Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 04.02.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1163 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агрохоф” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Захари Стоянов” № 21, вх.3, ет.2,
представлявано от управителя Стефан Стефанов Минчев, твърди, че през месец март 2018г. продал и предал на
ответника различни по вид и количество стоки, за които му издал, а последния
приел за плащане данъчна фактура № 393/22.03.2018г. за сумата от 462.87 лева с
включен ДДС. Във фактурата бил указан и начина на плащане – чрез платежно
нареждане. Поради неплащане на уговорената продажна цена, посочена във
фактурата, на 07.12.2018г. ищецът е подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на РРС, като такава му била
издадена за главницата от 462.87 лева, ведно със законната лихва върху нея
считано от датата на подаване на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното й
изплащане. На 17.01.2019г. ответникът е подал възражение за недължимост на
сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение, а на
24.01.2019г. е превел по посочената във фактурата банкова сметка ***.87 лева, с
които е погасил главницата на задължението си за закупените стоки. Ответното
дружество обаче не е заплатило законната лихва за забава върху главницата за
периода от 07.12.2018г. до 24.01.2019г. в размер на 6.30 лева, както и
направените по заповедната производство разноски в размер на 325.00 лева за
заплатени държавна такса и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи сумата от 6.30 лева, представляваща лихва
за забава върху главницата от 462.87 лева по данъчна фактура № 393/22.03.2018г.
за периода от 07.12.2018г. до 24.01.2019г., въз основа на издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на
РРС. Претендира и
направените по настоящото дело разноски, както и разноските направени по
заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът “Агроактив” ЕООД със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.3, представлявано от управителите
Даниела Василева Димитрова – Янкова и Явор Георгиев Янков, оспорва предявения
иск и заявява, че не е станал причина както за образуване на заповедното
производсто, така и за образуване на настоящото исково производство. Твърди, че
подписите във фактура № 393/22.03.2018г. и нареждане за експедиция от
22.03.2018г. не са положени от представляващите ответното търговско дружество
управители и по отношение на тези подписи документите се явяват неистински.
Фактурата и нареждането за експедиция не са му били известни, не са предявявани
за плащане преди образуването на заповедното производство и не му е била
изпращана покана за плащане, поради което и не дължи лихвата за забава, както и
разноските по заповедното производство.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
През месец март 2018г. ищецът продал и предал на
ответника различни по вид и количество стоки, за които издал данъчна фактура №
393/22.03.2018г. за сумата от 462.87 лева с включен ДДС. Във фактурата е бил
указан и начина на плащане – чрез платежно нареждане по банкова сметка ***.
На 07.12.2018г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК въз основа на което е образувано ч.гр.дело №
8264/2018г. по описа на РРС, като такава му била издадена за главницата от
462.87 лева, ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване
на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното й изплащане. На 17.01.2019г.
ответникът е подал възражение за недължимост на сумата по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение, а на 24.01.2019г. е превел по посочената във
фактурата банкова сметка ***.87 лева, с които е погасил главницата на задължението
си за закупените стоки.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Страните са обвързани от договор за
търговска продажба на стоки, видно от издадената от ищцовото дружество –
продавач данъчна фактура
№ 393/22.03.2018г., в която стоките са описани по вид и количество срещу
задължението на ответното дружество – купувач да заплати продажната цена в
размер на 462.87 лева с включен ДДС. По делото няма и спор, че стоките са били
предадени от продавача на купувача, което допълнително се доказва и от
двустранното подписване на счетоводния документ, като в издадената фактура е
бил указан и начина на плащане – чрез платежно нареждане по банкова сметка ***.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че не е
станал причина както за образуване на заповедното производсто, така и за
образуване на настоящото исково производство, тъй като фактурата и нареждането
за експедиция не са му били известни, не са предявявани за плащане преди
образуването на заповедното производство и не му е била изпращана покана за
плащане. На първо място това противоречи на факта, че както фактурата, така и
нареждането за експедиция към нея, са подписани за получател от представляващ
ответното дружество – Даниела Янкова. Твърдението, че подписите във фактура №
393/22.03.2018г. и нареждане за експедиция от 22.03.2018г. не са положени от
представляващите ответното търговско дружество управители и по отношение на
тези подписи документите се явяват неистински също на първо място е недоказано,
а на следващо противоречи изцяло на действията на купувача. Той на 24.01.2019г. е превел по посочената
във фактурата банкова сметка ***.87 лева, с които е погасил главницата на
задължението си за закупените стоки. Дори фактурата и нареждането за експедиция
да са били подписани от други лица без представителна власт, с плащането на
главницата ответникът е потвърдил действията по сключването на сделката на
основание чл.301 от ТЗ. Купувачът е бил изпаднал и в забава, поради което е
станал причина за образуване както на заповедното, така и на настоящото исково
производство. Съгласно чл.327 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. В случая падежът на задължението на ответника
за заплащането на продажната цена е бил датата на издаване на фактурата –
22.03.2018г., тъй като това е моментът от който му е била предадена стоката и
на документите, които му дават право да я получи, тъй като няма доказателства
между страните по търговската продажба да е било уговорено друго. Заявлението
за издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
било подадено едва на 07.12.2018г., т.е. много след настъпване падежа на
задължението за заплащането на продажната цена. С неплащането на последната
ответникът е дал повод на ищеца да пристъпи към принудително събиране на
задължението му чрез образуването на заповедното производство. Съдът намира и
че следва да отбележи, че дори да не е бил уговорен момент на плащането и дори
да не се съобразява посоченото законово задължение на купувача да плати
уговорената продажна цена, заявлението по чл.410 от ГПК само по себе си има
силата на покана за плащане, така, че от момента на връчване на издадената
заповед по чл.410 от ГПК, длъжникът по заповедното производство има задължение
и възможност да плати сумата, за която е издадена заповедта, която в настоящия
случай включва както претендираната главница, така и законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното плащане. Като е
извършил плащане само на дължимата главница по процесната фактура, без да
заплати обезщетението за неизпълнение на
това парично задължение от момента на подаване на заявлението до момента на
извършване на плащането, както и разноските по заповедното производство
направени от ищеца, респ. и подавайки възражение срещу цялата сума по заповедта
за изпълнение, а не по реда на чл.414а от ГПК, ответникът е станал причина и за
предявяването на настоящия установителен иск. По изложените съображения съдът
намира, че ответникът дължи на ищеца лихва за забава върху главницата от 462.87
лева за периода от 07.12.2018г., когато е било подадено заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК до
24.01.2019г., когато е било извършено плащането на главницата, както и
разноските по заповедното производство, тъй като е станал причина за
завеждането на последното. За размера на лихвата за забава не са представени
доказателства, но предвид доказаността на иска по правното му основание, то на
основание чл.162 от ГПК съдът следва да определи размера по своя преценка и
след използване на компютърна програма за изчисляване на лихви, а именно в
размер на 6.30 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумата от 6.30 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от
462.87 лева по данъчна фактура № 393/22.03.2018г. за периода от 07.12.2018г. до
24.01.2019г., въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на РРС, разноски в размер на
325.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат. Тези разноски се дължат, тъй
като ответникът е станал причина за образуването на заповедното производство по
изложените по-горе съображения.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 25.00 лева
– заплатена държавна такса за производството по делото и 300.00 лева - заплатено
възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
“Агроактив” ЕООД със
седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.3, ЕИК
*********, представлявано от управителите Даниела Василева Димитрова – Янкова и
Явор Георгиев Янков, че
дължи на “Агрохоф”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Захари Стоянов” № 21,
вх.3, ет.2, ЕИК *********, представлявано от управителя Стефан Стефанов Минчев,
сумата от 6.30 лева /шест
лева и тридесет стотинки/, представляваща лихва за забава върху главницата от
462.87 лева /четиристотин шестдесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ по
данъчна фактура № 393/22.03.2018г. за периода от 07.12.2018г. до 24.01.2019г.,
въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА “Агроактив” ЕООД със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.3, ЕИК *********, представлявано от управителите
Даниела Василева Димитрова – Янкова и Явор Георгиев Янков, да заплати на “Агрохоф” ЕООД със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, ул.”Захари Стоянов” № 21, вх.3, ет.2, ЕИК
*********, представлявано от управителя Стефан Стефанов Минчев, сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева –
направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 8264/2018г. по описа на
РРС, разноски.
ОСЪЖДА “Агроактив” ЕООД със седалище
и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Борисова” № 8, ет.3, ЕИК *********,
представлявано от управителите Даниела Василева Димитрова – Янкова и Явор
Георгиев Янков, да
заплати на “Агрохоф”
ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.”Захари Стоянов” № 21,
вх.3, ет.2, ЕИК *********, представлявано от управителя Стефан Стефанов Минчев,
сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева - направени по настоящото дело
разноски за заплатени държавна такса и възнаграждение на редовно упълномощения
адвокат.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: