Р Е Ш Е Н И Е
№ 394
гр. Велико Търново, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря Д. С., изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №615 по описа за 2022, година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 166,
ал. 2 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.27, ал.3 и ал.5
от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП).
Образувано е по жалба на Н.А.Б. с ЕГН ********** *** против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София. С обжалвания акт на основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.9 от ДОПК, както и чл. 7, пар. 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка "Биологично земеделие" с изх. № 02-040-6500/8910/09.02.2022г. и чл. 15, ал. 3, т.5 и ал.4, т.2, буква „в“ и чл. 14, ал. 2, т.7 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и на основание чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.20а,ал.1 от ЗПЗП, на Н.А.Б. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 173,40 лв., представляващо 20 % от изплатената субсидия за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г., ведно с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно изпълнение на публичното задължение.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт като издаден в нарушение на материалния закон. Твърди се, че след като договорът за контрол и сертификация е прекратен от сертифициращия орган на петата година от поетия ангажимент по мярката, то е следвало да не се отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявлението по чл.6, ал.2 за съответното направление, а не да се иска възстановяване на цялата получена до момента финансова помощ. Изтъква още, че органът не се е съобразил с нормата на чл. 33, ал.1, т.2 от Наредбата, тъй като сертификата за съответствие е с дата на валидност след нормативно установената такава на петата година и с прекратения договор за контрол и сертификация месец и половина преди крайния срок на петата година от ангажимента, то не е налице прекъсване в периода, а е прекъсната възможността да се удължава ангажимента ежегодно до изтичане на програмния период съгласно чл.6, ал. 3 от Наредба 4/24.02.2015г. Предвид това жалбоподателят счита, че неправомерно е лишен от подпомагане за петата година от поетия петгодишен ангажимент. От съда се иска отмяна на обжалвания АУПДВ. Претендира и изплащане от ДФЗ на финансовата помощ в размер на 3224,27 лв. по подадено заявление за кампания 2020г., която се явявала петата година от поетия ангажимент по мярката.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от редовно упълномощения *** П., който поддържа така подадената жалба по изложените в същата съображения и такива развити в хода на устните състезания. Като допълнителни основания за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ посочва нарушение на изискването за форма по чл.59, ал.2 от АПК поради липсата на мотиви и непосочване на факта на прекратяване на договора. Счита че оспорения акт противоречи и на целта на закона като в същия е допуснато предварително изпълнение, каквото в закон не е предвидено. Представя писмена защита. Претендира заплащането на направените по делото разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Ответник жалба – Зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, редовно
призован, не се явява, а се представлява от ст. *** Ц., която оспорва така
подадената жалба като неоснователна и недоказана. Намира, че издаденият АУПДВ е
законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на
процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Подробни
съображения за законосъобразност на оспорения АУПДВ развива в представеното по
делото становище от 29.11.2022г. Претендира заплащането на ***ско
възнаграждение като представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК.
Административен съд Велико Търново,
осми състав, като обсъди доводите на
страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа страна
следното:
По
делото не е спорно, че от страна на Н.А.Б. е
било подадено заявление за регистрация с кандидатстване за подпомагане по мярка
11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020, във връзка с
което е поел 5- годишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности.
Жалбоподателят е регистриран в Интегралната система за администриране и контрол
/ИСАК/ с Уникален регистрационен номер /УРН/ 499268 като впоследствие е бил одобрен за участие. Жалбоподателят
е подал заявления за подпомагане по мярката за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и
2019г. с УИН 04/300616/70421, УИН 04/160617/75297, УИН 04/300518/79399 и УИН
04/030619/83507 като общата изплатена сума на финансовото подпомагане по тях е
в размер на 15 867,02лв.
В
резултат на извършени административни проверки
на основание чл.46,ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020, за спазване на
поет биологичен ангажимент е установено, че съгласно отразеното в регистъра по
чл.16а, ал.1, т.1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите за
земеделски продукти на ЕС, договорът на земеделския стопанин с контролиращото
лице „Био Сертификейшън“ ЕООД по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ през кампания 2020 е прекратен на 14.08.2020г.,
т.е преди изтичане на срока на поетия петгодишен ангажимент, поради което
административният орган е предприел действия по образуване на производство за
прекратяване на ангажимента.
С Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
с изх. №02-040-6500/8910 от 09.02.2022г., издаден от зам. изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”, на основание чл. 15,ал.3, т. 5 и чл.46, ал. 1 от Наредба
№4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с
чл. 63, т.1 във вр. чл.77, т.7, б.“в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския
парламент и Съвета от 17 декември 2013г. относно финансираното, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика, е прекратен биологичния
ангажимент на Н.А.Б. по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014-2020 за кампания 2020. Този Акт за прекратяване на биологичен ангажимент
от 09.02.2022г. е връчен на лично на Н.Б. на 25.05.2022г., видно от известие за
доставяне на л.55-гръб от делото, като същото не е обжалвано по съдебен ред и е
влязло в законна сила.
Във
връзка с горните констатации е открито производство по издаване на Акт за
установяване на публично държавно вземане, за което на основание чл.26,ал.1 от АПК Н.А.Б. е уведомена с писмо изх.№02-040-6500/8910 от 20.05.2022 г., получено
от адресата на 13.06.2022г./л.38 от делото/. С това писмо на жалбоподателя е
съобщено, че общата изплатена сума по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление
„Биологично растениевъдство“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020, е в размер на 15
867,02лв., като на основание чл.15, ал.3, т.5 и ал.4, т.2, б.“в“ от Наредба №4
от 24.02.2015 г. следва да възстанови 20% от получената сума, което се равнява
на 3173,40 лв. Предоставена е възможност в 7- дневен срок от датата на връчване
на писмото да представи писмени възражения по основателността и размера на
предявеното публичното вземане.
В
указания срок от земеделския стопанин е подадено възражение с вх.
№02-040-6500/8910#6/21.06.2022г. против откритото производство по издаване на
АУПДВ, което след като е прието за неоснователно от Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие”е издаден
АУПДВ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г., с който на Н.А.Б. е
установено публично държавно вземане в размер на 3173,40 лв., определено като
недължимо изплатена субсидия по направление „Биологично растениевъдство“ за
кампании 2016, 2017, 2018, 2019 във връзка с подадени заявления за подпомагане
с УИН 04/300616/70421, УИН 04/160617/75297, УИН 04/300518/79399 и УИН
04/030619/83507 на основание чл.15, ал.3, т.5 и ал.4, т.2, б.“в“ от Наредба №4
от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“. Същият е връчен на жалбоподателя на 5.09.2022,
видно от направеното върху акта отбелязване. Недоволен от така издадения АУПДВ на
19.09.2022г./плик л.22 от делото/ чрез пощенски оператор е подадена жалба директно
до Административен съд - Велико Търново, във връзка с която е образувано
настоящото дело.
В хода на съдебното дирене е като доказателства са
приети тези, приложени към жалбата, както и цялата административна преписка по издаване
на обжалвания акт, изпратена с писмо изх.
№01-251-1100/227/19.10.2022г. на ДФ „Земеделие“, съдържаща и един брой
технически носител CD. Приобщени към доказателствения
материал са и допълнително представените от процесулния представител на
жалбоподателя в съдебно заседание от 10.11.2022г. документи, а именно: Сертификат за съответствие № 326/2019/00 от 04.10.2019 г.,
Приложение № 1 към Сертификат за съответствие № 326/2019/00 от 04.10.2019
година, Таблица за използваните парцели 2020 г., декларирани по заявление за
подпомагане, възражение, депозирано с рег. № 02-040-6500/8910 от 22.12.2021 г.
в ДФ „Земеделие“, извлечение за постъпили и наредени парични плащания по
сметката на Н.Б. в Банка ДСК АД за периода 27.10.2022 година – 06.11.2022
година, Таблица за използваните парцели 2022
година декларирани по заявление за подпомагане, както и Указания за
прилагане на държавна помощ по схема за държавна помощ „Помощ в подкрепа на
ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо
въздействие на руската агресия срещу Украйна“. Въпреки дадената от съда
възможност, същите не са оспорени от ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на
акта, на която са засегнати права и законни интереси и за която актът е
неблагоприятен, поради което е налице правен интерес от оспорване. Оспореният
административен акт е връчен на жалбоподателя на 05.09.2022 г. като жалбата е
подадена до съда по пощата на 19.09.2014 г., т.е. в рамките на преклузивния 14
–дневен срок, поради което е допустима.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна като съображенията на съда за това са следните:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е
АУПДВ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София, с който основание чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 от ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т.9 от ДОПК, както и
чл. 7, пар. 1 и 2 от Регламент
(ЕС) № 809/2014 на Комисията за определяне на правила за прилагането
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 във връзка с
влязъл в сила акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
"Биологично земеделие" с изх. № 02-040-6500/8910/09.02.2022г. и чл. 15, ал. 3, т.5 и ал.4, т.2, буква „в“ и
чл. 14, ал. 2, т.7 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. и на основание чл. 165
и чл. 166 от ДОПК и чл.20а,ал.1 от ЗПЗП, на Н.А.Б. е установено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 3 173,40 лв.,
представляващо 20 % от изплатената субсидия за кампании 2016г.,2017г., 2018г. и
2019г., с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане.
