РЕШЕНИЕ
№ 7560
гр. София, 13.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20221110163011 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу А. И. М. и С. Г. М. след развило се заповедно
производство по ч. гр. дело № 47871/2022 г. по описа на СРС
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ответниците, както следва:
- Срещу А. И. М. за сумите от: цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в размер на 153,82 BGN (сто петдесет и три лева и 82 стотинки) за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 01.09.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г. в
размер на 29,90 BGN (двадесет и девет лева и 90 стотинки), цена на извършена услуга
за дялово разпределение в размер на 6,56 BGN (шест лева и 56 стотинки) за периода от
01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за периода от 01.10.2019 г. до
18.08.2022 г. в размер на 1,30 BGN (един лев и 30 стотинки), държавна такса в размер
на 6,25 BGN (шест лева и 25 стотинки), юрисконсултско възнаграждение в размер на
12,50 BGN (дванадесет лева и 50 стотинки);
- срещу С. Г. М. за сумите от: цена на доставена от дружеството топлинна енергия
в размер на 461,46 BGN (четиристотин шестдесет и един лева и 46 стотинки) за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
01.09.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г.
до 18.08.2022 г. в размер на 89,69 BGN (осемдесет и девет лева и 69 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 19,69 BGN (деветнадесет лева и
69 стотинки) за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., мораторна лихва за периода
1
от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г. в размер на 3,89 BGN (три лева и 89 стотинки),
държавна такса в размер на 18,75 BGN (осемнадесет лева и 75 стотинки),
юрисконсултско възнаграждение в размер на 37,50 BGN (тридесет и седем лева и 50
стотинки).
В законоустановения срок длъжниците са подали възражение срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение. След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. Претендира вземанията от ответниците в
условията на разделна отговорност съобразно притежаваните от тях квоти в
съсобствеността на имота, като сочи, че те са разпределени, както следва: 3/12 части за
А. И. М. и 9/12 части за С. Г. М.. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи съществуването на
претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове. На първо
място оспорват основанието, въз основа на което ищцовото дружество претендира
вземанията, като отричат наличието на облигационна връзка между страните. В случай
на установяване наличието на облигационна връзка, в условията на евентуалност
правят възражение за погасителна давност на част от претендираните суми. Сочат, че
не са налице предпоставки за присъждане на лихви за забава, както и за цена на дялово
разпределение. Признават фактите и обстоятелствата, посочени в поставените към
вещите лица въпроси от ищеца. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД счита, че
отчитането и разпределянето на топлинната енергия в процесния период е извършено
според действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявения иск е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане.
С оглед изразеното от ответниците в отговорите на исковата молба във връзка
2
исканията на ищеца за допускане изготвянето на СТЕ и ССчЕ, с проекта за доклад по
делото, обективиран в определение от 21.01.2023 г., съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане. Проектът за доклад на делото е приет за
окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 16.03.2023 г. без възражения
от страните.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма. Въз
основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на топлинна енергия
между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за
дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър
по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от
26.06.1991 г., се установява, че процесният имот, а именно: ап. 9, находящ се в гр.
София, ж.к. Дружба 1, бл.27, вх.А, ет.2, е придобит от: Руска А.ова М. /1/3 ид. част от
имота или 4/12 ид. части от имота/, от една страна, и от ответниците А. И. М. и С. Г. М.
/2/3 ид. части от имота или 8/12 ид. части от имота – по 4/12 за всекиго от тях/, от друга
страна. От приетото удостоверение за наследници на Руска А.ова М. се установява, че
след смъртта й, настъпила на 03.11.1997 г., същата остава двама наследници по закон –
ответника А. И. М. /син/ и Николай И. М. /син/. Двамата наследници по закон
наследяват притежаваната от наследодателката част от процесния имот, като всеки от
тях наследява 2/12 ид. части от имота. От приетия по делото нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 122, том III, рег. № 2762, нот. дело № 476/2018 г. по
3
описа на нотариус Йонко Литовски с район на действие СРС, се установява, че на
10.08.2018 г. ответниците А. И. М. и С. Г. М. са признати за собственици на основание
давностно владение на 1/6 част от процесния недвижим имот /частта, припадаща се на
наследника на Руска А.ова М. - Николай И. М., брат на ответника/. Така всеки от
двамата ответници е признат за собственик на основание придобивна давност на още
по 1/12 ид. част от процесния имот. Прибавена към вече притежаваните от всекиго от
тях ид. части се налага извод, че ответниците са съсобственици на процесния имот при
права, както следва: А. И. М. е съсобственик на 7/12 ид. части от процесния имот, а С.
Г. М. – на 5/12 ид. части на процесния имот. Поради изложеното може да се направи
извод, че ответниците са собственици на процесния имот в процесния период
съобразно посочените от съда квоти, респ. потребители на топлинна енергия.
Посочвайки различни квоти на съсобственост, ищцовото дружество е достигнало до
грешен извод относно правата на ответниците в съсобствеността.
Ответниците изрично сочат, че в случай на основателност на исковете, не
оспорват, че отговорите на въпросите, формулирани от ищеца към ССчЕ и СТЕ,
съответстват на твърденията на ищеца с исковата молба, поради което съдът намира за
установено, че претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в
процесния период действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно
определен. Ето защо в производството по делото не са допускани и приети СТЕ и
ССчЕ.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 01.09.2022 г., от
която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
"б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 01.09.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Видно от приетите по делото съобщения към фактури, издадени от
ищцовото дружество, и на осн. чл. 162 ГПК, претендираната сума за главница, чиято
изискуемост е настъпила до 01.09.2019 г., е в размер на 213,55 лева и обхваща
процесния период от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. Изискуемостта на вземането,
касаещо следващо фактуриране от ищеца, настъпва след 01.09.2019 г., поради което не
е погасено поради изтекъл давностен срок. Дължимата главница, която не е погасена
поради изтекъл давностен срок, е в размер на сумата от 401,73 лева. Искът срещу
ответника А. И. М. би бил основателен за 7/12 части от посочената сума, равняваща се
на 234,34 лева, но доколкото предявеният срещу него иск е за сумата от 153,82 лева, то
следва да бъде уважен в пълен размер и отхвърлен за периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2018 г. Искът срещу ответницата С. Г. М. следва да бъде уважен за сумата от
167,39 лева, равняваща се на 5/12 части от непогасения по давност дълг за главница за
топлинна енергия и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 461,46 лева
4
и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. като неоснователен.
Основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Не се спори, а и се установява от документите за главен отчет
и изравнителните сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото
разпределение в процесния период, като няма данни работата да не е приета.
Вземанията не са погасени по давност, тъй като най-старото е от м. 08.2019 г.,
изискуемостта на което е настъпила през м. 09.2019 г., видно от данните по делото.
Искът срещу ответника А. И. М. би бил основателен за 7/12 части от посочената сума,
равняваща се на 15,31 лева, но доколкото предявеният срещу него иск е за сумата от
6,56 лева, то следва да бъде уважен в пълния предявен размер. Искът срещу
ответницата С. Г. М. следва да бъде уважен за сумата от 10,94 лева, равняваща се на
5/12 части от главницата за дялово разпределение и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 19,69 лева като неоснователен.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
Съдът достигна до извод за частична неоснователност на предявения иск за главница,
поради което ответникът не дължи обезщетение за забава в плащането на главницата за
потребена енергия за периода, погасен по давност.
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
5
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Исковете за вземания за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът А. М. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 198,82 лева, а ответницата С. М. – сумата от
73,69 лева, пропорционално на уважените спрямо всекиго от тях искове, включваща
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение при първоначално определен от
съда минимален размер от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Ответникът А. М. следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 15,70 лева, а ответницата С. М. – сумата от 17,45
лева, пропорционално на уважените спрямо всекиго от тях искове, включваща
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение съобразно издадената заповед за
изпълнение.
Ищцовото дружество на свой ред следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл.
78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. С. К. К. от САК сумата от 65,14 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответника А.
И. М. в исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете
съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС, както и сумата от 9,77 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, изхождайки от предвидения размер съобразно
редакцията към момента на осъществяване на процесуалното представителство по ч.
гр. дело № 47871/2022 г. на СРС.
Ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. И. А. Н. от САК сумата от 275,89 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на ответницата
С. Г. М. в исковото производство, пропорционално на отхвърлената част от исковете
съобразно предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г.
на ВАдС, както и сумата от 41,38 лева за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника в заповедното производство, пропорционално на
отхвърлената част от исковете съобразно предвидения минимален размер по чл. 6, т. 2
от Наредба № 1/2004 г. на ВАдС, изхождайки от предвидения размер съобразно
редакцията към момента на осъществяване на процесуалното представителство по ч.
6
гр. дело № 47871/2022 г. на СРС.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че А. И. М., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 153,82 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № и адрес: гр.
София, както и сумата от 6,56 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне
на услугата дялово разпределение в периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумите, считано от 01.09.2022 г. до погасяване на
задълженията, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г., както и исковете по чл. 422 ГПК
вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от 29,89 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена
топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 18.08.2022 г. и за сумата от 1,29 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 18.08.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 19.09.2022 г. по ч. гр.
дело № 47871/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, че С. Г. М., ЕГН: ********** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ********* сумата от: 167,39 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия в периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2021 г. в имот с аб. № , както и
сумата от 10,94 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата
дялово разпределение в периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху сумите, считано от 01.09.2022 г. до погасяване на задълженията, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата
до пълния предявен размер от 461,46 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2019 г.,
както и исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за установяване на вземания за сумата
от 89,69 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
18.08.2022 г. и за сумата от 3,89 лева, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за
предоставяне на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 18.08.2022
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК на 19.09.2022 г. по ч. гр. дело № 47871/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. М., ЕГН: ********** да заплати
на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Ястребец 23Б сумата от 198,82 лева разноски в исковото производство и
сумата от 15,70 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. М., ЕГН: ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Ястребец 23Б сумата от 73,69 лева разноски в исковото производство и
сумата от 17,45 лева разноски в заповедното производство, пропорционално на
уважената част от исковете.
7
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. С. К. К., член на САК, с адрес: гр. София, ул.1 сумата
от 65,14 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответника А. И. М. в исковото производство и сумата от 9,77 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответника в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал 2 ЗА „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец 23Б да заплати на адв. И. А. Н., член на САК, с адрес: гр. офис 6 сумата от
275,89 лева адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие на ответницата С. Г. М. в исковото производство и сумата от 41,38 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на
ответницата в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8