№ 572
гр. Л., 09.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310100949 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от Д. П. Д. от гр. Л., чрез пълномощници адвокат С. Д. и
адвокат М. В., против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ – гр. София, на
основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за установяване недължимост на суми, като
погасени по давност.
В исковата молба се твърди, че съгласно изпълнителен лист от 02.09.2016 г., издаден
по ч.гр.дело №1622/2016г. по описа на Ловешки районен съд, ищецът Д. П. Д. е осъден да
заплати на „Банка ДСК" ЕАД сумата 9972.77 лв. - дължима главница до 09.08.2016г., 384.54
лв.-неплатена редовна лихва за периода от 07.01.2016г. до 09.08.2016г., 31.99 лв. - лихвена
надбавка за забава за периода от 07.02.2016г. до 28.07.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 207.67
лв. - разноски по делото.
Посочва се, че адължението на ищеца произтича от неизпълнението на студентски
кредит от 08.03.2011 г., сключен с „Банка ДСК" ЕАД. В съответствие със Закона за
кредитиране на студенти и докторанти /ЗКСД/ задължението е погасено от държавата,
поради което на основание чл.14, ал. 3 от ЗКСД в полза на държавата е възникнало право да
получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната
лихва от момента на плащането. На основание чл.14, ал. 4 от ЗКСД, вземанията на
държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на
задължението към банката са частни държавни вземания и се събират от Националната
агенция по приходите, като на основание чл.163, ал.2 от ДОПК редът за събиране на
частните държавни вземания е общият по ГПК.
1
Твърди се, че на 13.06.2017г., по молба на взискателя е образувано изп.д. № 968/2017
г. по описа на ЧСИ В.П. относно принудително събиране на дължимите суми по
горепосочения изпълнителен лист, като към молбата е приложено платежно нареждане, с
което на 15.05.2017г. от бюджета на държавата е платена сумата в размер на 10798.83 лв. на
„Банка ДСК" ЕАД.
На 30.06.2017г. на ищеца била връчена покана за доброволно изпълнение /връчена
чрез неговата леля/, в която ЧСИ Петров е уведомил длъжника,че му е наложен запор на
вземанията му на основание чл. 507 от ГПК.
По изп.д.№968/2017 г., се твърди, че са извършени следните изпълнителни
действия:
В резултат на наложения запор длъжникът е извършил неколкократни плащания по
изпълнителното дело, преводите от които по сметката на взискателя са отбелязани върху
изпълнителния лист, а именно: на 04.08.2017г. - 299лв., на 25.09.2017г. - 181лв., на
30.10.2017г. -79лв., на 13.12.2017г. - 59лв., на 15.01.2018г. - 59лв. Последното плащане е
направено от длъжника на 18.12.2017г. в размер на 60 лв., от които 59 лв. са преведени на
взискателя на 15.01.2018г., съгласно отбелязаното върху изпълнителния лист, след което в
продължение на повече от 2 години не са поискани и не са извършвани други изпълнителни
действия.
С постановление от 26.02.2024 г., се твърди, че ЧСИ В.П. е прекратил изп.д.
№968/2017 г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, поради перемпция.
Наведени са доводи, че последиците от прекратяването на изпълнителното
производство поради перемпция /с оглед бездействието на взискателя в продължение на две
години по смисъла на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК/ са, че с обратна сила се заличават /обезсилват/
всички извършени принудителни действия по изпълнението. Ищецът се позовава на TP №
2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, с което е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие.
В случая се твърди, че последното валидно изпълнително действие преди
настъпилата перемпция е предприето на 17.12.2017 г., което било видно от отметката на
изпълнителния лист.
С молба вх.№2333 от 28.02.2024 г., се посочва, че на основание същият
изпълнителен лист, взискателят НАП е поискал образуване на ново изпълнително дело, в
която е посочил като изпълнителен способ вписване на възбрана върху недвижимите имоти
на длъжника и евентуално налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, ако бъдат
открити такива.
Твърди се, че на 28.02.2024 г. е образувано изп.дело № 20248790400381 по описа на
ЧСИ В.П., по което на 12.03.2024 г. е вписана възбрана върху поземлен имот със жилищна
2
сграда в с. Слатина, която впоследствие, по искане на ЧСИ, е заличена. На 15.03.2024г. е
вписана нова възбрана върху 1/2 идеална част от същия имот в с. Слатина, която е
собственост на длъжника.
Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. №381/2024 г. била връчена при
условията на отказ от страна на длъжника на 13.03.2024г. В тази покана задължението му
било описано, както следва: главница в размер на 9972.77 лв., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.08.2016 г., която до датата 11.03.2024г. е 8069.53лв.,
неолихвяема сума в размер на 1048.53 лв., включваща съдебни разноски и всички настоящи
и бъдещи такси по изпълнителното производство в размер към 11.03.2024 г. от 1610.91 лв.
Ищецът се позовава на решение № 54/13.05.2011г. по т.д. №456/2010 г. ТК., I ТО на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е прието, че давността за погасяване на
вземането започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а не от
прекратяване на делото. В тази връзка счита, че нова давност е започнала да тече от
17.12.2017г.
От датата на последното изпълнително действие /17.12.2017 г./ по изп. дело №
968/2017г. на ЧСИ В.П. до датата на образуване на новото изп.д. №381/2024г. по описа на
ЧСИ В.П. - 28.02.2024г., се твърди, че са изтекли повече от пет години, в което време
взискателят е бездействал, в резултат на което задълженията на ищеца са погасени по
давност. Позовава се и на разпоредбата на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД, в която е предвиден
тригодишен давностен срок, в който се погасяват вземанията за лихва.
Въз основа на изложеното, ищецът счита, че за него съществува правен интерес да
предяви отрицателен установителен иск за установяване недължимост на суми, поради
погасяването им по давност.
С оглед на това и на основание чл. 439 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, в исковата
молба е отправено искане за постановяване на решение, с което да се приеме за установено
по отношение на ответника НАП, че ищецът не дължи претендираните суми по
изпълнителен лист от 02.09.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 1622/2016 г. по описа на РС-Л., и
по образуваното изпълнително производство - изп. дело № 381/2024 г. по описа на ЧСИ
В.П., а именно: главница в размер на 9972.77 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.08.2016 г., която до 11.03.2024 г. е в размер на 8069.53 лева,
неолихвяема сума в размер на 1048.53 лева, включваща съдебни разноски и всички
настоящи и бъдещи такси по изпълнителното производство в размер към 11.03.2024 г. от
1610.91 лева, като погасени по давност.
Претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
Национална агенция по приходите /НАП/, чрез пълномощник юрист Р.Ц., с който не
оспорва, че по отношение на вземането е изтекъл петгодишен давностен срок и моли
производството по делото да бъде прекратено. Заявява, че от НАП изрично е поискано
прекратяване на производството по изп.дело № 381/2024 г. по описа на ЧСИ В.П., като в
3
този смисъл прилага заверено копие от молба на НАП от 25.06.2024 г. по посоченото
изп.дело.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, а се представлява от
пълномощниците си адвокат С. Д. и адвокат М. В., които молят за произнасяне на решение
при признание на иска. Поддържат искането и за присъждане на направените разноски от
доверителя им в настоящото производството, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК,
като заплатеното адвокатско възнаграждение е за един адвокат.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител, а в депозирани две
писмени становища поддържа, че вземането е погасено с изтичането на петгодишна давност.
Съдът намира, че са налице предпоставките за произнасяне на решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ал. 1 от ГПК, тъй като с отговора си и последващите
две становища, ответникът е признал иска, а ищецът, чрез пълномощниците си, изрично е
поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237 ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната
може да се разпорежда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ГПК, е достатъчно съдът да укаже в
мотивите на решението си, че то се основава на признание на иска, като по аргумент от тази
разпоредба, не е необходимо да излага допълнителни мотиви по въпроса съществува ли
спорното право по същество.
С оглед на изложеното, съдът намира, че следва да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск съобразно признанието му.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съгласно представения
списък, а именно: 828.07 лева – държавна такса и 2400.00 лева – възнаграждение за един
адвокат, заплатено по договор за правна защита и съдействие от 19.03.2024 г., или общо
разноски: 3228.07 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. П. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във връзка с чл. 124 ал. 1 от
ГПК, че Д. П. Д. не дължи на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с адрес: гр.
София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52, претендираните суми по изпълнителен лист
от 02.09.2016 г., издаден по ч.гр.дело № 1622/2016 г. по описа на РС-Л., и по изпълнителното
производство - изп. дело № 381/2024 г. по описа на ЧСИ В.П., а именно: главница в размер
на 9972.77 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.08.2016 г., която
до 11.03.2024 г. е в размер на 8069.53 лева, неолихвяема сума в размер на 1048.53 лева,
4
включваща съдебни разноски и всички настоящи и бъдещи такси по изпълнителното
производство в размер към 11.03.2024 г. от 1610.91 лева, като погасени по давност.
ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ, с горните данни, да заплати
на Д. П. Д., с горните данни, сумата 3228.07 лв. /три хиляди двеста двадесет и осем лева и
седем стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
5