Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 21.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа
година година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 2954 по описа на съда за 2020
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. чл.86 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД.
Пред ПлРС
е депозирана искова молба от ”А.з.с.н.в.”*** с ЕИК ***против Л.Б.Л., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника, на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца следните суми: 900,00 лв.,
представляващи главница по Договор за паричен заем ***за периода от 1.02.2018
г. до 21.06.2018 г.; 78,86 лв., представляващи договорна лихва за периода от
1.02.2018 г. до 21.06.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 298,93
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 1.02.2018 г. до датата
на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Твърди
се, че процесните вземания произтичат от Договор за кредит от 25.01.2018г.,
сключен между ***, в качеството на заемодател и ответника Л.Б.Л., в качеството
на заемополучател Излага се, че съгласно сключения договор, Заемодателят се
задължил да предостави на Заемателя под формата на заем парична сума в размер
на 900,00 лв., представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в
Договора в поле „размер на отпуснатия заем“. С подписването на договора за
кредит страните декларирали, че същия бил сключен на основание отправено искане
за заем от страна на Заемателя, чиито параметри и условия били описани в
предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи
условия към договора за заем, с които Заметалят се запознал подробно и с които
се съгласил изрично и безусловно. С полагането на подписа си на Договора за
паричен заем, Заемателят удостоверил, че
е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Така
предоставянето на посочената в поле размер на отпуснатия заем“ сума
съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създавало задължение на Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски,
указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които Заемателят се
задължил да изплаща на Заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка- покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя. Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на
Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не
можел да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Страните
постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 85,87лв.
Така страните договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер
на 985,87 лв., която била платима на 211 броя седмични погасителни вноски, като
за първите две вноски бил уговорен гратисен период, в който се дължало само
договорна лихва, като всяка вноска била в размер на 7,01 лв., а останалите 19
вноски - всяка в размер на 51,15 лв., включвали и дължимата главница и
дължимата договорна лихва за съответния период, съгласно погасителен план,
представляващ неразделна част от Договора за кредит. Първата погасителна вноска
била с падеж 1.02.2018 г., а последната с падеж 21.06.2018 г. Излага се, че
съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в случай
че Заемателят забавел плащането на дължима погасителна вноска, същият дължал на
Зземодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава за всеки ден
просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На това основание, на длъжника било
начислено обезщетение за забава в размер на 298,93лв. за периода от 1.02.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда. Сочи се, че крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита бил 21.06.2018 г. /дата на последна
погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/, предвид което по отношение на вземанията по договора за кредит не била
обявявана предсрочна изискуемост.
Твърди се
още, че процесните вземания били прехвърлени от кредитора по договора за заем в
полза на ищцовото дружество по силата на подписано Приложение №1/11.06.2019г.
към Договор за покупко-продажба на вземания от същата дата. Излага се, че
длъжника бил уведомен за извършената цесия, чрез изпращане на уведомително
писмо. В случай, че това уведомяване не се приемело за редовно, то следвало да се
счете съобщена цесията с връчване на исковата молба и приложенията към нея.
Излага
се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника и спрямо новия кредитор
и ищец в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по реда на
чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ***била издадена Заповед за
изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания
на ищеца за предявяване на иск. С изложените обстоятелства се мотивира и
правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за съществуване на
процесните вземания.
Ответникът Л.Б.Л. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, но се явява в съдебно заседание и
ангажира становище, според което оспорва исковите претенции, т.к. бил извършвал
плащания, които не били съобразени от кредитора.
Съдът,
като прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите
на страните намира за установено следното от фактическа страна :
От приложеното ***се установява, че исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от даване на указанията на
заповедния съд, поради което съдът ги намира за допустими.
От
приложения препис на Договор за паричен заем
***сключен между ***, в качеството на заемодател и Л.Б.Л., в качеството на заемател
се установява, че по силата на постигнато между страните съглашение заемодателя
е предоставил на заемателя заем в размер на 900лв. Според обективираното в чл.3
от договора, ответникът е следвало да върне предоставения му в заем сума на 21
броя седмични вноски, платими на посочени в погасителния план дати на падеж за
периода от 01.02.2018г. до 21.06.2018г., включващи главница, договорна лихва и неустойка.
При това са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по заема в размер на 40,08% или сума в размер на 85,87лв. и годишен
процент на разходите в размер на 49,95%.
Според
обективираното в чл.6 от договора, страните се споразумели заема да бъде
обезпечен със следното обезпечение: банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на условията на чл.9, ал.2 от Общите условия към съглашението. Според
регламентираното в чл.8, при непредставяне в 3-дневен срок на предвиденото в чл.6 обезпечение или то не
отговаря на условията в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на
463,13лв. с начин на разсрочено плащане, посочен в погасителния план към
договора.
Видно е от приложените
Общи условия, че в чл.9, ал.2 от същите е пояснено на какви условия следва да
отговаря поръчителят и каква трябва да е банковата гаранция.
Безспорно е
между страните, че заемната сума е била предоставена на кредитополучателя, а
това е видно и от отразеното в чл.4, ал.1 от договора.
От изслушаното
в о.с.з. на 13.01.2021г. заключение по допуснатата съдебно-икономическа
експертиза се установява, че ответника е заплатил в полза на заемодателя суми в
общ размер на 270лв. за периода от 25.01.2018г. до 28.09.2018г. Установява се
също така, че тези суми са били осчетоводени от кредитора за погасяване на част
от начислената неустойка – в размер на 237,50лв., на част от договорната лихва
– в размер на 7,01лв. и на част от начислената лихва за забава – в размер на 25,49лв. При това кредиторът е осчетоводил
като неплатени главница в размер на 900лв.; 78,86лв. – договорна лихва за
периода от 01.02.2018г. до 21.06.2018г.; 225,63лв. – неустойка към 21.06.2018г.
и 307,24лв. – лихва за забава върху главницата за периода от 01.02.2018г. до
датата на депозиране на заявлението.
Установява се от
приложения препис на Договор за цесия от 11.06.2019г. и препис-извлечение от Приложение
№1 към него, че заемодателя *** е прехвърлил на ищеца „А.з.с.н.в.” ЕОД вземанията,
произтичащи от процесния договор за заем ***сключен с ответника Л.Л..
Представено е и писмено потвърждение от цедента за извършената цесия.
От
представения препис на пълномощно, изходящо от ***, чрез представляващия го, че
дружеството е упълномощило цесионера „А.з.с.н.в.” да
уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, които са били
цедирани по силата на сключения договор
за цесия от 11.06.2019г.
Видно е от
приложения препис на уведомление с изх.№***че с него е било предприето
уведомяване на длъжника за извършената цесия на вземанията, произтичащи от
процесния договор за заем. Не са ангажирани доказателства, че същото е
достигнало до адресата, като приложените известие за доставяне и обратна
разписка не установяват редовно връчване.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото възникнало облигационно правоотношение
между ответниа, в качеството на заемател и ***, в качеството на заемодател по
сключен между тях Договор №0239966 от 25.01.2018г.
Безспорно се
установи също така, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от
договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума в размер на 900лв.,
при което в тежест на заемателя е възникнало задължението да върне сумата по
уговорения начин и срок.
Установи се,
че страните са уговорили и договорната лихва в размер на 85,87лв., платима на седмични вноски, заедно с
главницата.
Установи се
още и уговаряне на неустойка в тежест на кредитополучателя, определена в размер
на 463,13лв. и дължима при обсъдените по-горе обстоятелства.
Установиха се и
извършени плащания от длъжника в общ размер на 270лв. за времето от
25.01.2018г. до 28.09.2018г.
Преценявайки
съществуването на претендираните от ищеца вземания, съдът следва да се занимае
на първо място с валидността на договорните клаузи, от които произтичат
задълженията на кредитополучателя. Съдът е задължен да извърши такава преценка,
макар и да не е направено възражение от заемополучателя. Преценката включва и
договорните клаузи, въз основа на които не са претендирани вземания в
настоящото производство, доколкото извършените от длъжника плащания са отнесени
за погасяване на задълженията, произтичащи от тях
Съдът намира
за нищожна клаузата на чл.8 от процесното съглашение за кредит, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 463,13лв. За да приеме това, съобрази
следното: Предвидената клауза за неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на
изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем,
съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на
вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя
да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата
на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия. Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито оскъпяване
на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва
и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба
би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената
неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.Тъй като
противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице
валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с
ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по
договора.
След като
изначално не е възникнало вземане за кредитора по нищожната клауза, съдът
намира, че неправилно са осчетоводени суми за погасяване на такова задължение
за неустойка. Поради това, сумата от 237,50лв.– внесена от
длъжника и отнесена от кредитора за погасяване на вземане, което не е
съществувало, следва да бъде отчетена при решаване на настоящия спор за
погасяване на част от съществуващите задължения по процесния договор за кредит
– изцяло остатъка от договорната лихва в размер на 78,86 и част от главницата – в размер на 158,64лв.
(235,5-78,86).
При това остава непогасена част от
главницата в размер на 741,36лв.
Предвид на това, че претендираното с
исковата молба обезщетение за забава е изчислено без съобразяване на приетото
от съда частично погасяване на главницата и при липса на ангажирани от ищеца
доказателства за размера на това обезщетение при съобразяване съразмерно отчитане
на внесените от длъжника суми за погасяване на част от главницата по седмичните
вноски, съдът счита, че при използване на онлайн калкулатор за законна лихва
следва да се определи размерът на законната лихва върху непогасената главница
от 741,36лв. за периода от падежа на последната дължима вноска по погасителния
план до датата на подаване на заявлението в съда и изчислена по този начин
възлиза на 124,38лв.
С оглед горното, съдът приема, че
непогасени от длъжника са останали главница в размер на 741,36лв. и обезщетение
за забавено плащане на главницата, съизмеримо със законната лихва за периода от
21.06.2018г. до 14.02.2020г. в размер на 124,38лв.
От
представените преписи на Договор за цесия от 11.06.2019г. и Приложение №1 към
него се установи, че вземанията, произтичащи от процесния договор за кредит са
били прехвърлени от заемодателя *** в полза н.ищеца „А.з.с.на в.” ЕАД.
Доколкото,
обаче, само съществуващи вземания могат да се прехвърлят, сред тях не са
вземанията, произтичащи от приетата за нищожна клауза, както и тези, които са
били погасени от длъжника още преди цесията с извършени от него плащания.
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и
такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда н.чл.290 от ГПК).
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цесионера „А.з.с.на в.” ЕАД е
предприел уведомяване на длъжника за извършената цесия, в качеството на
пълномощник на цедента ***, съгласно изрично пълномощно за това действие.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени доказателства в тази насока.
Въпреки
горното, обаче, уведомителното писмо, заедно с пълномощното от цедента е
връчено лично на ответницата, като приложение
към исковата молба. Както приема трайната практика на ВКС (изразена в Решение
№ 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК; Решение № 78
от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК), получаването
на уведомлението в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено
по правилото на чл.235, ал.3 от ГПК.
Следва отново да се отбележи, че се касае за уведомление, изходящо от
упълномощено от цедента лице, а не от
цесионера в качеството на последващ кредитор.
С оглед
приетото за редовно връчване на уведомлението като приложение към исковата
молба, съдът счита, че цесията, извършена посредством договора за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.06.2019г., е породила действие спрямо ответника и той дължи плащане
на произтичащите от процесния договор за заем задължения в полза н.цесионера „А.з.с.на
в.” ЕАД. Това се отнася за непогасените задължения, произтичащи от валидните
договорни клаузи – главница в размер на 741,36лв. и обезщетение за забавено плащане на главницата, съизмеримо
със законната лихва за периода от 21.06.2018г. до 14.02.2020г. в размер на
124,38лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца спрямо ответника за тези вземания
Претенцията за
установяване съществуването на вземанията за главница над размера на сумата от
741,36лв. до пълния претендиран размер от 900лв., за договорна лихва в размер
на 78,86лв. и за законна лихва за забава за разликата над 124,38лв. до пълния претендиран
размер от 298,93лв. и за периода от 01.02.2018г. до 21.06.2018г. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 25,56лв. и за юрисконсултско възнаграждение се
определят от съда на 50лв. От тях ответника дължи сумата от 51,38лв.,
съразмерно частта от вземанията, чието съществуване се установи в исковото
производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 25,56лв.,
за вещо лице в размер на 200лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 325,56лв. Съразмерно уважената част от иска, ответника му дължи
разноски в размер на 221,38лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422, ал.1 от ГПК, че Л.Б.Л. с ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***-р ***, следните
суми : сумата от 741,36лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем от 25.01.2018г.,
сключен със ***и сумата
от 124,38лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 21.06.2018г. до 14.02.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 14.02.2020г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.02.2020г. по
ч.гр.д***, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване дължимостта на вземането за главница за разликата над 741,36лв. до
пълния претендиран размер от 900лв., за договорна лихва в размер на 78,86лв. за
периода от 01.02.2018г. до 21.06.2018г. и за обезщетение за забава за разликата
над 124,38лв. до пълния претендиран размер от 298,93лв. и за периода от
01.02.2018г. до 21.06.2018г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК Л.Б.Л. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***-р ***, следните суми: сумата
от 51,38лв., представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 221,38лв., представляваща
разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
районен съдия: