Р Е Ш Е Н
И Е
№
36
16.02.2023г. град
Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен
съд
на осми февруари две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Михаил
Крушовски от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 316 по описа за 2022г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Юрисконсулт
В. Г. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ АД, ЕИК **** със седалище и адрес на
управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Л. В. С. обжалва
решение №285/31.10.2022г. по а.н.д.№948/2022г. на РС - Дупница. Релевира
касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с нарушаване на чл.42, т.3 и т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно липсата на посочено изпълнително деяние и
място относно пункта с отчетена активна реакция /рН/. Несправедливо наложената
санкция е поради неправилна преценка за тежестта на нарушението с оглед размера
на превишаване на показателя рН от 1 пункт, неотносимостта на по-голяма част от
цитираните предходни НП за други по вид противоправни деяния, липса на данни за
негативен ефект върху екологичното равновесие и за имотното състояние на
дружеството. Моли се за отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмено становище пълномощникът на касатора поддържа жалбата и становището пред
въззивната инстанция.
Ответният
директор на РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.
Представителят
на КОП дава заключение за основателност на жалбата. Моли за оставяне в сила на
оспореното решение като правилно и обосновано.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в
преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №131/22.07.2022г. на директора на РИОСВ – София, с
което на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164,
ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 100 000лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че за експлоатация на инсталации и съоръжения на „Т Б. д.“ ЕАД е
издадено комплексно разрешително /КР/ №45-Н4/2019г. от изпълнителния директор
на ИАОСВ. Изградената от дружеството горивна инсталация за производство на
електрическа енергия и инсталация за производство на водород се намират в
близост до р.Разметаница, десен приток на р.Джерман, поречие на р.Струма. В
условие и таблица №10.1.2.1 от КР е въведено задължение на дружеството да
зауства смесен поток от отпадъчни води /производствени, охлаждащи,
битово-фекални и дъждовни/ в р.Разметаница при спазване на изискванията в
таблицата от КР. В Условието са посочени точките на заустване в р.Разметаница и
точките на пробовзимане като пункт №1 и пункт №2 с точни географски координати.
При проверка на 16.01.2022г. по повод сигнал за замърсяване на водите на
р.Струма в района на с.Покровник, община Благоевград органи на РИОСВ –
Благоевград, БД „ЗБР“ и Регионална лаборатория Благоевград към ИАОС са проверили
притоците на р.Струма и са установили замърсяване на водите на р.Разметаница в
близост до производствената площадка на дружеството-жалбоподател. На място са пристигнали
служители на РИОСВ – София. По предвидения ред са взети водни проби с попълване
на съответния протокол от посочените в КР точки на пробовземане. Съставения
протокол №3 е подписан от представител на дружеството. В резултат на извършения
физико-химичен анализ, обективиран в Протокол от изпитване
№02-0011/21.01.2022г. на ГД „Лабораторно-аналитична дейност“ към ИАОС, на
пробата от пункт №1 по показателите в Таблица №10.1.2.1 е установено превишаване
на активна реакция /рН/ от 10,60 плюс, минус 0,22
при индивидуални емисионни ограничения /ИЕО/ от 6,0 – 9,0.
С
оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО, липса на нарушения на процедурата по
ЗАНН и доказано противоправно деяние. Съдът е установил законосъобразност и
справедливост на наложената имуществена санкция. Съдът е взел предвид размера
на санкцията, който е близък до минимума, поредността на нарушението,
сериозната стойност на превишението на показателя рН, което е значително
по-високо от предвидените максимално допустими стойности според КР, сериозното
и непоправимо засягане на екологичното равновесие с възможност за настъпване на
изключително негативни настоящи и бъдещи последици за различни растителни и
животински видове, вкл. за човека предвид замърсените води по поречието на
р.Струма, включително сигнала за умряла риба. Съдът е отчел и имотното
състояние на нарушителя, който е производствено предприятие в областта на
енергетиката и редицивиращото във времето поведение на дееца за нарушаване на
разпоредбите на ЗООС. Съдът е посочил, че поведението на дружеството рецидивира
постоянно в насока грубо погазване на разпоредбите на ЗООС, което се дължи до
голяма степен на за недалновидна и противоречаща директно и грубо на
обществения интерес и смисъла на закона, респ. целта на наказанията най-нова
практика на КАС в цитирани съдебни решения. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните
касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с
материалния закон, е неправилно досежно извода на съда за справедлив размер на
имуществената санкция от 100 000лв. Съображенията за това са следните:
Касационният
съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и за доказано
противоправно деяние.
Неоснователно
касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, т.3 и т.4
и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН досежно липсата на изпълнително деяние и мястото, от
което е отчетена активна реакция /рН/.
Обвинението
срещу дееца е за нарушение на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС, съгласно
което операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в КР. Част от
условията е посоченото в НП Условие 10.1.2.1, съгласно което дружеството е
длъжно да зауства смесен поток отпадъчни води /производствени, охлаждащи,
битово-фекални и държовни/ в точки №1 и №2 в р.Разметаница, местност Царичина,
землището на с.Големо село, община Бобов дол, поречие на р.Струма с посочени
географски координати при спазване на изискванията в Таблица 10.1.2.1. В
Условието от КР са посочени точките на пробовзимане с №1 и №2, като в Таблицата
към Условието по показателя рН са предвиждат индивидуални емисионни ограничения
в границите 6,0 – 9,0. Според конкретиката по казуса, взетата от контролните
органи контролна проба за физико-химичен анализ на рН е установила превишаване
на показателя – рН е 10.60. В съдържанието на АУАН и НП като дата на
нарушението е посочена датата на взимане на пробата 16.01.2022г., като място на
нарушението е посочен пункт №1 на площадката на дружеството в с.Големо село,
община Бобов дол, област Кюстендил, който пункт представлява изход водоотвеждащ
канал след помпена станция за избистрени води с посочени географски координати.
Посоченото описание на нарушението е ясно и безпротиворечиво. Изпълнителното
деяние е посочено като неизпълнение на посоченото Условие от КР, което
съответства на нарушеното правило за поведение по чл.123в, т.2 от ЗООС. Мястото
на деянието е описано с
индивидуализиращите го характеристики, съгласно Условието от КР. Този начин на описание съдържа елементите от
обективната страна на санкционния състав по чл.164, ал.1 от ЗООС, която норма е
бланкетна и препраща към задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.
Правилен
е извода на районния съд за доказано деяние. Приобщените от съда Протоколи във
вид на Протокол за проверка, Протокол за вземане на проба/извадка от води и
Протокол за изпитване досежно пункт №1 от КР в битието им на официални писмени
документи са с необорена в рамките на съдебното производство материална
доказателствена сила. Показанията на св.А. и св.М. потвърждават констатациите в
протоколите. В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни
доказателства установяват съставомерност на поведението на дружеството по приложения
от АНО санкционен състав.
Неправилна
обаче е преценката на районния съд за законосъобразен размер на имуществената
санкция от 100 000лв.
При
спазване на критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН мотивите
на АНО не водят до извод за справедлива имуществена санкция.
Преценката
на АНО неправилно включва като утежняващо обстоятелство всички наложени санкции
по посочените 12 на брой НП, т.к. първото от тях /НП №128/21.05.2021г./ не е
придобило стабилност към датата на извършване на процесното деяние, а от
останалите 11 на брой НП 10 касаят неизпълнение на други задължения на
дружеството и само НП №127/21.05.2021г. е относимо към конкретиката по казуса с
наложена по него имуществена санкция е в размер на 50 000лв. В този смисъл
извода на АНО за многократно налагани наказания от същия вид е необоснован.
Видът на нарушенията се определя от нарушената правна норма, а не от областта
на законодателство, в която същата действа. Вярно е, че засегнатите с
процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид
целите на закона в чл.2 от ЗООС, но постигането на тези цели е резултат от действието
на множество фактори с оглед широкия диапазон от минимален и максимален размер
на санкцията /от 10 000лв. до 500 000лв./. Според доказателствата по
делото, преди процесното деяние дружеството е извършител на идентично по вид
нарушение с наложена санкция от 50 000лв., като е извършител и на други по
вид нарушения на екологичното законодателство. Това са отегчаващите вината
обстоятелства. Деянието по нарушението касае неспазване на едно индивидуално
емисионно ограничение от 11 заложени такива в Таблицата към Условие 10.1.2.1 от
КР, като превишаването на ограничението е сравнително ниско /10,60 при горна
норма от 9,0/. Това са смегчаващите вината обстоятелства. Имотното състояние на
дружеството не е изследвано в конкретика, поради което не може да бъде
определящо за размера на санкцията. Предметът и областта на дейност на
дружеството не формират извод за имотното му състояние. Евентуалната заплаха от
увреждане на речните екосистеми, включително здравето на хората също не е
изследвана в конкретика, поради което не може да служи като отегчаващо вината
обстоятелство. При тези индивидуализиращи данни за нарушителя и деянието и
спазвайки реда за наказване по чл.27, ал.3 от ЗАНН наказанието не може да бъде
нито в минимума, нито в максимума. Отправна точка за неговото определяне е
предходно наложената санкция в размер на 50 000лв. и ниското ниво на
превишаване на едно от заложените в КР ИЕО. В този смисъл наложената санкция от
100 000лв. се явява несправедлива спрямо конкретните данни по казуса. Тази
санкция е прекомерно висока, несъответстваща на предпоставките по чл.27, ал.1-3
във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН.
Справедлив размер на санкцията е сумата от 60 000лв.
Касационният
съд категорично не споделя изразеното в решението съждение от районния съд при
постановяване на съдебния акт за недалновидна и противоречаща на обществения
интерес, смисъла на закона и целта на наказанията най-нова практика на
касационния съд по цитираните съдебни решения. Налагането на санкция от вида на
процесната районния съд не може да мотивира с твърдения за причинени изключително
негативни последици за екосистемите и човека, които са останали недоказани по
вид и размер. Недопустимо е съдът да преценява и имотното състояние на дееца,
ако същото не е установено по размер с конкретен паричен измерител. Вън от
вниманието на районния съд е останалото обстоятелството, че в трайната и последователна
практика касационната инстанция винаги е преценявала законосъобразността и
справедливостта на наложените на дружеството имуществените санкции с оглед
целта на ЗАНН и с отчитане на индивидуалните характеристики на всяко едно нарушение
с оглед доказателствата по конкретното дело. По дефиницията на чл.6 от ЗАНН
административното нарушение винаги е конкретно извършено противоправно деяние,
поради което наложеното наказание следва да е резултат от баланса по чл.27,
ал.3 от ЗАНН, така, че санкцията да не бъде самоцел и да не причини вреди,
по-големи от необходимото за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН /индивидуална
и генерална превенция/.
На
основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на
районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК,
съдът ще измени НП, като наложи санкция в размер на 60 000лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №285/31.10.2022г. по а.н.д.№948/2022г. на РС -
Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ НП №№131/22.07.2022г. на
директора на РИОСВ – София, с което
на „Т.Б.д.“ АД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1
от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 100 000лв., като намалява размера на имуществената санкция
на 60 000лв. /шестдесет хиляди лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.