Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 07.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и трети юни, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева,
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 539 по описа за 2020г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявен е иск с правно основание чл.178 ал.1, т.3 ЗМВР.
Ищецът И.И.И. твърди, че е служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Русе на длъжност „водач на специален автомобил I степен“ в група “ Пожарогасителна и спасителна
дейност“ на Първа Районна служба“ Пожарна безопасност и защита на населението“,
със статут на държавен служител и като такъв за периода от 01.10.2016г. до
30.09.2019г. е полагал труд по утвърдени протоколи и графици, при сумарно
изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.3 ЗМВР,
включително и през нощта. За посочения период
ищецът твърди, че е отработил
нощни смени или общо 1656.00 часа нощен труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсиране на
извънредния труд, режимът на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи.
В процесния период действала Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г., като в нея
липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато
била уредена в предходните две наредби.
Поради това и в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ), при сумарно изчисляване на
работното време нощни часове следвало да се превръщат в дневни с коефициент
1,143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. За процесния период, ищецът твърди, че положеният
нощен труд следва да се преобразуван по реда на чл. 9, ал.2 НСОРЗ с коефициент
1,143 и получените след това преобразуване часове от 1892.81, като
допълнителните 236,81 часа представляват положен от него извънреден труд, който
не му е заплатен. Съобразно получаваната заплата, за тези часове извънреден
труд му били дължими 1605,31лв. По тези съображения се моли да бъде постановено
съдебно решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати посочената
сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“–МВР оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва се приложението на НСОРЗ към дейността на ищеца,
тъй като за същата имало специална правна уредба, съдържаща се в ЗМВР и
приетите подзаконови нормативни актове въз основа на него, която уредба не
предвиждала подобно преизчисляване на нощния труд. В случая ищецът работел
нощни смени, които не надвишавали установеното за него работно време, поради
което той не е полагал извънреден труд.
Също така положеният от него нощен труд му бил заплатен, включително с допълнително
възнаграждение, определено нормативно.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че за заявения по исковата молба период ищецът е
работил при ответника по служебно правоотношение на длъжността ” водач на
специален автомобил I степен“ в група “
Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа Районна служба“ Пожарна
безопасност и защита на населението“, гр. Русе със статут на държавен служител,
като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта
/22,00-06,00 часа/, съгласно утвърдени месечни графици. Приложени са множество писмени доказателства. Отработеното
време се е изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата
редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР за процесния период е бил тримесечен. Според
назначената в производството икономическа експертиза общият брой часове положен
извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към дневния такъв,
изчислен при нощен труд по чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и
часова ставка по чл.7 от НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и
допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер, за незаплатените 248,68
часа възлиза на сумата от 1725,36
лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения,между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от Закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и др.се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд, в действащите Наредби съответно №
81213-592 от 25.052015 г.и № 81213-776 от 29.07.2016 г. липсва норма, аналогична
на нормата по чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от 11.VІІІ.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова регламентация следва
субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и Решение № 311/08.01.2019 г.на ВКС по гр.д.№
1144/2018г., IV г.о. То е с предмет заплащане
на други допълнителни възнаграждения на държавни служители от системата на МВР,
но дава принципно разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг
закон при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че
положителният отговор на въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в
съответствие с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното
и факта, че в чл.9, ал.2
НСОРЗ е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, искът се явява доказан по своето основание. Търсеният
от служителя размер е потвърден от икономическата експертиза, като сумата се
дължи със законната лихва от завеждане на делото.
На осн.чл.78,ал.1 ГПК и предвид уважаването на иска, ответникът дължи на ищеца направените по
делото разноски в размер на 480,00 лв.с ДДС-заплатено адвокатско
възнаграждение.
На
осн.чл.78,ал.6 ГПК ответника следва да заплати по сметка на РРС
държавната такса по делото в размер на 64,21 лв. и разноските за вещо лице в размер на 292,80
лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“–МВР, с адрес: гр.София,
ул.”Пиротска” №171А да заплати на И.И.И.,
ЕГН:**********,***, офис 318 сумата от 1605,31 лв. /в брутен размер/ –възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.01.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 480,00 лв. с ДДС -разноски
по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“–МВР, с
адрес: гр.София, ул.”Пиротска” №171А да
заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата
от 64,21 лв.- държавна такса за производството, както и сумата от 292,80
лв.-разходи от БС.
Присъдените на ищеца суми следва да бъдат
заплатени от ответника по следната банкова сметка: ***:***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок, считано от 07.07.2020г. на основание чл.315,ал.2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: