Р Е Ш Е Н И Е №137/28.2.2020г.
28.02.2020 година град Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският районен съд, ХVІ граждански състав
На шести февруари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Георги Георгиев.
при секретаря Й.П.,
като разгледа докладваното от съдията Г.
гражданско дело № 2950 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от И.Г.Г. от гр.Я.,чрез пълномощник адв.С.К. от БАК,със съдебен адрес ***-партер,офис № 2 срещу ЗК „Надежда“ АД,седалище и адрес на управление гр.С***,р-н Л. ж-.к. „В. “,***,чрез назначен от КФН до назначаване на синдик квестор Р.Р.Й.Г-С с адрес гр. С., ул.“*** кумулативно съединени искове, за заплащане на сумата 2000.00 лв. – дължимо обезщетение за настъпило на 31.07.2017 г. застрахователно събитие „злополука“,ведно със законната лихва от завеждането на иска до пълното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди,че ищецът през 2017 г. служил като *** във ВФ *** гр.С.,бул.“***. На 31.07.2017 г. около 14.30 ч. по време на работа във ВФ *** гр.Я. при ремонтна дейност на антенна кула,претърпял трудова злополука,като имало издадено разпореждане № *** г. на ТП на НОИ гр.С., съгласно което настъпилото увреждане се приемало за трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО. Ищеца бил застрахован от работодателя си в случай на злополука при ответника ЗК“Надежда“ АД. Към момента на настъпване на застрахователното събитие 31.07.2017 год. действал застрахователен договор № *** год.,по силата на който са били покрити рискове,между които и временна загуба на работоспособност над 20 календарни дни,вследствие на злополука настъпила при и по повод изпълнение на служебните задължения.
Ищеца твърди,че след проведено му лечение подготвил необходимите документи,представил ги на застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение. Било му отказано на два пъти от ответното дружество за заплащане на дължимото обезщетение,което изтъкнало повод,че не представя медицински документи за първите дни от 31.07. до 06.08.2017 г.,което било недопустимо. След заявяване на застрахователното събитие и подадени документи под вх.№ *** г. получил писма изх.№ *** г. и изх.№ *** г. за представяне на нови документи,които представил съгласно приемо-предавателен протокол вх.№ *** г.,като от застрахователното дружество не направили каквото и да е по случая.Също така не получил конкретен отговор за отказа,като не му бил даден и номер на заведената по случая щета. След консултация с адвокат на 10.04.2019 г. на застрахователното дружество било изпратено нарочно заявление,получено от тях на 12.04.2019 г.,съгласно обратна разписка,но отношение от тяхна страна не било взето. С оглед на това повече от четири месеца липсвало произнасяне от страна на застрахователя.
Иска се уважаване на исковата претенция и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Правното основание на предявените искове е по чл.386, ал.1 КЗ,чл.459 КЗ,вр.чл.55,ал.1 КСО.
В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който моли за уважаване на иска, сочи доказателства и претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран от ответника. Иска се счита за допустим,но за неоснователен. Оспорва се ,че злополуката не била трудова. Оспорва се настъпването на застрахователното събитие на 31.07.2017 г.,както и времената нетрудоспособност на ищеца. При условие на евентуалност се твърди,че пострадалия не е бил временно неработоспособен повече от 20 дни. Иска се отхвърляне на главния иск и на акцесорния иск.
В съдебно заседание ответника не изпраща законен или процесуален представител. Преди съдебното заседание е постъпило становище за гледане на делото в тяхно отсъствие. Поддържат отговора на исковата молба,сочат доказателства и молят за отхвърляне на исковете.
Ямболският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответната страна, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят а и от представената и приета по делото служебна бележка,неоснорена от страните безспорно се установява,че към момента на настъпване на застрахователното събитие 31.07.2017 г. ищеца И.Г.Г. е на военна служба във ВФ ***. По делото от страна на ищеца са представени медицински документи,а именно медицински направления,амбулаторни листи,диспансерни наблюдения и епикриза от които се установява,че на ищеца е поставено диагноза S61.1-открита рана на пръст/и/ на ръката с увреждане на ноктите. Представени са и болнични листи,като ищеца е бил в отпуск по болест първоначално четиринадесет дни от 10.08.2017 г. до 23.08.2017 г.,продължен с болничен от Военномедицинска академия МБАЛ с диагноза-термично изгаряне от трета степен на китката и дланта,като е бил в отпуск по болест от 22.08.2017 г. до 25.09.2017 г. или всичко в размер на 35 дни,като е посочено,че злополуката е трудова по чл.55,ал.1 и болничен лист за отпуск по болест от 26.09.2017 г. до 25.10.2017 г. в размер на 30 календарни дни с посочената по-горе диагноза. Също така по делото е приложено заключение за характера и степента на увреждане на военнослужещ с рег.№ *** г. на Военномедицинска академия,централна военномедицинска комисия към научно-приложен център по военномедицинска експертиза,авиационна и морска медицина,изготвена на основание чл.3,т.1 от Наредба № Н-4/18.02.2013 г. на Министъра на отбраната на Р.България за военномедицинска експертиза и чл.17,ал.2,т.2 от Наредба Н-12/12.04.2010 год. на Министъра на отбраната на Р.България,в заседание проведено на 15.02.2018 г.,военномедицинска комисия разгледало постъпилата служебна преписка с вх.№ *** г. на редник И.Г.Г.,служещ във ВФ ***-София,живеещ в гр.Я. кв.“*** и след проучване на всички представени документи,включително и медицински такива било установено,че на 31.07.2017 г. в 14.30 ч. при ремонтни дейности в административен район на ФВ *** работейки по касата на метална врата И.Г.Г. получил открита рана на втория пръст на лявата ръка,в резултат на което са настъпили следните промени в здравословното му състояние: Вулнус Лацероконтузум индицис синистри.Статус пост ACL про комбусцио III ст. индицис синистри,което е довело до временно разстройство на здравето,неопасно за живота. С оглед гореизложеното,с протокол № *** комисията признала,че лицето И.Г.Г. получило лека телесна повреда. С оглед на това към ТП на НОИ била попълнена и подадена декларация № *** г. за трудова злополука,приета с вх.№ *** от с.дата от служител на ТП на НОИ с данни за пострадалия И.Г.Г..
С разпореждане № *** г. НОИ-ТП –София град на основание чл.60,ал.1 КСО,декларираната злополука вх.№ *** г. от осигурителя „ВФ ***“ станала с И.Г.Г. се приемала за трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО,като няма данни разпореждането да е обжалвано в изискуемия 14-дн.срок от заинтересованите страни посоченото военно формирование и И.Г.Г. и същото е влязло в сила.
Страните не спорят а и се установява ,че по искане на ищцеца при ответника била образувана преписка по която било отказано плащане на застрахователно обезщетение. До ищеца застрахован от МО е изпратено писмо изх.№ *** г. с което е уведомен от ответника „ЗК Надежда“ АД ,чрез Р. Г. в качеството й на ***,че във връзка с подадено от него заявление вх.№ *** г. и заявление заведено с вх.№*** г. и след извършена повторна проверка било установено,че представените документи не било установено,че ищеца бил временно нетрудоспособен за деня на злополуката-31.07.2017 г.,както и за периода 31.07.2017 г. до 08.07.2017 г. вкл.,което им давало основание да считат,че събитието не било безспорно доказано,което било задължение на застрахованото лице. Във връзка с посочените обстоятелства,ЗК“Надежда“ АД в законоустановения срок се произнесъл със становище обективирано в писмо изх.№ *** г.
По делото са събрани гласни доказателства,чрез разпита на свидетеля П.П.П. Същия заявява,че с ищеца са колеги с който служели в Българската армия. Имало такъв случай по време на работа им,когато извършвали ремонтни дейности по покрива на сградата. При привършването им имало силен вятър вратата ударила пръста на ръката на колегата му. Това се случило преди около три години,не можел да си спомни точната дата,като мисли че е през есента. Работил на длъжност „***“,като освен този случай,не знаел за друг случай при който колегата му да си е увредил ръката или други части от тялото. Били в района на „Т.“,в планината което не се намирало в населено място и нямало как да се тръгне направо от работа. По време на работа били само двамата,нямало трето медицинско лице или фелдшер. Не бил компетентен да каже дали пръста му бил счупен,като просто бил премазан,бил посинял и се надул.След инцидента били на работа още 3-4 дни,след което ги свалили от дежурство. След инцидента и като слязъл долу медицински екип казал на ищеца,че има проблем с пръста и му била правена операция.Не знае къде е правена същата,не можел да каже колко време колегата му И.Г. отсъствал от работа,но си спомня,че бил доста продължителен период от време,като не ставало въпрос за няколко дни. Пръста му си бил на място,но доколкото знаел от него продължавал да го боли,като имало опасност да му го отрежат.Ставало въпрос за един от показалците,но не може да посочи точно на коя ръка бил ударен пръста,когато се случил инцидента. Не можел да посочи дали колегата му е плащал някакви суми,при указаната му медицинска помощ.
На въпроси на ответното дружество свидетеля отговори,че познава ищеца,като били колеги от около 5-6 год. но не бил много сигурен. Не можел да посочи на коя ръка точно на пръста била травмата,като след същата се оплаквал от болки,пръста му бил подут и син. След получаване на въпросната травма нямало как да посети болнично заведение,били наряд,извън населено място,като при тях нямало медицинско лице.Едва след като били свалени от наряд И. посетил болнично заведение.
При така установена фактическа обстановка намира за установено от правна страна следното :
Предявеният иск с правно основание чл.386, ал.1 КЗ,чл.459 КЗ,вр.чл.55,ал.1 КСО,като същия е допустим, тъй като е предявен от лице с правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото му на иск, срещу надлежен ответник.
Съгласно разпоредбата ва чл.386,ал.1 КЗ- при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в този кодекс.
Съгласно застрахователен № *** г. сключен между Министерството на отбраната,представлявано от Министъра на отбраната в качеството им на застраховащ и ЗК“Надежда“ АД в качеството им на застраховател се установява,че застраховащият възлага,а застрахователя приема да застрахова със застраховка „Злополука“,настъпила при и по повод изпълнение на военнослужещи от МО,структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната на Българската армия,като броя на военнослужещите,обект на застраховане сред които попада и ищеца бил 24553. Застрахователното покритие било за застрахователни събития,настъпили на територията на Р.България,като срока на договора,през който било валидно застрахователното покритие за настъпили застрахователни събития-една година,считано от 00.00 ч. на 01.03.2017 г. до 24.00 ч. на 28.02.2018 г. В раздел V,чл.6,ал.3 в договора било предвидено,че при временна загуба на работоспособност над 20 календарни дни вследствие на злополука,настъпила при или по повод изпълнение на служебни задължения-застрахователното обезщетение било в размер на 2000,00 лв. Покритите рискове били посочени в ОУ за застраховка „Злополука“ касаещи основни рискове,допълнителни рискове и други спомагателни рискове,като в същите са посочени и изключени рискове.
Съгласно разпоредбата на чл. 459. (1) Договорите за застраховка "Злополука" се сключват срещу рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на физическо лице, които са настъпили в резултат на злополука,като ал.2 на същия член предвижда,че злополука е всяко събитие, довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице в резултат на непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото лице не си е причинило умишлено. Непредвидимостта се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай не е спорно между страните по делото, че ищецът, в качеството си на служител /***/ към МО, е застраховано по застраховка "Злополука" лице, като претендираното от него обезщетение е вследствие на претърпяна при изпълнение на служебните му задължения трудова злополука, довела до временната му нетрудоспособност.
От доказателствата по делото се извежда безспорно фактът на настъпила трудова злополука с ищеца, призната по надлежния ред, като видно от приобщените медицински документи, в резултат на инцидента застрахованото лице е претърпяло телесно увреждане, което е довело до временната му нетрудоспособност.Релевираните от застрахователя доводи за недоказаност на трудовата злополука предвид представеното разпореждане на НОИ не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. Разпоредбата на чл. 55, ал.1 от КСО дава легална дефиниция на понятието "трудова злополука", което е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт. Независимо, че легалното определение е установено за нуждите на осигурителното право, то важи и при трудовите правоотношения.
Възражението на ответника, че не е налице трудова злополука, тъй като считат,че не е налице внезапно увреждане на здравето на пострадалия,както и че липсва функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и увреждането,без да са ангажирани доказателства относно трудовата му характеристика/, се явява неоснователно. Конститутивни признаци на трудовата злополука са характерът на увреждането на здравето, функционалната връзка с изпълняваната работа, която се изразява, чрез формулата „през време и във връзка, или по повод на извършваната работа”, резултатът от увреждането - неработоспособност или смърт, причинна връзка между увреждането и неблагоприятния резултат. По отношение на оспорения признак от страна на ответника - застраховател за функционалната връзка с работата следва да се посочи, че същата се установява с документите за установяване на злополуката, декларацията от работодателя, разпореждане на съответното длъжностно лице за признаване на злополуката за трудова. Характерът на трудова злополука се установява от представеното и необжалвано по делото разпореждане № ***год. на ТП на НОИ – София град, в което е посочено, че на основание чл.60,ал.1 КСО,декларираната злополука вх.№ *** г. от осигурителя „ВФ ***“ станала с И.Г.Г. се приемала за трудова злополука по чл.55,ал.1 КСО. Посочено е,че видно от протокол № *** г. за разследване на злополуката от осигурителя,служебна бележка № *** г. на ВФ ***,обяснения на пострадалия и свидетелите П. П. П. Н. И. Й. и П. И. П. злополуката е станала през време и във връзка с извършената работа-при ремонтни дейности на антенна кула пострадалия получил открита рана на 2-ри пръст на лявата ръка с увреждане на ноктите,термично изгоряне от трета степен на китката и дланта на лявата ръка .
Същото е издадено след извършена проверка, подробно нормативно регламентирана, от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, което издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по утвърден формуляр. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна то представлява индивидуален административен акт относно характера на злополуката /трудова или не/, а от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като положителен юридически факт, който съставлява елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна имуществена отговорност за обезщетяване на пострадалия.Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука в рамките на съдебното исково производство, което също насочва към извода за значението на представеното по делото разпореждане за доказване на твърдяната трудова злополука. /в този смисъл е установената трайна практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г. по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 109/12.03.2012 г. по гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV Г.О., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело № 457/2010 г. на ВКС, III Г.О., решение № 339/10.10.2011 г. по гр.дело № 859/2010 г. на ВКС, IV Г.О. и др., всички постановени по чл.290 от ГПК/.
Също така възраженията на ответника за липсата на представени доказателства за неработоспособност за периода 31.07.2017 г.-10.08.2017 г.,съобразена с разпоредбите на чл.6 и чл.9 от НМЕ,като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение,поради липса на покрит риск по договора,не се споделят от настоящия съдебен състав. По делото са представени медицински документи от които е видно,че ищеца е бил временно нетрудоспособен,вследствие на случилото се на 31.07.2017 г. събитие повече от 20 дни.
От целия доказателствен материал по делото - ангажиран основно от ищеца,като в по-голямата им част и неоспорени от ответника, се извежда извода, че между ищеца и ответната страна е съществувало валидно застрахователно правоотношение, както и че ищецът е претърпял на 31.07.2017 г. трудова злополука по повод на която му се дължи обезщетението по реда на чл.495 КЗ,вр.с чл.55,ал.1 КСО във фиксирания размер на главницата от 2000 лева. Факт е, че това обезщетение не е било платено от ответника към дата на предявяване на иска, поради което съдът приема, че иска е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 ГПК,ищеца има право на разноски в размер на сумата от 480,00 лв., която ответника следва да бъде осъден да му заплати.
Мотивиран от горното, Ямболският районен съд
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА ЗК„Надежда“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,район Лозенец 1700,ж.к.“Витоша“ ВЕЦ Симеоново 999, представлявано от Р.Й.Г.- С. -***,назначен с решение № *** г. на Комисията по финансов надзор,със съдебен адрес ***, да заплати на И.Г.Г.,ЕГН **********,от гр.Я.,кв.“***,със съдебен адрес *** -партер, сумата от 2000,00 лв.,представляваща дължимо обезщетение въз основа на сключен застрахователен договор № *** г. застраховка злополука, настъпила при и по повод изпълнение на служебните задължения за претърпяна трудова злополука на 31.07.2017 г.,ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-22.08.2019 г.,до окончателното изплащане,както и разноски в размер на 480,00 лв.
На основание чл.127,ал.4 ГПК указва на ЗК„Надежда“ АД,ЕИК ***,че следва да заплати паричното вземане по банкова сметка : ***,“Алианц банк България“ АД с титуляр И.Г.Г.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Ямболския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: