Решение по дело №363/2019 на Районен съд - Самоков

Номер на акта: 260071
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 20 май 2021 г.)
Съдия: Янко Венциславов Чавеев
Дело: 20191870200363
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 август 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...72

гр. Самоков, 12.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

        РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ 

 

при участието на секретаря Дарина Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 363 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

„В. к.т“ ЕООД, гр. С обжалва Наказателно постановление № издадено на 24.08.2018 г. от И.Р.Х., на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

В писмено становище, постъпило на 20.09.2019 г., т. е. преди съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения, адв. С. С. – пълномощник на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата с отправеното в нея искане и излага съображения в подкрепа на нейната основателност.

В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП), поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) на 12.07.2018 г. от В.Ч.В., на длъжност „инспектор“ при Областен отдел „Автомобилна администрация“ (ОО „АА“), гр. София, за нарушение на чл. 10, § 5, буква „а“, т. (ii), предл. първо от Регламент № 561/2006 г. на Европейския Парламент и на Съвета, изразяващо се в това, че при извършена на 12.07.2018 г. в сградата на ОО „АА“ в гр. София комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството е установено, че управителят на дружеството не е осигурил съхранението на тахографските листа на МПС марка „К.“ с рег. № .. – собственост на дружеството, за периода от 01.08.2017 г. до 31.05.2018 г., като управителят не може да представи тахографските листа в хода на проверката.

Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е издал атакуваното НП, в което изцяло е възприел фактическите констатации на актосъставителя и описанието на нарушението в акта, квалифицирал го е като административно нарушение по чл. 104, ал. 7 от Закона за автомобилните превози и за него е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер 5000 лв.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран с обжалваното НП.

В Закона за автомобилните превози не съществува разпоредба, установяваща презумптивна доказателствена сила на акт за установяване на административно нарушение по този закон, съставен от длъжностно лице по чл. 91 от същия закон. Поради това и с оглед задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 7 от ППВС № 10/1973 г., отразените в АУАН фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства.

В конкретния случай такива доказателства не са ангажирани.

Представеният с административно-наказателната преписка пред Софийския районен съд (преди изпращане на делото по подсъдност на РС – Самоков) констативен протокол от 12.07.2018 г. за извършена комплексна проверка на „В. к.“ ЕООД не е подписан от никого – нито от сочените като негови съставители В.В. и И.Т., нито от представител на проверяваното дружество. Поради това този протокол не може да бъде ценен от съда като документ, удостоверяващ констатациите на неговите съставители.

Въпреки положените от настоящия състав многократни усилия за призоваване на актосъставителя В.В. като свидетел по делото на всички известни и установени в хода на делото негови адреси, същият не е намерен на никой от тях. Призовките, изпращани до него по местоработата му във въззиваемата страна, са получавани от неин служител на 09.09.2019 г. и на 26.02.2020 г., но по друго висящо дело пред настоящия състав (АНД № 253/2019 г.) в призовка до В. също по тази месторабота е отбелязано на 11.10.2019 г., че адресатът вече не е служител на ОО „АА” – София. Това е дало основание на съда да изиска от въззиваемата страна данни за известен на нея адрес на призования свидетел, в отговор на което съдът е уведомен с писмо изх. № 10-00-29-74/24.01.2020 г. (л. 34 от настоящото дело) за домашния му адрес и за телефонния му номер. При повикване на посочения телефонен номер се установява, че същият е грешен, което е удостоверено от съдебен служител. Призовките на посочения в писмото „домашен” адрес на В., за който от справка в НБД „Население” се установява, че е негов постоянен адрес, са връщани в цялост като невръчени (л. 30 и л. 69), с изключение на една – за с. з. на 13.07.2020 г., връчена на майка му на 04.06.2020 г. чрез Началника на VІ РУ - СДВР (л. 66-68). Връчването на тази призовка и неявяването на свидетеля без уважителни причини в това с. з. е дало основание на съда да наложи на свидетеля глоба в размер 300 лв. Въпреки това призовката за следващото с. з. на 14.09.2020 г., изпратена на същия адрес, е върната в цялост като невръчена. От друга страна, всички изпращани до свидетеля В. призовки на установения негов настоящ адрес, са върнати в цялост като невръчени с отбелязване от връчителя, че по данни на живущо на адреса лице адресатът е непознат на този адрес (л. 49, л. 53-55 и л. 69). Не се установява и актуална месторабота на този свидетел, по която да му бъде връчена призовка. Поради всички тези причини с протоколно определение от 14.09.2020 г. съдът отмени разпореждането си от 29.08.2019 г. в частта му, с която е разпоредено призоваването на същия като свидетел по делото и го заличи от списъка на свидетелите. Неоткриването на свидетел на известните на съда и страните негови адреси и неявяването му пред съда не може да бъде перманентен повод за неприключване на съдебното производство, тъй като подобен подход би представлявал недопустима хипертрофия на служебното начало. Неблагоприятните последици от неустановяване на евентуално възприети от този свидетел факти следва да възникнат за въззиваемата страна, която носи тежестта да докаже административно-наказателното обвинение.

Свидетелят И.Т., който е посочен в АУАН като свидетел, присъствал при установяване на твърдяното нарушение, след предявяване на акта в с. з. на 18.05.2020 г. бланкетно заявява, че поддържа написаното в него, но пространно обяснява, че не може да си спомни нищо конкретно за случая. Тук е мястото да се отбележи, че св. Т. твърди, че не може да си спомни дори дали той самият е участвал в проверката, при която е установено твърдяното нарушение или е свидетел само при съставяне на акта. При това положение лаконичното му изявление, че поддържа написаното в акта, се явява опровергано от собствената му несигурност дали е участвал в проверката, още повече, че актът не е съставен от него, за да може той да поддържа или не написаното в него.

Свидетелят А.Н. е посочен в АУАН като свидетел на отказа на представителя на дружеството-жалбоподател да подпише акта. Пред съда този свидетел заявява, че е подписал акта в това си качество в отсъствието на управителя на дружеството и не е възприел лично негов отказ да подпише акта, а е възприел това обстоятелство производно – от разказаното от колегите му. При това положение отказът на управителя на дружеството – жалбоподател да подпише акта не е удостоверен надлежно съгласно изискването на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Поради това нередовно съставеният акт не може да бъде ценен дори като писмено доказателство в подкрепа на извод за извършване на нарушение от жалбоподателя.

Други доказателства по делото не са събрани.

При тази доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото не се установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин жалбоподателят да е извършил административното нарушение, за което е санкциониран.

Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № .., издадено на 24.08.2018 г. от И. Р. Х., на длъжност Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“, гр. София в Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му. 

                                                                        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: