Р А З П О Р Е Ж
Д А Н Е
№2483
гр. Пловдив,
08 април 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Първо отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на
шести април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като
разгледа докладваното от съдия Й.Русев частно административно дело № 790 по
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 276 и сл. от Закон за изпълнение на наказанията и задържането
под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
по искане на И.Р.Я., ЕГН ********** – обвиняем с мярка за неотклонение
„задържане под стража“, понастоящем в Затвора – Пловдив с правно основание в
чл. 276 и сл. от ЗИНЗС за прекратяване на действия и бездействия на орган по
изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на
забраната по чл. 3 от ЗИНЗС. Искането от съда, съгласно жалбата и последващи
уточнения е за: „… преустановяване на действия на членове на Съдебна охрана и
такива на Надзорно охранителния състав, осъществил охраната ми в болницата и
конвоирането в последния месец до външно болнично заведение … Да бъде
преустановено фиксирането на жалбоподателя с белезници или други помощни средства
към болничните легла или към други предмети по време на престоя и посещението
на болнични заведения. Да бъде преустановено прилагането спрямо жалбоподателя
на така наречените „помощни средства“ – палки, електрошок и други без нужда при
и по повод посещението и престоя в болнични заведения – а именно нанасянето на
удари или побой или други методи за изтезание без да са налице предпоставките,
визирани в закона. Да бъде преустановено ограничаването на елементарните права
на лишения от свобода – в случая на жалбоподателя по време на престой или
прегледи в болнично заведение.“.
В
съдебно заседание жалбоподателят Я., редовно призован, се явява лично в
специално оборудвано за видеоконференции помещение в затвора-Пловдив чрез
видеоконферетна връзка. Поддържа искането си и моли съда да разпореди на
ответника да прекрати и за в бъдеще да не допуска действия в нарушение на чл. 3
от ЗИНЗС.
Ответникът
– Началник на Затвора Пловдив, се представлява
от В.Р. на длъжност инспектор „Режимна дейност“ в Затвора Пловдив, служител с
юридическо образование, който по изложени съображения моли съда да отхвърли
искането като неоснователно.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото са представени писмени доказателства – Становище с дата 24.03.2022г. от н.г.-
изпълняващ функционални задължения НССДВР, Докладна записка рег. №
2292/24.03.2022г. от гл.инспектор Г.Г.- НС“НОД“ до Началника на
Затвора-Пловдив; Справка за подсъдимия И.Р.Я.; Инструкция за особеностите на
охраняем пост във външно здравно/болнично/ заведение изх. № 246/17.01.2022г.;
молби от Я. ***; служебни бележки, касасещи доходи и парични средства на Я.;
обяснение с дата 24.03.2022г. от А.А.- санитар в МЦ-стационар; налична при
ответника медицинска документация за периода 01.01.2022г. до 24.03.2022г.;
доклади от л. 85 до л. 94; становище с дата 23.03.2022г. от ИСДВР; становище с
дата 23.03.2022г. от И.Г.Г.- инспектор- психолог.
Изискано
е от управителя на МБАЛ „Св.Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД на осн. чл. 278 от ЗИНЗС
да представи информация: колко пъти е бил преглеждан и колко пъти е бил
хоспитализиран в лечебното заведение И.Р.Я. за срок от 01.01.2022г. до
24.03.2022г.; какви са били поводите за прегледи и хоспитализация; за периода
01.01.2022г. до 24.03.2022г. колко повиквания по спешност, касаещи лицето има
приети и обработени и какво е установено при тях; да се представят всички
съставени документи по повод горните три точки, както и записи от охранителни
камери в коридорите от болничните стаи, в които е пролежавал Я.. По делото е
прието писмо изх. № 296/30.03.2022г. от управителя на болничното лечебно
заведение, с което са представени: амб. лист № 001289/28.02.2022г., амб. лист №
000004/18.03.2022г., амб. лист № 001673/21.03.2022г., амб. лист №
001694/22.03.2022г., копие от ИЗ № 1475 и диск от видеонаблюдение пред стаите,
където е пролежавал И.Я. при посещение в МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД за
проверявания период.
По
делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели.
Видно
от показанията на свидетеля С.М.А., от една година са в затвора Пловдив, а от
два-три месеца заедно с жалбоподателя Я. са в една килия. Само за този месец Я.
припаднал три пъти и се наложило да викат надзирателите, а те се обаждали на
Бърза помощ и го вземали в болница. Свидетелят споделя, че Я. имал високи
стойности на кръвната захар и поради това го взели в болница, но след като се
върнал казал, че отказал да се лекува, защото там го връзвали за краката и
ръцете. Споделял, че освен, че бил връзван е бил и бит с палки, за да го вържат
към леглото и когато си дошъл от болницата се виждали белези по ръцете и
краката. Свидетелят не е виждал удари, но Я. му е показвал червени петна, две,
три, но не знае кога са изчезнали.
От
разпита на свидетеля Л.Д.- лекар в МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД се
установява, че е преглеждал Я. на 28.02.2022г. и 22.03.2022г., спомня си отказа
на пациента да остане в болницата за лечение, бил е в добро видимо състояние.
Свидетелят заявява, че на 22.03.2022г. И.Я. е бил завързан за ръцете и краката,
но не е виждал видими белези по тялото му. Жалбоподателят не му е казвал защо
не иска да остане в болницата.
Разпитани
в качеството на свидетели Д.Д.К.- дежурен санитар в СПО на 28.02.2022г. и на
21.03.2022г., Г.Р.И.-технически секретар и присъствала на контролния преглед на
18.03.2022г., Н.В.Г.- мед.секретар- СПО на 22.03.2022г. също заявяват, че са
виждали И.Я. в болницата и че е бил завързан за ръцете и краката, но видими
белези не е имал.
При
така установена фактическа обстановка по делото, която не се оспорва от
страните, съдът намира от правна страна следното:
В
конкретния случай се касае за искане по чл. 276 ЗИНЗС. Искането се отнася за
незаконосъобразни действия и бездействия, извършени от администрацията на
Затвора Пловдив в лицето на членове от надзорно- охранителния състав, за които
се твърди, че са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС. Между страните няма спор, че към
момента на подаване на жалбата, както и към момента на провеждане на съдебното
заседание жалбоподателят е подсъдим по НОХД № 2694/2021г. на РС-Пловдив с мярка
за неотклонение „задържане под стража“ и се намира в затвора Пловдив, поради
което е активно процесуално легитимиран да предяви иск по смисъла на чл. 276,
ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 276, ал. 1, т. 2 ЗИНЗС всеки лишен от свобода или задържан
под стража може да иска извършването на действия с цел прекратяване или
предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. Разпоредбата на чл. 3, ал.
1 ЗИНЗС посочва, че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като
ал. 2 на същата разпоредба визира, че за нарушение на ал. 1 се смята
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
С
разпоредбата на чл. 115, ал. 2 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода
се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода
от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница
за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или
друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. В ал.4
от същия текст на закона е уредено, че за лишените от свобода, настанени в
заведения от закрит тип, степента на охраната се преценява с оглед размера на
наложеното наказание, неизтърпяната част от него, личностната характеристика и
поведението на лишения от свобода и ал.5 разпорежда, че след приключване на
лечението лишените от свобода се връщат в затвора, от който са били преведени
или изпратени. От събраните по делото доказателства е видно, че Я. е извеждан
за лечение в болнично лечебно заведение(МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ЕООД) на
28.02.2022г., 18.03.2022г., 21.03.2022г. и 22.03.2022г. По искане на защитата и
на жалбоподателя бяха приобщени гласни и веществени доказателства(компактдиск
със запис от видео наблюдение за 22.03.2022г.), от които се изяснява, че
последният е бил на довеждан на посочените дати в лечебното заведение, където
му е оказвана квалифицирана медицинска помощ, но е отказвал да остане за
болнично лечение. Свидетелите(служители на лечебното заведение) са категорични,
че не са виждали Я. със следи от нанесен побой или удари. В краткия процесуален
срок, определен в нормата на чл. 280 ЗИНЗС, вр. чл. 278, ал. 1 от с.з. съдът
положи усилия да уточни предмета на търсената защита и след направените уточнения
от пълномощника на жалбоподателя, поддържани и в съдебно заседание на
31.03.2022г. бяха допуснати до разпит С.А., д-р Д.Д., Д.К., Г.И. и Н.Г. ***
беше изискана и събрана цялата медицинска документация, касаеща жалбоподателя в
периода 01.01.2022г. до 24.03.2022г.
От така
събраните писмени и гласни доказателства не се установява по отношение на подс.
Я. от администрацията на затвора-Пловдив да са извършени незаконосъобразни
действия и бездействия, довели до нарушаване на правата на жалбоподателя във
връзка с извеждането му до болнично лечебно
заведение(МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ЕООД), които да са в нарушение на чл. 3 ЗИНЗС и да бъдат прекратени на основание
чл. 276 ЗИНЗС.
В
случая по отношение на Я. са предприемани незабавни мерки и действия за
привеждането му в лечебно заведение, където да му бъде оказана медицинска
помощ.
Всички
извеждания на подс. Я. до болничното заведение и връщането му в затвора-Пловдив
са приключвали без да са установени данни за нарушения, изразяващи се в
незаконосъобразно бездействие или действие, в нарушение на забраната по чл. 3
от ЗИНЗС. Липсват документи, съставени от съответните длъжностни лица, по реда
на чл. 119г от ППЗИНЗС. Не е спорно по делото и това беше заявено от
процесуалния представител на ответника в съдебно заседание, че спрямо Я. са
били използвани помощни средства при конвоирането и охраната му в
МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД на обсъжданите дати, но това е било възможно
и необходимо за осъществяване на охрана в болничното заведение, различно от
местата за задържане и с оглед безопасността на медицинския персонал и
гражданите. Тези средства са били използвани, понеже прегледите са били
извършвани в лечебно заведение извън затвора-Пловдив и от справката за Я. става
ясно, че е подсъдим с марка за неотклонение „задържане под стража“, многократно
осъждан и с изготвена оценка на правонарушителя, определяща средно ниво на риск
от вреди, изразяващ се във физическо посегателство над познати лица и самият
подсъдим и в мястото за лишаване от свобода има демонстративни сиуцидни
намерения при неудовлетвореност на исканията. Това е довело до необходимостта
да бъде воден и настанен в МБАЛ“Св.Пантелеймон-Пловдив“ ЕООД с използване на
помощни средства на краката и ръцете и фиксиран към леглото в болницата. Тези
данни се потвърждават и от приетото по делото ЕР № 0915/16.03.2022г. на ТЕЛК,
първи състав към „УМБАЛ Пловдив“ АД(л.43 и 44), където мотиви за него са
диссоциалното разстройство у примитивна личност с девиантно поведение с
емоционално-волева лабилност и неустойчивост с лош контрол на импулсите и
асоциално поведение. При това положение съдът намира, че охраната на
жалбоподателя е осъществена по реда, разписан в чл. 60 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и
реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, издадена от
министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието. В този ред на мисли,
основната цел, преследвана от Закона и Европейска Конвенцията за правата на
човека е да не се допуска никой, в т. ч. и лишените от свобода, такива са и
задържаните под стража, както в настоящия случай(арг. по § 1 от ДР на Наредба №
2/22.03.2010г. на МЗ и МП), да не бъде подлаган на нечовешко или унизително
отнасяне и/или наказание, в който смисъл е забраната на чл. 3 от ЗИНЗСЗ.
Наличието на такова отнасяне е относително и се преценява за всеки отделен
случай съобразно всички относими доказателства по делото и тяхното кумулативно
въздействие. В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според
втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в
липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
В
случая липсват доказателства за твърденията на Я., същите са недоказани, поради
което не може да се приеме, че са налице някакви конкретни действия и
бездействия от служители на ответника в нарушение на нормативните изисквания и
които да подлежат на прекратяване по чл. 276 ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване
на достойнството му, съответно на унизително, жестоко или нечовешко отношение
от администрацията. Свидетелските показания на св. Ст.А. също не установяват по
категоричен начин твърденията на жалбоподателя, а доказват, че от ответната
страна са предприеми адекватни действия, съобразно моментното здравословно
състояние на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло и показанията на свидетелите
д-р Д.Д., Д.К., Г.И. и Н.Г., които кореспондират с писмените доказателства по
делото.
С
оглед на изложеното следва изводът, че от данните по делото не се установи по
безспорен начин, че от страна на администрацията на затвора-Пловдив и нейни
служители са извършени незаконосъобразни действия и бездействия, които да са в
нарушение на чл. 3 ЗИНЗС спрямо лишения от свобода И.Я. и които да налагат
тяхното преустановяване. Не са налице предпоставките по чл. 276 ЗИНЗС, поради
което и искането се явява неоснователно и следва да се отхвърли.
При
този изход на спора на ответника се дължат разноски, но такова искане не е
своевременно направено, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС съдът,
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Р.Я., ЕГН **********,
с искане по чл. 276 ЗИНЗС да бъдат прекратени неправомерни действия и
бездействия на администрацията на Затвора-Пловдив.
Разпореждането
може да се обжалва с частна жалба пред
тричленен състав на Административен съд- Пловдив в срок от 3 дни от
съобщаването му на страните съгласно чл. 281 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/