Р Е Ш Е Н И Е
Номер:140 05.01.2021 год. Град
Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито съдебно
заседание на четиринадесети декември
две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Ралица Вълчева като разгледа докладваното от съдията Марин
Маринов административно дело № 207 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс
(АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за
социалното осигуряване (КСО.
Образувано е по жалба на С. Й. Я. от с. К., ул. *** № *, област Р., чрез адв. Д. Д. от АК София, срещу
Решение № Ц 1012-16-60/1 от 08.10.2020 год. на ръководителя на ТП на НОИ –
Разград. С него е потвърдено
разпореждане 2140-16-46 от 10.08.2020 год. на ръководителя на „ПО” при ТП на
НОИ – Разград, с което на жалбоподателят е отказано отпускане на основание чл.
68, ал. 3 от КСО на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 01.07.2020 год. Оспорващият
твърди, че административният орган неправилно не е зачел за действителен
осигурителен стаж периода, през който е отбил редовна наборна военна
служба от 15.09.1973 г. до 30.09.1975 год. Позовавайки се на действащите към момента на отбиване на военната служба нормативни
актове в областта на осигуряването, твърди, че за него е
възникнало правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,
ал. 3 от КСО,
тъй като военната му служба през този период следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Излага доводи, че
разпоредбата на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО като материалноправна действа за напред и не засяга възникнали вече
права. Оспорващият иска от съда да отмени обжалваното
решение и потвърденото с него разпореждане, да върне преписката на
административния орган за ново произнасяне, като даде задължителни указания по
приложението на закона и да му присъди направените по делото разноски
Ответникът по оспорването – Ръководителят на ТП на НОИ
– Разград, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт А., намира жалбата
за неоснователна и иска от съда да я отхвърли и да потвърди обжалваното
решение.
Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на
чл.168 от АПК, приема за установено следното:
Производството по издаване на оспорения акт е
започнало със заявление на оспорващия с вх. № Ц 2113-16- 350 от 01.07.2020 год.
/л. 26-27/ до директора на ТП на НОИ – Разград за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени и съответните
документи за доказване на осигурителния стаж в т.ч. и военна книжка № 036469 на
Н-к ОВУ-Разград от 30.09.1975 год. Съгласно описа на осигурителния стаж /л. 24/
на оспорващия е зачетен осигурителен стаж от III – та категория в размер на 15 години 9 месеца и 10
дни в т.ч. и 2 години и 16 дни наборната военна служба като срочнослужащ за
времето от 15.09.1973 год. до 20.09.1975 год.
С разпореждане № Ц 2140-16-46 от 10.08.2020 год.
/л.17-18/ ръководителят на „ПО” при ТП
на НОИ Разград е отказал да отпусне
лична пенсия за ОСВ на оспорващия, считано от 01.07.2020 год.
Административният орган е приел, че оспорващият има навършена възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО от 66 години и шест
месеца към датата на подаване на заявлението, но няма 15 години действителен
осигурителен стаж. Зачел е осигурителен
стаж от III категория труд 15 години 9
месеца и 10 дни, като от тях
действителен осигурителен стаж - 13
години 08 месеца и 24 дни. Не е зачел
времето на наборната военна служба от 2 години 00 месеца и 16 дни за
действителен осигурителен стаж, като се е позовал на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на
КСО. Разпореждането е връчено на оспорващия на 13.08.2020 год., съгласно
известие за доставка /л.16/. Същото е обжалвано при ръководителя на ТП на НОИ –
Разград с жалба, депозирана в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1, б. „а” от КСО,
съгласно дата на печата от входящия регистър.
С оспореното решение ръководителят на ТП на НОИ –
Разград е отхвърлил жалбата. За да постанови решението си административният
орган се е позовал на разпоредбата на § 1, ал. 1 т. 12 от ДР на КСО, като е
приел че времето, през което Я. е отбил наборната си военна служба, с
продължителност от 2 години, 0 месец и 16 дни, не отговаря на определението „действителен стаж”, дадено в
тази разпоредба, тъй като не е действително положен. Решението е връчено на
оспорващия на 15.10.2020 год., съгласно известие за доставка /л.9/, а жалбата
срещу него е подадена чрез лицензиран
пощенски оператор на 29.10.2020 год., съгласно пощенското клеймо на плика /л.7/
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата, като подадена от надлежна страна, срещу
индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване и в срока по чл. 118 ал. 1 от КСО, е
процесуално допустима.
Оспореният акт е издаден от компетентен по материя и
място орган, в изискуемата писмена форма и съдържа правни и фактически
основания. При неговото постановяване административният орган не е допуснал
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а и
оспорващият не твърди наличието на такива.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалния закон съдът намира
следното: Между страните няма спор по фактите. Не е спорно, че през периода
от 15.09.1973 год. до 30.09.1975 год.
оспорващият е бил на наборната военна
служба като срочнослужащ в БНА. Спорният въпрос е дали тази служба следва да бъде зачетена за
действителен осигурителен стаж или не
следва да бъде зачетена. Административният орган е приел, че не следва да се
зачита. Съдът не споделя този извод.
Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и
2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която
дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото
време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е
работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за
инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107
от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г.
В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през
времето от 16.01.1973 г. до 16.01.1975 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО
неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999
г. разпоредби.
През този период наборната военна служба се е
регулирала от разпоредбите на Закона за
всеобщата военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Същата е била действителна и
задължителна за мъжете, съгласно чл. 1 и чл. 3 от същия закон. Нормата на чл. 9 ЗВВСНРБ, установява, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за кадър
във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба след изслужване на редовната
военна служба - свръхсрочнослужещи. По отношение на редовната военна служба в чл. 21 ЗВВСНРБ (отм.) е
предвидено, че на редовна военна служба подлежат всички български граждани,
които в годината на набора навършват 18 години и са годни да служат във
Въоръжените сили или в Строителните войски. Съобразно чл. 24 от ЗВВСНРБ / отм./
в редакцията през процесния период 1972-1975 год. срокът на редовната военна служба за времето
във всички родове войски е 2 години а във военноморските сили - 36 месеца (3
години).
По силата на разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (отм.); ,
в относимата редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за трудов стаж от III категория
се зачита времето, прекарано в редовна военна служба или трудова повинност.
Това третиране на редовната военна служба е продължено и със сега действащите
разпоредби на чл. 9, ал. 7 от КСО, съгласно която за осигурителен стаж при
пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна
служба и чл. 44, ал. 1 от НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета
категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на
курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната
служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство,
независимо кога са положени.
Следователно в
процесния период 1973 г. - 1975 г. наборната военна служба в България е
представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие
същото да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване
и съответно за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега
действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от оспорващия С. Я. трудов стаж от ІІІ-та категория по време на
редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово
правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен стаж.
След като стажът на редовна военна служба от 2 години, съгласно чл. 24 от
ЗВВСНРБ в редакцията през периода
1973-1975 год. /отм./, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита
за действителен трудов такъв, съгласно действащите към този период разпоредби,
и е положен след навършването на пълнолетие от негова страна, при действието на
нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.), то с
оглед разпоредбата на § 9, ал. 1 КСО, същият следва
да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §. 1, т. 12 от ПЗР на КСО. Като
не е сторил това, административният орган е нарушил материалния закон.
В този смисъл е и трайната съдебна практика на
Върховния административен съд, Шесто отделение - Решение № 806
от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г.; Решение № 28 от 03.01.2013 г.
по адм. д. № 9460/2012 г.; Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. №
1961/2016 г.; Решение № 9471 от 17.07.2017 г.
по адм. д. № 7470/2016 г.; Решение №
15446 от 11.12.2018 г. по адм. д. №
6749/2018 г.; Решение № 11681 от 03.10.2018 г.
по адм. д. № 10591/2017 г.; Решение №
6845 от 08.05.2019 г. по адм. д. №
4145/2018 г.; Решение № 4842 от 02.04.2019 г.
по адм. д. № 10942/2018 г.; Решение № 8524 от 6.06.2019 г. по адм. д. №
2326/2019 год.; Решение № 15245 от 12.11.2019 г. по адм. д. № 2957/2019 г.;
Решение № 15601 от 18.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2021/2019 г., Решение №
14517 от 24.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г.
Предвид изложеното, оспореният административен акт се
явява постановен в нарушение на
материалния закон, поради което същият следва да бъде отменен на основание чл.
172 ал. 2 от АПК. На основание чл. 173 ал. 2 от АПК административната преписка
следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне при
съобразяване с указанията по тълкуване на закона, дадени с настоящото решение.
С оглед изхода на делото искането на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски, като своевременно направено е
основателно и доказано в размер на 500 лв. договорено и платено възнаграждение за един адвокат,
съгласно договор за правна защита и съдействие
от 27.08.2020 год./л. 40/
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № Ц 1012-16-60/1 от 08.10.2020
год. на Ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Разград и потвърденото с него разпореждане 2140-16-46 от 10.08.2020
год. на Ръководителя по “Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Разград.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество, съобразно указанията по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния
осигурителен институт – Разград да заплати на С. Й. Я. от с. К., област Р., ул.
*** № * разноски по
делото в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
Съдия /п/