Определение по дело №1750/2024 на Административен съд - Пловдив

1. Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 203 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена от С. Е. В., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], срещу Национална агенция за приходите (НАП) гр. София. Ищецът иска ответника да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2024 г. – датата на причиняване на вредите до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отмяна по административен ред на Ревизионен акт (РА) № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.

2. От данните по делото за установява следното:

Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001623005617-020-001/21.09.2023 г. (изменена със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001623005617-020-002/20.12.2023 г.), е сложено начало на ревизията на ищеца с обхват различни видове данъчни и осигурителни задължения в периода 01.01.2020 г. до 31.12.2021 г.

В хода на производството, на основание чл. 117 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-16001623005617-092-001/12.03.2024 г. Впоследствие е издаден и процесният РА.

Този резултат е обжалван от В., като с Решение № 249/11.06.2024 г., Директорът на Дирекция „ОДОП” гр. Пловдив при ЦУ на НАП е отменил РА № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г. в оспорената му част и на основание чл. 155, ал. 4 ДОПК е върнал преписката на органа по приходите, издал заповедта за възлагане, за издаване на нов ревизионен акт по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО. изменя процесия ревизионен акт в обжалваната пред настоящата инстанция част.

3. Пловдивският административен съд, като обсъди данните по делото намира, че предявените искови претенции са процесуално недопустими, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Съображенията за това са следните:

Очевидно към настоящия момент ревизионното производство по установяване на задължения по ЗДДФЛ, ЗДДС, КСО и ЗЗО на ищеца все още не е приключило с издаването на окончателен административен акт.

Според чл. 155, ал. 4 от ДОПК ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването.

Отмяната на процесния РА и връщане на преписката на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов РА, не поражда право на обезщетение, тъй като към този момент няма завършен фактически състав за търсене на имуществена отговорност за вреди. В разглеждания случай искът за вреди от незаконна административна дейност може да се предяви едва след отмяна по съответния ред на ревизионния акт, с който ще приключи ревизионното производството провеждано по отношение на ищеца. Макар законът (чл. 204, ал. 1 АПК ) да не е формулирал по този начин условието за допустимост на исковите претенции, правилото следва да се изведе при тълкуване на разпоредбите, които характеризират отделните фази на административния процес.

Все в тази насока следва да се добави, че ако искът за обезщетяване на вреди от незаконна административна дейност, внесен преди приключването на административното производство, бъде допуснат за разглеждане и отхвърлен от съда като неоснователен с мотив, че е преждевременно предявен, ищецът не би могъл повторно да предяви същия иск поради преклудиращото действие на силата на присъдено нещо. Същевременно, ако искът за обезщетяване на вреди бъде уважен с влязло в сила решение преди административното производство да бъде завършено, възможно е да се окаже, че ищецът няма право на обезщетение, защото правото или законният интерес, които е твърдял, че са нарушени от незаконна административна дейност, обуславяща търсенето на имуществена отговорност за вреди, впоследствие са били отречени.

(В този смисъл Решение № 16033 от 30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019 г., III о.).

Изложеното до тук налага така предявените искове да бъдат оставени без разглеждане, а съдебното производството по делото да бъде прекратено.

Така мотивиран, Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от С. Е. В., [ЕГН], с адрес гр. Пловдив, [улица], искове, Национална агенция за приходите гр. София да бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 10000 лв., ведно със законната лихва считано от 12.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на отмяна по административен ред на Ревизионен акт № Р-16001623005617-091-001/05.04.2024 г., издаден от С. П. на длъжност началник сектор – възложил ревизията и М. Г. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1750/2024 г. по описа на Пловдивския административен съд.

Определението, подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването за неговото изготвяне.