Присъда по дело №455/2012 на Окръжен съд - Хасково

            МОТИВИ

 

Към присъда № 167 от 31.08.2012 год. по НОХД № 455 по описа за 2012 година на Окръжен  Съд – Хасково

 

Окръжна Прокуратура – Хасково е повдигнала обвинения против подсъдимия Е.Г.Н. *** за две престъпления . Първото по  чл.198 ал.1 от НК – за това , че  на 07.02.2012 г. в  гр.Димитровград отнел чужди движими вещи / дамска чанта от изкуствена кожа , дамски сгъваеми ножици , калкулатор , несесер , червило , дамско огледало , молив за очи , мобилен апарат „ Нокия 2760” , дамско портмоне от изкуствена кожа / на обща стойност 67.50 лв. от владението на Б.Д.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила .

Второто обвинение е за престъпление по чл.249 ал.1 от НК – за това , че на 07.02.2012 г. в гр.Димитровград използвал платежен инструмент-Транскарт „ Класик „ с № ********** издадена от „ Транскарт Файненшъл Сървисис „ ЕАД , като извършил теглене на парична сума в размер на 10 лв. от АТМ устройство с № ******* находящо се в гр.Димитровград бул. „ Димитър Благоев „ – автогара , поставено и собственост на банка ДСК ЕАД , без съгласието на титуляра на картата Б.Д.Д. *** като деянието не съставлява по – тежко престъпление. 

Граждански иск по делото не е предявен и пострадалата не е конституирана като страна в процеса .

Преди започване на съдебното следствие подсъдимият и защитникът му правят искане за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК като подсъдимия заявява, че се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за проверка на същите.

Съдът намери искането за допустимо и делото бе разгледано по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК като се установи , че направеното от подсъдимият самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства ,поради което на осн.чл. 372 ал.4 от НПК с определение съдът обяви ,че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт .

Прокурорът от Окръжна прокуратура Хасково поддържа повдигнатите против подсъдимият обвинения. Предвид направеното самопризнание и преминалото по реда на глава ХХVІІ при условията на чл.371 т.2 от НПК съдебно следствие иска , съдът след като признае подсъдимият за виновен да му определи наказание „ Лишаване от свобода „ ефективно по реда на чл. 58 а ал.1 от НК в размер на около 4 години за всяко едно от престъпленията , което да редуцира с по една трета и му определи едно общо наказание .

Защитникът на подсъдимия – адв.И. от ХАК с оглед направеното самопризнание и проведеното при условията на чл.371 т.2 от НПК съдебно следствие ,намира обвинението за доказано и иска на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” при условията на чл.55 от НК .  

Подсъдимият в личната си защита се придържа към изложеното от защитникът си , а в последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със събраните доказателства при условията на глава ХХVІІ чл.371 т.2 ,чл.373 ал.2 и ал.3 от НПК приема за установено от фактическа страна следното: На 07.02.2012г. около 17.30 часа подсъдимия  Н. след предварителна уговорка се срещнал в близост до хотел "Славяни„ в гр.Димитровград със св. А.М.А. и св. Т.М.Т. и им предложил да се разходят. Валяло сняг и тримата тръгнали по улиците на гр. Димитровград , като спрели пред хранителен магазин „Чайка" на ул. „Цар Симеон" в града. Подсъдимият влязъл в магазина и след малко излязъл , през това време пред входа на магазина го чакали свидетелите А. и Т.. В същото време около 18.15 - 18. 20 часа покрай тях минала св. Б.Д.Д. която отивала на работа и в едната си ръка носела дамската си черна чанта от изкуствена кожа в която били личните и документи, дамски ножици, калкулатор, несесер, червило, дамско огледало, молив за очи, мобилен апарат „Нокия 2760", дамско портмоне от изкуствена кожа,  дебитна карта издадена от „Пощенска банка", кредитна карта издадена от „ПИБанк" ,1 бр.Транс карта и тефтерче на което били записани ПИН кодовете на картите. След като видял свидетелката подсъдимия Н. решил да и отнеме чантата и заедно със свидетелите А. и Т. които не знаели за намеренията му тръгнал след нея . След като вървели известно време след свидетелката която продължила движението си по ул. „Кирил и Методий „ , подсъдимият се затичал, настигнал я и силно я ударил като я бутнал в областта на гърба от което св.Д. паднала на земята. Веднага след това, подсъдимият взел от ръката чантата и , и побягнал, след него побягнали и св. А. и Т.. Бягайки подсъдимият спрял до жилищният блок № 1 на ул. „Анри Барбюс" в гр. Димитровград където разгледал съдържанието на чантата , но не намерил пари и взел единствено платежните карти сред които и картата от „Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД и ПИН кодовете за тях , както и мобилния апарат на свидетелката , а останалите вещи заедно с чантата изхвърлил във вход „Ж" на блока. След това подсъдимия и свидетелите А. и Т. отишли в квартирата на подсъдимия намираща се в гр. ****** на бул. „****" №*, вх. „*", ап. ** където подсъдимият оставил мобилния апарат, взел трите карти и излязъл за да опита да изтегли пари от тях а свидетелите останали в квартирата му , като св. А. поставил в мобилният телефон на пострадала , сим картата си на „БОБ” с № ****** и го изпробвал . От своя страна подсъдимият отишъл до АТМ устройство с № ******, находящо се в гр.Димитровград бул. „Димитър Благоев" на Автогарата, поставено и собственост на банка ДСК ЕАД и около 19.51 часа от картата издадена от „Транскарт Файненшъл Сървисис" ЕАД с № *********към която намерил ПИН кода изтеглил сумата от 10 лв. след това се опитал да изтегли и остатъка по картата от 10 лв. но не успял и се прибрал в квартирата си. След случилото се пострадалата сигнализирала РУП – Димитровград .На следващия ден захвърлената от подсъдимия чанта на пострадалата била намерена във входа на блока от свид. М.К.В. която я предала на органите на МВР с протокол от 08.02.2012 г. / л.41 д.п. /. След това чантата и намиращите се в нея вещи  са огледани като веществени доказателства  / л. 48-49 д.п. / и предявени на пострадалата ,която ги разпознала и са и върнати с/у разписка / л.47 д.п. / При извършеното на 14.02.2012 г. претърсване в ползваният под наем от подсъдимия апартамент / л.34-38 д.п. / не били намерени и иззети вещи. След образуване на досъдебното производство св. А. предал доброволно с протокол от 02.04.2012 г. на органите на МВР сим картата си на „ БОБ „ / л. 45 д.п. /. Изискан бил и оптичният носител със записът от охранителната камера на ПИБ клон Димитровград , който впоследствие е огледан като веществено доказателство , както и справки от мобилните оператори .След деянието ,банките издали картите на пострадалата били уведомени за случилото се и картите били блокирани .От заключението по назначената оценителна експертиза изготвена от вещото лице Б. се установява , че общата стойност на отнетите от подсъдимия вещи е 67,50 лв.

Описаната и приета от съда фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите Б.Д.Д. , М.К.В. , А.М.А. и Т.М.Т. , които са ясни , взаимносвързани , непротиворечиви, кореспондират по между си и се подкрепят от приобщените по чл.283 ал.1 от НПК писмени доказателства от досъдебното производство , включително изисканите и постъпили справки от мобилните оператори и банките, от предявените по чл.284 от НПК веществени доказателства и  заключението по оценителната експертиза, поради което съдът ги кредитира изцяло. Посочените доказателства преценени в тяхната съвкупност подкрепят самопризнанието на подсъдимият и установяват авторството и начинът по който са извършени престъпленията за които е предаден на съд  , поради което съдът обяви , че ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт.

При така установената и приета фактическа обстановка съдът намери, че от обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият Е.Г.Н. е осъществил престъплението по чл. 198 ал. 1 от НК , като на 07.02.2012 г. в  гр.Димитровград отнел чужди движими вещи / дамска чанта от изкуствена кожа , дамски сгъваеми ножици , калкулатор , несесер , червило , дамско огледало , молив за очи , мобилен апарат „ Нокия 2760” , дамско портмоне от изкуствена кожа / на обща стойност 67.50 лв. от владението на Б.Д.Д. *** с намерение противозаконно да ги присвои , като употребил за това сила. Освен посоченото престъпление се установи и доказа, че подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл.249 ал.1 от НК, като на 07.02.2012г. в гр. Димитровград използвал платежен инструмент-Транскарт „Класик„ с № ************ издадена от „ Транскарт Файненшъл Сървисис „ ЕАД , като извършил теглене на парична сума в размер на 10 лв. от АТМ устройство с № ****** , находящо се в гр.Димитровград бул. „ Димитър Благоев „ – автогара , поставено и собственост на банка ДСК ЕАД  без съгласието на титуляра на картата Б.Д.Д. *** , като деянието не съставлява по – тежко престъпление.

От субективна страна при осъществяването и на двете престъпления подсъдимият е действал виновно, при условията на пряк умисъл което се установява от направеното от него самопризнание подкрепено от доказателствата по делото , като е съзнавал обществената опасност на извършените престъпления и е желаел настъпването на общественоопасните последици. Подбудите му са били користни - бързо и лесно обогатяване.

Причина за извършване и на двете деяния са ниското правосъзнание на подсъдимия, слабите морално-волеви задръжки, неуважение към Закона и установения в страната правов ред.

Подсъдимия Е.Г.Н. е роден на *** *** с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен,  безработен, с основно образование , живущ ***, осъждан е многократно като непълнолетен за множество престъпления основно против собствеността , включително и за „ Грабеж „ , като му е налагано и наказание „ лишаване от свобода „ ефективно.  Характеристичните му данни са негативни , в личната си декларация е посочил , че не работи и няма доходи и имущество.

При определяне на наказанието за всяко едно от престъпленията съдът отчете както обществената опасност на деянията , така и обществената опасност на самият подсъдим , смекчаващите и отегчаващите вината му обстоятелства . В случая двете деяния са със завишена обществено опасност, особено първото което включва и посегателство срещу личността. Освен младата възраст на подсъдимия и изразеното съжаление за извършеното, не са налице други смегчаващи вината му обстоятелства. Като отегчаващи вината му обстоятелства съдът прие негативните му характеристични данни, интензитетът на престъпната му дейност , дързостта с която е извършено престъплението по чл. 198 ал.1 от НК, изключително обремененото за младата му възраст съдебно минало като предходните осъждания са основно за престъпления против собствеността и наложените му до момента наказания , включително и изтърпяно наказание „ Лишаване от свобода „  не са довели до поправянето и превъзпитанието му. Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК предвиждаща определяне на наказанието при условията на чл.58 А от НК , съдът за престъплението по чл.198 ал.1 от НК намери , че справедливото и подходящо наказание е „ Лишаването от свобода „ в размер на 4 години и 6 месеца, което намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание от 3 / три / години “Лишаване от свобода „при първоначален „Строг „ режим на изтърпяване в Затвор. За престъплението по чл.249 ал.1 от НК съдът намери , че справедливото наказание е „ Лишаването от свобода „ в размер на 3 години  което намали с една трета и наложи на подсъдимия наказание от 2 / две / години “Лишаване от свобода„при първоначален „Строг „ режим на изтърпяване в Затвор. На осн. чл.23 ал.1 от НК съдът определи на подсъдимия Н. едно общо наказание в размер на 3 / три / години “Лишаване от свобода „ , което да изтърпи при първоначален „Строг „ режим на изтърпяване в Затвор .С така наложеното наказание съдът намира , че ще се постигнат целите на личната и генерална превенция , като осъди подсъдимия да заплати по сметка на ВСС в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 45 лв. представляваща направени по делото разноски. 

Мотивиран така съдът постанови присъдата си.

                      

                                                                                              Съдия: