Р Е Ш Е Н И Е
№ 260078
Гр. Пловдив, 21. 04. 2021 г.,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на първи
април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ
ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
при участието на съдебния секретар Нина
Стоянова и прокурора Николай Божилов, сложи за разглеждане докладваното от
съдия РАНЧЕВ ВНОХД № 18 по описа за 2021 година.
Производството
е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 260015/04.12.2020
г. по НОХД № 544/2020 г. на П. окръжен съд подсъдимият И.В.Н. *** е признат за виновен в това, че на 04.04.2020 г. в гр. П.
умишлено е умъртвил Н. Ш. – 32 годишен от гр. П., поради което и на основание
чл. 115 вр. чл. 54 и чл. 36 от НК е осъден на 18 години „Лишаване от свобода“,
което е постановено да изтърпи при първоначален „Строг“ режим.
Приспаднато
от изпълнение на наказанието лишаване от свобода е времето, през което подсъдимият
е бил задържан по настоящото дело, считано от 05.04.2020 г. до влизане на
присъдата в сила.
Подсъдимият И.В.Н.
е осъден да заплати на С.П.Г. сумата от 150 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 2000 лв., сторени разноски
за повереник, като е отхвърлен предявения от нея граждански иск в размер на
1000 лв. за имуществени вреди.
Подсъдимият И.В.Н.
е осъден да заплати на Г.И.С. сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.04.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявеният граждански иск
за разликата до 150 000 лв.
Окръжният съд се е произнесъл
и по въпроса за веществените доказателства, като е постановил 2 бр. пръстени от
бял метал, 1 обица от жълт метал, 1 бр. гривна от жълт метал, да бъдат върнати
след влизане на присъдата в сила на С.Г., иззетата лична карта да се върне на собственика, 2 бр. мобилни телефони да се
върнат на подсъдимия И.Н., а останалите такива да бъдат унищожени като
малоценни.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил подс. И.В.Н. да заплати направените по
делото разноски от досъдебното производство в полза на държавата по сметка на
ОД на МВР – П. в размер на 682,40 лева.
Недоволен от така
постановения съдебен акт е останал подсъдимият И.Н., който чрез служебния си защитник
- адв. К. А.,*** е подал въззивна жалба. Излагат се съображения за несправедливост
на постановената присъда и се иска изменението й, като се намалят размерите на
наложеното на подс. Н. наказание лишаване от свобода и на уважените граждански
искове. Според защитата, съдът не е обсъдил аналитично събраните по делото
доказателства, вкл. и данните от свидетелските показания, които налагат
заключение за налагане на по-леко наказание. По отношение на уважените
граждански искове, счита същите за твърде завишени. За майката на пострадалия -
С.Г., са останали недоказани по размер причинените й неимуществени вреди.
Спрямо Г.С. намира, че неоснователно е допусната като граждански ищец, тъй като
по делото не е доказано, че е живяла на съпружески начала с пострадалия в дома
му, отделно не е било установено и да е претърпяла понесени болки и страдания
от смъртта му.
В жалбата на адв. К.
***, като повереник на частния обвинител С.Г. се излагат съображения за явна
несправедливост на наложеното на подс. Н. наказание лишаване от свобода.
Намира, че не е отчетено в достатъчна степен като отегчаващо вината
обстоятелство, многократното му осъждане и трайно изградени престъпни навици,
което е повлияло на личността му и изисква налагане на наказание в максимален
размер. Необосновано са преценени за смекчаващи обстоятелства, направеното от
него закъсняло самопризнание и изразено разкаяние в края на досъдебното
производство, след като са събрани нужните доказателства за съпричастност към
деянието. Претендират се разноски.
Преписи от жалбите
са изпратени на съответните други страни по делото, но не са взели отношение.
Съдът уважи
направеното от адв. К. доказателствено искане за допускане до разпит при режим
на довеждане на двама свидетели - И. Ш.
и Н. П., във връзка с взаимоотношенията на пострадалия с членовете на неговото
семейство по повод жалбата на подсъдимия за прекомерен размер на уважените
граждански искове за неимуществени вреди, като същите дадоха показания в тази
насока.
Представителят на
Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че подадените жалби на подсъдимия
и на частния обвинител С.Г. са неоснователни
и предлага присъдата да бъде потвърдена, тъй като окръжният съд е наложил
напълно справедливо наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства, като е уважил размера на предявените граждански
искове в размери, съобразени с изискванията на чл.45 от ЗЗД.
