№ 440
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110208721 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д – 63д ЗАНН
Образувано е по жалба от „ХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХ, представлявано от управителя
АСА, срещу наказателно постановление (НП) №001735/07.03.2023 г., издадено от ССА -
председател на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с което на основание чл. 209
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на търговското дружество са наложени две
имуществени санкции, както следва: „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева за неизпълнено правно задължение по чл.63, т.1 от ЗЗП и „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 (петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл.65, ал.2 от ЗЗП.
В жалбата се оспорват фактическите установявания на наказващия орган с аргумент
за тяхната недоказаност. Подчертава се, че в изложеното на вниманието на потребителите
съобщение, поставено на входа на фирмения магазин, дружеството е обозначило ясно
стоките, до които се е отнасяло процентното намаление на цената, възприемайки подход на
изрично упоменаване на онези сред тях, за които то не важи, с оглед значителния брой на
включените в промоцията. Съответно артикулите са били и ясно разграничени физически от
ненамалената продукция, доколкото са били окачени на отделни щендери. Възразява се и
срещу твърденията за излагане на дрехи с отстъпки от предходна цена, без да е спазено
изискването, те да са били предлагани на по- високата стойност в период не по- кратък от 30
дни преди датата на намалението. Сочи се, че законовият текст не налага търговецът да
представя доказателства за извършени продажби за изминалия период. Моли се за цялостна
отмяна на атакувания санкционен акт. В алтернатива са ангажирани доводи за наличието на
предпоставки, обуславящи третирането на случая като маловажен в контекста на нормата на
чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С,
който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Претендира адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо, с което на вниманието на съда са изпратени материалите по
1
административната преписка, са споделени кратки аргументи за неоснователност на
въззивната жалба и законосъобразност на издадения правораздавателен акт, с молба за
неговото портвърждаване. Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
търсен от въззивника.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект. Разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от наведените в нея доводи.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
„ХХ“ЕООД, ЕИК ХХХ, е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон,
вписан в Търговския регистър с ЕИК ХХХ. Основният предмет на дейност на дружеството
включва производство на конфекция; вътрешна и външна търговия; моделиерство и дизайн,
търговско представителство и посредничество (без процесуално), транспортна и
консултантска дейност; сделки с интелектуална собственост; туристическа агентска дейност
и туроператорска дейност (след издаване на лиценз); рекламна дейност и други услуги;
друга стопанска дейност, за която няма законова забрана или особени изисквания на закона.
За нуждите на търговската си дейност юридическото лице било ползвател на
физически магазин „Дамска конфекция В48“, находящ се в гр. София, бул.“Ситняково“№48,
МОЛ СЕРДИКА. В него били изложени и предлагани за продажба различни артикули от
дамска конфекция с марката „ALETA PARIZI“ (старо наименование „ANDREWS LADIES“),
сред които и блузи от модели 755-135, 783 А5 син и 4012-2. Изброените стоки и други
подобни били закупени и доставени в магазина през месец ноември 2022 г. За извършеното
плащане и доставка били издадени фактура №********** от 04.11.2022 г. и опис към нея,
като дрехите били заприходени по сметка 304 „Стока“ в счетоводните записи на
дружеството – въззивник. За периода 04.11.2022 г. до 21.01.2023 г. от изброените артикули в
търговския обект били продадени, както следва: модел 755-135 - 6 броя, на единична цена от
31,90 лева; модел 783 А5 син - 4 броя на единична цена 43,90 лева и модел 4012-2 - 8 броя на
единична цена 39,90 лева.
На 26.01.2023 г., в изпълнение на план – програмата на Комисия за защита на
потребителите (КЗП) относно „Правото на информация, раздел съобщения за намаление на
стоките“ от Закона за потребителите, служители на регулаторния орган - свидетел И. Т. Т. и
колегата му МЛВ, посетили магазина на „ХХ“ЕООД в МОЛ СЕРДИКА. Те се легитимирали
на продавач - консултанта свид. ПДЕ и пристъпили към проверка. В нейния ход забелязали,
че в близост до вратата на магазина, на видно място за потребителите, е позиционирана
табела с надпис „До -20% на избрани артикули на ALETA PARIZI“. С втора табела,
монтирана в долната част на входната врата, била предоставена следната допълнителна
информация: „Намалението до -20% на избрани артикули важи от 21.01.2023 г. до 20.02.2023
г. или до изчерпване на количествата. Маркирано е на етикета със задраскана първоначална
цена. Извършва се при плащане на каса. Не важи за шалове, колани, чанти, дънки и
пуловери. При усвояване на ваучери отстъпката се намалява с 5%“. За проверка на
представените данни, инспектиращият екип се насочил към вътрешността на търговската
зала, където на щендери, отделени на специално място, били подредени стоките с намалени
цени. От тях произволно били избрани три артикула - дамски блузи от модели 755-135 L,
783 А5 син L и 4012-2 L, обозначени с етикети, върху които старата цена била зачертана и
била залепен стикер с нова, изчислена след отстъпка с 20%. Промените били обявени, както
следва: блуза модел 755-135 L – стара цена 31,90 лева, нова продажна цена 24,90 лева;
дамска блуза модел модел 783 А5 – стара цена 43,90 лева, нова продажна цена 34,90 лева;
2
дамска блуза модел 4012 -2 , размер 46 – стара цена 39,90 лева, нова продажна цена 25,00
лева.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол № К – 0206794,
изготвен на 26.01.2023 г. Специалистите към КЗП изготвили и снимков материал на
разположените в магазина информационни табели и стоки с етикети, относими към
предмета на контролната дейност. В него указали на управителя или упълномощено от него
лице да се яви на 02.02.2023 г. в офиса на КЗП и да представи документи, удостоверяващи
произхода на намалените артикули в магазина и обстоятелството, че предишните им цени са
най- ниските, на които търговецът ги е предлагал за период не по-кратък от 30 дни преди
датата на намалението.
На 02.02.2023 г. в офиса на КЗП се явил пълномощник на „ХХ“ЕООД и представил
заверени копия на фактура №**********/04.11.2022 г. за закупуване на стоките, както и опис
към нея за тяхната доставка.
След анализ на приобщените към административната преписка материали, свид. И. Т.
преценил, че са извършени нарушения на правилата на Закона за защита на потребителите
(ЗЗП), свързани с отсъствие на информация относно стоките, за които важало намалението в
магазина в МОЛ СЕРДИКА, както и че избраните сред тях не са били предлагани на
предходната по- висока цена в период не по- кратък от 30 дни преди датата на намалението в
същия търговски обект. Поради това, на 02.02.2023 г., в сградата на КЗП, в присъствие на
пълномощника на въззивника и на свидетелите МВ и ЮЛ, той съставил срещу „ХХ“ЕООД
АУАН за неизпълнение на установените с чл.63, т.1 и чл.65, ал.2 от ЗЗП правни задължения.
Като дата на нарушенията Т. посочил 21.01.2023 г. Актът бил предявен на представителя на
дружеството, който го подписал, без да впише възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
също не постъпили такива в писмена форма.
Въз основа на АУАН било издадено атакуваното наказателно постановление
№001735/07.03.2023 г. от ССА - Председател на Комисията за защита на потребителите, с
което при дословно възпроизвеждане на фактическите констатации на актосъставителя, на
„ХХ“ЕООД, на основание чл. 209 от ЗЗП, били наложени две отделни „имуществени
санкции“, както следва: „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
неизпълнено правно задължение по чл.63, т.1 от ЗЗП и „имуществена санкция“ в размер на
500,00 /петстотин/ лева за неизпълнено правно задължение по чл.65, ал.2 от ЗЗП. Препис от
същото бил връчен на въззивника на 03.04.2023 г., видно от приложено копие на
товарителница за пратката. Жалбата срещу него била изпратена чрез наказващия орган на
13.04.2023 г., видно от щемпела за входяща поща.
В хода на въззивното производство е проведено съдебно следствие, като е допусната
съдебно- счетоводна експертиза. В заключението по нея, прието по делото, вещото лице е
проследило хронологията на извършеното от него изследване на документация, съхранявана
в счетоводството на въззивника, като е достигнало до извод, че за период от датата на
доставка на установените в магазина и избрани от проверяващите като налични артикули те
са били предлагани на цените, посочени за тях и задраскани върху етикетите като
неактуални към датата на проверката и към началната такава за намалението – 21.01.2023 г.
Гореописаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласни доказателствени средства - показанията на
разпитаните пред съда свидетели И. Т. Т. и ПДЕ и в писмените доказателства по делото,
приети по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК: товарителница за доставяне на
наказателно постановление, пълномощни за процесуално представителство, копия на
фактура и опис към нея от 04.11.2022 г., констативни протоколи с №К-0206794/26.01.2023 г.
и №К-090196/02.02.2023 г., снимков материал, удостоверение за актуално състояние на
„ХХ“ЕООД, списък с разноски, фактура, договор за процесуално представителство,
заключение на изготвена съдебно- счетоводна експертиза.
3
Съдебният състав кредитира показанията на свидетеля Т., като подробни,
задълбочени и вътрешно балансирани. В тях са изложени непосредствените възприятия на
експерта относно етапите на проверката, доколкото се явява и пряк участник в нея, респ.
очевидец на обстоятелствата по случая. Служителят на КЗП последователно излага
констатираните в хода на контролната дейност пропуски в дейността на проверявания
търговец, реда за установяването им и съставянето на АУАН за тях. Изрично подчертава, че
фактическите твърдения, обективирани в акта за установяване на нарушение и в изготвените
констативни протоколи, са изградени на основата на извършен контрол на място на
прикрепените до входа на обекта табели, послужили за извод относно недостатъчност на
предоставената информация и съответно на трите произволно избрани артикула, ведно с
представените за тях документи, от които са направени заключения относно реда за
формиране на цените на стоките. Така приобщените гласни доказателствени източници
позволяват да се проследи хронологията на проверката и реда по съставяне на АУАН, като
относно тези обстоятелства те намират подкрепа в писмените доказателства по делото.
Сведения в тази насока се откриват и в показанията на разпитаната по искане на въззивника
свид. Е, които съдът ползва като обективен доказателствен източник, доколкото са в
синхрон с писмените доказателства по делото, както и с възприетите от съда пасажи от
показанията на свид. Т..
Съдът обаче счита, че обсъжданите показания на свид. Т. не могат да се ползват като
доказателствен източник относно факта на допуснати нарушения в дейността на
дружеството, доколкото в тази насока сведенията, изложени от актосъставителя, бяха
напълно опровергани, както от приобщените в хода на съдебното следствие допълнителни
материали и по-конкретно заключението на допуснатата съдебно- счетоводна експертиза,
така дори и от удостовереното в констативния протокол по повод проверката на място,
приложените към него фотоизображения и представените от въззивника първични
счетоводни документи. В тази връзка съставът на първата инстанция се доверява в цялост на
приобщените писмени доказателства и заключението на експертизата, изброени по- горе,
които са събрани по надлежния процесуален ред. Сред тях съдът отличава като пряко
относими към предмета на доказване относно нарушението на чл.63, т.1 от ЗЗП, приложения
констативен протокол към датата на посещението на инспекторите към КЗП в търговския
обект на въззивника и снимковия материал към него. Те онагледяват съдържанието на
табели, разположени в търговската площ на магазина, чиято формулировка предлага
достатъчни по обем сведения, посредством които се изпълва изискването на приетия като
накърнен от органите законов текст. Отразената информация касае не само срока и
условията, при които се извършва намалението на продукти в обекта, но предлага и яснота
по отношение на групите артикули, за които то се отнася. Използването на подход на
изключване, чрез изчерпателно изброяване на категории стоки, които не се продават с
намаление, е напълно приемлив и не поставя затруднения пред средностатистическия
потребител да осмисли предложеното от търговеца и да вземе информирано решение при
покупка, нито може да го обърка или подведе. Словесното оформление на промоционалната
оферта е разумно с оглед останалите необорени от жалбоподателя твърдения, че
намаленията са засягали спектър от продукти, много по- широк от тези, предлагани без
отстъпки от цената. В тази връзка следва да се посочи, че нито в констативния протокол,
нито в свидетелския разказ на свид. Т. бе пояснено, колко всъщност са били групите
артикули, за които се е отнасяло намалението. Споделено е единствено, че са били изнесени
на отделни щендери и че сред тях произволно са избрани три броя – и трите очевидно
непопадащи в някоя от посочените в информационната табела категории, изключени от
промоцията.
Доказателствената съвкупност се явява недостатъчна, за да бъде установено и
несъмнено подкрепено твърдението и за второто предявено на въззивника нарушение,
квалифицирано като накърняващо повелята на чл.65, ал.2 от ЗЗП. В проведения
4
непосредствен разпит свид. Т. проследява реда, по който е достигнал до извод за отсъствие
на доказателства за спазване на изискването намалените стоки да са предлагани на цената,
от която е направена отстъпката, като най- ниска в период от поне тридесет дни преди
извършеното намаление. Така споделените стъпки обаче дават основание за извод, че той, а
след него и наказващия орган не са положили нужните и възможни усилия, за да изяснят
докрай фактическата обстановка. Въпреки предадените от въззивника фактура и опис, не е
изискана допълнителна относима документация, от която да бъде онагледено дали
ангажираните книжа действително са издадени във връзка с дейността на проверявания
субект, как са били отразени счетоводно, съответно да бъдат проследени записите с данни за
периодите и цените, на които продуктите са били продавани и които биха дали основание за
различни изводи по фактите. Още повече когато за проверка органите са разполагали с
правомощия не само да изискат нови документи и извлечения от сметки и регистри в
счетоводството на въззивника, но и да възложат изготвянето дори на експертиза. В тази
връзка съдът възприема в цялост като обективни достигнатите изводи от съдебно-
счетоводна експертиза относно обстоятелството, че в период поне тридесет дни преди датата
на обявено намаление стоките са били предлагани на задрасканите в етикетите стари цени.
Те са подробно обосновани и позовани върху прегледа и сравнението на наличните по
административната преписка материали и информация, съхранена в счетоводните книги на
дружеството, поради което и съдът няма основание да ги отхвърли като изолирани. Така
констатираната липса на доказателства, изхождащи от независими източници, които да
подкрепят категорично тезата за факта на нарушението, разколебават изводите относно
пълнотата на проведения доказателствен процес. Нужно е да се посочи, че тежестта на
доказване се носи от актосъставителя и наказващия орган, като е недопустимо да бъде
възлагано на нарушителя да доказва своите възражения. Този ангажимент е част от
правомощията на административните органи да обезпечат обективност, всестранност и
пълнота на административнонаказателния процес. Инициатива от тяхна страна в конкретния
случай не е предприета, поради тези причини и предвид отсъствието на събрани от
наказващия орган допълнителни доказателства, за съда остават необорени твърденията на
жалбоподателя, че не е нарушил правилата на Закона за защита на потребителите.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и необходимостта съдебният контрол, установен с разпоредбите
на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни
постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84
от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо
от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в
АУАН или наказателното постановление. За правилното извършване на тази дейност
ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху
съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и
сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление.
Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП
прие, че не са налице процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните
лица, които са съставили, респ. издали двата документа.
Спазени са императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите
на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Разкрива се пълно съвпадение между
установените фактически обстоятелства в АУАН и тяхното последващо възпроизвеждане в
5
атакуваното НП, поради което е съобразен минимално изискуемият стандарт за
законосъобразност досежно тяхното съдържание, обема на отразените в тях обстоятелства и
тяхната формулировка. Административнонаказващият орган е описал с нужната конретика
всички факти и обстоятелства, релевантни за всеки от съставите на нарушения, за които е
ангажирана административно-наказателната отговорност на търговското дружество. С оглед
особеностите на дължимото поведение, изрично е ангажиран като момент за довършване на
всяко от деянията, дата, която в случая предвид механизма на изпълнителното деяние по
всяко нарушение съвпада и с тази на обявената от търговеца начална дата за отстъпка от
цените - 21.01.2023 г.
В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя,
респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна
обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния срок. Ето защо са
спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател от формална страна.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на
атакуваното наказателно постановление на формално основание, каквото е отправеното с
жалбата срещу НП възражение.
Съдът обаче намира, че се разкрива недоказаност на фактическите твърдения на
административнонаказващия орган, която не може да бъде преодоляна. Съдържанието на
свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, анализирани заедно с
възраженията на нарушителя и наличните по делото документи, сочи на неправилна оценка
на обстоятелствата от предмета на доказване.
Административнонаказателната отговорност на „ХХ“ЕООД е ангажирана за
неизпълнено правно задължение по чл.63, т.1 от ЗЗП, като на основание чл. 209 ЗЗП му е
наложена "имуществена санкция" в размер на 500,00 /петстотин/ лева. Дружеството е
санкционирано и за още едно нарушение- на нормата на чл.65, ал.2 от ЗЗП, за което отделно
му е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева.
Правилото на чл.63, т.1 от ЗЗП предвижда задължение за търговеца да осигури
информация за потребителя под формата на съобщение за намаление на цените, в което
трябва да са посочени „стоките и услугите или групата стоки и услуги, за които е валидно
намалението на цените”, преди момента, от който договорът с клиента ще породи своите
правни последици за последния, както и преди предложението до потребител за сключване
на договор за продажба. Текстът на чл.65, ал.2 от ЗЗП, от своя страна, регламентира
необходимостта търговецът да е предлагал стоката най- малко тридесет дни преди датата на
намалението на посочената цена, която съответно е била и най- ниската предходна.
Смисълът на произтичащите от цитираните по- горе новели задължения следва да се търси в
необходимостта от създаване на гаранции за обезпечаване на информация, която да е
достъпна за потребителите още преди да вземат решение да сключат договор за продажба.
По делото се установява категорично, че жалбоподателят е търговец по смисъла на
чл. 1, ал.1, т.1 от Търговския закон. Събраните доказателствени материали не отричат
наличието на търговски обект, стопанисван от въззивника, чието предназначението е било
да обслужва именно нуждите на търговската дейност на „ХХ”ЕООД, доколкото това
юридическо лице, видно от представените по делото документи, е доставчик и страна в
бъдещите отношения, които възникват в магазина.
Формираната по делото доказателствена съвкупност от свидетелски показания,
писмени доказателства и снимков материал убеждава, че въззивникът е съобразил в своята
дейност изискването за надлежно обозначаване на артикулите, които се предлагат във
6
физическия му обект и са включени в обхвата на намалението. Както бе споделено и при
разбора на събраните по административната преписка материали, за този съд извършеният
от наказващия орган анализ на съдържанието на информационната табела, монтирана в
магазина, относно начина на изброяване на промоционалните дрехи, с оглед действителното
си послание не предполага вероятност от заблуждение на клиентите. Следва да се сподели
становището, че в разпоредбата на чл.63, т.1 от ЗЗП законодателят е уредил посочване на
„стоки и услуги или групи стоки и услуги, за които е валидно намалението“, визирайки не
използваща определени в закона изразни средства формулировка, а нуждата последната да
отговаря на стандарта, позволяващ на клиентите да се ориентират и да направят
информиран избор. В конкретния случай е приложено изрично посочване на артикулите,
които не се предлагат на промоционални цени. Този подход е достатъчен, за да се разбере
волята на търговеца, че всички останали видове стоки попадат в обхвата на намалението и тя
да бъде достъпна до „средния потребител“. Последното понятие, чиято дефиниция се
извлича от съображение 18 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на
Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и
Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета ("Директива за
нелоялни търговски практики"), се свързва с лице, което е относително осведомено и в
разумни граници наблюдателно и съобразително, така че при полагане на минимални
усилия да установи приложения метод за изчисление на цената на една стока или на нейната
отстъпка. В тази връзка показанията на служителя на КЗП, разпитан пред съда, съдържат
единствено сведения относно факта на произволно избрани три артикула, при това от един
вид, различен от изброените в информационната табела и видно от техните етикети - с
отразена отстъпка в цената въз основа на приложени идентичен процент. Те обаче не
предлагат информация, дали стоки от конкретно посочените в обявлението до входа на
магазина, като попадащи извън редукцията, са били с намалени цени и обратното, дали
останалите извън така обявените категории, са били продавани без промоционални цени,
което евентуално би довело до извод, че са накърнени вменени по закон задължения. Още
повече когато свидетелите са категорични, че артикулите, обект на намаление, са били
отделени и физически от останалите в търговската площ на магазина.
Неясни остават материалните източници, върху които административните органи са
се позовали в своята дейност, за да достигнат до извод за наличие на нарушение и на
правилото на чл.65, ал.2 от ЗЗП. Остава без обяснение причината, поради която напълно са
игнорирани писмените документи, представени от въззивника и отразяващи не само датата
на доставянето на стоките в магазина, но и тяхната покупна цена. Именно последното е
налагало проверяващите или наказващия орган, при позоваване на правомощието си по
чл.52, ал.4 от ЗАНН, да потърсят допълнителни сведения относно извършени счетоводни
операции, даващи информация за пласмента на тези артикули в следващите периоди и
цените, на които те са били реализирани. Отговори на тези въпроси предоставя допуснатата
в хода на въззивното производство съдебно- счетоводна експертиза, но привличането на
специални знания из областта на икономическите науки е било възможно и на по- ранните
стадии от административнонаказателния процес. Видно от приетото вещо заключение,
позовано върху материалите по делото и проучване и сравнителен анализ на съхраняваните
от дружеството счетоводни записи, „ХХ“ЕООД е съобразило изискването намалените три
модела блузи да са предлагани в период не по- кратък от тридесет дни от първоначално
обявената дата на намалението на цената, задраскана върху етикетите им като стара.
Последното сочи, че при своевременно осмисляне от страна на наказващия орган на
нуждата от иницииране на проверка на допълнителни счетоводни документи, включително и
ползването на специални знания в рамките на експертиза, той е щял да достигне до
различни от изложените в наказателното постановление изводи по съществото на
7
конкретния казус, доколкото установените факти безсъмнено указват несъставомерност на
вменената на дружеството с издаденото наказателно постановление проява, с която е
накърнено правилото на чл.65, ал.2 от ЗЗП и възпрепятстват реализирането на неговата
отговорност. В обобщение се налага извод, че проведеният анализ на данните, събрани
преди издаването на наказателното постановление е некоректен, доколкото е позован на
доказателствена дейност, белязана от пропуски и предпоставила ангажиране на отговорност
чрез презюмиране на факти, за които не е постигнато категорично познание.
Съобразно така изложените фактически и правни доводи, съдът приема, че
административнонаказателното производство по налагане на административно наказание,
макар да не е опорочено от нарушения на формата на актовете, не е проведено всестранно и
пълно, поради което се е достигнало до неправилно приложение на материалния закон. Тези
констатации мотивират извода, че издаденият санкционен акт е незаконосъобразен и
необоснован, поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските, сторени от страните в
производството. Разпоредбата препраща към реда, установен в чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В конкретния случай на тази съдебна
инстанция спорът е разрешен благоприятно за „ХХ“ЕООД, доколкото се отменя издаденото
наказателно постановление, като се уважава претенцията на жалбоподателя. Въззивникът е
представляван от упълномощен адвокат в производството, поради което и с оглед
определяне дължимия размер на разноските следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, препращаща към чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно която при отмяна
на издадения акт подателя на жалбата има право да получи разноските, сторени във връзка
със заплащане на адвокатско възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на
органа, издал отменения акт. Видно от представените в съдебното заседание документи
(договор за правна защита и съдействие, фактура и списък с разноски) – на адвоката,
представлявал въззивника, е изплатена сумата от 480,00 лева за процесуално
представителство в настоящото производство. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г.: „Ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда
на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение“. В
текста на чл. 7, ал. 2, т. 1 от подзаконовия нормативен акт е указано: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са
следните: … при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000
лв.“. Следователно, минималният размер на адвокатския хонорар, изчислен по методиката
на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата и спрямо размера на защитавания материален интерес,
обусловен от наложените глоби, всяка в размер от 500,00 лева, възлиза на 400,00 лева. Към
тази сума следва да се прибави и изчисленият върху нея данък добавена стойност, който
предвид наличието на регистрация на адвоката, по силата на §2а от ДР на НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения се счита за неразделна
част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В конкретния случай неговият
размер възлиза на 80,00 лева, като общо дължимото възнаграждение от 480,00 лева
съответства като стойност на претендираното. Така посочената сума следва да бъде
заплатена от бюджета на Комисия за защита на потребителите по сметка на жалбоподателя
„ХХ“ЕООД. Наведеното от процесуалния представител на въззиваемата страна възражение
за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар съдът счете за неоснователно, като
прецени, че нормата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН не следва да намери приложение. В мотиви за
това решение се отчита участието на процесуалния представител на жалбоподателя в три
съдебни заседания и фактическата и правна сложност на процесния казус, включително
нуждата от събиране на допълнителни доказателства, които обстоятелства в своята
съвкупност обуславят съответствието на претендираната и получена от адвоката сума и
8
особеностите на случая.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т.1 и чл.63д, ал.1 ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 001735/07.03.2023 г., издадено от ССА –
председател на Комисията за защита на потребителите, с което на основание чл. 209 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП) на „ХХ“ЕООД, ЕИК ХХХ, са наложени две
имуществени санкции, както следва: „имуществена санкция“ в размер на 500,00 (петстотин)
лева за неизпълнено правно задължение по чл.63, т.1 от ЗЗП и „имуществена санкция“ в
размер на 500,00 (петстотин) лева за неизпълнено правно задължение по чл.65, ал.2 от ЗЗП,
като неправилно и незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати по сметка на „ХХ“ЕООД,
ЕИК ХХХ, разноски в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9