№ 3
гр. П., 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
Административно наказателно дело № 20231230200445 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. М. Г., ЕГН **********, от /населено място/,
чрез адв. И. Я., АК – Б., със съдебен адрес /населено място/, против
Наказателно постановление № 23-0314-000295 от 23.05.2023 г. на Началник
РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104Б,
т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 3 000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС
за 12 (дванадесет) месеца.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, както и че същото е издадено в нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон. Иска се от
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа така депозираната
жалба. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление като
1
незаконосъобразно и необосновано.
Административно-наказващият орган – Началник РУ в ОДМВР Б., РУ
П., редовно призован не се явява, не се представлява. В писмото, с което е
изпратена административната преписка е инкорпорирано становище за
правилност на наказателното постановление и потвърждаването му.
Районна прокуратура – Б., ТО – П., не изпраща представител и не взема
становище по делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в
протокол от проведено съдебно заседание на 12.09.2023 г., разпитани са
свидетелите Н. С. Й. и К. Н. С., изслушани са обясненията на жалбоподателя
И. М. Г..
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, установи следното:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по
настоящото дело е ангажирана за това, че на 15.05.2023 г. в 17:30 часа в
община П., на път III - 198, ***, като водач на лек автомобил Алфа Ромео 159,
с рег. № ***, на 15.05.2023 г. около 16:30 часа в С. в района на парка с посока
към Магазина, управлява лек автомобил Алфа Ромео с рег. № ***,
собственост на К.Й.Г. от гр. П., като водача използва пътя за обществено
ползване за други цели, изразяващо се в „Дрифт“.
За така извършеното деяние, актосъставителят Н. С. Й., възприел, че И.
М. Г., като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, и в присъствието на свидетеля-очевидец К. Н. С., на
15.05.2023 г. съставил срещу жалбоподателя АУАН Серия GA № 906340 за
нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП. Непосредствено след съставянето,
АУАН е предявен на жалбоподателя, като същият го разписал без
възражения. В законоустановения срок, по така съставения акт не е
депозирано писмено възражение.
На 23.05.2023г. въз основа на съставения на 15.05.2023 г. АУАН Серия
GA № 906340, Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., издал обжалваното
наказателно постановление № 23-0314-000295, в което възприел, че на
15.05.2023 г. в 17:30 часа, в община П., на път Общински BLG2175, като
водач на лек автомобил Алфа Ромео 159, ***, на 15.05.2023 г. около 16:30
2
часа в С. в района на парка с посока към Магазина, управлява лек автомобил
Алфа Ромео с рег. № ***, собственост на К.Й.Г. от гр. П., като водача
използва пътя за обществено ползване за други цели, изразяващо се в
„Дрифт“, т.е. като водач на МПС използва пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за
превоз на хора и товари, с което е нарушил чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, и на
основание чл. 175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП му наложил глоба в размер на 3
000,00 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
(дванадесет) месеца. На 02.06.2023г. Наказателното постановление е връчено
лично и срещу подпис на жалбоподателя И. М. Г., на същата дата – 02.06.2023
г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба. При
депозиране на жалбата, на нарушителя Г. е върнато СУМПС № ***.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят Н. С. Й. и свидетелят по акта и очевидец на нарушението К.
Н. С., изслушани са обясненията на жалбоподателя.
Свидетелят Н. Й. посочва, че не е свидетел на деянието, а като служител
на РУ – П. бил изпратен от оперативния дежурен при РУ - П. в С. по подаден
сигнал, касаещ извършването на дрифтове посредством лек автомобил Алфа
Ромео. На място актосъставителят установил лекия автомобил с водач
жалбоподателя, като на последния били извършени проби със съответните
технически средства за алкохол и за наркотични вещества и техните аналози,
които били отрицателни. Свидетелят твърди, че е установен и очевидецът на
извършените от страна на нарушителя действия (свид. С.) и възпроизвежда
предоставената му от очевидеца информация – че жалбоподателят е
извършвал дрифтове в района на парка на селото, като свидетелят уточнява,
че дрифтовете се изразяват във въртене на гуми и въртене на автомобила.
Очевидецът на нарушението - гражданинът, който подал сигнала, бил вписан
като свидетел в АУАН, който бил съставен на място в присъствието на
очевидеца и нарушителя. Жалбоподателят бил запознат със съдържанието на
акта, подписал го, след което му бил връчен препис от него.
Свидетелят К. С. в дадените пред съда показания изнася, че е родом от С.
и живее в същото населено място. Касателно процесния случай установява, че
около 16:00 часа пиел кафе на заведение, находящо се на около 150-200 метра
от селския парк, където има градинка с детска площадка, когато чул дрифтене
3
и свирене на гуми, идващи от посока детската площадка, а след около две-три
минути пред заведението спрял жалбоподателят, придружен с момче от
същото село - Х.С.. Последвали пререкания между тримата, тъй като
свидетелят искал да установи дали те са извършили „дрифт“-а, след което
жалбоподателят отново потеглил с автомобила с висока скорост, като С.
допълва, че в колата имало жена с малко дете, бебе. Свидетелят е
категоричен, че не е видял кой е управлявал процесния автомобил,
единствено чул „дрифтене“-то, като предвид поведението на жалбоподателя,
направил извод, че той е „дрифтил“, за което и сигнализирал полицията.
Установява още, че след около час и половина получил обаждане по телефона
от полицейски служител, който го информирал, че автомобилът е задържан на
пътя З-Г, при което свидетелят отишъл на място и на зададените въпроси
отговорил на органите на реда, че не е видял жалбоподателя да „дрифти“,
само чул шума. Посочва, че на място полицейските служители направили
тестове на нарушителя за употреба на алкохол и наркотици, но същите били
отрицателни.
В обясненията си, дадени в съдебно заседание, жалбоподателят твърди,
че не е извършил вменените му с акта и обжалваното наказателно
постановление действия, изразяващи се в „дрифтене“, тъй като същите били
несъвместими с обстоятелството, че на процесната дата в управлявания от
него автомобил имало малко дете. Уточнява, че в автомобила били майката на
детето и още едно лице - И., както и че пътят бил черен и дори да се мине по
него с ниска скорост се вдига прах.
Изложените фактически констатации съдът прави въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на
законоустановения срок за обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради
което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
следното:
Административно-наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
4
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната
истина и приложимия по делото закон.
За да предизвика целените с издаването му правни последици,
наказателното постановление, като писмено обективирано волеизявление,
следва да съдържа определен в закона минимален обем информация.
Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да има в обема
наказателното постановление, са посочени в чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях,
посочени в чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, а именно - описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват
мотивите - фактическите и правни основания, от които следва постановеният
от административно-наказващия орган резултат.
В настоящия случай, описаното в наказателното постановление деяние,
квалифицирано като административно нарушение, е лишено от всякаква
конкретика и посочване на релевантни за ангажиране на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя факти и обстоятелства.
Административно-наказателния орган е формулирал бланкетно
изпълнителното деяние на нарушението като е преповторил правната
квалификация на деянието – „в качеството на водач, жалбоподателят
управлява лек автомобил, като използва пътя за обществено ползване, за
други цели“, с единственото уточнение – „изразяващо се в „дрифт““. При
така формулираното административно обвинение не е ясно в какво именно се
изразява изпълнителното деяние на нарушението и по-конкретно по какъв
начин соченото за нарушител лице ползва пътищата отворени за обществено
ползване по начин и с цел, които са различни от предназначението им. Още
повече, че доколкото деянието, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, се изразява в „дрифт“, то в ЗДвП липсва легална дефиниция
за това понятие, като за същото липсва и определение в сходен закон или
подзаконов нормативен акт, от които могат да се извлекат характерните
особености на деянието. В тази връзка, в буквален превод „дрифт“ означава
5
плъзгане, пързаляне. Неофициално, в разговорен смисъл, с понятието „дрифт“
се описва специфична техника на шофиране, при която шофьорът
преднамерено извежда превозното средство извън контрол чрез презавИ.е,
довеждайки до загуба сцеплението на гумите му, като по време на „дрифт“
движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието
на тежестта на автомобила и инерционния момент. Същевременно, съдебната
практика на съдилищата е последователна в разбирането, че пътят се използва
за други цели освен в съответствие с предназначението му, когато с
моторното превозно средство се извършват такива действия, операции,
техники и маневри, които са непривични и неприсъщи на МПС-то, което
извършва движение с цел превоз на пътници и товари. Като такива действия
могат да се възприемат форсиране на двигателя и рязко подаване на газ,
последвано от умишлено въртене на гуми или презавИ.е и извършване на
кръгови движения с моторното превозно средство; съзнателното блокиране
движението на колелата на МПС-то; преднамерено извеждане на МПС от
сцепление, което води до поднасяне и отклонение на предната или задната му
част от равнината на движение. Независимо дали са извършени поотделно
или в комбинация помежду си, тези действия представляват т.нар. „дрифт“,
като събирателно понятие на демонстративно шофиране, което води до
използването на пътищата, отворени за обществено ползване не по
предназначение.
На плоскостта на изложените концепции, съотнесени към настоящия
казус, съдът намира, че както в акта, така и в наказателното постановление
липсва каквото и да е изложение касателно действията на жалбоподателя,
които да се възприемат като такива, чрез които използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение. Нещо повече, липсва посочване от страна на
административно-наказващия орган каква е тази друга цел, с която се
използва пътят.
Дори от свидетелските показания на очевидеца – свидетеля С. не се
установява, че жалбоподателят с действията си е изпълнил състава на
вмененото нарушение. Напротив, свидетелят твърди, че не е видял
автомобила по време на извършване на процесните действия, а единствено е
чул шума, т.е. липсват безспорни данни, както по отношение на
изпълнителното деяние на нарушението, така и по отношение на авторството
6
му.
В тази връзка, като следващ порок на обжалвания административен акт е
неговата необоснованост касателно нарушителя. По делото липсват
доказателства, установяващи по безспорен начин, че именно жалбоподателят
е бил водач на лекия автомобил, чрез който пътя за обществено ползване се е
ползвал за други цели, изразяващо се в „дрифт“. Единственият свидетел,
очевидец на процесните действия - свидетеля С. твърди в показанията си, че
не е видял автомобила, а само предполага, че жалбоподателят е „дрифтил“. В
случая, свидетелят не пресъздава факти и обстоятелства, които е възприел
лично, а излага свое предположение и становище, обосновано на личните му
възприятия, формирани на база поведението на лицето, сочено за нарушител.
Актосъставителят пък, от своя страна, се е доверил на свидетеля-очевидец и е
съставил акт срещу жалбоподателя, без да е събрал достатъчно данни
касателно обективната и субективната страна на административното
обвинение, повдигнато със съставения АУАН. Един от основните принципи -
за непосредственост, в настоящето административнонаказателно
производство е изцяло нарушен, поради което и не може да се приеме за
доказано по безспорен и несъмнен начин извършване на описаното в АУАН и
НП административно нарушение.
Предвид изложеното, следва да се посочи, че в тежест на наказващия
орган е да установи и докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията
на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административно-
наказателната отговорност, като липсата им води до издаването на
незаконосъобразен акт. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде
наказателно постановление, административно-наказателния орган се основава
на констатациите в АУАН и те в рамките на производството по налагане на
административни наказания се приемат за верни до доказване на противното.
Но това не е така в съдебното производство, където нямат обвързваща
доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни фактическата
обстановка, чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има ли
извършено нарушение. И тъй като по делото не се доказа по безспорен и
категоричен начин, че като водач на МПС жалбоподателят използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
7
тяхното предназначение, изразяващо се в „дрифт“, съдът следва да постанови
съдебно решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
За прецизност на изложението, съдът намира за необходимо да посочи,
че констатира, както в акта, така и в обжалваното наказателно постановление,
несъответствие по отношение часа и мястото на извършване на деянието,
квалифицирано като административно нарушение. И в двата акта се сочи, че
на 15.05.2023 г. в 17:30 часа в община П., съгласно НП - на път Общински
BLG2175, съгласно АУАН - на път III - 198, ***, като водач на лек автомобил
Алфа Ромео 159, с рег. № ***, жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му административно нарушение. Същевременно се сочи, че
същото е извършено при следните обстоятелства : на 15.05.2023 г. около 16:30
часа в С. в района на парка с посока към Магазина. При така формулираното
административно обвинение не става ясно кой е точният момент на
извършване на деянието, нито мястото на извършването му.
По изложените съображения съдът намира, че административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е реализирана
незаконосъобразно, поради което следва да постанови съдебно решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, П.кият районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0314-000295 от 23.05.2023
г. на Началник РУ в ОДМВР Б., РУ П., с което на И. М. Г., ЕГН **********,
от /населено място/, за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл.
175А, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, му е наложена „Глоба” в размер на 3 000,00 (три
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 (дванадесет)
месеца, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
8
съд – гр. Б. в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9