Частният обвинител
и граждански ищец С.Г. и нейният повереник - адв. К., заявяват че поддържат
подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, като искат изменението
на присъдата и неговото увеличаване. Намират жалбата на подсъдимия по отношение
намаляване на наказанието и прекомерност на размера на уважените граждански
искове за неоснователна.
Гражданският ищец Г.С.
се присъединява към изразеното становище от адвоката на частната обвинителка С.Г..
Подсъдимият И.Н. се
явява лично и със служебния си защитник - адв. А., като заявяват, че поддържат
жалбата по изложените в нея съображения за явна несправедливост на присъдата. Молят
да се вземе предвид, че изразеното съжаление за стореното е искрено, като до
инкриминирания момент подсъдимият и пострадалият са били много близки. Не е
отчетено и обстоятелството, че св. З. С., която твърди, че преди това
подсъдимият и на нея й е посягал с нож, всъщност е спомогнала за заличаване на
кървавите следи и донякъде е неискрена.
Възразяват и срещу
завишения размер на уважените граждански искове спямо майката и приятелката на
пострадалия, тъй като взаимоотношенията им преди случая не са били от
най-добрите. В тази връзка се иска постановената от окръжния съд присъда да се
измени, като се намали размерът на наложеното наказание лишаване от свобода,
както и на уважените граждански искове.
Апелативният
съд, след като изслуша становищата на страните и се запозна с материалите по
делото, намира за установено следното:
Въззивните
жалби на подсъдимия и на частния обвинител са неоснователни.
Делото е било образувано пред Окръжен съд – П. по
внесен обвинителен акт срещу подс. И.В.Н.
***, за това че на 04.04.2020 г. в гр. П. умишлено е умъртвил Н. Ш. – 32
годишен от с. гр. П. – престъпление по чл. 115 от НК.
Майката на
пострадалия – С.П.Г., е конституирана като частен обвинител и граждански ищец,
а приятелката му Г.И.С. само като граждански ищец, като са приети за съвместно
разглеждане предявените от тях граждански искове, съответно за първата за
сумите от 150 000 лв. неимуществени вреди и 1000 лв. имуществени вреди, а
за втората за сумата от 150 000 лв. неимуществени вреди.
При провеждането на разпоредително съдебно заседание страните са се
съгласили и съдът е допуснал производството да протече по реда на Глава 27, по
чл. 371, т. 1 от НПК, без да се разпитват вещите лица и по-голяма част от
свидетелите, с изключение на С.Г. и Г.С..
При тези условия П.
окръжен съд правилно е приел за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И.Н. е осъждан
девет пъти за извършени престъпления от общ характер и в повечето случаи му е
налагано реално наказание лишаване от свобода, като последното от тях е изтърпяно
на 19.10.2011 г. Подсъдимият живеел на съпружески начала със св. З.С., но не
работел. Свидетелката С. осигурявала доходи на семейството, както и майката на
подсъдимия, която също го издържала. Когато бил трезвен подсъдимият не създавал
проблеми, но след употребата на алкохол ставал агресивен и често наранявал св. С.,
включително и с нож.
И.Н. и Н. Ш. се
познавали отдавна, още когато пострадалият бил малко момче, и поддържали приятелски
отношения. Към инкриминираната дата двамата били съседи в гр. П. на ул. „Б.“. Подсъдимият
живеел с приятелката си - св. З. С., а пострадалият с майка си - св. С.Г. и св.
Н. П.. След развода на майката /бащата на Ш. е покойник/, св. Г. и св. П.
живеели на семейни начала. Първоначално
Ш. бил сам, но майка му - св. Г. и св. П. отишли да живеят при него.
Впоследствие пострадалият заживял на семейни начала със св. Г.С. и нейната
дъщеря, с намерение да сключат граждански брак.
Двамата приятели - подсъдимият
и пострадалият често употребявали алкохол, като в тези случаи Н. ставал заядлив
и агресивен. На една от организираните срещи, подсъдимият нанесъл побой на
пострадалия, като му избил горните предни зъби. Това не попречило на двамата
отново да се срещат. В нетрезво състояние Н. нанесъл побой и на приятелката си
З. С. /СМЕ на л. 118 от ДП/.
На 04.04.2020 г. пострадалият
около 9.30 ч. се обадил на подсъдимия да му отиде на гости и да занесе от
пържолите, които приготвил по негова рецепта. Н. му казал, че още е рано и
затова Ш. му се обадил по обяд. При това обаждане подсъдимият поканил пострадалия
в дома си, който взел със себе си около 700 - 800 грама ракия и пържоли. Двамата започнали да
консумират алкохол, като Ш. на няколко пъти си ходил до вкъщи за още олкохол.
Около 17.30 часа на същия ден, от работа се прибрала и приятелката на Н., св. С..
Тя ги заварила вече доста пияни. След известно време Ш. отишъл до вкъщи, за да
вземе още ракия, както и едра сол за св. С.. Като се върнал продължили да пият,
а св. С. си наляла бяло вино-пелин. По някое време пострадалият звъннал по
телефона на своята приятелка – св. С., която също се присъединила към
компанията, но консумирала билков чай. На дивана в хола една до друга седели
двете свидетелки, срещу тях на фотьойл -
пострадалият, а от ляво до него - подсъдимият. Под масата до която седели, И.Н.
поставил отпреди нож в предпазител /кания/. Свирела музика, като подсъдимият казал
на Ш. да увеличи звука. Свидетелката Г.С.
помолила да се намали музиката, защото вече е много късно и може да дойде
полиция. При тази нейна молба Ш. станал и намалил звука на музиката.
Подсъдимият му казал да я увеличи, но Ш. отказал. След кратко време Н. ядосан,
че музиката не се увеличава, станал от мястото си, посегнал внезапно към ножа,
извадил го бързо от под масата. В този момент Ш. бил седнал, а подсъдимият се
изправил. Както бил изправен Н. замахнал и първоначално причинил порезна рана в
лявата част на шията на пострадалия, а след това и директен удар в гърдите на Ш..
Веднага след като нанесъл удара подсъдимият извадил ножа и седнал. Пострадалият
бил облечен с червени къси панталони и със сива блуза с къси ръкави, обут и с
чорапи. Подсъдимият със сив анцуг и черно горнище с дълги ръкави. След удара Н.
се отпуснал безжизнен на фотьойла, като цялото му тяло бързо се обляло в кръв. Погледнал
св. С. и затворил очи. Уплашена, св. С. си тръгнала бързо, за да търси помощ. Първоначално
св. З. С. не я пускала да излезе като й казвала, че всичко ще се оправи.
Въпреки това св. Г.С. успяла да напусне апартамента. Като пристигнала вкъщи
разказала на майка му - св. Г. и на св. П., за случилото се. Обадили се и на
техен приятел, св. Е. А. и четиримата се запътили към апартамента на подсъдимия
Н.. Първоначално той не искал да им отвори вратата, но след тяхното упорито
настояване, отключил и те влезли вътре. Пострадалият Ш. се намирал легнал на
пода по гръб, но вече облечен с друга тениска – тъмносиня и без кръв по нея.
Подът бил почистен от кръвта. Горнището на подсъдимия било все още зацапано с
кръв по ръкава. Свидетелят А. започнал да прави изкуствено дишане на
пострадалия, но това било безсмислено. Свидетелят А. се обадил на тел. 112 и
след малко на мястото пристигнали коли на Бърза помощ и полицията. Лекарите
само констатирали смъртта на Н. Ш.. Впоследствие били извършени огледи на
местопроизшествието и на трупа на пострадалия, придружени с фотоснимки.
От заключението на
изготвената по делото СМЕ е видно, че върху тялото на пострадалия Ш. са
установени едно прободно-порезно нараняване в областта на лявата гръдна
половина, проникващо в гръдната кухина; една порезна рана в областта на шията в
ляво; травматично прободно-порезно нараняване на около сърцевата торбичка и
сърцето; тамподана на перикарда /200 мл/; масивен вътрешен и по-малък външен
кръвоизлив; анемия на вътрешните органи; алкохол в кръвта.
Причината за
настъпването на смъртта на Н. Д. Ш. е остро настъпилата вътрешна и външна
кръвозагуба на голям обем от циркулиращата в организма кръв и тампонадата
на перикарда, довели до остра
следкръвоизливна анемия и остро хиподиастолна сърдечна недостатъчност.
Смъртта е настъпила
бързо, за минути, след нанасянето на прободно-порезно нараняване на гърдите и
оформянето на тампонада на перикарда, която е довела до спиране на сърцето
/около 20.30 часа на 04.04.2020 г./ . Настъпването на смъртта е в пряка причинно следствена връзка
с нараняването в областта на гърдите.
Прободно-порезното
нараняване на гърдите в ляво и порезната рана на шията в ляво са резултат от
действието на предмет с остър връх и
режещ ръб – нож. Посоката на раневия канал е от ляво на дясно от пред назад и
почти хоризонтално, като острият ръб на
ножа е бил обърнат навътре, подкрепящо се от установения надрез на вътрешния
раневи ъгъл. Изхождайки от дължината на кожната рана на гърдите и дълбочината
на раневия канал, може да се направи извод, че ножът на 7-8 см от върха си е не
по-широк от 4 см. Причиняването на раната на шията в ляво е станала по същия
механизъм.
Нападателят е
нанесъл два удара с ножа по шията и тялото на пострадалия в кратък интервал
от време. Прието е, че първият удар е
попаднал в лявата шийна повърхност, а вторият, който е смъртоносен - в лявата
гръдна половина. Установените при аутопсията наранявания са прижизнени, като не
са установени такива в областта на главата. Охлузванията в основата на шията и
по лявата ръка са резултат от допирателното действие на твърди тъпи предмети и
могат да се получат в агоналния период.
От получаването на
уврежданията до настъпването на смъртта, пострадалият не е бил лишен от
възможността да изпитва болки с голяма интензивност в рамките на минути.
Преди смъртта си
починалият е употребил алкохол и се е намирал в тежка степен на алкохолно
опиване, видно от протокол за химическа експертиза – 3,42 промила алкохол в
кръвта.
Приложено е
заключение на химическа експертиза и за подсъдимия Н. – 2,63 промила алкохол в
кръвта.
При разглеждането на делото пред въззивната инстанция,
страните не възразяват срещу изясняването на основните моменти от фактическата
обстановка и направените правни изводи, но с оглед на изискванията да се
провери изцяло правилността на обжалвана присъда, следва накратко да се обърне
внимание на доказателствата и средствата за тяхното установяване.
Гореописаната фактическа обстановка, обосновано е приета за установена
от окръжния съд, въз основа на дадените от подсъдимия обяснения, показанията на разпитаните
пред първостепения съд свидетели - Г.С.
и С.Г., прочетените по реда на чл.371, т.1 от НПК показания от досъдебното
производство на Д. Ш., Е. А., Н.
П., З. С., Н. Ш. и Т. З., химическите експертизи /л.91, л.99 от ДП/, заключението
по СМЕ № 74/2020 г. за оглед и аутопсия на Н. Ш. /л.105 - 111 от ДП/, заключението
на СМЕ на живо лице на З. С. /л. 118 - 119 от ДП/, приобщените по реда на чл.
283 НПК писмени доказателства.
За
обстоятелства, свързани с уважените граждански искове, пред въззивната
инстанция дадоха показания свидетелите И. Ш. и Н. П..
Правилно не са
кредитирани обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди, че в един
предходен период не е избивал зъби на пострадалия. В тази им част, неговите
обяснения противоречат на показанията на св.З. С.. Последната е живяла на
съпружески начала с подсъдимия и няма интерес да го уличава в някаква
неправомерна дейност. Въпреки това е дала подробни и непротиворечиви показания
по случая, както и за нанесените й от него в предходен момент наранявания,
което съответства на отразеното в изготвената по делото СМЕ.
Показанията на останалите
свидетели, въпреки че повечето от тях са в роднински или приятелски
взаимоотношения със страните, кореспондират с обясненията на подсъдимия и са
взаимно допълващи се и непротиворечиви по отношение на съответните моменти от
случилото се, на което са били очевидци.
Следва да се
възприемат напълно и заключението от СМЕ на труп, СМЕ на С., химическите експертизи,
установяващи наличието на алкохол у пострадалия и подсъдимия. Всяка една от тях
е изготвена от специалисти с нужните професионални познания и опит, както и е
обоснована.
Не са допуснати
процесуални нарушения при извършените огледи на местопроизшествие и на трупа на
пострадалия, като основателно са възприети за надлежно изготвени, като за
изясняването на обективната истина по случая спомагат и приложените по делото
писмени доказателства.
По правните въпроси, свързани с приложението на
материалния закон, изложените мотиви се споделят изцяло от настоящия въззивен състав.
Правилно, с оглед на така възприетата за установена фактическа
обстановка, съдът е счел, че подс. И.В.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 115 от НК, понеже
на 04.04.2020 г. в гр. П., умишлено е умъртвил Н. Ш. – 32 годишен от гр. П..
От обективна страна от събраните по делото
доказателства, безспорно е установено, че на инкриминираната дата подс. Н. с използвания нож като средство,
нанасяйки директен удар в жизненоважна област от тялото на пострадалия -
сърцето, в резултат на което е причинил и неговата смърт. Същият е действал
хладнокръвно и внезапно, без да е бил предизвикан по някакъв начин или да му се
налагало да преодолява съпротива от страна на неподозиращия пострадал.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, тъй като е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните му последици. Правилно
по този повод е съобразено, че с избраното хладно оръжие – нож, нанасяйки първо
удар в шията, а после и в сърцето на пострадалия, в конкретния случай се касае
за пряк и внезапен умисъл, с оглед на целения резултат за настъпването на
неговата смърт.
Причините за
извършване на престъплението са обусловени от изградените в подсъдимия трайни
престъпни навици, неоправданото му самочувствие, незачитане най-ценното благо -
живота, в случая на 32- годишен млад мъж в разцвета на силите си.
По отношение на наложеното наказание.
За извършеното престъпление от подс. И.В.Н. по чл. 115 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 10 до 20 години.
Законосъобразно е преценено, че в конкретния случай
при индивидуализация на наказанието е приложима разпоредбата на чл.54 от НК за
определянето му в рамките на предвидения законов размер.
В настоящия случай,
действително е налице сериозен превес на отегчаващите отговорността на
подсъдимия Н. обстоятелства, като сред тях се открояват - множеството предишни
осъждания, които не влияят на правната квалификация и недобрите характеристични
данни за подсъдимия, съдържащи се в
справката за съдимост и характеристичната му справка на местния полицейски
служител. В негативен план го охарактеризира и обстоятелството, че въпреки
работоспособната си възраст, същият изобщо не се е трудил и е разчитал главно на
издръжката на възрастната си майка и на жената, с която е живеел заедно. Не се
оспорва, че съвременното законодателство не вменява задължение на гражданите да
работят, но когато се касае за лице на подобна възраст, което не разполага с
други доходи за издръжка /според декларацията за семейно и имуществено
положение/ и не полага усилия за намиране на работа, очевидно подобно поведение
не би могло да се възприема в положителна насока.
Отправените пред
настоящата инстанция възражения на защитника, че подс. Н. като личност не представлява
висока степен на обществена опасност, също не могат да бъдат възприети за
основателни. Напротив, системната употреба на алкохол, агресивния му характер и
склонността му към насилие спрямо близките, очертава подсъдимия като лице със
завишена обществена опасност. Още повече и при липсата на сериозен мотив за
извършване на престъплението спрямо неговия приятел, който просто не е изпълнил
желанието му да се усили музиката. В тази насока, напълно резонно е съобразено,
че ефективно наложените и изтърпени наказания лишаване от свобода, явно не са
постигнали основните си цели, насочени за превъзпитанието на подсъдимия към
спазване на законите и добрите нрави в обществото, свързани с основните
ценности като човешкия живот и здраве, трудова ангажираност и отговорност.
Единствените
смекчаващи отговорността му обстоятелства се явяват изразеното съжаление за
стореното и направените самопризнания.
Вярно е, че същите
са отправени в края на досъдебното производство, но не могат да бъдат игнорирани,
защото са потвърдени и по време на съдебното производство, вкл. и пред
въззивната инстанция.
В тази връзка от окръжния съд, напълно аргументирано е
приложена нормата на чл.54 от НК спрямо подс. Н. при отчетения сериозен превес
на отегчаващите отговорността обстоятелства, в един справедлив размер от 18
години „Лишаване от свобода“, като не се налага неговото коригиране към
намаляване или респ. увеличаване, както се иска във въззивните жалби.
Наложеното наказание „Лишаване от свобода“,
законосъобразно е постановено да се изтърпи при първоначален „Строг“ режим, според
чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС.
Правилно е приспаднато, на основание чл.59 от НК, от
наложеното наказание лишаване от свобода и времето, през което подс. Н. е бил
задържан под стража, считано от 05.04.2020 г. до влизане на присъдата в законна
сила.
По отношение на предявените и уважени граждански искове.
Срещу подс. И.Н. са предявени и
приети за съвместно разглеждане от окръжния съд граждански искове от майката на
пострадалия Н. Ш. – С.Г., по повод на причинените в резултат от престъплението
имуществени и неимуществени вреди, съответно от 1000 лв. и от 150 000 лв.,
както и от Г.С., с която е живеел на семейни начала, за неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв., считано от датата на увреждането до окончателното
им изплащане, като се претендират и направените по делото разноски.
Безспорно гражданските ищци са
от кръга на лицата, на които се дължи обезщетение - майка и лице, с което е
живял на семейни начала пострадалият[1].
По делото е доказано по
категоричен начин, наличието на деликтно правоотношение, тъй като в резултат на
осъщественото инкриминирано деяние по чл.115 от НК, вследствие на
противоправното и виновно поведение на подс. Н. е причинена смъртта на
пострадалия. Съществува и нужната причинна връзка между извършеното от подсъдимия
престъпление и настъпилия на 04.04.2020 г. вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия, т.е. установени са всички елементи на чл.45, вр. чл. 52 ЗЗД,
пораждащи правото на обезщетение на гражданските ищци за претърпените имуществени
и неимуществени вреди.
Напълно доказан по основание и размер се явява
гражданският иск за обезщетение на претърпените неимуществени вреди от майката
на пострадалия. От доказателствата по делото е изяснено, че двамата са живели в едно домакинство и са
имали нормална и здрава роднинска връзка. Правилно е преценено, че С.Г. е
претърпяла и изживява най-големите страдания от смъртта на пострадалия, защото
е останала лишена от възможността да дочака внуци от своя син, да разчита на
неговата подкрепа, докато е бил в разцвета на неговата възраст. Н. Ш. е бил
трудово ангажиран и е работел, като единственият му недостатък е свързан със
злоупотребата с алкохол. В тази връзка окръжният съд по справедливост е осъдил
подсъдимия да заплати на С.Г. сумата от 150 000 лв. за причинените й
неимуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 04.04.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Обосновано е отхвърлен
предявеният от С.Г. граждански иск за имуществени вреди в размера на 1000 лв.,
разноски за погребение, тъй като не са били представени доказателства за тази
претенция.
Доказан по своето
основание и размер се явява частично и предявения от Г.С. граждански иск до сумата
от 100 000 лв., като обосновано е отхвърлен за разликата до пълния размер
от 150 000 лв. По делото е установено, противно на тезата на защитата, че С.
е живяла на семейни начала с пострадалия от една година преди инкриминирания случай.
От показанията на свидетелите, а и от обясненията на самия подсъдим е
установено, че Ш. е имал сериозното намерение да сключи граждански брак със С..
Неслучайно е прибрал в дома си и нейната малка дъщеря от предходен брак, като
данните по делото са за техните хармонични отношения на семейна двойка. С оглед
на всичко това, окръжният съд е и уважил предявения граждански иск за сумата от
100 000 лв. на Г.С. за причинените й неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 04.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
В подкрепа на тези обстоятелства са и показанията на разпитаните пред
въззивния съд свидетели - И. Ш. и Н. П., които макар и да са близки на
гражданските ищци, сочат за обстоятелства, които не са опровергани по друг
начин.
Затова се явява неоснователна жалбата на защитника на подсъдимия спрямо
гражданската част от постановената присъда по отношение на присъдените
обезщетения за неимуществени вреди, като не се налага изменението й и в тази
част.
Предвид признаването на подсъдимия Н. за виновен по
повдигнатото обвинение, правилно на основание чл. 189, ал. 3 от НПК е осъден да
заплати направените по делото разноски, съответно в полза на държавата по сметка
на ОД на МВР – П. от досъдебното производство в размер на 682,40лв. и на частния обвинител и граждански ищец С.Г. за ангажиране на повереник в размер на 2000 лв.,
видно от приложеното по делото пълномощно.
Следва да се присъдят допълнително, направените пред настоящата инстанция и
претендирани разноски за повереник от частния обвинител и граждански ищец С.П.Г.
в размер на 2000 лева, видно от представеното по делото пълномощно /л.58 от
ВНОХД № 18/21 г./.
При извършената
цялостна служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната съдебна инстанция
не установи наличието на съществени и неотстраними процесуални нарушения.
Поради
гореизложеното, първоинстанционната
присъда следва да бъде потвърдена,
а жалбите на защитника на подс. Н. и на повереника на частния обвинител и
граждански ищец С.П.Г., оставени без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Апелативният съд,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260015/04.12.2020 г., постановена
по НОХД № 544/2020 г., по описа на П. окръжен съд.
ОСЪЖДА подс. И.В.Н., със снета по делото самоличност, да заплати на частния
обвинител и граждански ищец С.П.Г., направените разноски за ангажиране на
повереник пред настоящата инстанция в размер на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в 15-дневен
срок от съобщаването до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.