Определение по дело №4213/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 70
Дата: 10 януари 2020 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20192330104213
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер 70/10.1.2020г.                                                                               Град Ямбол

 

ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                           16-ти граждански състав

На десети януари                                                             две хиляди и двадесета година

В закрито заседание в следния състав:

     Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ      

 

като разгледа докладваното  от  съдия  Георгиев

гр.д.№ 4213 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от ЗД Евроинс” АД против В.М.П., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 2000,00 лв. – главница,представляваща вземане по щета **********,сумата 54,45 лв.-лихва за забава от 18.05.2019 г. до 23.08.2019 г.,ведно със законната лихва от датата на заявлението-23.08.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2967/2019 г. по описа на ЯРС.

Представят се писмени доказателства и се правят доказателствени искания.

  В законоустановения срок по чл. 131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника,чрез пълномощник адвокат.

Не се представят писмени доказателства, правят се доказателствени искания.

  Съдът, като взе предвид, че исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

   Представените от ищцовата страна писмени доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.

Основателно е искането на ищоцовата страна за прилагане на ч.гр.дело № 2967/2019 г. по описа на ЯРС и като такова следва да се уважи.

Основателно е искането на ищцовата страна за назначаване  на съдебно-счетоводна експертиза и като такова следва да се уважи.

Основателно е искането на ищцовата страна  за изискване на административно-наказателна преписка № 907647/03.12.2018 г.,образувана срещу В.М.П.,ЕГН **********,във връзка с настъпило ПТП на 03.12.2018 г. и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16/2018 г./рег.№ 454р-11677/15.12.2018 г./,както и документите намиращи се по преписка рег.№ 454р-11288/04.12.2018 г. по описа на РУ-Сингуларе и като такова следва да се уважи.

Основателно е искането на ответника за задължаване на ищцовата страна да представи изпратеното му възражение срещу регресната покана и като такова следва да се уважи.

   С оглед на горното и на основание чл. 140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.02.2020 г. от 11.30 часа, за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.

 ПРИЛАГА ч.гр.д. № 2967/2019 г. по описа на ЯРС.

 ДОПУСКА представените от ищцовата страна писмени доказателства.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице Светлана Димитрова,което след като се запознае с материалите по делото и извърши справки където е необходимо да отговори на поставените с исковата молба въпроси.

Експертизата да се извърши от вещото лице след внасяне на депозит в размер на 160,00 лв. по сметка на ЯРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение от ищцовата страна.

Вещото лице да се призове за участие по делото след удостоверяване пред съда за внесения депозит от страна на ищцовото дружество.

На основание чл.186 ГПК да се изискат от РУ-Сингуларе заверени преписи от  административно-наказателна преписка № 907647/03.12.2018 г.,образувана срещу В.М.П.,ЕГН **********,във връзка с настъпило ПТП на 03.12.2018 г. и констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 16/2018 г./рег.№ 454р-11677/15.12.2018 г./,както и документите намиращи се по преписка рег.№ 454р-11288/04.12.2018 г.

Указва на РУ-Сингуларе,че е длъжно да ги представи,като при непредставянето им следва да обяснят причините затова.

На основание чл.190,ал.1 ГПК задължава ищцовото дружество в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение да представи изпратеното му възражение от страна на ответника срещу регресната покана.

Указва на ищцовото дружество,че непредставянето на възражението от страна на ответника срещу регресната покана,ще се преценява съгласно разпоредбата на чл.161 ГПК.

СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА за ДОКЛАД на делото:

В исковата молба се посочва, че на 03.12.2018 г.,в района на път 7306,при км.12+00,около 09.40 ч. ответника В.М.П.,като водач на МПС с рег.№ У 7617 АС,причинил ПТП. Същия движейки се по прав участък от пътното платно,предприел неправилна маневра за изпреварване на застигнатите от него велосипедисти,движещи се в същата посока и лента. Поради наличието на насрещно движещите се МПС-та,същия не успял да прекрати маневрата и да спре,вследствие на което удря велосипед управляван от лицето Сашо Христов Йорданов,който претъпял неимуществени вреди. След причиняването на процесното ПТП ответника напуснал мястото на произшествието,като не изчакал идването на органите за контрол на движението по пътищата,въпреки задължението му като водач на процесния автомобил,наличието на пострадал от настъпилото ПТП и съгласно разпоредбата на чл.125,т.1 ЗДвП. След идването на контролните органи събитието било констатирано с КП за ПТП с пострадали лица № 16/2018 г./рег.№ 454р-11677/15.12.2018 г./.Срещу деликвента било образувано административно-наказателно производство /акт № 907647/03.12.2018 г./ и преписка с рег.№ 454р-11288/04.12.2018 г. по описа на РУ-Сингуларе.

Твърди се,че между ищцовото дружество и собственика на автомобил с рег.№ У 6717 АС имало сключен застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № 07118002721976/14.09.2018 г.,валидна към датата на процесното ПТП. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие, пострадалия Сашо Христов Йорданов предявил към ищцовото дружество претенция под № **********/11.03.2019 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,в следствие на настъпилото застрахователно събитие. За доказване на претенцията си същия представил съответните медицински документи,като била образувана щета № **********/11.03.2019 г. ,по която ищцовото дружество му изплатило сума в размер на 2000,00 лв. с банково извлечение от 25.04.2019 г.

С регресна покана ищцовото дружество в качеството му на застраховател поканил ответника да заплати претендираната сума,която била получена на 10.05.2019 г.,но по същата не постъпило плащане от страна на ответника.

   С оглед на това заищцовото дружество възникнало правото за законна лихва,начислена върху размера на дължимото за възснтановяване обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,като същата възлизала на 54,45 лв. за периода 18.05.2019 г. до 23.08.2019 г.

За дължимите суми ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 2967/2019 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В срока по чл.414 ГПК ответника възразил по издадената заповед за изпълнение,че не дължи изпълнение,като при посоченото ПТП не бил увредил нито велосипеда,нито лицето Сашо Христов Йорданов.След сблъсъка лицето Сашо Христов Йорданов се изправил и заявил,че нямал увреждане,като липсвали доказателства за неимуществени вреди.

На ищцовото дружество било указано,че в едномесечен срок следва да предяви иск относно вземането си, поради което ищеца предявява настоящият иск  по реда на чл. 422 от ГПК.

Иска се уважаване на обективно съединените установителни искове и присъждане на съдебно-деловодни разноски,както в заповедното,така и в исковото производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника,чрез пълномощника си е подал отговор на исковата молба. Със същия се оспорва,както по основания,така и по размер,като се развиват подробни съображения. Твърди се,че ответника не бил единствено виновен за настъпилото ПТП,като посещението на  органите за контрол на движението не било задължително по закон,с оглед липсата на съставомерни вреди. Между управлявания от ответника автомобил и велосипедиста при попътно движение било настъпило леко бутане в момент на спиране на автомобила,при което велосипедиста загубил управление. Поради липсата на видими вреди последици ответника счел,че не било необходимо да изчака на място пристигането на органите на ПП.Също така се твърди,че ответника се страхувал да остане на място,за да не се  стигне до саморазправа с оглед на това,че велосипедистите били двама. В последствие съдействал на органите на полицията,като не бил правил опити да се укрие,нито отричал за станалото и понесъл своята административна отговорност. От представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица,се установявало,че същия бил съставен доста по-късно,на мястото пристигнал екип на ФСМП гр.Сингуларе и след прегледа на пострадалия установил,че същия имал натъртване в областта на таза,поради което не бил транспортиран до болнично заведение. Счита се,че в настоящия случай не била налице хипотезата на чл.125,т.1 ЗДвП. Твърди се,че за настъпилото ПТП вина има и самия велосипедист,като същия не спазил правилата за движение да се движи в крайно дясно положение на пътното платно,като се движил по средата му,успоредно на още един движещ се велосипедист.Появата му за ответника като водач на автомобила била внезапна,като пътния участък макар и прав,бил с гърбици непозволяващи пряка видимост. При представените писмени доказателства,приложени с И.М. имало разминаване на датата на станалото ПТП,като ответника твърди,че същото е настъпило на 03.12.2018 г.,като фиша от спешната помощ бил с дата 02.12.2018 г. В амбулаторен лист  от 10.12.2018 г. било посочено за прегледано лице на 02.12.2018 г. което било блъснато от кола,като в СМУ № 251 издадено след преглед на 12.12.2018 г. било посочено,че освидетелствания бил блъснат от лек автомобил на 09.12.2018 г. При медицинските прегледи извършени от специалист на 19.03.2019 г. била посочена диагноза „пъпна херния“,появила се през м.януари 2019 г. В протокол от 11.04.2019 г. послужил на ищцовото дружество като основание за изплащане на застрахователно обезщетение било посочено,че същото е в следствие на ПТП станало на 02.12.2018 г.,като не било ясно на основание на какви обстоятелства било прието,че пострадалия няма съпричиняване за настъпилия вредоносен резултат. В посочената от ищцовото дружество регресна покана изпратена на ответника също било посочено,че ПТП е станало на 02.12.2018 г.,като ответника реагирал на този факт с писмено възражение.Твърди се,че в резултат на всичко изложено се будило съмнение,дали изобщо са били причинени телесни увреждания на велосипедиста при лекото настъпило ПТП на 03.12.2018 г. и дали същите не са му били причинени преди или доста по късно след тази дата и дали е налице пряка причинна връзка между поведението на ответника,като водач на ППС и претендираните от велосипедиста обезщетения за неимуществени вреди. Също така се оспорва датата на получаване на регресната покана,като същата изхождала с изходящ номер от 18.05.2019 г.,като не било ясно с известието за доставяне какво му е доставено,като този факт бил относим към претендирата мораторна лихва от 18.05.2019 г.

  Иска се отхвърляне на иска като неоснователен  и присъждане на съдебно деловодни разноски.

Предявените искове са с правни основания по чл.422 вр. чл.415 Граждански процесуален кодекс, вр. чл. 500, ал.1,т.3 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 Закона за задълженията и договорите и чл.86, ал.1 Закон за задълженията и договорите.

УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже обстоятелствата, въз основа на които претендира присъждане на процесните суми, а именно: сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между ответника и ищеца, осъществен деликт от ответника /противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, като съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното/ и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.

В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, ведно с призовката за съдебното заседание,като на ищеца се връчи препис от отговора на исковата молба.

 

 Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: