№ 26
гр. Свиленград, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20225620100433 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени установителни искове на основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“
ЕАД), с ЕИК *********, е поискал от съда да признае за установено по отношение на
ответника К. К. А., с ЕГН **********, че съществуват вземанията му, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022г. по
описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 453,69 лева (четиристотин петдесет и
три лева и 69 стотинки), представляваща задължения по договор за мобилни услуги от
03.05.2018 г. с предпочетен номер +359********* и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно
със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането. Поискал е и
присъждане на направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното
производство.
С молба с вх.рег. № 6830/29.07.2022г. ищецът е уточнил вземанията си, както следва:
1/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 295,56 лева,
дължими по Допълнително споразумение от 03.05.2018 година към Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +359*********, включващи:
- за период 18.07.2019г. – 17.08.2019г. – сумата 50,49 лева - задължение за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;
- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 51,83 лева - задължение за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги ;
- неустойка на основание т. IV (4) от Допълнително споразумение от 03.05.2018
година към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359********* - сумата 112,47
лева, представляваща три месечни такси;
- сумата 80,77 лв. - за устройството SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold,
представляваща разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната
цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на
абонаментен план;
1
2/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 38,21 лева,
дължими по Заявление за смяна на номер от 10.08.2017 година за предпочетен номер
+359*********, включващи:
- за период 18.07.2019г. -17.08.2019г. – сумата 27,22 лева - задължение за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;
- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 10,99 лева - задължение за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги;
3/. Иска установяване съществуването на вземания в общ размер на 119,92 лева,
дължими по Договор за лизинг от 03.05.2018 година за устройство SAMSUNG Galaxy J7
2017 Dual Gold, включващи:
- за период 18.07.2019г. – 17.08.2019г. – сумата 14,99 лева, представляваща вноска по
договора за лизинг;
- за период 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата 14,99 лева, представляваща вноска по
договора за лизинг;
- за периода 18.10.2019г. - 17.11.2019г. – сумата 89,94 лева - предсрочно изискуема
сума по договора за лизинг;
С влязло в сила определение № 472/21.10.2022г., постановено по делото,
производството е прекратено, на основание чл.130 от ГПК, в частта му по предявените
установителни искове за вземанията, произтичащи от Заявление за смяна на номер от
10.08.2017 година за предпочетен номер +359*********, а именно за сумата 38,21 лева,
формирана както е посочено по-горе в т.2.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД, като правоприемник на „Теленор България“ ЕАД,
твърди, че с ответника К. К. А. са сключили Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +359********* и Допълнително споразумение от 03.05.2018 година към договора, и
Договор за лизинг от 03.05.2018 година за устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold.
Ответникът не изпълнила задълженията си по сключените договори и дължала на ищеца
суми, обединени във фактура № **********/ 18.11.2019 година за клиентски номер
*********. В тази връзка ищецът уточнява, че при сключването на договор с „Йеттел
България“ ЕАД, всяко лице получавало един или повече клиентски номера, под които
дружеството обединявало всички сключени и действащи към момента договори на
конкретното лице и издавало една обща фактура за задълженията по тях. В случай, че към
момента на издаване на фактурата клиентът имал непогасени задължения от предходен
период, тази сума се включвала в стойността на новоиздадената фактура като „задължения
от предходен период“. В системата на „Йеттел България“ ЕАД ответникът К. К. А. била с
клиентски номер *********, а задълженията й били обединени във фактура № **********/
18.11.2019 година, със срок на плащане 15 дни от датата на издаването й.
За събиране на вземанията си ищецът подал в Районен съд — Свиленград заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Въз основа на заявлението
било образувано ч.гр.дело № 285/2022 година по описа на съда и издадена Заповед за
изпълнение срещу ответника, връчена й по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В указания му срок
ищецът предявил настоящите установителни искове.
Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез назначения му по реда на чл.47 от
ГПК особен представител, е представил отговор на исковата молба, с който оспорва
предявения иск, като неоснователен. Оспорва твърдението на ищеца, че между страните
били сключени посочените в исковата молба допълнително споразумение от 03.05.2018г. и
договор за лизинг от 03.05.2018г. Твърди, че ответникът не била ползвала мобилните
услуги, чието заплащане се претендира. Посочва, че договорът за мобилни услуги и
допълнително споразумение към него от 03.05.2018г. били недействителни. Последното
било написано с размер на шрифт, който бил нечетлив. Поради тази причина от неговото
съдържание не можело да се извличат данни за договорната регламентация на правата и
задълженията на страните и в този смисъл не било ясно въобще каква била тяхната воля по
отношение на изпълнението на съглашението. Практически нечетливостта на договора
2
означавало липса на такъв, защото шрифта, с които бил изготвен не позволявало на
потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушавало изискването на закона за
сключване на договора по ясен и разбираем начин. Отделно от това, не била дължима
претендираната сума за договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договора по
вина на ответника – потребител, доколкото нямало данни да е уговорена такава неустойка.
Дори да била уговорена такава, то тази клауза била нищожна. Уговорката за дължимост на
всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при прекратяването му по
вина на потребителя, обуславяла необосновано висока неустойка, тъй като предварително
давала възможност на ищеца да получи насрещната престация по договора, дори при
прекратяването му по вина на потребителя. Т.е. такава уговорка изначално била нищожна,
тъй като противоречала на чл.26, ал.1, във вр. с ал.4 от ЗЗД. Ответникът оспорва и
вземанията по договора за лизинг. Нямало данни операторът реално да бил предал за
ползване мобилното устройство, чието заплащане се претендира. Съгласно чл.12, ал.2 от
Общите условия на договора за лизинг, месечните вноски и другите дължими
възнаграждения по договора ставали предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно същия
плащания. Тази клауза от Общите условия на процесния договор за лизинг била
неравноправна, тъй като не съдържала достатъчно ясни критерии за тежестта на
договорното неизпълнение, при проявлението на което настъпвала предсрочна изискуемост
на лизинговите вноски. Поради тази неяснота, клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия
поставяла ответника - длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца -
кредитор, който можел да се позове на нея винаги, когато същата забави което и да е
плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален дори за
незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или
незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Същевременно,
тази клауза била в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение, от който произтичал изискването за кредитора и да уведоми длъжника за
предсрочната изискуемост. Предвиденото в чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за
лизинг автоматично настъпване на тази изискуемост, дори и в случай на незначителна
забава на дължими по договора за мобилни услуги плащания, респективно независимо от
причината за прекратяването му, без необходимост от уведомяване на ответницата -
длъжник за това, нарушавало изискването за равновесие в отношенията длъжник - кредитор
и поставяло ответницата в значително по-неблагоприятно положение. Т.е посочената клауза
била неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗПП. А тъй като не била уговорена
индивидуално, тя била и нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП (чл.146, ал.2 от ЗЗП).
Поради изложеното, ответникът, чрез особения му представител, моли предявените искове
да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
От приложеното ч.гр.д. № 285/2022 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че в
полза на ищеца е издадена Заповед № 158/03.05.2022 г. за изпълнение на парично вземане
по чл.410 от ГПК против ответника за сумата 453,69 лева - главница, представляваща
задължения по договор за мобилни услуги от 03.05.2018 г. с предпочетен номер
+359********* и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно със законна лихва за период от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева. Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
ищецът е предявил иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането си, в
срока по чл.415, ал.4 от ГПК.
Съгласно т.11б от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по иска с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК не намират приложение правилата за изменение на
иска по чл.214 от ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
3
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може
да се заяви чрез предявяването на осъдителен иск при условията на евентуалност. За
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и
пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
В настоящия случай искът за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, след уточнението му и съответно частичното прекратяване на производството,
се счита предявен за сумата 415,48 лв., формирана по-горе в т.1 и т.3, като наведените в
исковата молба основания за дължимост на тази сума съвпада с посоченото в заповедта за
изпълнение. Така предявеният установителен иск е допустим, като заповедта за изпълнение
в частта й за разликата над 415,48 лв. до 453,96 лв. подлежи на обезсилване на основание
чл.415, ал.5 от ГПК, доколкото за нея не е предявен осъдителен иск. Компетентен да
обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното производството.
За основателността на предявения иск, досежно вземанията в общ размер на 295,56
лева, индивидуализирани в т.1 по-горе, е от значение установяването на следните
материалноправни предпоставки: наличието на валидно правоотношение по договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги
на ответника през исковия период.
Със заявлението по чл.410 от ГПИ ищецът е представил Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +359*********, сключено на 03.05.2018
година между „Теленор България” ЕАД, като „оператор“, и К. К. А., като „потребител“.
Видно от допълнителното споразумение операторът се е задължил да предоставя на
потребителя мобилни услуги за телефонен номер +359********* при стандартен месечен
абонамент в размер на 44,99 лв., за срок от 24 месеца – до 03.05.2020г., респ. потребителят е
поел задължение да заплаща месечната абонаментна такса. С допълнителното споразумение
страните са се договорили, че при подписването му потребителят получава устройство
SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold срещу лизингова цена с абонаментния план – 359,76
лв., при стандартна цена на устройството (без абонамент) - 699,90 лв., т.е. с отстъпка от
стандартната цена – 340,14 лв. Съгласно т.4 от раздел IV от допълнително споразумение, в
случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в чл.2 (03.05.2020г.)
по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията му по този
договор или други документи, свързани с него, в това число приложимите Общи условия,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти; б) част от разликата
между стандартната цена на устройствата (без абонамент) и заплатената от него при
предоставянето му (преференциална цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
За основателността на предявения иск, досежно вземанията в общ размер на 119,92
лева, индивидуализирани в т.3 по-горе, следва да се установи наличието на действително
правоотношение по договор за лизинг, по силата на което лизингодателят се е задължил да
предостави на лизингополучателя лизингованата вещ за временно ползване срещу
уговореното лизингово възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на
мобилното устройство в състояние, годно за обичайното или уговореното потребление.
Със заявлението по чл.410 от ГПИ ищецът е представил Договор за лизинг от същата
дата - 03.05.2018г., по силата на който на ответника, като „лизингополучател“ е било
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J7 2017 Dual Gold на промоционална
цена в размер на 344,77 лв., платима на 23 лизингови вноски, всяка в размер на 14,99 лв., с
крайна падежна дата 03.04.2020г., съгласно обективиран в договора погасителен план.
Съгласно чл.4 от договора за лизинг, с подписването му лизингополучателят е потвърдил, че
лизингодателят му е предал устройството във вид, годен за употреба. Доколкото се
4
установява, че ищецът е предоставил за ползване на ответника мобилното устройство във
вид, годен за употреба, и е изтекъл срокът на лизинговия договор, то съдът намира, че
ответникът е следвало да заплати цената на остатъка от лизинговите вноски.
За предоставените на потребителя К. К. А., с кл. № *********, мобилни услуги за
периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г., операторът „Теленор България” ЕАД е издал фактура №
**********/18.08.2019 г. на стойност 96,37 лв. с ДДС. Видно от същата, в нея е включена
сумата 81,40 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги, както и вноска за лизинг и задължения от предходен
период в общ размер на 15,33 лв.
За предоставените на потребителя К. К. А., с кл. № *********, мобилни услуги за
периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г., операторът „Теленор България” ЕАД е издал фактура №
**********/18.09.2019 г. на стойност 174,18 лв. с ДДС. Видно от същата, в нея е включена
сумата 62,82 лева - задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и
потребление на мобилни услуги, както и вноска за лизинг и задължения от предходен
период в общ размер на 96,37 лв.
С оглед така установеното, съдът намира, че в разглеждания случай между страните е
съществувало облигационно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да
предоставя на ответника мобилни услуги срещу заплащането на уговорената цена съобразно
тарифен план. С оглед естеството на договора и събраните писмени доказателства, съдът
приема, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си да предостави мобилни
услуги на ответника съгласно тарифния план. Поради това и като съобрази издадените
фактури, представени ведно с детайлни справки за потреблението от ползвания от ответника
мобилен номер, съдът приема, че искът за признаване за установено дължимостта на сумата
50,49 лв., представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги за периода 18.07.2019г. – 17.08.2019г., и на сумата
51,83 лв., представляваща задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп.
пакети) и потребление на мобилни услуги за периода 18.08.2019г. – 17.09.2019г. – сумата
51,83 лева, за доказан по основание и размер. Не се доказа от ответника, при разпределена за
него доказателствена тежест с доклада по делото, да е изпълнил задължението си за
заплащане на договорените месечни и еднократни такси, и потребените мобилни услуги.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените мобилни
услуги е ангажирало договорната му отговорност, съгласно чл.19б, б.“в“ от Общите условия
(ОУ) на „Теленор България“, чийто правоприемник е ищецът, представени с исковата молба.
Съгласно чл.75 от ОУ на мобилния оператор, при неизпълнение на което и да е задължение
по част XIII от тези ОУ или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите
задължения на потребителя, операторът има право незабавно да ограничи предоставянето на
услугите или при условията на чл.19б и чл.19в да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключването на нов договор с него.
Затова ищецът е прекратил едностранно сключените с ответника договори и е издал
крайна фактура № **********/ 18.11.2019 година на обща стойност 453,69 лв., представена
със заявлението по чл.410 от ГПК. В същата са включени неустойки за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги, задължения за предходен период и вноски за
лизинг.
С оглед горното, Съдът приема, че при указана му доказателствена тежест, съобразно
разпоредбата на чл.154 от ГПК, ищецът доказа факта, че по силата на действителни
облигационни правоотношения е предоставил на ответника услуги и лизингови вещи в
претендирания размер, респ. че поради това има вземане спрямо ответника в исковия
размер. Ето защо, предявените установителни искове следва да бъдат уважени.
За да стигне до този извод, съдът намери за неоснователно възраженията на
ответника за недействителност на процесното допълнително споразумение към договора за
мобилни услуги договора, поради това, че било написано с размер на шрифт, който бил
нечетлив, и не по ясен и разбираем начин. Такива възражения биха били релевантни към
5
договор за потребителски кредит, доколкото императивните разпоредби на чл.10 и чл.11 от
Закона за потребителския кредит уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, в това число договорът да е сключен в писмена форма, на хартиен
носител, по ясен и разбираем начин, в шрифт – 12, в два екземпляра – по един за всяка от
страните, да е изготвен на разбираем език и да има съдържанието по чл.11, ал.1 от ЗПК,
общите условия да са неразделна част от договора и всяка страница е подписана от страните
по него. В случая, процесното споразумение очевидно не е договор за потребителски
кредит.
Неоснователно е и възражението за недължимост на договорената неустойка за
предсрочно прекратяване на договора по вина на ответника – потребител, тъй като такава
неустойка не била договорена, а дори да била уговорена, то тази клауза била нищожна,
поради това че била неравноправна по смисъла на чл.143 от Закона за защита на
потребителите (ЗЗП). В случая, страните са договорили неустойка в т.4 от раздел IV от
допълнително споразумение. Ответникът – потребител на мобилни услуги безспорно
притежава качеството на потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата
чл.143 от ЗЗП дава легално определение на понятието „неравноправна клауза” в договор,
сключен с потребител, като това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Предпоставките за определяне на
една клауза като неравноправна са следните: клаузата да не е индивидуално определена, а да
е предварително изготвена от търговеца, като потребителят няма възможност да влияе върху
съдържанието ; същата да не отговаря на изискванията за добросъвестност – честно,
почтено поведение на всеки участник в гражданския оборот при сключване и изпълнение на
сделки за потребление; уговорката да води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя – съществено несъответствие в
насрещните престации на страните по договора, водеща до тяхната нееквивалентност.
Процесното допълнително споразумение е сключено при предварително определени
условия от едната страна по правоотношението – мобилният оператор. Видно е, че
представеното споразумение е бланково, поради което не е бил предмет на предварително
договаряне между страните, респ. ответникът не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, като не се установява клаузата за неустойка да е била индивидуално
договорена, а и липсват такива твърдения и ангажирани доказателства от ищцовата страна.
Процесната клауза на неустойка обаче, въпреки че не е индивидуално уговорена, не е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, тъй като по отношение на нея не са налице останалите
изисквания на чл.143 от ЗЗП за определянето й като такава. Така, както е договорена
клаузата за неустойка, тя не излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна
функции, доколкото е поставен праг на максимален размер на неустойката - трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. По този начин се препятства дължимостта на
необосновано висока неустойка, възможността за неоснователно обогатяване и нарушаване
принципа на справедливост.
Неоснователно е и възражението за недължимост на лизинговите вноски и в частност
за нищожност на клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия, поради това, че е
неравноправна. Същата касае предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, а в случая
такива не се претендират, доколкото е настъпил падежа на последната лизингова вноска по
процесния договор за лизинг. Ето защо, съдът не намира за нужно тази клауза да бъде
обсъждана.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват
направените от него разноски по делото, които се претендират. Същите се установиха в
размер на 905,00 лв., от които 125,00 лв. – за държавна такса, 300,00 лв. – за възнаграждение
за особен представител на ответника и 480,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от ТР № ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
6
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Ето защо, на ищеца следва да се присъдят и направените в заповедното
производство разноски в размер на 385,00 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията на страните, че към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес съществува вземане на ищеца „Йеттел
България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, от ответника К. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************,
за сумата 415,48 лева (четиристотин петнадесет лева и 48 стотинки), представляваща
задължения по договор за мобилни услуги от 03.05.2018 г. с предпочетен номер
+359********* и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно със законна лихва за период от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед № 158/
03.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско
дело № 285/2022г. по описа на РС-Свиленград.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 158/03.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по частно гражданско дело № 285/2022г. по описа на РС-
Свиленград, в частта й за сумата 38,48 лв.,, представляваща разликата над 415,48 лв. до
453,96 лв. - задължения по договор за мобилни услуги от 03.05.2018 г. с предпочетен номер
+359********* и договор за лизинг от 03.05.2018 г., ведно със законна лихва за периода от
05.04.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. К. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ************, да заплати на
„Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 905,00 лв. – разноски по делото и сумата 385,00 лв. –
разноски по частно гражданско дело № 285/2022г. по описа на РС-Свиленград.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
7