На първо място, съдът намира за неоснователно
възражението относно вида на акта, с който е установена подлежащата на
възстановяване сума от жалбоподателя.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 27, ал.3 от ЗПЗП, Разплащателната агенция „Земеделие“ е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС. Според разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане.
Същевременно, нормата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК
посочва като публични вземанията недължимо платени и надплатени суми, вкл. по
финансирания от европейските земеделски фондове, както и свързаното с тях
национално съфинансиране. С нормата на чл. 166, ал.2 ДОПК е прието, че когато в
съответния закон не е предвиден ред за установяване на публично държавно вземане,
то се установява по основание и размер с АУПДВ, който се издава по реда за
издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е
определен органа за издаване на акта, той се определя от ръководителя на
съответната администрация. В специалния закон Законът за подпомагане на
земеделските производители и по – точно на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в
сила от 28.06.2019 г. / регламентира, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от Закона за управление на средствата от
Европейските структурни и инвестиционни фондове при споделено управление/ЗУСЕСИФСУ/,
когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕСИФСУ. А в следващата ал. 7 на чл. 27 от ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г. в сила от 28.06.2019 г./ е
регламентирано, че когато дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ е поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, тя се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК. Текстът на чл. 60 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г
сочат, че се касае за неспазване на критерии за допустимост по смисъла на
чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, поради което
законосъобразно и в съответствие с този законов текст е издаден АУПДВ за
възстановяване на изплатената сума.
Според чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор
на РА организира и ръководи дейността на Разплащателната агенция и представлява
същата, а съобразно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП в приложимата редакция / (Нова – ДВ,
бр. 2 от 2018 г., изм., бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.)/,
изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове при
споделено управление. В следващата ал.6, на чл.20а от ЗПЗП е законодателят е
предвидил възможност за изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си по ал. 5 на заместник изпълнителните директори и на директорите
на областните дирекции на фонда.
От
доказателствата по делото се установява, че с решение по Протокол
№197/19.08.2022 г. от проведеното заседание на Управителния съвет (УС) на ДФЗ,
с т.2.1 е освободен от длъжност като изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” Н.К.,
а с т.2.2 от същия протокол за такъв е избран Г.Щ.Т.. С т.2.7 от протокола от
длъжността е заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” е освободена П.Д.С.
и и т.2.8 за заместник - изпълнителен директор е избрана В.И.К. с ресори
„Директни плащания на площ“ и „Информационни технологии“. Със Заповед №
03-РД/772/08.03.2022 г. и Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” е делегирал правомощия на П.Д.С. да издава и да подписва писма за
откриване на производства и за издаване на актове за прекратяване на
многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, както и да открива
производства по издаване на актове за установяване на публични държавни
вземания по мярка 11 „Биологично земеделие“. Със Заповед №
03-РД/3088/22.08.2022 г. на основание чл. 20, т. 2 и т. 3 и чл. 20а, ал. 1,2,4,5 от ЗПЗП, чл. 10,
т. 1, т.2,т.7 и чл. 11, ал. 2 и чл.13, ал.1 и ал.4 от Устройствения
правилник на Държавен фонд „Земеделие“ новоизбраният изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие“
е делегирал на В.И.К. - заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, да
издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания по
схемите и мерките за директни плащания, за които реда за подаване на заявления
за подпомагане е уреден или е бил уреден в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания
като в чл. 1, т. 28 от наредбата е именно мярка
11 „Биологично земеделие“. Разпоредбата на чл. 41 от приложимата Наредба №
4/24.02.2015 г. препраща към Наредба № 5/27.02.2009 г. относно реда за подаване
на заявления.
С оглед на така изложеното, съдът намира, че както административното производство за издаване на АУПДВ е открито от компетентен орган, така и последвалият АУПДВ е издаден от материално и териториално орган, който има правомощие да издава актовете за установяване на публични държавни вземания, произхождащи от надвзети или недължимо платени суми по схемите и проектите, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет в областта на общата селскостопанска политика.
Оспореният акт за установяване на публично държавно вземане е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване в съответствие с изискването по чл. 59, ал.2 от АПК. Същият е издаден въз основа на влязло в сила уведомително писмо за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ и съдържа фактически основания, посочени в техния хронологичен ред, които са станали основание за издаване на АУПДВ.
Досежно спазването на
процесуалните норми при издаване на АУПДВ настоящата инстанция не установява
съществени процесуални нарушения, които сами по себе си да са основание за
отмяна на акта. Административният орган е спазил разпоредбата на чл.26, ал.1 от АПК, като е уведомил адресата на бъдещия акт за започналото производство по
издаването му, какви са констатираните обстоятелствата и какъв е характера на
това производство. Спазена е и разпоредбата на чл.34 от АПК, като е дадена
възможност на лицето да депозира възражения и допълнителни доказателства, от
която жалбоподателят се е възползвал и по този начин е реализирал в пълен обем
правото си на защита. Възраженията са били обсъдени от административният орган
и са намерили отражение в самия акт, но са приети като неоснователни. Следователно са спазени нормите на чл. 26 от АПК, чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съдът намира, че оспореният АУПДВ
е издаден и в съответствие с материално-правните разпоредби на закона.
Според мотивите на акта бенефициерът
не е изпълнил изискванията на чл. 14, ал. 2, т. 7 от Наредба № 4/24.02.2015 г., поради което
с влязъл в сила Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
"Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони
2014 г. – 2020 г. с изх. № 02-040-6500/8910 от 09.02.2022 г. на основание чл.
чл. 15, ал.3, т. 5 от Наредбата е прекратен поетият ангажимент от Н.Б. като
размерът на подлежащата на възстановяване субсидия е определен по реда на чл. 15, ал. 4, т. 2, б. "в" от Наредба №
4/24.02.2015 г. – 20 % от изплатената.
Според
разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Наредба № 4/24.02.2015 г. Държавен фонд
„Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление
съобразно разпоредбите на ал. 4, когато е налице някое от основанията, изброени
в точки от 1 до 5. Тук следва да се посочи,
че по делото не е спорно, че Актът за прекратяване на биологичния ангажимент от
09.02.2022 г. с жалбоподателката не е бил обжалван и същият е влязъл в законна
сила към датата на издаване на оспореният в настоящото производство АУПДВ от
26.08.2022г.
Необходимо е да се отбележи, че когато прекратяването на ангажимента и установяването на подлежащата на възстановяване финансова помощ не е направено с един административен акт, както е в случая, а е налице първо влязъл в сила административен акт за прекратяване на многогодишния ангажимент, и доколкото именно с този акт са установени материално-правните предпоставки за прекратяване на ангажимента и съответно за дължимост на публичното вземане, то косвеният съдебен контрол по отношение на влезлия в сила административен актове не обхваща неговата материална законосъобразност. В този смисъл, част от наведените от оспорващия възражения относно наличието на валиден сертификат за съответствие и действащ договор с контролиращото лице са свързани именно с основанията и предпоставките за прекратяване на ангажимента, но след като този въпрос е разрешен с влезлия в сила акт за прекратяване на ангажимента е недопустимо именно в производството по обжалване на АУПДВ жалбоподателят да се позова на неговата материална незаконосъобразност. Влезлият в сила акт за прекратяване на биологичния ангажимент е условие за издаване на АУПДВ без да влияе върху материално-правното основание за възстановяване на полученото финансово подпомагане. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да проведе производство по събиране на изплатените суми при наличие на надлежно прекратен биологичен ангажимент, по който е реализирано плащане, след като е налице предпоставката за търсене на изплатените на жалбоподателката Н.Б. суми във връзка с ангажимента й по мярката, а именно влезлият в сила акта за прекратяване на ангажимент. Недопустимо е в рамките на съдебно-административно производство по обжалване на друг административен акт да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила индивидуален административен акт (В този смисъл е Решение № 363 от 18.01.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5622/2021 г., VIII о., Решение № 10183 от 02.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2201/2019 г., VIII о. и др.). Производството по прекратяване на ангажимента е отделно административно производство, което приключва с акт, който подлежи на оспорване, каквото не е предприето от земеделския стопанин и настоящ жалбоподател.
Освен това, този акт за прекратяване на ангажимент не е и нищожен, тъй като е издаден от тогавашния заместник - изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” П.Д.С., на която надлежно са делегирани правомощия за издаване на този вид административни актове, съгласно приложената по делото Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021г. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие”.
След като по
делото е безспорно установено прекратяване на биологичния ангажимент вследствие
на влязъл в сила административен акт, то е налице фактическото основание
за издаването на оспорения АУПДВ. Втората релевантна
предпоставка за проверка на законосъобразността
на оспорения по настоящото дело акт
се свеждат до извършването
на плащане в полза на земеделски стопанин на основание оторизирано подпомагане
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
за 2014-2020 г.
От страна на жалбоподателя не е оспорено, че изплатената и получена от него финансова помощ по заявление за подпомагане с УИН 04/300616/70421 за кампания 2016г. е 4260,83г., по заявление УИН 04/160617/75297 за кампания 2017г. е 4190,81г., по заявление УИН 04/300518/79399 за кампания 2018г. е 4190,81 лв. и по заявление УИН 04/030619/83507 за кампания 2019г. е в размер на 3224,57 лв. Ето защо, съдът приема, че жалбоподателят е получил финансово подпомагане по процесната мярка за кампании 2016, 2017, 2018 и 2019г. общо в размер на 15 867,02 лв. Налице е и втората материално-правна предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно биологичният ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" да е бил прекратен.
Направените оплаквания свързани с приложението на нормата, свързана с определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при прекратен многогодишен ангажимент, не могат да бъдат споделени. Досежно размера на определената от АО сума, който подлежи на възстановяване, е приложима нормата на чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г., която предвижда, че „Подпомаганите земеделски стопани възстановяват получената до момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви, когато е прекратен поетият многогодишен ангажимент; от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, за която са установени неспазванията по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5, в настоящия случай - до края на петата година - възстановяват 20 % от получената до момента сума“. Или иначе казано, меродавен за размера на подлежащата на възстановяване финансовата помощ е не моментът, в който е издаден или е влязъл в сила административният акт за прекратяване на многогодишен биологичен ангажимент, а моментът, считано от който същият е прекратен, който е обусловен от обстоятелството колко години в рамките на допустимите пет биологичния ангажимент е изпълняван.
В разглеждания случай, доколкото годината на първоначално одобрение по мярката е 2016 г. и тя е първата година, а неспазване на ангажимента е установено през 2020 г., т.е на петата година, когато е и прекратен ангажимента по процесната мярка, правилно административният орган е приел приложимост на чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г. След като по делото е безспорно установено, че с влязъл в сила Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ поетият с жалбоподателя ангажимент е прекратен и последният е получил финансиране за предходните четири години, то при съобразяване на приложимата чл. 15, ал. 4, т. 2, буква „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г., правилно установената за възстановяване от земеделския стопанин с АУПДВ сума е в размер на 3173,40 лв. Следователно, АУПДВ е законосъобразен не само по основание, но и по размер.
Оспореният АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона, а именно да се развива биологичното земеделие посредством насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в селските райони чрез прилагане на методите на биологичното производство, но при спазване на нормите на националното право и на правото на ЕС.
В допълнение следва да се отбележи, че съгласно §2 от ДР на Наредба № 4/24.02.2015 г. тази наредба се издава за прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., озаглавен "Биологично земеделие“. Според пряко приложимия пар. 4 от чл. 74 на Регламент (ЕС) № 1305/2013 г., на който жалбоподателят се позовава, възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Сходен като съдържание е и пар. 3 на чл. 74, според който в регламентираната с него хипотеза ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. В съответствие с цитираните разпоредби от общностното право е чл.15, ал.5 от Наредба № 4/24.02.2015 г., който предвижда, че в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. По принцип въпросът за наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства е относим към възстановяването на получената финансова помощ, а не към прекратяването на ангажимента. Такива твърдения, обаче, за недължимост на вземането поради наличието на форсмажорни или изключителни обстоятелства не са наведени пред съда.
На последно място, изрично със законовата разпоредба на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП (Нова – ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.) е допуснато предварително изпълнение на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания, като в този случай жалбата не спира изпълнението им. Последното може да бъде спрямо от съда в съдебната фаза по искане на жалбоподателя при условията на чл. 166, ал. 4 от АПК, каквото не е сторено. Възраженията, свързани с фактическите действия на органа по изпълнението, са ирелевантни за предмета на настоящото съдебно производство.
Следователно, като издаден от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в съответствие с целта на закона, както и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, оспореният в настоящото производство АУПДВ е валиден и законосъобразен акт, а жалбата срещу него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се присъдят разноски за ***ско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК,осми състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.А.Б. с ЕГН ********** ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 02-040-6500/8910#7 от 26.08.2022г. на зам. изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ – Разплащателна агенция – гр. София за сумата в размер на 3173,40 лева.
ОСЪЖДА Н.А.Б. с ЕГН ********** ***, да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ - гр. София, разноски в размер на 100 (сто) лева, представляващи ***ско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от
съобщаването му, пред Върховния административен съд.
АДМИНИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: