ПРОТОКОЛ
№ 1053
гр. Пазарджик, 17.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
Сложи за разглеждане докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220101570 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:20 часа се явиха:
В. Н. С. (молител), редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адвокат А. В. Т. от АК Пазарджик, надлежно
упълномощена, с пълномощно представено по делото.
И. Л. С. (ответник), редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично адвокат К. С. Г. от АК С., надлежно упълномощена,
с пълномощно представено по делото.
АДВОКАТ Т.: – Моля да се даде ход на делото.
АДВОКАТ Г.: – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна по
реда на чл.143 от ГПК:
1
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпилите по делото:
2 бр. преписки № 20504/ 31.08.2023 г. от Дирекция „Социално
подпомагане“ - гр. Пазарджик и № 20275/ 29.08.2023 г. от ДСП - гр.Елин
Пелин.
Освен това прокурорски материали от август 2023г. - вх. № 18895 -
прокурорска преписка № 3071, която съдържа постановление за отказ за
образуване на ДП от 2023 г. 26.7.2023г. на Районна прокуратура Пазарджик,
ведно други материали: с докладна записка, обяснения и протоколи за
предупреждение.
Писмо с вх. № 18013 от 25.7.2023г. от РУ Полиция – Пазарджик с копия
от докладна записка.
И представените от ищцовата страна в съдебно заседание от 7.7.2023г.
писмени доказателства - копие на жалба вх. № 16746, чатове, вх. № 16747
копие от писмо, с отговор от ДСП Пазарджик до ответника И. С., разпечатки
от чатове, ел. поща между адвокат Г. и ДСП Пазарджик като кореспонденция
и разпечатки от чатове заверени от адвокат П..
АДВ. Т.: Смятам, че преписките от ДСП - П. и ДСП - Е. П. са
неотносими. В тези преписки, които съм разглеждала подробно, се повтарят
многократно едни и същи материали, от същите може да се извади нещо,
което има отношение, но то е минимална част. Така, че считам, че е
неотносимо, делото е за упражнено домашно насилие по ЗДДН. Тези
преписки ги има и по гражданското дело за развода., където те могат да
представляват интерес. Но предоставям на съда.
Другите жалбите, преписката от РП, те имат отношение. Аз говорих за
ДСП, все пак предмета на делото е друг, но е допусната от съда вероятно сте
преценили, че има отношение.
АДВОКАТ Г.: Госпожо председател, подходът на ищцовата страна да
твърди, че само представените от нея доказателства са относими е често
срещан, но и практически доказан като заинтересован необективен такъв,
който е доказал своята несъстоятелност в практиката.
Поддържаме пред вас, че и двете преписки са относими, с оглед
2
цялостното ни твърдение, заявено още в първото съдебно заседание, че
настоящото производство изначално е образувано, а и заявено с молба за
защита от молителката в това производство само и единствено с оглед
образуван от нея бъдещ бракоразводен процес и изолиране в хода на това
производство на бащата от самото дете.
Именно този недопустим процесуален подход се установява в молбата,
по която е образувано делото, съотнесено към съдържанието и на двете
преписки на различни отдели на ДСП, където се установява, че бащата иска
да си види детето, а молителката образувала настоящото дело и то с искане да
се забрани на бащата да вижда детето, отказва категорично всякакво
съдействие на бащата при условията на чл. 122 при равни права по СК да
осъществява връзки детето с бащата.
Отделно в същите две преписки се съдържа информация как в
ситуацията на висящо производство по ЗЗДН молителката, която се е
домогнала до заповед за незабавна защита с твърдение, че по отношение на
нея е упражнявано насилие, многократно настоява, това са материалите по
двете преписки, доверителят ответник по ЗЗДН, многократно настоява и го
кара да я посещава тайно и насаме в дома й /има доказателства, за това после
ще ви ги покажа/ – с обещание, че ако той отиде там в с. Калугерово няма да
извика полиция, аз казвам защо е относимо, това е във връзка с твърдението,
че са неотносими.
По отношение на двете преписки изискани от страна на повереника на
молителя не възразяваме да бъдат приобщени по делото. Като заявяваме, че
оспорваме твърденията на В. С. в нейните жалби до полицията, но от същите
отново се установява, че същата цели сплашване на доверителя ми и
поведението й изцяло е мотивирано с оглед ограничаване на възможността на
доверителя ми да контактува с детето. Поведението й изцяло е насочено към
ограничаване на неговата възможност да контактува с детето.
В тази връзка, доколкото и двете страни твърдят за относимост на
поисканите от тях доказателства, моля същите да бъдат приети, а по същество
ще бъдат обсъдени заедно с целия доказателствен материал.
АДВ. Т.: Госпожо съдия, категорично възразявам срещу внушенията,
направени от процесуалния представител, както стана ясно, предоставих на
3
съда с оглед на това, че тези преписки са искани от ответната страна да може
да си развият тезата. Доколкото познавам съда, очаквам, че съдът ще ги
допусне тези доказателства. Но съм провокирана да отбележа категоричното
си несъгласие с начина, по който се обосновава относимостта на тези
преписки към настоящия процес, а именно, че доверителката ми започнала
това дело по настоящото производство единствено и само единствено с оглед
желания от нея бъдещ брачен процес.
Аз съм убедена, че Вие просто злоупотребявате, манипулирате, защото
колегата се позовава на интерпретации, които ги няма по делото, няма ги по
преписките. Абсурдно е, нелепо е да се твърди и никъде няма да видите, че
моята доверителка е приканвала ответника, вижте, то е смешно и жалко, да се
срещнат тайно и насаме в нейната къща, с обещание, че ако той отидел там,
тя нямало да извика полиция, ама това е абсурдно.
Представени са няколко листа от вайбър-кореспонденция, на която
няма дата, няма имена, прекъсната е там, където трябва да видим каква е
реакцията на другата страна. Няма никаква логика за подобни твърдения.
Това се вади от контекста, а там смисълът е, че бащата може да вижда детето,
когато си пожелае, а не че тя го кани да дойде, за да извърши нарушение на
издадената заповед, ама моля ви се.
Ще кажа в потвърждение на това, че вече отдавна има привременни
мерки, бащата упражнява правото си и си общува с детето, а майката има
гаранция, че малкият й син може да бъде върнат пари нея, нека не забравяме,
че когато това започва, е преди една година.
АДВ. Г.: И майката вече има гаранция!
АДВ. Т.: Може ли госпожо съдия да не ме прекъсва, да й направите
забележка. Моля Ви, направете й забележка.
СЪДЪТ към адвокат Г. – Адвокат Г., моля Ви, говорете една по една.
АДВ. Т.: Към настоящия момент има гаранция, че детето ще бъде
вземано и връщано в съответствие с режима и този режим се упражнява. И
няма никакъв проблем бащата си взима детето и си го връща,
АДВ. Г.: Не го взима и не го връща.
АДВ. Т.: Като не иска, няма да го взима и няма да го връща.
4
СЪДЪТ помоли процесуалните представители на страните да не говорят
едновременно.
АДВ. Т.: Има определен режим на отношения с детето, който режим
гарантира на майката, че детето ще й бъде върнато.
Категорично възразявам срещу това, че майката отказвала категорично
съдействие да се вижда бащата и детето, вижте какво противоречие.
Ответната страна твърди, че майката го канела да идва в дома й да вижда
детето и нямало да се обажда на полицията и след една минута колегата
обяснява, че майката категорично отказвала детето да общува с бащата. Нека
линията на защита бъде по-прецизна. Разбирате, нали, че това е противоречие,
което е очевадно.
Категорично възразявам срещу внушенията, те все пак са неумели, да
се повтаря многократно запознавайки се по делото го установих, че
доверителката ми се била домогнала до заповед за защита. Хайде, моля.
Доверителката ми като майка на 1 година и половина дете в момента на
започване на делото не се нуждае от някакви специални основания и причини
при положение, че е брилянтна майка, да иска да топи някого, за да й бъде
дадено бебето на нея, няма нужда от допълнителни основания да се домогва
чрез други средства, за да й бъде предоставено бебето, детето в близка
бебешка възраст на нея, и това е очевадно, това всеки юрист и всеки човек ще
го разбере и го вижда. Така че истинската причина си е упражненото
домашно насилие, което е изригнало в един определен момент, което е
провеждано в така по-ярко проявление и в същото време то е било налично в
един предходен период преди това.
Никъде от преписките, г-жо председател, няма да намерим и да
извлечем това, което защитата твърди, ето защо това не е основателно
обосноваване. Никъде няма да видим пример за сплашване от страна на моята
доверителка по отношение на лицето, което е упражнило домашно насилие
спрямо нея, няма такова нещо, и няма да намериме множество доказателства
за ограничаване на контакти. Майката е търсила и е предоставила срещи.
АДВ. Г.: Не ми разказвайте! Не ми разказвайте! Има доказателства.
АДВ. Т.: Напротив, Не ме прекъсвайте! За 18-и път. Госпожо
председател, свършвам с едно изречение, ако не ме прекъсне.
5
Майката е имала единствено възражение срещите да се провеждат в
присъствието на социални работници поради многократни закани, отправени
от ответника и неговата майка, че детето ще й бъде взето. И не само това, то
не е имало само закани.
АДВ. Г.: Тя започва да разказва нещо
АДВ. Т.: Значи, тя е изгонена от дома й без детето. Тя е заплашвана, че
ще й бъде взето детето. Единствените ограничения, които ще видите в тези
преписки е желанието, доверителката единствено е настоявала срещите на
детето да бъдат в присъствието на социален работник, не е отказвала срещи.
Може да предоставим поредица, цял списък от такива срещи.
Казвам последно, след привременните мерки не се нуждаят от никакъв
посредник, детето се взима от неговите родители, майката го предава и
нещата са уредени, режимът се спазва и се упражняват неговите права.
СЪДЪТ намира по отношение на тези две преписки, че няма основание
в момента да изследва какво се съдържа в тях. Ясни са твърденията на
страните - ответната страна твърди, че в тях се съдържат определени данни,
докато ищцовата страна твърди, че няма такива данни.
АДВ. Г.: Госпожо съдия, едно изречение моля, няма как ищецът да е
първи и последен, нали това е така. Тя да ни направи твърденията и ние да
вземем становище. Аз само това искам да кажа, че в настоящия момент
пълномощникът на насрещната страна изтъква някакви доводи и
разсъждения, в т.ч. и на различни твърдения, на които сме казали, че не е
така.
АДВ. Т.: Като Вас.
АДВ. Г.: Госпожо председател, много Ви моля, очаквах да й направите
забележка. Майката иска да продължи да контролира бащата й е съгласна за
контакт личен с него.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
6
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените и
докладвани по-горе от съда документи.
Предвид начина на протичане на заседанието съдът обяви почивка от 10
минути. Заседанието продължава в 15:20 часа в присъствието на
горепосочените страни:
АДВ. Г.: Госпожо председател, няма непоследователност в
ответниковата позиция. Твърдим както сме заявили и в писмените
доказателства, че това противоречиво поведение на молителката /адв. Т.:
Кое?/ има насока първо да посочи нейното непостоянство/
непоследователност в поведението на молителката, второ, че не изпитва,
липса на каквото и да било опасение/ страх от поведението/ личен контакт с
ответника, след като е готова на лична среща с него и на трето място -
желанието й сама да бъде нарушена заповедта за незабавна защита с
поведението й.
АДВ. Т.: Госпожо съдия възразявам, няма такова нещо абсолютно.
АДВ. Г.: Има такова нещо.
АДВ. Т. и АДВ. Г. по отделно: Водим свидетелите, допуснати до
разпит, които са отвън пред залата.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит като свидетел Р. Х. Д..
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛЯ, който се въведе в
съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетеля, както следва:
7
Р. Х. Д. **** г., родена на ***** година в гр. С., живуща в гр. С.,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана, без родство със страните по
делото.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната му отговорност по чл.
290, ал. 1от НК.
Свидетелят: – Обещавам да говоря истината.
В. я познавам от години, И. от 2020 година, като лятото, накратко, 2020
г. заедно с В. бяхме на една почивка, където се запознаха с И.. По–късно
взаимоотношенията им прераснаха в романтични, близки по любов се
събраха и така. В един момент той покани В. да живеят заедно в село Л.,
където е неговата фамилна къща, като по-късно двамата сключиха
граждански брак и съответно като съпруг и съпруга останаха да живеят там
покрай неговите родители.
В. я познавам доста по-добре от И., защото я познавам отдавна. Тя е
кротък, неконфликтен човек, с когото винаги е могло да се разговаря и да се
коментира всякакъв проблем, всякакви теми.
Знам за какво е делото, както започнах и преди малко, имам
впечатления от техните взаимоотношения от момента в който те се запознаха.
Това беше връзка по мои наблюдение, която започна по взаимна любов до
определен момент след раждането на тяхното общо дете. След този момент И.
започна системно да прилага агресия, психическо насилие спрямо В..
Семейството на И., специално майката на И. много често се месеше в техните
взаимоотношения.
Конкретно мога да дам пример 2022 г. на пролетна почивка във
Велинград, на почивка в хотел, който е с басейн, спа хотел. Там на самия
басейн бяхме аз, Валето, И., детенцето, като без някаква основателна причина
И. започна да крещи, да се държи грубо и агресивно, с груб и изключително
агресивен тон към В. и да й прави забележки, като на мен тогава ми стана
неудобно, замълчах си.
Обидно отношение в стил: „Ти за нищо не ставаш“. Не съм правила записи, за
да вкарам конкретни думи, но отношение и обръщение в стил: „Ти за нищо
ставаш“.
Свидетел съм била и съм чувала също на запис, направен със съгласието
8
на И., в който той обижда В., че е „боклук“. Използва псувни, които са,
цитирам: „Майка ти да еба“. Използва обидно обръщение: „зурла“. За тези му
избухвания, ако мога така да ги нарека, които всъщност са обиди, псувни,
заплахи към нейното семейство, конкретно към нейната сестра, майка й и
баща й, в стил: „Аз ще ви смачкам всичките“. Аз знам от В., че са се случвали
многократно, най-вече и особено след периода на раждането на детето. В
голяма част от ежедневието тя многократно е чувала, че е боклук и че за
нищо не става. Също така когато съм я питала - какво е породила тази агресия
и обиди, става ясно, че това са дребнави поводи от ежедневието.
Изключително силно впечатление ми направи събиране за рождения
ден на В. в заведение в с. Л.. Там присъствахме И., В., неговото семейство и
нейното семейство и други хора в заведението. Привечер В. както всяка
майка, естествено, би направила, пожела да прибере детето, което беше под
годинка т.е. то още беше бебе, защото ставаше време за сън на детето, при
това И. се разкрещя пред всички изключително грубо каза, че детето няма да
се прибира да спи, докато не си тръгнат всички вкупом заедно семейството.
Мисля, че е този път за пореден път, не само аз, всички включително и
роднините на В., които бяха дошли да я уважат за рождения й ден се
почувствахме неудобно. Най-малкото беше израз на неуважение да се
държиш по такъв начин към съпругата и майката на детето ти, да се държиш
по такъв начин пред родителите на В. и най-малкото пред присъствието на
толкова хора. Поне аз смятам, че това е меко казано неуважение.
Гостувала съм в къщата на И. в с.Л., направило ми е впечатление
системни забележки, не бих казала, че са забележки, защото няма какво да се
забележи, или по-скоро бих ги нарекла грубо заяждане по отношение на
ежедневни дейности.
Забележки- уронване на нейното достойнство. Например тя е сготвила
нещо или е взела детска кухня на детето и го кара да яде. Наблюдавам една
майка и съпруга, която полага усилия, старае се да се грижи за своето дете,
да поддържа домакинство. Ами той непрекъснато намира проблем в това,
което тя прави, т.е. непрекъснато вижда, не знам какво вижда всъщност като
забележка в това, как е изчистила например, в това, защо дава детска кухня на
детенцето. По-късно се разбра, то не според И., по-нататък се разбра, че в
един период семейството на И. решава да спре детската кухня на детето,
9
защото трябва да се дава готвена храна.
Заседанието продължава в 16:15 часа с разпит на същата свидетелка в
присъствието на горепосочените страни и пълномощници:
АДВ Т.: Може ли свидетелката да обясни какво й говореше
пълномощника на другата страна - да не ходи на почивка с женени двойки и
да си намери мъж.
АДВ. Г.: - Изявлението на адв.Т. цели продължаване на нейното
поведение на абсолютен конфликт и неуважение на пълномощника на
ответника, т.е. на мен. Каза, че оттук нататък ще ми говори само на „ти“,
всеки път ще ме нарича с различни фамилии и направеното преди малко
изявление свързано със свидетелката не отговоря на действителността и е за
пореден път опит за моето дискредитиране.
АДВ. Т.: Моля да бъде записано, че адвокат Г. ме нарича провокативно
с фамилното име на предишния пълномощник и очаква с нея да се говори на
Вие. Прекъсва ме на всяка втора дума, не дава възможност свидетелят да даде
обяснения. Държи се съзнателно провокативно, неуважително и обидно и
заяви, че ще ме нарича както си иска.
СЪДЪТ намира, че е без отношение към предмета на делото какво е
казала адвокат Г. на свидетелката, поради което отклонява въпроса към
свидетелката какво й е казала.
ПРОДЪЛЖАВА разпитът на свидетелката: След дълъг период, през
който В. е споменавала за период за психическо насилие от страна на И. и
неговото семейство с обидите, които казах, със заплахите, които цитирах,
скандали, естествено, тези всички заплахи, обиди и псувни са в контекста на
скандали и знам, че някой от тези скандали са били в присъствието на детето
и тя го е помолила да не крещи пред детето, защото то се е разплаквало.
10
Конкретният повод, заради който имаше ескалация в техните
отношения, е април месец миналата година, беше вечер около девет часа
вечерта, в този момент В. се обади по телефона, звучеше сподавено, говореше
и плачеше, изреченията се накъсваха от плач. Звучеше приглушено самият
звук на гласа й, по-късно тя ми обясни, че се е затворила в банята. Беше
изключително уплашена, в този момент аз я попитах: „Какво се е случило,
какво става?“. Тя ми сподели, че е имало пореден скандал, който е бил пак
във връзка с нещо дребнаво - дали да останат семейно с В., И. и детето да
вечерят, или то да стои при бабата и дядото. Каза, че изключително много се
страхува този път за живота си, защото след поредните псувни, обиди и
заплахи И. я хванал и я блъснал в стената, били са до стълбите на къщата в с.
Л. къщата на И.. Съответно след това я блъска пак и тя пада по стълбите,
умолява го в това време да престане да е физически агресивен към нея. В
следващия момент вместо обаче да се спре, той започва да я души, каза ми, че
я хванал с ръката през врата и започнал да я стиска. На молбите й той да спре,
всъщност той не откликва. Родителите на И. са били там и те всъщност са му
казали в свободен текст: „И., спри!“. Детето е било там и се е разпищяло в
един момент когато тя ми сподели това, аз бях изключително притеснена,
попитах я дали се е свързала с нейния баща и нейната майка, като същата
вечер тя се е чула с майка си. Баща й, който е единствен, който има кола и
може да дойде единствен от семейството до с. Л. не е в добро здравословно
състояние с прекаран инсулт. Тя сподели, че не знае как да сподели с баща си,
защото ако се случи нещо, ще се чувства виновна.
Предложих й още същата вечер да дойде при мен в моя апартамент в С.
с детето.
До този момент тя и друг път ми е споделяла, че многократно е чувала
заплахи, че ще й вземат детето и тя никога няма да тръгне от този дом с
детето. Както и в директен тест й е казвано, че майката на И. има връзка в
съдебната система и може да я използва, ако има нужда. Конкретната вечер
въпреки ужаса, който чувах в гласа и /свидетелката се разплака / тя ми каза,
че не може да тръгне без детето. Попитах я как се чувства, тя каза, че гърбът я
боли много, че по себе си вижда само синини по коляното и ръцете, имах
възможност после да ги видя, когато отидохме в Съдебна медицина. Питах я
дали я боли главата, каза, че гърбът я боли много, главата по-малко, явно с
11
гръб я е ударил И. в стената.
От следващия ден, тъй като аз вече се чух с нейната майка, ние имаме
връзка беше изключително притеснена все пак й е дете. Чудеше се какво да
направи, за да махне дъщеря си от тази среда, да майката на В.. След
инцидента са казали на В. И. и неговите родители, че ще излиза само след
като ги пита независимо дали сама или с детето.
Следващите дни беше уикенд - събота и неделя, все пак майката на В.
намерила начин да каже на бащата. Баща й звънял на И. да го пита как си
позволява да се държи по този начин. Не съм свидетел на самия разговор по
телефона. Свидетел съм на това, което казвам.
След това разбрах от В., че И. бил учуден защо баща й се обажда.
Неделя, 23 април, на В. е дадена задачата да готви някаква манджа с картофи
и други неща. Тя извела детенцето навън на въздух и съответно е стояла при
него, за да може да го пази. Прибирайки се вече вкъщи, дали поводът е бил
необелените картофи, не мога да обясня - ние в нашето семейство не сме
такива, не сме дребнави, и последвал скандал със свекърва й, впоследствие и
с И.. В случая тя е била при детето и не е имало възможност да се занимава с
такива домакински работи.
В този конкретен ден 23 април идват и майката и бащата на В. в село Л.
в дома на И., като цяло безумно притеснени и уплашени от отношението,
което е получило тяхното дете В., с идеята да поговорят. Във въпросния ден
знам, че не е имало извинение, нито желание за разговор по повод на
физическата агресия от страна на И., нито от страна на неговите роднини. В
този ден В. иска да се прибере с детето и майка си и баща си, поради
случилото се преди два дни. На вратата детето е изтръгнато от нейните ръце.
На нея и се съобщава директно, че няма да напусне детето очертанията на
тази къща. Изгонена е, т.е. може да ходи където си иска, тя как ще се оправя,
къде ще ходи, тях това не ги интересува. Тя тогава отива в полицията.
Подадена е жалба в полицията. В полицията казват, че това е адресната й
регистрация, те са в брак и имат петдесет на петдесет права върху детето. Тя
тогава се обажда на 112. Вечерта на 23 април в неделята тя си отиде в
семейството при майка си и баща си в Калугерово, като на следващия ден
понеделник сутринта тя дойде в С. да я заведа до съдебна медицина, тъй като
аз съм следвала 5 години в Медицинския университет и една част от
12
упражненията протичаха на този адрес. Сутринта към 8 и нещо ч. бяхме там
докъм интервал от време до 9.00 ч., и там аз на живо, понеже тя ходи със
скъсани дънки, бях видяла от блъскането й някакво кръвонасядане, което
изглеждаше вече към мораво на лявото коляно.
Аз бях с нея на прегледа вътре при лекаря. Като я поканиха вътре, тя
каза може ли и моята приятелка да влезе и те казаха, че може. Вътре бяха три
жени, едната беше лекарката, която извършваше прегледа, другите не съм
запозната, не съм сигурна дали бяха асистентки, или обучаващи се. В
кабинета лекарката каза на В. да свали блузата си и тук вече аз видях към
левия лакът пак подобно мораво-синкаво петно и към дясната предмишница
също, като те имаха на едното място и леко жълтеникаво.
Следващия ден, 25 април, В. беше все едно мъчение без детето. Тя
разговаря с мен по телефона, каза, че е готова на всичко, дори й да я
унижават, само и само да се върне пак при детето, което и направи.
След прибирането й в къщата на И. в Л. последва период, в който тя
получи правила от него и неговите роднини, майката и бащата на И. – М. и Л.
Правилата ограничаваха нейното свободно движение, трябваше да
напуска къщата само след позволение. Детето можеше да бъде извеждано
навън предимно в рамките на двора на къщата. Беше й казано, че вече няма да
се храни детето на детска кухня. Бяха й давани задачи всеки ден какво да
готви и какво да прави. Обажданията, ние се чуваме всеки ден, през ден,
много често, обажданията започнаха да стават на някакви ъгли или тоалетни
на тих глас. Била е разпитвана на кого се обажда, защо се обажда,
включително когато говори с майка си - защо й се обажда, какво й казва. Беше
стресирана от цялото това пораждащо се напрежение - да не може да се
придвижва свободно и да иска разрешение и да не може детето да отива при
другите си баба и дядо. Сподели ми нещо, което ме изуми през тези
последните дни - че тя ще спи в отделна стая не само от съпруга си, но и от
детето. В рамките на този период отношението към нея е пренебрежително от
страна на И., майка му и баща му. Тя вече не е поставяна като майка, човек с
достойнство, който е и свободен. Тя е поставена в позицията на жена, която
се стреми да остане до детето си, защото е заплашвана и шантажирана, че ще
й бъде отнето и поради това принудена да й казват къде да ходи, как да се
държи с детето и какво да прави, с какво да го храни, изобщо безправен
13
човек.
Тя остана до началото на май месец 23-та г., когато излизайки с детето
след позволение на детската площадка, нейният зет и майка й, които също до
този момент са безумно притеснени, идват да я вземат. В същия ден е
подадена молба за защита по това дело в съда.
Още от момента когато решиха да сключат граждански брак И. и В.,
беше доста огорчена от това, че родителите на И. са отказали да присъстват.
Имали си работа и не са присъствали при сключване на брака. Беше бременна
при подписването на брака им. Имало е обиди и намеци по отношение на
бременността. Имаше едно доста грубо изказване от свекървата, в стил: „Ти
ми дойде тук бременна“ и друго фрапантно изказване в смисъл, че детето е
тяхно - на И. и на семейството му. Тенденциозно, знам, че свекървата смята,
че тя не става за нищо. От В. зная, че не й е говорила около месец свекървата.
АДВ. Т.: Имало ли е спор около името на детето?
СВИДЕТЕЛКАТА: Да, имало е.
АДВ.Т.: Моля да се запише, че ответникът се хили и се смее на глас,
подигравателно.
СВИДЕТЕЛКАТА: Името на детето е избрано от двамата родители.
Името е Н. на бащата на В..
Свекървата е казала, че едва ли не семейството на В. е избрало името.
СЛЕДВА пререкания между пълномощниците, които прекъсват
разпита на свидетелката.
СВИДЕТЕЛКАТА: Познавам се с родителите на В., и с двамата
родители. С майката сме се чували по телефона, като тя е била възмутена от
отношението към дъщеря й и от неуважението към тях. Да, обиждани са,
конкретно на 23 април 23 г. са ги обиждали, както и на 25-и всъщност, когато
В. се прибира в дома на И., свекървата е нарекла майката на В.: – „Мърла!“.
След като бяха взети привременни мерки от съда, те се спазват. Детето
отива и с преспиване от съда определени дни.
Заповед за незабавна защита е издадена още през месец май когато В. си
14
идва и идва в съда и подава молба.
Не знам такова нещо, В. да е карала някъде И. и да е казвала, че няма да
вика полиция.
АДВ. Т.: Докато бяхме отвън поради прекъсване на заседанието,
процесуалният представител на ответника караше ли свидетелите да се
залепят на вратата за да послушват заседанието?
СВИДЕТЕЛКАТА: Да, имаше такива иронични подмятания.
АДВ. Г.: А така, какво стана, П.! Иронични!
АДВ. Т.: Може ли да се отбележи, че пълномощникът на ответника ме
нарича П., аз ще се обърна към дисциплинарния съд поради това поведение.
Аз не съм съгласна да ме кръщава с имена, каквито реши, за разлика от нея,
която каза, че мога да я наричам, както искам. Заяви го многократно във и
извън залата. Аз се представих многократно.
АДВ Г.: Не ме интересува. Мен ме интересува предмета на делото. Тя
ще има ли достойнството, че всеки път ме нарича С., П. и на "ти" Вие ми
говорите.
АДВ. Т.: В съдебна зала тя не може да ме нарича "тази жена", аз съм
адвокат, и не може да ме нарича Пешева.
АДВ. Г.: Тя може да ме нарича Петрова.
АДВ Т.: Моля да й наложите глоба.
СЪДЪТ счита, че глоба няма да подобри начина на протичане на
заседанието, и
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без уважение искането за налагане на глоба.
СВИДЕТЕЛКАТА на въпрос на адвокат Т.: Разпитвана съм и в
полицията на тези случи като свидетел. Не знам В. да е лекувала психично
15
заболяване с медикаменти.
Аз съм фармацевт и по тази причина тя се допитва почти за всичко до
мен. За таблетки за гърло и за витамин С, естествено, че няма да се допитва
до мен. Но за всякакви сериозни медикаменти тя се допитва до мен, и не ми е
известно да е взимала такива медикаменти.
В. я познавам от 13-14 години. Не сме учили заедно.
За рождения ден, който споменах по-рано, беше през 2022 година.
Сватбата на В. беше в тесен семеен кръг и аз не съм била на сватбата.
Аз не съм била поканена, защото беше в тесен семеен кръг от роднини. Няма
как да ми се разсърди за това, че не съм била. Знам от В. кои са били на
сватбата. Знам от В. кои са били поканени и от нейните родители, и от сестра
й. Сестра й беше кума на сватбата.
Не съм присъствала, когато са канени родителите на И., това от В. го
знам.
Немалко пъти съм гостувала в дома на И.. Регулярно се стремях да се
виждам с В., така че при всеки удобен случай съм ходила. Случвало се е по
веднъж на месеца да ходя, поредни месеци.
АДВ. Г.: Имате ли лични впечатления, или знаете от някой друг?
АДВ. Т.: Възразявам, свидетелката вече отговори.
СЪДЪТ счита, че няма пречка да се отговори още веднъж.
СВИДЕТЕЛКАТА: Имало е случай, майката на И. не е поздравявала В.,
също така вече казах, че поддържам връзка с майката на В. от момента от
както започна това насилие вербално насилие – агресия, тя е споделяла
притесненията си с мен.
Като лични впечатления доста студено, пренебрежително отношение
към В. в къщата. Най-малкото това, че не поздравява, игнорирането, това е
достатъчно неуважително някой да не те поздравява, да не ти говори.
Самостоятелна къща живееха И. и В., това се две къщи, залепени една
до друга, построени една до друга в общ двор, това е. Факт е, че стоят къщите
16
една до друга.
На датата 20 април не съм била в Л., вече казах, че бях в моя дом в С. и
В. ми се обади вечерта
АДВ. Г.: От кой телефон ви се обади?
АДВ. Т.: Това какво значение има?
АДВ. Г.: От кой телефон ви се обади? Това има значение, след малко
ще Ви кажа. Тя може да ползва бележки и телефон, разбира се.
СВИДЕТЕЛКАТА: Този телефон е записан в моя указател като "В. 2",
номер: *******.
Преди случката от 20-ти април и след раждането непрекъснато е имало
проблеми и скандали във връзка с посещение на В. и детето при нейните
родители като всеки път й е казвано, че по-добре или да не се посещават или
да се посещават за кратко, това го знам от В. и от майка й, с която сме се
чували. Не помня дали съм чувала И. да го казва. Пренощувала е там с големи
уговорки, това го знам от В. и от семейството й.
В Калугерово има топла вода и тоалетна и на двата етажа, течаща топла
вода има на втория етаж още преди това, защото аз лично съм се къпала там.
АДВ. Г.: Били ли са преди случката около Нова година 22/23 г. при
родителите на В., В. и И., след като се твърди, че е имало лошо отношение.
АДВ. Т.: Възразявам, няма отношение.
СВИДЕТЕЛКАТА: Не си спомням такова нещо, но все пак говорим за
събития, които са били преди повече от година.
Изобщо не са се "оказали" на 23-и април родителите на В. в Л.. Тя се е
обадила на майка си на 20-ти и последващите дни тя се чува с майка си. В
този период тя намира начин да каже, да сподели с бащата. Аз не съм била в
Л., за да знам кой кого и как е викал. Да, В. е потърсила помощ и съдействие
на 20-ти април от своите родители. Тя всеки ден се чува със своята майка. Не
съм чула конкретния разговор на В. и родителите й.
СЛЕДВАТ пререкания между пълномощниците на страните, които не
дават възможност на свидетеля да отговоря.
Тъй като в момента в сградата на съдебната палата в гр. Пазарджик се
17
извършва дезинфекция против хлебарки,
СЪДЪТ приключва съдебното заседание и този свидетел няма да се
разпитва повече.
АДВ. Г.: Госпожо председател, моля свидетелят да бъде извикан за
следващото съдебно заседание, тъй като имам въпроси към него. Вие в
момента защитихте позицията на процесуалния представител на насрещната
страна.
Вие в момента по-щастлива физиономия от тази виждала ли сте?
Госпожо председател, погледнете, тя сега се радва, то е хилене.
Моля свидетелят да бъде призован за следващото съдебно заседание да
му задам въпроси.
АДВ. Т.: Какви въпроси?
Госпожо съдия, моля да взема отношение, свидетелят беше разпитан за
всички релевантни въпроси.
АДВ. Г.: Не е вярно това. Аз не съм задавала въпроси.
СЪДЪТ намира, че свидетелката беше разпитана по всички относими
въпроси и бе дадена достатъчна възможност да се задават въпроси към нея в
днешното съдебно заседание, и за момента нови не се налагат, а ако
възникнат нови въпроси, може да се даде отново възможност. да се зададат, и
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на адвокат Г., ако желае повторен разпит на свидетелката, да
го направи в следващото заседание с конкретно формулирани въпроси.
АДВ. Г.: Вие изписахте очите на тази жена.
АДВ. Т.: Тази жена - приятно ми е, адвокат А. Т.. Ще Ви помоля да ми
говорите на Вие.
18
ОТЛАГА ДЕЛОТО за 19 юли
АДВОКАТ Г.: Не мога госпожо съдия, тъй като съм в отпуск извън
страната. Аз още сега уведомявам, че съм на международен круиз и не мога
да дойда в съдебното заседание.
АДВОКАТ Т.: Дотогава ще изтече 18-месечният срок.
Освободи се свидетелят от съдебната зала.
За събиране на допуснатите доказателства съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА ДЕЛОТО за 19 юли 2024 г. от 13:30 часа, за
която дата и час страните и процесуалните им представители уведомени от
днес.
Протоколът написан в съдебно заседание, което приключи в 18:25 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
19