Р Е Ш Е Н И Е
№…………/01.07.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІХ състав, в публично заседание на
седми юни, през две хиляди и
деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина
Колева
при
участието на секретар Цветелина И., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 10786 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени обективно съединени осъдителни искове от „К А– 98“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***,
след допуснато с протоколно определение от 19.04.2019г. по реда на чл.214 ГПК
изменение в размера им, както следва:
1/
с правно основание чл. 49 във връзка с
чл. 45 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 11 633.88 лв. /единадесет хиляди
шестстотин тридесет и три лева и 88ст./, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда,
изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция за
стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: № ***, ***, ***, ***,
за отделната култура-слънчоглед и царевица, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № 70, том 4, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата
молба;
2/ с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 735.55 лв. /седемстотин тридесет
и пет лева и 55ст./, представляваща
претърпяна от ищеца имуществени вреда, изразяваща се в извършени от ищеца за
стопанската 2014 г. и 2015 г. предварителни обработки
на земята - оран, дискуване, сеитба и окопавания на Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: № ***, ***, ***, ***, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № 70, том 4, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата
молба;
3/ с правно основание чл. 49 във
връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се осъди ответникът да
заплати на ищеца сумата от 1866.57 лв. / хиляда осемстотин
шестдесет и шест лева и 57ст.,
представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в сбор от неполучени
за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии,
дължими по Схема за единно
плащане на площ и по Наредба
4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие"
от Програма за Развитие на
Селските Райони по отношение Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория,, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници : № ***, ***, ***, ***, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № **, том **, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на исковата молба.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
По отношение на Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка, пета категория,, в местност „Т г",
по плана за земеразделяне на ***, при граници и съседи: № ****, № **** и № ****,№
****, полски път на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от 6.634 дка,
шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: №
***, ***, ***, *** ищецът твърди, че има сключен договор за наем от 26.06.2012
г. с нотариална заверка на подписите рег.№ *** акт № **,
том **, вписан в Службата по вписванията – О със срок от седем
стопански години, по който същият е наемател. Ответникът, представляван от
пълномощник на дружеството, направил изявление за прекратяване на договора за
наем, поради неизпълнение на задължението за заплащане в срок на наемната цена,
без да има право на това, тъй като не е правоприемник на наемодателя, нито
страна по сключения договор за наем, както и изявление за заличаване на
договора за наем в службата по вписванията, което е сторено. По отношение
вписаното невярно обстоятелство е водено производство пред Районен съд, град
Варна – гр.д. № 14902/2015 г., по което е постановен краен съдебен акт, с който
е установено, че заличаването на договора за наем съставлява вписване на
невярно обстоятелство, поради което същото е отменено. Съдебното решение е
влязло в законна сила. Ищецът твърди, че до влизане в сила на постановения
съдебен акт, е бил лишен от възможността да ползва имотите предмет на договора
за наем, тъй като създаденият режим в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не позволявал да бъдат
заявени за ползване земеделски площи, ако е заличено вписването на договорите
за аренда или наем. Посочва, че произвежда отговарящи на европейските норми
биологични земеделски фуражни култури, които доставя на различни съконтрахенти от ЕС, извършва преработка и отглеждане на
отговарящи на екологичните европейски норми селскостопанска продукция. В
резултат на гореописаните неправомерни действия от страна на лицето,
упълномощено от ответника, за ищеца настъпват имуществени вреди, изразяващи се
в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция за стопанските
години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на Поземлен имот № *** и
Поземлен имот № ***, за отделната култура-слънчоглед и царевица на стойност
9034 лв; както и в неполучени за стопанските години
2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане на
площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" по отношение на същата земеделска земя в общ размер от 1 830
лв., а също така в извършени от ищеца за стопанската 2014 г./2015 г.
предварителни обработки на процесните поземлени имоти - оран, дискуване, сеитба и окопавания по отношение земеделските
култури слънчоглед и царевица на обща стойност – 499.89 лв. последната сумата е
формирана както следва – за извършената оран – 119.12 лева; за дискуване – 121.16 лева; за сеитба – 77.59 лева; за
окопаване – 181.75 лева. Право на субсидии имали само земеделски стопани, които
ползват земята на правно основание и заявените площи следвало да се владеят или
държат от ползвателите и то на правно основание. Сумата от 1 830 лв. е
формирана както следва: за първия имот по Схема за единно плащане на площ
субсидията, която е следвало да получи за стопанската 2014/2015 г. е в размер
на 237.33 лева и за 2015/2016 г. – също толкова или общо в размер на 474.66
лева, а по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" – за 2014/2015 г. – 262.84 лева и също толкова за стопанската
2015/2016 г. или общо 525.68 лева; за втория имот по Схема за единно плащане на
площ субсидията, която е следвало да получи за стопанската 2014/2015 г. е в
размер на 196.83 лева и за 2015/2016 г. – също толкова или общо в размер на
393.66 лева, а по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие" – за 2014/2015 г. – 217.99 лева и също толкова за
стопанската 2015/2016 г. или общо 435.98 лева. Моли за уважаване на исковите
претенции.
В срока
по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове по основание. Твърди, че ответникът не е извършвал сеитба, последващи обработки,
жътва и прибиране на реколта в процесните имоти. Не е притежавал земеделска
техника към стопанската 2014/2015 г. и не е предприемал действия и създавал
пречки на ищеца относно отглеждането и реализирането на земеделска продукция в
пълен обем. Не е подавал заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания за кампания 2015 г. Посочва, че предвид постановеното решение по описа
на Районен съд, град Варна договорът на ищеца за обработка на процесната земя е
бил действащ през по-голяма част от стопанската 2014/2015 г. Твърди, че през
периода от месец септември 2014 г. до месец април 2015 г., когато
прекратяването на договора не е било вписано в имотния регистър, ищецът не е
бил препятстван да извърши сеитба на есенници, съответно на пролетници в
процесния период. През това време е съществувала и пречка за подаване на
заявление за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015
г. Твърди, че от 01.01.2015 г. до 15.04.2015 г. договорът на ищеца за обработка
на процесната земя е бил действащ, поради което същият е можел да подаде
заявление по реда на чл. 70, ал.1 ППЗСПЗЗ. Не е имало пречка да подаде такова
заявление и след вписване на прекратяването на договора, т.е. в периода
15.04.2015 г. до 31.07.2015 г. като е следвало единствено да приложи
доказателства, че е подал искова молба по реда на чл. 124 ГПК. Можел е също
така да сезира комисията, че ответникът не е правоимащо
лице. Като не е направил гореизложеното ищецът се е съгласил имотите му да
бъдат предоставени за ползване на друго лице или да попаднат в обхвата на т.нар
бели петна. Оспорва и количеството, което ищецът твърди, че е щял да добие,
както и неговата единична цена, а също така и обстоятелството, че процесните
имоти са включени в системата за контрол
на биологично производство за целия период от две стопански години – 2014/2015
г. и 2015/2016 г. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на
сторените разноски.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
С Договор за наем от 26.06.2012г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. О
/л.34/, Д.П.К.е предоставил на „К А-
Не е спорно между страните по делото, че въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в НА № **/2014г., ответникът е придобил
собствеността върху описаните по-горе недвижими имоти от Д.П.К..
Не е спорно, че по молба на ответника от 14.04.2015г. е
вписано заличаване на договора за наем, под вх.рег.№***/15.04.2015г., акт №**, том *** на СлВп
гр.О, по имотна партида ****, ****, върху който е поставена резолюция за
заличаване */15.04.2015г., имотна партида ****, ****.
Със
съдебно решение №1634/
В мотивите на съдебните решения е прието, че правото на едностранно
разваляне на договора не е надлежно упражнено от И.а. ЕООД.
Приета
по делото е съдебно – агротехническа експертиза на вещото лице Елена Б., в
която се посочва, че процесните имоти № *** и *** са био сертифицирани, съответно
включени на 27.12.2004г. и изключени на 12.08.2015г. от системата за контрол на
биологично производство. Сертифицираните култури за имотите са слънчоглед и
царевица. Агротехническите мероприятия при био производство включват: есенна
оран, дисковане – 2 пъти преди сеитба, сеитба, окопаване – 3 пъти и жътва. Средната пазарна цена
на агротехническите мероприятия за културата слънчоглед е в размер на 48 лева
на дка., при което за площта на имота от 7.999 дка, за периода 2014/2015г. и
2015г./2016г. средната пазарна стойност за агротехническите мероприятия на този
имот възлиза на 767.90 лева, а за културата царевица е в размер на 53 лева на
дка, при което за площта на имота от 6.634 дка, за периода 2014/2015г. и
2015г./2016г. средната пазарна стойност за агротехническите мероприятия на този
имот възлиза на 703.20 лева. Установява се разлика в стойността на
агротехническите мероприятия за био продукция за тези култури и при стандартна
култура, като във втората хипотеза средната пазарна цена възлиза съответно на 94
лева на дка и 99 лева на дка, при което за процесния период 2014/2015г. и
2015/2016г. стопански години при стандартно отглеждане на слънчоглед стойността
на мероприятията на процесния имот би възлизала на 1503.81 лева, а за царевица
1313.53 лева. Средния добив на засятата култура слънчоглед от имота за
стопанската 2014/2015г. възлиза на 150 кг. от дка, а за 2015/2016г. в размер на
258 кг. от дка. Общо за имота за двете стопански години би се добила продукция
в размер на 3263.59 кг. Средната пазарна цена за био продукция от отглеждания
вид за стопанската 2014/2015г. възлиза на 1000 лева на тон, такава е цената и
за следващата стопанска 2015/2016г.. Общата стойност на био
произведената култура слънчоглед за процесните
стопански 2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза на 3263.59 лева. Средния добив на
засятата култура царевица от имота за стопанската 2014/2015г. възлиза на 597
кг. от дка, а за 2015/2016г. в размер на 550 кг. от дка. Общо за имота за двете
стопански години би се добила продукция в размер на 7609.20 кг. Средната
пазарна цена за био продукция от отглеждания вид за
стопанската 2014/2015г. възлиза на 1000 лева на тон, такава е цената и за
следващата стопанска 2015/2016г.. Общата стойност на био
произведената култура царевица за процесните
стопански 2014/2015г. и 2015/2016г. възлиза на 7609.20 лева. При стандартно
произведена култура слънчоглед цената на продукцията за двете стопански години
би била в размер на 2191.09 лева, а за царевица 1489.59 лева. Според договора с
гръцкия контрагент стойността на продукцията от биологично произведена култура
слънчоглед за двете стопански години възлиза на 3492.04 лева, а за царевица
8141.84 лева. Реализирания приход от продажба на био слънчоглед би бил в размер
на 3263.59 лева, а от стандартно производство в размер на 1817.18 лева.
Реализирания приход от продажба на био царевица би
бил в размер на 7609.20 лева, а от стандартно производство в размер на 1489.59
лева. Реализираният приход от био слънчоглед според
договора с гръцкия контрагент би бил 3492.04 лева, а от био
царевица 8141.84 лева. По отношение на дължимите субсидии по Схема единно
плащане на площ по Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 “Биологично
земеделие“ от програма Развитие на селските райони за процесния
имот *** за 2015г., плащанията биха възлизали на 61.97 лева на дка., а за
2016г. в размер на 65,59 лева на дка., при което за 2015г. субсидиите биха били
на стойност от 495.70, а за 2016г. в размер на 524.65 лева. За процесния имот *** за 2015г., плащанията биха възлизали на
61.97 лева на дка., а за 2016г. в размер на 65,59 лева на дка., при което за
2015г. субсидиите биха били на стойност от 411.10 лева, а за 2016г. в размер на
435.12 лева. При отглеждане на стандартна продукция плащанията на дължимите по
цитираната мярка субсидии за 2015г. биха били в размер на 232.85 лева за
слънчоглед и 193.12 лева за царевица, съответно за 2016г. в размер на 261.80
лева за слънчоглед и 217.13 лева за царевица. Експерта дава заключение, че
неспазване на сеитбооборота чрез редуване на различни
култури, които да бъдат отглеждани в имота води до намаляване количеството и
качеството на отглежданите култури, независимо извършените агротехнически
мероприятия.
В
полза на ищеца са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.Е.А.–
служител на ищеца. На свидетеля е известно, че ищцовото
дружество е обработвало имотите, който е наело от собственика на същите – Д.П.. За стопанската 2014/2015г. имотите са били засети с царевица
и слънчоглед, като през следващата стопанска година 2015/2016г. не са
обработвани от ищеца. Споделя, че при посещение в ОСЗ „А“ през 2015г. не е
успяла да декларира имотите за подпомагане, тъй като се установило, че
договорът е заличен в Служба вписвания. Посочва, че за имотите са получавани
ежегодно субсидии, доколкото са включени в системата за контрол на биологичното
разнообразие. За процесните две стопанки години 2014/2015г и 2015/2016г.
субсидии не са получавани. Излага, че ищецът е имал договор с чуждестранно лице
за продажба на продукцията, която отглежда. При посещение на нивите през
юни-юли 2015г. установили, че са дискувани
и посевите са унищожени.
Разпитан
по искане на ищеца е свидетелят Г. К А– син на управителя на ищцовото дружество. Свидетеля посочва, че през 2014г. имотите
са били засети с царевица и слънчоглед, която продукция не е събрана от ищцовото дружество. Посочва, че след като царевицата и
слънчогледът били засети, след заличаване на договора не е осъществено окопаване
на имотите. След заличаването на договора, имотите били дискувани,
при което покълналата продукция била унищожена. Излага, че ищецът имал договор
за доставка на царевица и слънчоглед с гръцки контрагент.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
За да е налице сложният
фактически състав на чл.49 във връзка
с чл. 45 ЗЗД следва да е причинена вреда на ищеца;
тази вреда да е резултат от
виновно противоправното поведение на ответника,
респективно, за да се ангажира
отговорността по чл.49 ЗЗД
е необходимо вредата да е резултат на
виновно противоправно действие или бездействие
на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по
чл.49 ЗЗД; следва да е налице и причинна връзка от между
противоправното поведение и настъпилите вреди за ищеца.
Тези елементи са кумулативно
дадени.
От анализа на
събраните по делото писмени доказателства съдът приема, че по силата на договор
за наем от от
26.06.2012г. с нотариална заверка на подписите, вписан в Служба по вписванията гр. О, ищецът в качеството му на наемател е наел от наемодателя Д.П.К.имоти
№ *** и №*** № в
землището на село ******* с цел отглеждане на растителна продукция. Сключения
между посочените страни договор е с продължителност от 7 стопански години,
поради което обхваща процесния период посочен от ищеца в исковата молба –
стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието, че между
страните в настоящото производство е водено друго производство по гр.д. №
14902/2015 г. по описа на Районен съд, град Варна, като с постановеното решение
е прието за установено в отношенията между страните по иска на „К А- 98” ЕООД,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя К
А.Г. срещу „И.А.” ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Петрус Й.Г.Г., че не съществува вписаното /отбелязаното/ от съдията по
вписванията при СВ-О под вх. рег. № ***/15.04.2015г., акт **, том **, имотна партида
**** и ****, дв. вх. рег. ** едностранно прекратяване
от „И.А.” ЕООД, ЕИК **** на договор за наем на земеделска земя от 26.06.2012г.,
с нотариална заверка на подписите под рег. № *** акт № 70, том ІV на нотариус Е.Ш.,
рег. № ** на НК, вписан в СВ- О под № **, акт № **, том ** от 03.07.2012г., в
частта относно Поземлен имот № *** и Поземлен имот № ***.
При тези
действия на представител на ответното дружество /неправомерно отправено
волеизявление до Служба вписвания за заличаване на договора за наем на
земеделска земя/ претендира вреди, които са настъпили за ищеца изразяващи се в
пропусната полза от продажбата на културите, за които имотите са били
предназначени за стопанските 2014/2015г., съответно 2015/2016г., стойността на
разходите за осъществените агротехнически мероприятия за стопанската
2014/2015г. и вреда от пропусната полза от получаване на парични плащания под
формата на субсидии по съответната марка за подпомагане за процесните две
стопански години.
Съобразно
гореизложения фактически състав на правната норма следва да бъде да бъде
поставен първият въпрос, а именно дали за ищцовото
дружество е настъпила вреда от посочения исковата молба вид. Съдът намира, че
отговора на този въпрос е положителен доколкото се установи, че ищецът в
качеството си на наемател на земеделската земя обработва процесните
имоти, като основанието от което произтича възможността му да обработва тези
имоти му дава право да осъществява тази дейност до 2019г. Имотите са засети с царевица
и слънчоглед през 2014г., осъществени са агротехническите мероприятия в тях,
не е събрана растителната продукция от ищеца. През следващата 2015/2016г.
стопанска година имотите не са били обработвани, въпреки наличието на годно
правно основание за това. Ищецът се е намирал в търговски отношения с
чуждестранно лице с оглед продажба на културите, отглеждани в процесните имоти.
Доколкото
съдът прие, че е налице реална вреда, съответно пропусната полза за ищцовото дружество, то следва да бъде поставен следващият
въпрос, а именно дали тази вреда е осъществена от виновно противоправно
поведение на представител на ответното дружество, което от своя страна да
ангажира отговорност на възложителя. В случая твърденията са за осъществено
активно поведение – действие по депозиране на заявление в Служба по вписванията
гр. О за едностранно прекратяване на договора за наем от 2012г., включващ и процесните имоти, без същевременно правото на едностранно разваляне на
договора да е надлежно упражнено от ответното
дружество.
Според ППВС № 9/1966 г.,
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за
вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като
вината се изразява в умишленото или по непредпазливост
причиняване на вредата. Върховният съд изтъква, че
в някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване
на възложената работа, а в други случаи до невземане
на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждането; за възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от
техническите и други правила и от характера
на възложената работа.
Разпоредбите
на чл. 27, ал.1, т.4 вр. чл.28, ал.1 ЗАЗ дават право
на арендодателя едностранно да развали договора за аренда поради забавяне
на арендното плащане за повече
от три месеца, като чл.27, ал.2 ЗАЗ предвижда вписване прекратяване
действието на договора за аренда в Служба по вписванията. За да се позове на
цитираната разпоредба на ЗАЗ и поиска заличаване действието на договора
ответникът е заявил вещни права на собственост върху процесния имот.Тези права
страната е заявила на ищцовото дружество и преди
депозиране на заявлението в служба по вписванията, като е претендирала
заплащане на дължимо възнаграждение по договора от 2012г. В хода на
реализираното съдебно производство по реда на чл.537 ГПК е установено, че правото на едностранно разваляне на
договора не е надлежно упражнено от И.а. ЕООД.
Изложеното
налага извода, че правната уредба съдържа възможност за едностранно
прекратяване на договора за аренда от страна на арендодателя,
тогава когато на него не е заплатено съответното уговорено и дължимо
възнаграждение от арендатора. Считайки себе си за собственик на процесните имоти въз основа на горецитираните договори
оформени в посочените нотариални актове от 2015г., ответникът позовавайки се на
цитираната правна норма е поискал вписване на прекратяване на договора за наем,
т.е. постановяване на съответния охранителен акт от Служба по вписванията гр. О.
По повод така постановения охранителен акт е възникнал спор между страните,
който е разрешен със сила на пресъдено нещо като е
прието, че правото на
едностранно разваляне на договора не е надлежно упражнено от И.а. ЕООД. Действията на представителя на ответника по изискване
вписване едностранно прекратяване на договора за наем не могат да бъдат
окачествени като неправомерни, те почиват на основание тълкуване и прилагане на
закона по отношение приложимите според него правила за договорите за аренда в
земеделието към договорите за наем на земеделски земи по реда на ЗЗД, още
повече, че процесното действие (депозиране на заявление пред СВ – О) е
осъществено към момент предшестващ постановяване ТР №2/20.07.2017г. по т.дело
№2/2015г. на ОСГТК на ВКС, с което се дадоха задължителни указания по повод
приложение правилата към договорите за аренда по ЗАЗ и договорите за наем на
земеделска земя по ЗЗД. Едва в съдебното производство по чл. 537 ГПК се
установява липса на материална легитимация на страната да поиска вписване
прекратяване действието на договора.
Настоящия
съдебен състав приема, че заявлението за издаване на охранителен акт не може да
бъде разглеждано като осъществено противоправно поведение. Няма данни по
делото, че същото е осъществено с цел злоупотреба с права, като същевременно да
е насочено и към причиняване вреда на ищеца във връзка с извършваната от него
селскостопанска дейност в процесните имоти.
При гореизложените съображения и доколкото
съдът приема, че не е налице твърдяното виновно противоправно поведение на
пълномощник на ответника при отправяне на искане за издаване на охранителен акт
по повод вписване на едностранно прекратяване на договора за наем от 2012г., то
претенциите се явяват неоснователни, доколкото липсата на елемента от
фактическият състав на деликта, осъществен от извършителя, обуславя и липса на
отговорност и на възложителя по реда на чл. 49 ЗЗД.
Отделно
от изложеното и с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че за
основателност на претенцията следва да е налице и връзка между вредата и противоправното поведение. Както вече бе посочено
твърдяното в исковата молба противоправно поведение е депозиране на заявление
от представител на ответника за вписване едностранно прекратяване договор за наем
на земеделска земя. Не с депозиране на заявлението обаче настъпват вредите за
ищеца, които са под формата на реална загуба в резултат от осъществените
агротехнически мероприятия и пропуснати ползи по нереализирана продажба на
предвидената за отглеждане култура и дължима субсидия за подпомагане на
земеделските производители, платима на декар обработваема площ. Сезирането на
съответната служба по вписванията е само елемент от фактическия състав на
чл.27, ал.3 ЗАЗ и предвид охранителния характер на производството подлежи на
издаване поискания охранителен акт или постановяване на отказ за неговото
издаване. Следва извода, че се получава разкъсване на връзката между депозиране
на заявлението от представителя на ответника и вредата настъпила за ищеца, като
именно охранителният акт, самото вписване (отбелязване) е онзи окончателен
елемент, с който производството приключва, в случай че бъде уважено то,
същевременно актът се явява и елемент опосредяващ
действията на представителя на ответника и причинената вредата за ищеца.
