РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1190
гр. Пловдив, 22.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 771 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
Производството и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
2. Образувано е по жалба от В.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Т.К., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-000033/19.02.2023 г., издадена от командир на отделение в РУ 03 при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че не са налице фактическите и правни основания за приложената административна принуда, тъй като не е реализиран съставът на чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП. Претендира се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът - командир на отделение в
РУ 03 при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
ІІ. По допустимостта на жалбата:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. Фактите по делото:
5. Съставен е АУАН № 687226/19.02.2023 г. от . З. З. – командир на отделение в РУ 03 при ОДМВР – Пловдив, в който е отразена следната фактическа обстановка: На 19.02.2023 г. в 20:30 часа, в гр. Пловдив, ул. „Милеви Скали“ на движение от запад на изток до № 11, В.Т.Б., управлява автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** (лична собственост) чуждо национално СУМПС номер BALDZ90404V99SN 48, издадено от Великобритания, която не е страна - член на ЕС или друга държава по споразумението за ЕИП или Конфедерация Швейцария и е невалидно на територията на България. Справка ОДЧ няма излизане и влизане от 08.03.2019г. Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП.
6. Въз основа на така установеното бил издадена заповед № 23-0438-000033/19.02.2023 г., с която административният орган на основание чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП приложил спрямо В.Т.Б. принудителна административна мярка – временно спиране от движение на моторното превозно средство рег. № *** до отстраняване на нередовността.
7. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен
акт, ответникът представя Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която в изпълнение
на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от състава на Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Варна, които могат да прилагат с мотивирана заповед принудителни
административни мерки по чл. 171, т.2 от ЗДвП.
IV. От правна страна:
8. Описаните в АУАН № 687226/19.02.2023 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В случая, няма спор между страните по установената от административния орган фактическа обстановка, спорът е правен и се концентрира относно тълкуването и прилагането на материалноправните и процесуалноправни разпоредби.
Правилото на чл. 171, т.2, б. „а“ от ЗДвП предвижда временно спиране от движение на
пътно превозно средство, до отстраняване на неизправността, когато пътното
превозно средство е технически неизправно, включително и когато съдържанието на
вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над установените норми или
конструкцията му е изменена без съответното разрешение;
Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП
предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една
година.
Съгласно
чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 2 и т. 2а,
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Според чл. 6,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи,
полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения
ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.
146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка
законна, тя трябва: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон
или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма
административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана
във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки
конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава
правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Нормата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП дава право на българските
граждани да управляват моторни превозни средства на територията на Република
България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация
Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.
Според данните от Министерство на вътрешните
работи, относно Брекзит на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия (www.mvr.bg), в рамките на
преходния период (до 31.12.2020г.) свидетелство за управление на моторно
превозно средство (СУМПС), издадено от Обединеното кралство, се признава за
СУМПС, издадено от държава членка на ЕС и лицата, притежаващи такова, могат да
го ползват, до датата му на валидност или до края на преходния период, в
зависимост от това коя от двете дати настъпи най-напред.
След изтичане на преходния период в Република
България СУМПС, издадено от Обединеното кралство, ще бъде признавано като
СУМПС, издадено от държава, която е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата от 1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение №
6 към конвенцията.
Дългосрочно пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни средства на територията на страната с техните СУМПС, издадени от ОК, до една година от датата на издаване на документа им за пребиваване в Република България. В рамките на тази една година СУМПС, издадено от ОК, може да бъде заменено за българско СУМПС без полагане на изпит.
По аргумент от чл. 13, ал. 3 вр. чл. 32, ал. 1, т. 3 и чл. 32ж, ал. 2 от
НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. (обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.2000 г.) „спирането
от движение“ на МПС като принудителна мярка се свързва пряко с техническото му
състояние, което подлежи на удостоверяване с успешно преминат технически
преглед. От друга страна регистрацията, промяна в регистрацията или
прекратяване на регистрацията на МПС са действия по приложение на правен режим,
задължението за които изхожда от възникване на определени юридически факти –
придобиване на собственост, промяна в данните за регистрирано превозно
средство, неизпълнение на задължение за подаване на заявление за промяна в
регистрацията, несключване на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, управление без валидно СУМПС или под
въздействие на алкохол и/или упойващи вещетсва и др.
Цитираната нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на
визираната в чл. 171, т. 2, б. „а“ ЗДвП мярка за административна принуда, при
наличието на който е законосъобразно прилагането й, е установено по съответния
ред управление на неизправно пътно превозно средство.
В случая не се спори по обстоятелството, че В.Т.Б. от 08.03.2019г., в
срок до три месеца, не е подменил чуждестранно национално свидетелство за
управление на МПС, издадено от Великобритания. Тоест не може да има съмнение,
че на датата 19.02.2023 г. Б. като водач на автомобил с рег.
№ *** е управлявал, без да притежава валидно СУМПС за категорията към която
спада управляваното МПС. Това фактическо основание обосновава прилагането на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, но
настоящият случай не е такъв. Контролният орган е приложил мярката по чл. 171,
т. 2, б. „а“ ЗДвП при пълна липса на фактически и правно основания. При липсата
на доказателства и каквито и да е фактически установявания, че водачът е
управлявал технически неизправен автомобила, не може да има съмнение, че
фактическия състав на мярката по чл. 171, т. 2, б. „а“ от ЗДвП не е реализиран.
В случая не е мислима и допусната от
ответника явна фактическа грешка, доколкото е налице съответствие между цитираната
в заповедта правна норма и волеизявлението за налагане на предвидената в нея
форма на административна принуда.
Мотивиран от горното настоящият състав намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма в съответствие с приложимите процесуални правила, но в противоречие с материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което жалбата се явява основателна.
V. По съдебните разноските.
9. Предвид изхода на делото
на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват в размер на 1010 лева, от които
1000 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна такса по производството.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските
следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което
е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0438-000033/19.02.2023 г., издадена от командир на отделение в РУ 03 при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив да заплати на В.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1010 (хиляда и десет) лева, представляващи съдебни разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен
съдия: