ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 13.02.2019 г. гр.Бургас
Бургаският окръжен съд Първо
гражданско и търговско отделение
Тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател:ДАРИНА КОСТОВА
като разгледа докладваното от съдията Костова т.д.№ 393 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод искова молба, подадена от МБАЛ,,ЛАЙФ ХОСПИТАЛ“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ж.к.,,Изгрев“, бул.,,Димитър
Димов“/Панорамен път/, представлявано от д-р С. С. И., чрез пълномощника си
адв. Мария Милева- Желева- БАК, против НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА,
Булстат *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, ул.,,Кричим“№1,
представлявана от управителя д-р Дечо Дечев, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на лечебното
заведение сумата от 834915лв.(осемстотин тридесет и четири хиляди деветстотин и петнадесет лева),
представляваща стойността на договорена, извършена, отчетена в ежедневните
отчети медицинска дейност по оказана болнична медицинска помощ по Договор №020623/19.02.2015г.,
за периода от 01.06.2015г. до 31.12.2015г. вкл, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба- 25.07.2018г.до окончателното й
изплащане.
При проверка на допустимостта на предявените
искове съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК съдът е приел, че
предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани от сезирания съд,
като е изложил аргументи в тази насока в определението, с което е изготвен
предварителния доклад по делото и в определение по хода на делото от открито
съдебно заседание.
Против определението, с което е оставено без
уважение е постъпила частна жалба с допълнително изложени мотиви.
При извършена проверка за практиката на въззивния
съд по спорове с идентично правно основание и ответник, но различен ищец и
фактически основания на иска, съдът констатира, че трайната практика на
Апелативен съд – Бургас е, че повдигнатите спорове във връзка с неизпълнение на
договорите между Националната здравноосигурителна каса и изпълнителите на
медицинска помощ следва да се разглеждат от административните съдилища.
Изтъква се, че съгласно разпоредбите на чл. 6,
вр.с чл.22 – 32 Закона за здравното осигуряване, Националната
здравноосигурителна каса е специализиран орган, осъществяващ задължителното
здравно осигуряване. Посочва се, че договорите между Националната
здравноосигурителна каса и лечебните заведения, каквото е ищцовото дружество, в
качеството му на изпълнител на медицинска помощ, са особен вид договори, чиито
основни правила, принципи и условия, при които се сключват са изрично
регламентирани в специален закон, а именно – Раздел VIII на Закон за здравното осигуряване, в съответствие
с Националния рамков договор за конкретната година. Националният рамков договор
е нормативен административен акт, който има действие на територията на цялата
страна за определен срок и е задължителен за Националната здравноосигурителна
каса, нейните поделения – РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените
лица и осигурителите.
Следователно, независимо че отношенията между
страните се регулират от договор, безспорно не е налице равнопоставеност на
субектите по тях, а взаимоотношенията между страните по договора, предвид
значимия обществен интерес, който засягат, са уредени въз основата на метода на
власт и подчинение. Сключването на договорите и условията по тях са подчинени
на специфичен ред, и са уредени в специални разпоредби, които съществено се
отличават от общите правила на равнопоставеност на страните в гражданското и
търговското право, поради което са уредени в специален закон - Закон за
здравното осигуряване.
Приема се, че въпреки липсата на законова
дефиниция и въведено в закона понятие „административен договор“ до приемането
на нормата на чл.19а от АПК / след периода, за който се води процесния спор/, по
същество институтът на административния договор е бил въведен и преди това, и
уреден чрез специални закони. Приема се също, че договорите по чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО не са променили качеството и характеристиката си на административни едва с
приемането през 2016 год. на общите разпоредби за административния договор в
АПК, а са имали това качество и преди тях, поради което и на основание чл. 128,
ал.1, т.3 АПК, приложима към случаите, когато за разглеждане са поставени
спорове във връзка с административни по същността си договори, делото подлежи
на разглеждане от административния съд.
Съдът, като съобрази, че основанието на
предявената претенция е неизпълнение на договорът за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки, който е сключен на основание
чл.59 от ЗЗО и Националния рамков договор за 2015г. и цитираната по-горе
съдебна практике, като следва задължението си да постанови допустим съдебен акт,
намира, че следва да прекрати производството пред Окръжен съд – Бургас, като
недопустимо и да изпрати делото на компетентния според правилата на местната
подсъдност Административен съд - Бургас.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
т.д.№393/2018 год. по описа на Окръжен съд – Бургас.
ИЗПРАЩА делото на компетентния Административен съд - Бургас
за разрешаване на повдигнатия спор по същество.
Определението може да се обжалва пред Апелативен съд - Бургас
в 7-дневен срок от връчването му.
Съдия
: