с които съществуват различни изпълнителни
правоотношения и за които предприетите изпълнителни действия имат различна
правна значимост, до спирането на изпълнителното производство на 07.03.2017 г. е
изминал срок повече от две години, в който взискателят Банка ДСК АД не е искал
извършването на изпълнителните действие (като вдигането на запор е действия по
изоставяне на изпълнителния способ, а не по предприемането на такъв). Постъпилата
от 27.02.2017 г. молба от взискателя с искане за спиране на изпълнителното
производство няма значение на предприето изпълнително действие по отношение на
всеки от солидарните длъжници. Бездействието на взискателя Банка ДСК АД за
принудителното събиране на вземането по изпълнителния лист по отношение на длъжниците
в предвидения в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК преклузивен срок е довело до
прекратяване по право на изпълнителното производство по отношение на тях
съответно на 06.03.2017 г. и 15.04.2016 г., респ. до незаконосъобразност на
извършените от съдебния изпълнител срещу длъжниците изпълнителни действия след
този срок, която препятства възможността им да породят правно действие.
Настъпилото
по право прекратяване на изпълнителното производство по отношение на всеки от
солидарните длъжници обаче няма за последица и не е довело до погасяване на изпълняемото
право, предмет на процесното изпълнение, тъй като за него не е изтекла предвидената
в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна погасителната давност. Последната настоящият
състав на съда намира за приложима в случая поради настъпил стабилитет на
заповедта за изпълнение (безспорен между страните факт), по която е издаден процесният
изпълнителен лист. Поради прекъсването, респ. спирането на давността през време
на изпълнението, този период на погасителната давност относно вземанията по
изпълнението е започнало да тече отново не от последните валидно осъществени по
принудителното изпълнение действия срещу всеки от солидарните длъжници В.Г. и Г.Г.
- съответно на 06.03.2015 г. и 15.04.2014 г., а от момента на отмяната на
даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване - 26.06.2015
г., от който момент до момента на подаването на исковата молба, респ.
спирането на изпълнението като обезпечителна мярка, същият не е изтекъл.
Процесните
вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД петгодишна
погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и последиците й следва да бъдат приравнени на тези на
влязло в сила съдебно решение. В тази връзка следва да се посочи, че в
производството по чл. 410 и 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може писмено да възрази, ако оспорва вземането.
Пасивното му поведение в предвидения срок, създава презумпцията, че претендираното
вземане е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила. От този
момент започва да тече срокът на новата погасителна давност, който е петгодишен
и такова разрешение в максимална степен съответства на целта и принципите на
законодателната уредба на заповедното производство, а именно да се реализират
по облекчен ред правата на кредитора и с разноски в тежест длъжника, които да са
в минимален размер. Ето защо и положението на кредитора не следва да бъде по-неблагоприятно
при инициирането на заповедно производство вместо исково такова по общия ред. Приемането
на противното би означавало за идентични по установително действие и
изпълнителна сила съдебни актове да се придадат различни правни последици относно
течението на погасителната давност (в този смисъл определение № 443 от
30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II ТО, определение № 576 от
16.09.2015 г. по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV ГО, и други).
Новият
период на тази погасителна давност относно процесните вземания е започнала да
тече от 26.06.2015 г. Със задължителните разяснения, дадени в точка 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е прието, че за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Срокът на новата давност започва да тече от този
момент и с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, като в
изпълнителния процес давността не спира, защото взискателят може да избере дали
да иска нови изпълнителни способи, в случай че все още не е удовлетворен, или
да не действа – да не иска нови изпълнителни способи, поради което с посоченото
решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., според което погасителна
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. Тълкувателното решение на ППВС № 3/1980 г. обаче
престава да се прилага с неговата отмяна с точка 10 на Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което погасителната
давност за процесните вземания по изпълнителния лист е била не само прекъсната,
но същата е била и спряна през време на процесното изпълнително производство
относно принудителното осъществяване на вземанията по силата на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ от ЗЗД, като спирането на давността за същите е преустановено от момента
на отмяната на тълкуването на правната норма, дадено с ППВС № 3/1980 г. В този
смисъл постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по
гр. дело № 2382/2017 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, разрешението на което настоящият
състав на съда възприема. В същото, съобразявайки приложимите разпоредби на ЗУС
(отм.), ЗСВ (1994 г., отм.) и ЗСВ (2007 г.), е прието, че последващите тълкувателни
решения нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да
се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.
Последващите тълкувателни решения се състоят от две части. С първата от тях се
дава новото тълкуване на правната норма, а с втората част се обявява за загубил
сила предшестващ тълкувателен акт и тя поражда действие от момента на
постановяването на новото тълкувателно решение, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Затова установеното с
новото тълкувателно решение тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано
от съответните органи, за които то е задължително, по случаите които са от
тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях след
приемането на новото тълкувателно решение или по такива, които са били заварени
към този момент. Изхождайки от тези съображения относно прекъсването и
спирането на давността за вземанията по изпълнителния лист, предмет на настоящото
исковото производство, момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност за тях – 26.06.2015 г. (отмяната на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване),
и разпоредбата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, която за разлика от чл. 116, б. „б“
от ЗЗД не свързва действието на прекъсването на давността с резултата от
предприетите изпълнителни действия, респ. с настъпилата перемпция на
изпълнителното производство, новата погасителна давност за тях в случая е
започнала да тече от момента на преустановяване на спирането на погасителната
давност, респ. от момента на отмяната на даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване
- 26.06.2015 г.
С
оглед на изложеното във връзка със спирането на давността и предприетите
действия по процесното принудително изпълнение, вземанията на ответника Банка
ДСК АД към ищците не са погасени по давност както към момента на предявяване на
исковата молба – 22.07.2019 г., така и към момента на спиране на принудителното
изпълнение, поради което предявените установителни искове се явяват неоснователни
и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С
оглед изхода на спора право на разноски по производството има ответникът, на който
на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК следва да се присъди сумата
от 100 лева – разноски за юрисконсултско възнаграждение (спорът, предмет на
делото, е свързан с обичайната дейност на представляваното дружество, и
разглеждането му е приключило в едно съдебно заседание).
По
изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.Г.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, против Банка ДСК АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, искове с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост към банката
поради погасяването им по давност на вземания за сумата 74635 евро,
представляваща главница по запис на заповед от 21.11.2007 г., законната лихва
върху тази сума за периода от 15.03.2013 г. до 21.07.2019 г., и сумата 4809.46
лева – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.06.2013 г. по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК от 25.03.2013 г. по гр. дело № 11483/2013 г. по описа на СРС,
ГО, 57-ми състав, и образувано принудителното изпълнение по изп. дело №
423/2019 г. по описа на ЧСИ В. Ц..
ОСЪЖДА
В.Г.Г., ЕГН **********, и Г.К.Г., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, да заплати
на Банка ДСК АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на
основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата 100 лева – разноски по
производството за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова