Решение по дело №1519/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260324
Дата: 22 април 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20204430101519
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 април 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ ...........

гр. Плевен, 22.04.2021год.

                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на  петнадесети  април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА БАНКОВА

       при секретаря  Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №1519 по описа за 2020година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Постъпила е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД  гр. София против К.С., родена ***г., с паспорт №***, издаден на 29.07.2014г. В молбата се твърди, че с договор за студентски кредит от 18.03.2015год. ищцовото дружество е отпуснало на ответницата кредит в размер на 82 144, 92 лв. Твърди се, че съгласно чл. 1.1 от договора кредитът е бил предоставен на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка една в размер на 6 845, 41лв. Твърди се, че съгласно чл.2.1 от договора крайният срок за погасяване на кредита е 15.02.2032год.Твърди се, че кредитът е бил усвоен от кредитополучателя по следния начин: на 19.03.2015год. е била усвоена сума в размер на 6 845, 41лв. и на  19.10.2015год. е била усвоена сума в размер на 6 845, 41лв. Твърди се, че в чл. 4. 2 от договора е уговорено, че при погасяването на кредита кредитополучателят ще ползва гратисен период от 83 месеца, считано от датата на сключване на договора до 15.02.2022 год., през който кредитополучателят не дължи плащане на главница и лихва по кредита. Твърди се, че съгласно чл. 4.4 от договора по време на гратисния период банката начислява лихва върху усвоената част от кредита, която лихва се капитализира годишно към главницата. Твърди се, че съгласно чл.3.1 от договора за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на банката фискирана годишна лихва в размер на 7 %. Твърди се, че съгласно  чл. 3. 2 от договора при забава в плащането на дължими суми по кредита кредитополучателят дължи на банката лихва за забава в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 пункта, за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Твърди се, че съгласно погасителен план кредитът е следвало да бъде погасяван на 120 равни анюитетни месечни вноски, дължими до 15- то число от съответния месец, считано от 15.03.2022год. до 15.02.2032год. Твърди се, че банката е изпълнила всички свои задължения съгласно договора. Твърди се, че съгласно чл.6.1 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не предостави на банката документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра. Твърди се, че за учебната 2016/ 2017 год. и 2017/ 2018 год. ответницата не е предоставила на банката посочения по- горе документ, което съгласно чл. 6.1 от договора представлява случай на неизпълнение. Твърди се, че с настоящата искова молба ищецът упражнява правото си да обяви цялата ползвана и непогасена сума за предсрочно изискуема, считано от датата на получаването на препис от исковата молба от ответницата. В заключение ищецът моли съда да осъди ответницата да му заплати сумата от 18825,15лв., представляваща главница, и сумата от 3,66лв., представляваща лихва за периода от 16.03.2020 год. до 17.03.2020год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

            Ответницата, чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.

            Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

          Вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД гр. София произтича от договор за студентски кредит с дата 18.03.2015год. По силата на този договор ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 82 144,92лв.  Уговорено е, че кредитът се предоставя на кредитополучателя с цел заплащане на 12 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 6 845, 41 лв. Посочено е, че договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок на погасяване на кредита 15.02.2032 год. Съгласно чл. 6. 1 от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай, че кредитополучателят не предостави на банката документ от съответното висше училище или научна организация, удостоверяващ качеството му на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър за два поредни семестъра.От заключението на ВЛ по СГЕ, се установява, че подписът върху договора е на ответницата, поради което е налице сключено валидно съглашение. По делото се установява  от заключението на вещото лице Т.И., че за учебните 2016/2017 год. и 2017/ 2018 год. ответницата не е предоставила на ищцовото дружество документ от категорията на горепосочените. От приложеното по делото писмо от 01.02.2021год. на ректора на Медицински университет гр. Плевен е видно също така, че ответницата е напуснала по свое желание учебното заведение, за което е издадена заповед№513/                       14.03.2016 год. При съобразяване на горните обстоятелства е ясно, че е налице неизпълнение от страна на ответницата на нейни задължения по договора за кредит, което от своя страна е обусловило реализирането от страна на ищцовото дружество на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем. Тук е мястото да се отбележи, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката- ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител, както е в случая, представлява надлежно уведомяване на длъжника- ответник/така: решение № 198- 2019- I т. о./. Размерът на задължението на ответницата след обявената предсрочна изискуемост се установява от заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, че дължимите суми са 18825,15лв., представляваща главница, и сумата от   3,66лв., представляваща лихва за периода от 16.03.2020год. до 17.03.2020 год.

           При това положение следва да се уважи за главницата, а по отношение на лихвата за забава, за периода на извънредното положение/ като е съобразено, че дружеството е банка/, съгласно чл.6 от Закон за мерките по време на извънредно положение и преодоляване на последиците и параграф 12 от ПЗР на ЗИДЗЗ,ДВ бр.44, 13.05.2020г. , не се дължи.

           При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в размер на 2527,52лв., като е включено и юрисконсултското възнаграждение, посочено в ИМ и е под минимума по Наредба№1/2004г.С оглед изхода на делото следва да се осъди ответницата да заплати и по сметка на ПлРС сумата 100лв. за ВЛ за изготвяне на СГЕ.

           По изложените съображения Плевенският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

           ОСЪЖДА К.С., родена ***г., с паспорт №***, издаден на 29.07.2014г., да заплати на                        „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“, сумата от 18825,15лв., представляваща изискуема главница по договор за студентски кредит от 18.03.2015год., ведно със законната лихва, считано от   14.05.2020год. до  окончателното изплащане на сумата.

            ОТХВЪРЛЯ предявения РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“, против К.С., родена ***г., с паспорт №***, издаден на 29.07.2014г., иск по чл.86 от ЗЗД3,66лв., представляваща лихва за периода от 16.03.2020год. до 17.03.2020год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

            ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К.С., родена ***г., с паспорт №***, издаден на 29.07.2014г., да заплати на „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, „Експо 2000“, сумата от 2527,52лв., направени разноски по делото, съобразно уважената част от исковете.

           ОСЪЖДА К.С., родена ***г., с паспорт №***, издаден на 29.07.2014г., да заплати по сметка на ПлРС сумата 100лв., направени разходи от бюджета за ВЛ.

           Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: