№ 395
гр. Разград, 01.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20243330102004 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба от Д. И. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН
********** и двамата от с. ***, общ. Разград, *** против ОБЩИНА РАЗГРАД
с ЕИК *********, с адрес: гр.Разград, ул. Бели Лом № 37А, представлявана
чрез кмета на общината, която се моли да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищците са собственици на основание покупко-
продажба и давностно владение на следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. ***, общ. Разград,
обл. Разград, с административен адрес: ул. ***, урегулирано с площ 1419 кв.м.
(хиляда четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ
1063 кв.м (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-
648 (седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по
кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/ 1986 г. на председателя на
Общински народен съвет - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI-647,
както и да им се присъдят направените по делото разноски. Моли се със
същото решение да се признае за установено, че ищците са собственици на
основание покупко-продажба и давностно владение на следния недвижим
имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 36 кв.м. (тридесет
и шест квадратни метра), построена в описания по-горе ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с
административен адрес: ул. ***, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда
четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063
кв.м. (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648
(седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по
кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/1986 г. на председателя на
Общински народен съвет - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI- 647.
Ищците твърдят, че с договор от 29.04.1944 г. С.С. П. Г. придобил чрез
покупко-продажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. ***, окръг Разград,
1
при съседи: К. П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък.
Същият имот станал предмет на писмен договор от 24.11.1983 г., заверен от
кмета на с. Хърсово, с който продавачът С.С. Г., жител на с. ***, находящ се в
с. Хърсово в дома за стари хора, продал на С.В.В. дворното място от 900 кв.м,
при съседи: Г.Г. и от трите страни - улици. Твърди се, че с последващ договор
от 1997 г. С.В.В. се задължила да продаде на Н. И. М. и К.Р.М. процесното
дворно място заедно с построената в него жилищна сграда в срок от три
години, при уредени напълно облигационните отношения между страните.
Владението било предадено в деня на подписването на предварителния
договор, заверен под № 2 /14.02.199 г. от кмета на с. Каменово, общ. Ветово. С
разписка от 14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево, общ. Ветово,
първият ищец Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН ********** и Н. И. М. с ЕГН
**********, и двамата от гр. Габрово, в брой сумата от 500 000 лв. (петстотин
хиляди лева) за закупуване на процесното дворно място от 900 кв.м.
(деветстотин квадратни метра), находящо се в с. ***, общ. Разград, ***, заедно
с построената в него жилищна сграда, при съседи на имота: от трите страни
улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща към предходния договор
№ 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с. Каменово. Сочи се още, че на
датата на съставяне на разписката през 1998 г. започнало давностно владение.
Твърди се, че от този момент ищците владеят процесния имот като свой,
непрекъснато, явно и безспорно, което продължавало и до настоящия момент.
Ето защо същите решили да се снабдят с документ за собственост по
обстоятелствена проверка, за което са подписали молба - декларация и
заверили същата в Община Разград. При снабдяване с необходимите им
документи установили, че по кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234
от 1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Разград, за имота бил
отреден парцел VII-648 в кв. 63, урегулирано с площ 1419 кв.м. и
неурегулирано с площ1063 кв.м. В скицата на общината било записано, че
собственик на имота е С. Г. по разписен лист. С удостоверение № ОС-177 от
27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е общинска собственост
съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За дворното място имало
съставен АДС № 59 от 07.12.1962 г., в който било посоченото, че построените
в имота сгради не са общинска собственост. Твърди се, че до настоящия
момент ищците продължават да упражняват фактическата власт върху целия
имот, както върху дворното място, така и върху построената в него
жилищната сграда, владеейки имота като свой, непрекъснато, явно и
безспорно в продължение на повече от 10 години. Така ищците обосновават
правния си интерес.
В подадения писмен отговор ответникът Община Разград оспорва иска
като неоснователен по отношение на дворното място с твърдение, че
процесният имот от 1962 година е държавна собственост, а впоследствие
общинска собственост, а по отношение на жилищната сграда заявява, че няма
претенции, ищците са я придобили чрез покупко-продажба. Сочи се, че
съгласно чл. 1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или
получили държавни дворни места, обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г., на всички
лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или
получили без основание държавни дворни места в строителните граници на
населените места, е признато право на строеж върху държавна земя. На
лицата, посочени в списъците в преписките за извършени проверки
основанието за владение на общински дворни места, следва да се издадат
удостоверения за признаване на правото на строеж върху държавно дворно
2
място и правото на собственост върху построените сгради и подобрения по
местата. Сградите и постройките върху местата се считали за собственост на
лицата, на които се признава право на строеж. На лицата, на които било
признато правото на строеж върху държавна земя, се издавали удостоверения
от изпълнителните комитети на съответните народни съвети съгласно чл. 4 от
ЗУПЛЗПДДМ. Правото на строеж се придобивало по силата на закона при
наличие на предвидените в него предпоставки, а с удостоверението се
констатирало наличието на съответното право. Не оспорва обстоятелството,
че постройката в актувания им имот, е собственост на С.С. Г., съгласно
издадено удостоверение № 109 по образец от чл. 12 от Правилника за
приложение на ЗУПЛЗПДДМ, а именно удостоверение за признато право на
строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху
построените сгради и подобрения в местата, издадено от Градски народен
съвет, поради което счита иска в тази му част за недопустим.
С оглед въведеното от ответника възражение за недопустимост, с
Определение № 207 от 25. 03. 2025 г. по гр. д. № 2004/ 24 г. по описа на
Разградския районен съд производството е прекратено в частта по предявения
установителен иск на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС за
признаване, че ищците са собственици на основание покупко-продажба и
давностно владение на жилищна сграда със застроена площ 36 кв.м.,
построена в дворно място, находящо се в с. ***, общ. Разград. Посоченото
определение е обжалвано и отменено с Определение № 360 / 05.05.2025 г. по
в.ч.гр. д. № 211 от 2025г. по описа на ОС – Разград, съгласно което
съдопроизводствените действия следва да продължат и по отношение на
построената в спорния имот сграда.
Ищците, редовно призовани, се явяват лично и с процесуалния си
представител адв. Е., която моли съдът да уважи изцяло исковата претенция
като основателна и доказана. Претендират разноски.
Община Разград, редовно призовани, се представляват от юрк. И., която
поддържа отговора към исковата молба и моли съдът да остави без уважение
претенцията на ищеца по отношение на дворното място, а по отношение на
жилищната сграда заявява, че няма претенции. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното за установено от фактическа страна:
По делото са представени, последователно сключени във времето
договори, с предмет покупко-продажба на дворно място, находящо се в с. ***,
а именно: договор от 29.04.1944 г., с който С.С. П. Г. придобил от Д.Р.Ц. чрез
покупко-продажба дворно място от 9 ара, находящо се в с. ***, окръг Разград,
при съседи: К. П., шосе и от двете страни улици, заедно с ограда от камък;
писмен договор от 24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Хърсово, с който
продавачът С.С. Г., жител на с. ***, находящ се в с. Хърсово в дома за стари
хора, продал на С.В.В. дворното място от 900 кв.м, при съседи: Г.Г. и от трите
страни – улици; предварителен договор заверен под № 2/14.02.1997 г. от кмета
на с. Каменово, общ. Ветово, с който С.В.В. се задължила да продаде на Н. И.
М. и К.Р.М. процесното дворно място, заедно с построената в него жилищна
сграда в срок от три години, при уредени напълно облигационните отношения
между страните и съгласно който владението било предадено в деня на
подписването му; разписка от 14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево,
общ. Ветово, съгласно която първият ищец Д. И. Д. платил на К.Р.М. с ЕГН
3
********** и Н. И. М. с ЕГН **********, и двамата от гр. Габрово, в брой
сумата от 500 000 лв. (петстотин хиляди лева) за закупуване на процесното
дворно място от 900 кв.м. (деветстотин квадратни метра), находящо се в с. ***,
общ. Разград, ***, заедно с построената в него жилищна сграда, при съседи на
имота: от трите страни улици и Г.Г., със забележка, че разписката препраща
към предходния договор № 2 от 14.02.1997 г., заверен в кметството на с.
Каменово.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение по назначената
техническа експертиза за първи път процесният имот е нанесен като парцел с
№ IX от кв. № 101 в регулационния план на с. ***, одобрен със заповед № 100
от 02.07.1922 г. с площ 1000,00 кв.м. В следващия кадастрален план на с. ***,
послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация,
одобрен със Заповед № 1234 от 25.09.1986 г., бившият парцел с № IX е заснет
и нанесен като имот с планоснимачен № 648 с площ 1050,00 кв.м. За имот с
планоснимачен № 648 по плана от 1986 г. е отреден парцел с № VII-648 в кв.
№ 63 видно от скица № С-569 от 09.07.2024 г. За урегулирането на парцел №
VII-648 се предават части от съседния имот с пл. № 647 и от общинско място
представляващо „улично пространство“. Парцел с № IX от кв. № 101 по плана
на с. *** от 1922 г., вписан в АДС № 59 от 07.12.1962 г. и имот с
планоснимачен № 648 по плана на с. *** от 1986 г., са идентични по
местоположение като целите им южни и част от западните им граници се
припокриват напълно. Северозападната, югоизточната, източната и
останалата част от западната, граници на имот с планоснимачен № 648 по
плана на с. *** от 1986 г. не съответстват на едноименните им граници на
парцел № IX от кв. № 101 по плана на с. *** от 1922 г., поради което
квадратурите на процесния имот изчислени по двата плана се различават.
От писмените доказателства се установява, че парцел VII-648 в кв. 63,
по кадастралния план на с. ***, общ. Разград, обл. Разград, одобрен със
Заповед № 1234 от 1986 г. на председателя на Общински народен съвет –
Разград, урегулирано с площ 1419 кв.м. и неурегулирано с площ 1063 кв.м. с
адрес: с. ***, общ. Разград, обл. Разград, ***, съгласно скица, издадена от
Община Разград, е с посочен на основание разписен лист собственик С. Г.. С
удостоверение № ОС-177 от 27.09.2024 г. ответникът удостоверил, че имотът е
общинска собственост съгласно параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. За
дворното място е съставен АДС № 59 от 07.12.1962 г. Посоченият акт е
съставен на основание чл. 6 от Закона за собствеността, в чиято
хипотеза "Държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно
законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик" и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти. Съгласно извлечение от „Преписка по
извършени проверки основанието за владение на общински дворни места с.
***“, съхранявана в архива на Община Разград, относно проверка на имот,
нанесен като парцел № IX от кв. 101 по плана на с. ***, одобрен със заповед
№ 100 от 1922 г., който в следващия кадастрален план на с. ***, одобрен със
Заповед № 1234 от 1986 г., е нанесен като имот с парцел VII-648 в кв. 63, на
ред 62, като име на владелец на имота е вписан С.С. Г., а в графа № 7
документ за собственост е записано „известие бр. 90 - № 109", което е
обозначение за издаване на Удостоверение по образец на чл. 12 от Правилника
за приложение на ЗУПЛЗПДДМ.
Към доказателствения материал по делото е представена, издадена от
„Водоснабдяване-Дунав“ ЕООД гр. Разград справка за консумация на абонат
4
по клиентски номер 13062, относима за периода 13.07.2008 г. – 28.06.2024 г. с
посочен собственик Д. И. Д.. Посочената справка не съдържа данни
собственикът и клиентският номер за кой имот се отнасят, с оглед което съдът
счита, че анализът на отчетената консумация не би дал тежест на твърденията
на представилата я страна.
По делото в с.з. на 25.03.2025 г. са разпитани посочените от ищцовата
страна свидетели А.Н.А., И.И.С., Н.М.С., като А.Н.А. и в с.з. на 19.05.2025 г.
И тримата свидетели живеят в с. *** и помнят, че ищците Д. и Я. са закупили
имота през 1998 г., като първите двама – А. и И., посочват и имената на
лицата, коментирани като предишни собственици съгласно представените по
делото писмени доказателства. В показанията, дадени на 25.03.2025 г., не се
съдържат конкретни данни как е закупен имота. В допълнителните си
показания, дадени на 19.05.2025 г. свид. А.ОВ коментира, че когато той бил
кмет на с. *** и Д. дошъл в кметството да се регистрира по адрес, той му
поискал нотариален акт на имота, но се оказало, че такъв няма. Свидетелят
споделя, че бил изненадан, защото се познавали от деца, бил му споделил, че е
закупил имота, а се оказало, че няма издаден нотариален акт. Описанието на
свидетелите за имота е идентично - къща на един етаж и второстепенна
постройка, построена в дворно място, оградено с мрежа с площ от около
декар, земята се обработва от ищците, има засадени овощни култури. През
годините не са узнали някой да има претенции към този имот, нито да е бил
плащан наем на Община Разград за ползването на същия.
В разказите на свидетелите не се съдържат празноти и съществени
противоречия. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй
като същите кореспондират с останалия, събран по делото, доказателствен
материал и ползва същите при формиране на фактическите си изводи.
При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 77
ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ -
ДВОРНО МЯСТО, находящ се в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с
административен адрес: ул. ***. Указано е на ищците, че е в тяхна тежест да
докажат, че са придобили ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО въз основа
на действителна и валидна прехвърлителна сделка, годна да прехвърли
собствеността (породила вещен ефект), респективно че в техния патримониум
е налице право, изключващо правото на ищеца, ако такова се установи; че е
осъществявано давностно владение (упражнена фактическа власт, спокойно,
несъмнено, непрекъснато и явно върху имота в продължение на 10 години).
Представените по делото договори, доказващи разпореждане с
процесния имот, а именно: договор от 29.04.1944 г. с купувач на имота С.С. П.
Г., договор от 24.11.1983 г., заверен от кмета на с. Хърсово, с продавач С.С. Г.
и купувач С.В.В., предварителен договор, заверен под № 2/14.02.1997 г. от
кмета на с. Каменово, общ. Ветово с продавач С. и последно разписка от
14.10.1998 г., заверена от кмета на с. Глоджево, общ. Ветово, съгласно която Д.
И. Д. платил на К.Р.М. и Н. И. М. в брой сумата от 500 000 лв., не са годни да
установят твърдението, че ищците са придобили правото на собственост върху
процесния имот по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот,
доколкото всеки един от изброените договори е сключен в обикновена
писмена форма и не може сам по себе си да легитимира ищците като
5
собственици на имота, тъй като формата за действителност съгласно
разпоредбата на чл. 18 от ЗЗД при извършване на разпоредителни сделки с
недвижим имот е нотариален акт. В предходно действащия закон, формата за
действителност също е нотариален акт от 1910 г., видно от чл. 219 от Законъ за
задълженията и договорите (отм.). Последният нормативен акт се коментира,
доколкото първия представен писмен документ е от 1944 г.
От друга страна, в хипотезата на чл. 6 от Закона за собствеността (в
редакцията от 1951 г.), държавни са имотите, които нямат друг собственик.
Доказването на това придобивно основание става чрез изследване на данните,
които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на закона за единния кадастър на НРБ
(отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ. Ако по време на отреждането със съответния план един
имот е с неизвестен собственик, той се води за безстопанствен и в този случай
се приема, че той е станал държавна собственост по силата на посочената
редакция на чл. 6 ЗС. (Решение № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4244/2013 г.). В настоящия случай по делото се установи, че в преписка по
извършени проверки основанието за владение на общински дворни места с.
***, под номер 62 е вписано името на С.С. Г., а в графа № 7 документ за
собственост е записано „известие бр. 90 - № 109". Съгласно чл. 1 от Закона за
уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни
места, обн. ДВ, бр. 90/09.11.1956 г. на всички лица, които от 15 ноември 1934 г.
до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни
места в строителните граници на населените места, се признава право на
строеж върху държавна земя. На лицата, на които е признато правото на
строеж върху държавна земя, се издават удостоверения от изпълнителните
комитети на съответните народни съвети - съгласно чл. 4 от ЗУПЛЗПДДМ. В
този смисъл посоченият на ред 62 като документ, удостоверяващ собственост
С.С. Г. по отношение на парцел № IX от кв. № 101 по плана на с. *** от 1922
г. с наименование „известие бр. 90 - № 109", е обозначение за издаване на
Удостоверение по образец на чл. 12 от Правилника за приложение на
ЗУПЛЗПДДМ, доказващ право на собственост върху построените в имота
сгради, постройки и други подобрения. В този смисъл е логично и обосновано
да се счита, че приемайки наличие на основание за собственост на
построените сгради, но не и на имота, същият е актуван като държавна
собственост на основание чл. 6 от Закона за собствеността (в редакцията от
1951 г.), съставен е АДС № 59 от 07.12.1962 г.
От всичко гореизложено се установява, че през посочения в ИМ период
процесното дворно място, което те са владеели, е бил собственост на
ответника и не се установява никога да е било притежавано от частно правен
субект. По делото не е представен нотариален акт за доказване на тези
твърдения. Това налага изясняване на въпроса могат ли ищците да придобият
дворното място по давност, въпреки непрекъснатото и необезпокоявано
владение повече от 10 години, предвид твърденията на ответника. Забрана да
се придобиват по давност държавни или общински недвижими имоти е
съществувала още в периода на законодателството на Царство България, т.е.
преди приемането на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели
или получили държавни дворни места. Със Закона за държавните имоти от
1948 г. е предвидено, че държавните имоти не могат да се придобиват по
давност. В сега действащият Закон за собствеността също с приемането му е
залегнала забрана за придобиване по давност на вещ, която е държавна или
общинска собственост. Тази редакция е останала до 1996 г., когато тази
6
забрана се разпростира единствено относно вещите публична държавна и
общинска собственост. Не се твърди обаче предишните праводатели да са
придобили имота по давност. От 01.06.1996 г. до подаване на исковата молба
не е изтекъл обаче необходимия по закон 10-годишен период, тъй като на
основание §1 от ЗДЗС давността за придобиване на държавни и общински
имоти спира да тече до 31 декември 2014 г. Освен това следва в случая да се
съобразят и другите твърдения на ответника. Със ЗУПЛЗПДДМ е дадена
възможност за строеж върху държавно дворно място и поради това
ответникът не е оспорвал никога правото на ползване на владеещия
постройката в собственото им дворно място. Съдът е съгласен с ответника, че
носителят на вещното право следва да е бил известен, че ищците владеят
дворното място с намерение за своене, за да защити смущението на правата
си. В хода на производството не са опровергани твърденията на ответника, че
ищците са показали намерението си за своене – няма постъпило искане, макар
да нямат нотариален акт за имота. Ответникът сочи, че е известен едва с
получаването на ИМ. В този смисъл предявеният иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 77 и чл. 79 ЗС за ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се
в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. ***, следва
да се отхвърли като неоснователен.
С оглед акта на въззивната инстанция, съдът дължи произнасяне и по
предявения иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 77 ЗС и с чл. 79, ал. 1 ЗС на
правно основание покупко-продажба и давностно владение на следния
недвижим имот, а именно: ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 36 кв.м.
(тридесет и шест квадратни метра), построена в описания по-горе
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО. Ответникът не спори, че не е
собственик на постройката в дворното място, т.е. на практика признава, че тя е
частна суперфициарна собственост. Вече бе осъдено по-горе, че
представените договори не са годни да установят твърдението, че ищците са
придобили правото на собственост върху жилищната сграда по силата на
договор за покупко-продажба на недвижим имот, доколкото всеки един от
изброените договори е сключен в обикновена писмена форма и не може сам
по себе си да легитимира ищците като собственици на имота, тъй като
формата за действителност, съгласно чл. 18 от ЗЗД при извършване на
разпоредителни сделки с недвижим имот е нотариален акт. С оглед
посоченото следва да се обсъди твърдението на ищците, че е налице друго
правно основание, а именно изтекла в тяхна полза придобивна давност, което
би оправдало владението на имота от страна на претендента за придобиване на
собственост. Посочените по-горе частни документи не могат да прехвърлят
право на собственост, но са годно обстоятелство да се зачете предаване на
владението на постройката на лицата-купувачи, т.е. да се зачете установено
начало на давностно владение. С оглед събраните доказателства съдът приема,
че след 14.10.1998 г. ищците са установили фактическа власт върху
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 36 кв.м. (тридесет и шест
квадратни метра), построена в описания по-горе поземлен имот, без
противопоставяне от страна на никого. След като ответникът през този период
на владение от страна на ищците не установява да притежава право на
собственост по отношение на жилищната сграда, извън това че притежава
терена, върху който е построена, както бе изяснено по-горе, то следва да се
приеме, че тази сграда е станала собственост на ищците на основание
давностно владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, поради което този иск като
основателен и доказан следва да се уважи, като се приеме, че ищците са
7
собственици на поддържаното при условията на евентуалност придобивно
основание - придобивна давност.
По разноските:
Ищците претендират разноски в размер на 1275,00 лева, от които 700,00
лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото в с.з. не е заявено каква е
договорената сума за защита по предявените искове, съдът приема, че тя
следва да се раздели поравно по отношение на предявените искове.
Възнаграждението на в.л. следва да бъде поето от ищците, предвид изхода на
спора по иска, отнасящ се за дворното място. Ответникът претендира ЮКВ,
което съдът определя в размер на 360 лева.
С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищците
сумата от 212,50 лева за направените от тях разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника сумата от 180,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 79, ал.
1 ЗС по отношение на ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК *********, с адрес:
гр.Разград, ул. Бели Лом № 37А, представлявана чрез кмета на общината, че Д.
И. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН ********** и двамата от с. ***, общ.
Разград, ***, са суперфициарни собственици на основание изтекла давност на
следния недвижим имот - едноетажна жилищна сграда със застроена площ 36
кв.м. (тридесет и шест квадратни метра), изградена в имот, представляващ
частна общинска собственост съгласно АДС № 59 от 07.12.1962 г., а именно
дворно място, находящо се в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с
административен адрес: ул. ***, урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда
четиристотин и деветнадесет квадратни метра), неурегулирано с площ 1063
кв.м. (хиляда шестдесет и три квадратни метра), съставляващ парцел VII-648
(седем римско шестстотин четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по
кадастрален план, одобрен със Заповед № 1234/1986 г. на председателя на
Общински народен съвет - Разград, при съседи: улица, улица, парцел VI- 64.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за установяване, че
ищците Д. И. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с ЕГН ********** са
собственици на основание покупко-продажба и давностно владение на
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - ДВОРНО МЯСТО, находящ се
в с. ***, общ. Разград, обл. Разград, с административен адрес: ул. ***,
урегулирано с площ 1419 кв.м. (хиляда четиристотин и деветнадесет
квадратни метра), неурегулирано с площ 1063 кв.м (хиляда шестдесет и три
квадратни метра), съставляващ парцел VII-648 (седем римско шестстотин
четиридесет и осем арабско) в кв. 63 по кадастрален план, одобрен със Заповед
№ 1234/ 1986 г. на председателя на Общински народен съвет - Разград, при
съседи: улица, улица, парцел VI-647.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК
*********, с адрес: гр.Разград, ул. Бели Лом № 37А, представлявана чрез
кмета на общината, ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Д. с ЕГН ********** и Я. И. Д. с
ЕГН ********** и двамата от с. ***, общ. Разград, ***, сумата от 212,50 лева,
8
представляващи разноски във връзка с производството съразмерно на
уважената част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. И. Д. с ЕГН **********
и Я. И. Д. с ЕГН ********** и двамата от с. ***, общ. Разград, ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на ОБЩИНА РАЗГРАД с ЕИК *********, с адрес: гр.Разград, ул.
Бели Лом № 37А, представлявана чрез кмета на общината, сумата от 180,00
лева, представляващи сторени в производството съдебно деловодни разноски
съразмерно на отхвърлената част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
9