Следва да бъде посочен още един
разграничителен елемент, че процесният договор от
2012г. е договор за наем, т.е. сключен по реда на ЗЗД, а не договора за аренда
по реда на ЗАЗ. Правилникът по вписванията в разпоредбата си на чл. 4, б. “е“
урежда вписването на договорите за наем, които са с продължителност над една
година. Разпоредбата на чл.27, ал.2 ЗАЗ урежда единствено хипотезата на
вписване в службата по вписванията прекратяването на договора за аренда, но не
и на договора за наем на земеделска земя. Разширителното тълкуване на
разпоредбата е изключено от съдебната практика - Определение №187/27.11.2018г.,
постановено по ч.гр. дело №3564/2018г. на ВКС, І-во г.о., с което е потвърден
отказ на съдия по вписванията да впише прекратяване на договор за наем на
земеделски земи. В този смисъл е и Определение
№613/01.12.2017г. по дело №2812/2017г. на ВКС, ТК, I т.о.;
Определение № 230/02.05.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 35/2012г., 1-во
ГО; Определение №210/20.03.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №3108/2013г., II-ро ГО; Определение по ч.гр.д. № 1650 по описа за 2017г. на ВОС.
Едва със Закона за изменение и
допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи (Обн. - ДВ, бр. 42
от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г.) са изменени условията за сключване,
изменение и прекратяване на договор за наем за повече от 1 година. Съгласно разпоредбата на чл.
4б (Нов - ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила
от 22.05.2018 г.), ал.3 договорите за наем на земеделска земя със срок,
по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или
прекратяване, сключени в писмена форма с нотариално удостоверяване на
съдържанието и подписите на страните, се вписват в съответната служба по
вписванията по местонахождението на имотите.
При тези съображения при разкъсване на връзката между
действията на пълномощника на ответника и вредата, която е настъпила за ищеца
не може да бъде прието, че и този елемент от фактическия състав на правната
норма на чл.49 вр.чл.45 ЗЗД е установен.
С
оглед гореизложеното предявените искове от „К А– 98“ ЕООД срещу „И.А.“ ЕООД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По отношение на разноските:
С
оглед изходът на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 1130 лева, от които 930 лева възнаграждение за защита и съдействие
от един адвокат и 200 лева заплатен депозит за вещо лице, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля предявените искове от
„К А– 98“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, стопански
двор срещу „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: 11 633.88 лв. /единадесет хиляди
шестстотин тридесет и три лева и 88ст./, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда,
изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция за стопанските години 2014/2015 г. и
2015/2016 г. от обработката на Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: № ***, ***, ***, ***,
за отделната култура-слънчоглед и царевица, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № **, том **, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О; 735.55 лв. /седемстотин тридесет
и пет лева и 55ст./, представляваща
претърпяна от ищеца имуществени вреда, изразяваща се в извършени от ищеца за
стопанската 2014 г. и 2015 г. предварителни обработки
на земята - оран, дискуване, сеитба и окопавания на Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: № ***, ***, ***, ***, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № **, том **, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О и 1866.57 лв./ хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и 57ст.,
представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в сбор от неполучени
за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии,
дължими по Схема за единно
плащане на площ и по Наредба
4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие"
от Програма за Развитие на
Селските Райони по отношение Поземлен имот № ****
представляващ нива с площ от 7.999 дка,
пета категория,, в местност „Т г", по плана за земеразделяне
на ***, при граници и съседи: № ****, № ****
и № ****,№ ****, полски път
на кметство и Поземлен имот № ***, нива с площ от
6.634 дка, шеста категория, находящ се в местност „Б", землище на ***, при граници: № ***, ***, ***, ***, в резултат на неправомерното
поведение на лице натоварено от ответника, чрез неговото упълномощаване,
изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 26.06.2012г., с нотариална
заверка на подписите рег.№ *** акт № 70, том 4, сключен между ищеца и Д.П.К.и заличаване вписването на
същия в Служба по вписванията, град О, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата
на исковата молба до
окончателното им изплащане, като
неоснователни.
Осъжда „К А– 98“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, стопански двор да заплати на „И.А.“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1130 (хиляда сто и тридесет лева) лева, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: