№ 553
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на десети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Ц.а
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Ц.а Търговско дело №
20231100900484 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 79,
ал.1 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 138 091,90 лева с ДДС /след
допуснато увеличение на предявения частичен иск/, представляваща непогасени парични
задължения за реално изпълнени и приети без възражение работи по договор за изработка от
24.10.2019 г. с предмет строителни-монтажни работи на обект „Реконструкция и
рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница, община „Стралджа“, описани и приети
с Актове обр. 19 в периода 04.12.2019 г. – 05.08.06.2020 година и издадени въз основа на тях
фактури №**********/05.12.2019г., **********/24.02.2020г.,
**********/23.06.2020г.,**********/23.06.2020г.,**********/05.08.2020 г. и
**********/05.08.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда- 19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
В производството по делото е прието за разглеждане и направено в условията на
евентуалност възражение за прихващане на ответника с правно основание чл. 92, ал. 1
ЗЗД, представляващо насрещно вземане за неустойка за некачествено изпълнение на
възложената работа в размер на 41600 лева без ДДС, дължима на основание чл. 16, ал. 2 от
процесния договор и представляваща 10% от стойността на договора.
Ищецът „Б.Г.“ ЕООД твърди, че с ответника „Г.И.“ ООД на 24.10.2019 г. са
сключили договор за изработка, по силата на който последният е възложил на ищеца да
изпълни със свои сили и средства описаните в Приложение № 1 строително-монтажни
работи на обект „Реконструкция и рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница,
община „Стралджа“, а именно- доставка и полагане на бетонови бордюри, разкъртване на
съществуващи бетонови бордюри и ивици, изграждане на сградни водопроводни
отклонения и депониране на строителни отпадъци при посочените параметри. Поддържа, че
страните уговорили възнаграждение за възложената работа в размер на 416 000 лева без
ДДС, като съгласно процесния договор ответното дружество трябвало да го заплати, след
като бъдат изготвени и подписани двустранно приемо-предавателни протоколи за реално
извършени и приети без забележка дейности и бъдат издадени съответните фактури.
Заявява, че е изпълнило задълженията си по договора точно и в срок, като изпълнената
работа била приета от ответника с подписването на приемо-предавателните протоколи
1
/актове Образец 19/ и количествено-стойностните сметки без забележки. Посочва, че
актовете Образец 19 били подписани от служител на ищеца, който имал представителна за
това власт. Поддържа, че общата стойност на реално извършените, актувани и приети от
ответника СМР-та възлизала на 434 189,10 лева. За дължимите плащания ищецът бил издал
и изпратил съответните данъчни фактури до ответната страна. Твърди, че ответникът не е
заплатил в пълен размер полагащото му се възнаграждение, обективирано в 6 броя фактури
№ **********/05.12.2019г.,**********/24.02.2020г.,**********/23.06.2020 г.,
**********/23.06.2020 г.,**********/05.08.2020 г. и **********/05.08.2020 г., като
падежиралите и непогасени задължения по процесния договор били общо в размер на 138
091,90 лева с ДДС.
Посочва, че е поканил ответника да престира, като му е изпратил три уведомителни
писма от 07.05.2021 г., 20.09.2021 г. и 22.10.2021 г., като последното било получено на
26.10.2021 г., но ответното дружество не погасило задълженията си към ищеца. Излага
твърдения, че срокът за престиране на дължимото възнаграждение за приетата без
забележки работа бил 7-дневен от съставянето и двустранното подписване на приемо-
предавателните протоколи.
Претендира присъждане на разноски.
Ответното дружество не оспорва, че на ищеца е възложено извършването на
определени СМР на процесния обект, но възразява, че ищецът е изпълнил в много по-малък
обем от твърдените в исковата молба СМР. Твърди, че по позиция „Доставка и полагане на
бетонови бордюри с размер 18/35/50 см“ били изпълнени 11062,30 л.м., а не възложените
11385 л.м. Посочва, че ищецът e фактурирал строително-монтажни работи, които не били
възложени и изпълнени. Оспорва описаните в исковата молба СМР да са приети от
надлежен представител на дружеството, като заявява, че приложените протоколи съдържат
само подпис, без да е посочено лицето, за което се твърди в исковата молба, че ги е
подписало. Поддържа, че положения в актове Образец 19 подписи за лицето Б. В. не са
изпълнени от него. При условията на евентуалност прави възражение за прихващане на
претендираната сума с вземането за неустойка за некачествено изпълнение на възложената
работа в размер на 41600 лева без ДДС по чл. 16, ал. 2 от процесния договор. Поддържа, че
обектът не е изграден в съответствие с нормативните изисквания и одобрения проект. Моли
за отхвърляне на иска.
При изложените от страните фактически твърдения и очертания предмет на спора, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение с ответника с
твърдяното съдържание, изпълнение на задължението да извърши уговорените по вид СМР,
количество и стойност, възнаграждението което се претендира, съответно че е предал
надлежно извършената работа. Предвид възражението на ответника следва да установи и че
извършената работа е приета от ответника или от негов представител. В тежест на ответника
и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на плащане на
претендираните суми и възраженията за наличието на недостатъци при изпълнение на
работата.
С оглед направеното възражение, за прихващане ответникът следва да докаже, че
страните са постигнали неустоечно съглашение по процесния договор при неизпълнение на
договорни задължения, както и размера на неустойката.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
За основателност на исковата претенция за присъждане на сума за възнаграждение по
договор за изработка, на първо място на установяване в процеса подлежи наличието на
2
облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът е поел
задължение да извърши описаните в исковата молба строително-монтажни работи, а
ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение за тях в претендирания размер.
Това се установява от представения по делото и неоспорен като съдържание писмен
договор от 24.10.2019г. за възлагане на строително-монтажни работи, съгласно който
ответникът, възложител, е възложил на ищеца, изпълнител, да извърши срещу заплащане и
съобразно одобрената техническа документация за проекта рехабилитация и реконструкция
на водопроводна мрежа с. Зимница, общ. Стралджа, вкл. доставка и полагане на бетонови
бордюри с размер 18/35/50 см съгласно БДС 624, включително всички съпътстващи разходи
за труд, материали, строителна механизация, инструменти, разкъртване на съществуващи
бетонови бордюри и ивици, депониране на строителни отпадъци до 5 км. Неразделна част от
договора е Количествено – стойностна сметка /КСС – Приложение 1/, а допълнителни СМР е
уговорено да се възлагат с допълнителни споразумения. Отчитане на работата е следвало да
се осъществява на петнадесет дни, като предаването и приемането на извършените работи е
следвало да се извършва с приемо-предавателни протоколи за реално изпълнените работи и
актове, удостоверяващи качеството на вложените материали. Възложителят е имал право да
не приеме работата при некачествено изпълнение или в отклонение от проекта. Общата
прогнозна цена по договора е 416 000 лева без ДДС или 499 200 лева с ДДС, при договорени
единични цени, неподлежащи на изменение и съобразно количествено-стойностна сметка.
Уговорено е заплащане на аванс и междинни плащания в 7-дневен срок от датата на
подписване на протокол за реално изпълнени работи, подписан от представители на
страните. Уговорена е и неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора в размер на 10% от неговата
стойност при некачествено изпълнени СМР.
Представен по делото е и договор от 04.07.2019 година, сключен между О.С. и Г.И.
ЕООД, след проведена открита процедура по възлагане на обществена поръчка и на
основание чл. 112 ЗОП с предмет СМР за обект: Реконструкция и рехабилитация на
водопроводна мрежа в с. Зимница, общ. Стралджа. Видно от договора, ищецът не е посочен
като подизпълнител на основание чл. 66 и чл. 174 и сл. от ЗОП. Страните не спорят, че
процесните СМР, възложени на ищеца са част от тези, предмет на договора за обществена
поръчка с О.С., но при неспазване императивните разпоредби на специалния закон – ЗОП за
избор на подизпълнители. Ето защо, възникналите по реда на ЗОП и сключения с О.С.
договор за строително-ремонтни дейности, не обвързват ищеца и не са приложими в
отношенията му с ответника по процесния договор. Предвид безспорните между страните
факти, единствената относимост на тези правоотношения с предмета на спора и процесния
договор, съдът намира да е одобрената техническа документация, в т.ч. и одобреният проект,
включително в частта за възложените на ищеца СМР, а в този смисъл – и издадените по ЗУТ
Разрешения за ползване от 13.05.2021 година на л. 175 – 179, с които обектът, предмет на
обществената поръчка е въведен в експлоатация, след констатираното съответствие на
строежа с одобрените проекти и разрешенията за строеж от 2016 г. Относими по същите
причини са представените два броя Констативен акт от 14.01.2021 година /л. 180 и сл./ за
строеж – обследване и доизграждане на смесена канализация, водопроводна мрежа и
пречиствателна станция за отпадни води с. Зимница и основен ремонт на ул. Хаджи Дани,
ул. Съединение, ул. Тодор В., ул. Васил Левски, ул. Христо Смирненски, ул. И. Вазов, ул.
Г.С.Раковски и ул. Първи Май, ул. Никола Петков, ул. Бузлуджа, във връзка с обследване и
доизграждане на смесена канализация, водопроводна мрежа и пречиствателна станция за
отпадни води с. Зимница, за установяване годността на строежа и съответствие на
изпълнените работи с одобрения проект в съответните му части.
Горните документи, от друга страна, на основание чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3/2003 г.
имат доказателствена сила спрямо ответника като участник в строителството по
отношение на съдържанието на актовете и протоколите, съставени в строителството
съгласно изискванията на тази наредба относно обстоятелствата, свързани със започване,
3
изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. При зачитането й следва
да се вземе предвид и обстоятелство, че същите удостоверяват и неизгодни за страната
факти по отношение на изпълнение на СМР, част от които са и възложените с процесния
договор, тъй като тези документи установяват годността на приемане на строежа, изпълнен
по договора от 04.07.2019 година, при наличие на цялата изискуема строителна
документация и съответствие с одобрените проекти и строителните норми, с които
констатации строителят се е съгласил /тъй като е подписал Констативните протоколи за
установяване годността на строежа/.
От друга страна, поради посоченото по-горе и доколкото ищецът не е издател на
представените по делото Уведомление от 29.08.2022 година и Констативен протокол от
25.08.2022 година и същите не попадат в обхвата на чл. 1, ал. 4 от Наредбата, съставените
частни свидетелстващи документи нямат доказателствена стойност за удостоверените в тях
факти относно констатираните недостатъци в работата, възложена от О.С. по реда на ЗОП и
изводите, че същите са следствие от некачествен ремонт. Отделно от това посочените
документи, видно от съдържанието на същите, се свързват с ангажиране на гаранционна
отговорност, която се отличава по съдържание от отговорността на изпълнителя за
недостатъци и е независима от нея /решение № 13/10.09.2010г. по т. д. № 242/2009г., ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 114/16.09.2013г. по т. д. № 1075/2011г., ВКС, ТК, ІІ т. о., решение №
131/03.12.2010г. по т. д. № 890/2009г., ВКС, ТК, І т. о. и други/ и най-често се свързва се
възникнали след предаване на работата дефекти.
Договорът за изработка, а в тази част и договорът за строителство като вид договор за
изработка, се урежда от общите норми на ЗЗД и специалната уредба по чл. 258 и сл. от ЗЗД,
а в случая - поради обстоятелството, че страните по него са търговци, намират приложение и
общите разпоредби на ТЗ, като същевременно – предвид неговите особености - и
нормативната уредба в ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003г. Въз основа на сключения договор за
изработка за двете страни възникват насрещни права и задължения. Основните задължения
на изпълнителя, предвидени в чл.258 и чл.261 ЗЗД са да извърши точно възложената работа,
като изпълненото да бъде годно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение и да я предаде в срок, срещу което възложителят дължи да заплати
уговореното възнаграждение/чл.264 и чл.266 ЗЗД/. В случаите на некачествено изпълнение
/работа с недостатъци или отклонение от поръчката/, поръчващият разполага с правата по
чл. 265, ал. 1 ЗЗД- да иска поправяне на работата; сам да поправи работата за сметка на
изпълнителя или намаление на възнаграждението. Упражняване на правата на възложителя
по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, са обусловени от приемане на изпълнението на работата по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД, защото ако в сроковете по чл. 264, ал. 2 ЗЗД възражения относно
качеството на изпълнението не са направени, се прилага необоримата презумпция по чл.
264, ал. 3 ЗЗД и работата се счита за приета като правилно изпълнена.
Предвид тази нормативна уредба, трайната съдебна практика свързва приемането на
извършената работа в два смисъла, а именно: 1/ фактическото, реално получаване на
изработеното от поръчващия, предаване на работата и 2/ признанието/изявление, че
изработеното съответства на поръчаното, което има своето правно действие. Ако
поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения, или откаже да
приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита приета, рискът преминава
върху поръчващия и за него възниква задължението да плати на изпълнителя уговореното
възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД/ (Решение № 202 от 27.02.2015 г. на ВКС
по т.дело № 4123/2015 г., ІІ т. о., ТК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, решение № 84 от
30.07.2015 г. по т.д. № 1428 / 2014 г. на ВКС, I т.о., решение № 231 по т.д. № 1056 / 2009 г.
на ВКС, ІІ т.о. и др.). Поръчващият има право да откаже да приеме работата, ако тя не
отговаря на поръчката, например ако е изработена вещ, която е различна от поръчаната, или
ако изпълнителят така се е отклонил от поръчката или изработеното има такива
недостатъци, че е негодно за договореното или обичайното му предназначение.
4
В зависимост от естеството на недостатъците се различава моментът, в който за да
запази правата си по чл. 265 ЗЗД, възложителят трябва да възрази относно качеството на
изпълнението. При явни недостатъци /видими при обичаен преглед/ на изработеното
поръчващият е длъжен да констатира недостатъците и направи възраженията си пред
изпълнителя незабавно при предаването на работата или в уговорения от страните в
договора срок. При наличие на скрити недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат
установени при обикновен преглед на извършената работа или се появят по-късно, правата
на възложителя по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД възникват веднага след
открИ.ето или появата им, като възложителят е длъжен да направи възраженията си пред
изпълнителя веднага след открИ.ето или появата на скритите недостатъци или в уговорения
от страните в договора срок. В конкретната хипотеза, предвид релевираните от ответника
възражения, следва да се приеме, че той се е позовал на последната хипотеза на чл. 265, ал. 1
ЗЗД и е упражнил потестативното си право да иска намаление на възнаграждението (с
твърдения за лошо изпълнение по отношение на качеството).
Едновременно с възражението за некачествено изпълнение, ответникът възразява и за
неточно в количествено отношение изпълнение на СМР. Неточното изпълнение в
количествено отношение, от своя страна, не се обхваща от преклузията на чл. 264, ал. 3
ГПК, в който смисъл е и постоянната практика на ВКС /решение № 94/02.03.2012г. по т. д.
№ 133/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Тук следва изрично да се посочи, че при възраженията на ответника и конкретиката
на спора, съдът разглежда твърденията за невложени строителни материали и изкопи за
относими към качествените параметри на изработеното и съответствието му с техническите
изисквания по проект и строителните норми, а не касае неизпълнение на по-малък обем
работа от договореното.
Във връзка с точното изпълнение на задълженията на ищеца и възникване
насрещното задължение на ответника за заплащане на изпълнените СМР по делото се
установи следното.
Видът и количеството на строителните дейности, които е възложено да бъдат
извършени не са определени в самия договор, а са конкретизирани като вид, количество и
единична цена в количествено-стойностна сметка – Приложение 1, видно от която пункт
доставка и полагане на бетонови бордюри включва подготовка и легла за бордюри, доставка
и полагане на подложен бетон, доставка и полагане на бордюри, укрепване на бордюри с
бетон и фугиране, при договорено количество от 12 000 л.м, при единична цена 28 лева без
ДДС, пункт 2 обхваща дейности по разкъртване на бетонови бордюри и бетонови водещи
ивици без зададено прогнозно количество, но при определена единична цена на л.м., пункт
3– изграждане на сградни водопроводни отклонения и пункт 4 – депониране на битови
отпадъци до 5 км., при определена единична цена на куб.м. Следователно, конкретното
съдържание на подлежащите на изпълнение строително-ремонтни дейности, възложени по
договора и тяхното прогнозно количество и единична цена се определят от това приложение
към договора. В чл. 3-чл. 7 от договора е конкретизирано и насрещното задължение по
сделката за изработка – това на възложителя за заплащане на възнаграждение за
извършената работа, по единични цени съгласно КСС и в срок от изготвена на двустранно
подписани приемо-предавателни протоколи за реално извършените СМР и
доказани/измерени количества СМР.
Видно от представените доказателства, за всички изпълнени СМР, готови за
приемане, са съставяни Актове обр. 19 с количествено – стойностни сметки към тях относно
точния вид и количество СМР, а въз основа на тях са издадени и процесните фактури №
**********/05.12.2019г.,**********/24.02.2020г.,**********/23.06.2020 г.,
**********/23.06.2020 г.,**********/05.08.2020 г. и **********/05.08.2020 г. - на основание
изпълнени СМР по акт. 19 от 04.12.2019 година – 2 броя, от 24.02.2020 година, 01.04.2020
5
година, 22.06.2020 година – два броя и от 05.08.2020 година – 2 броя.
За доказване на вида и количеството на изпълнените от изпълнителя строителни
работи по дейностите, възложени с договора за СМР и описани в КСС са представени 8 броя
Актове образец 19 от 04.12.2019 г. на л. 16 от делото за услуга с Бобкат на стойност 576 лева
с ДДС, от 04.12.2019 година – за изграждане на водопроводни отклонения за 52 броя и
доставка и полагане на бордюри 1720 л.м., от 24.02.2020 година - за изграждане на
водопроводни отклонения за 39 броя и доставка и полагане на бордюри 2144 л.м. и КСС към
него /л. 22-23 от делото/, от 01.04.2020 година – за изграждане на водопроводни отклонения
за 22 броя и доставка и полагане на бордюри 1867 л.м. и 113 л.м., разкъртване на бетонови
бордюри и ивици от 1457 л.м. и 113 л.м. и КСС към него /л.24-25 от делото/, от 22.06.2020
година, ведно с КСС към него – за изпълнени СМР по доставка и полагане на бетонови
бордюри с размер 18/35/50 см на ул. Хаджи Дани, ул. Съединение, ул. Тодор В., ул. Васил
Левски, ул. Христо Смирненски, ул. И. Вазов, ул. Г.С.Раковски и ул. Първи Май, на обща
стойност с ДДС на изпълнените работи от 140 716,80 лева за 4188 л.м./л. 26-27 от делото/ и
Акт 19 от същата дата – за доставка и полагане на бетонови бордюри и ивици – 132 л.м.,
ремонт на бетонови бордюри и ивици – 28л.м. и разкъртване на бетонови бордюри и ивици
– 646,50 л.м. с КСС на л. 28-29 от делото; Акт 19 от 05.08.2020 година – за доставка и
полагане на 1466 л.м. бетонови бордюри и ивици и КСС към него /л. 29.30/ и Акт № 19 от
05.08.2020 година – за изпълнени СМР по доставка и полагане на 29 л.м. бетонови бордюри
и ивици, 29 л.м. разкъртване на бетонови бордюри и ивици и 442 л.м. ремонт на бетонови
бордюри и бетонови водещи ивици, ведно с КСС на л. 32-33 от делото.
Всички изброени писмени документи са подписани от представители и на двете
дружества, като за ответника – от лице Б. В., подписал и Актовете и приложените към тях
КСС. Документите са оспорени в тази част от ответника, който твърди, че подписите
положени от името на В. не принадлежат на това лице, както и че същият не е притежавал
представителна власт спрямо ответното дружество. Открито е и производство по реда на чл.
193 ГПК, което не е проведено успешно.
От заключението по приетата и неоспорена съдебно – почеркова експертиза се
установява, че всички релевантни за спора и описани по-горе документи – Актове обр. 19 и
количествено – стойностни сметки към тях са подписани от посоченото като автор лице –
Б.Г. В., който е подписал документите от името на възложителя. Заключението не е
оспорено от страните, мотивирано и ясно е отговорено на поставените задачи, поради което
съдът го кредитира изцяло.
Следователно се установява, че представените частни свидетелстващи документи са
автентични и като такива следва да се ценят и в съвкупност с останалите доказателства по
делото. Тук е важно да се отбележи, че представените документи, подписани от името на
ответника и удостоверяващи неизгодни за него факти, а именно – приемане на изпълнените
от ищеца СМР, описани по вид и количество в документите, както и липсата на отразени
забележки по тях – се характеризират с противопоставима на тази страна /издател на
документа/ доказателствена стойност, тъй като обективират извънсъдебно признание на тези
факти. За да се установи, обаче, при условията на пълно и главно доказване, че
обективираните в тях факти са настъпили, следва да се вземат предвид и другите събрани по
делото доказателства.
Следва да се посочи, също така, че ответникът е оспорил тези документи и по
причина, че лицето В. не е имал представителна власт по отношение на ответника. И това
възражение съдът приема, че е оборено в процеса поради извод за приложимост на
презумпцията на чл. 301 ТЗ. От приетата по делото, мотивирана и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице със специални знания в областта се
установява, че процесните фактури, издадени от ищеца на основание цитираните по-горе
актове 19 за изпълнение и приети СМР са осчетоводени от ищеца и ответника, като са
6
включени в дневниците за покупки/продажби по ДДС в съответните данъчни периоди и при
спазване счетоводните изисквания. По тях е начислен ДДС и ползван данъчен кредит от
ответника, както и е извършено частично погасяване по част от фактурите /платежни
нареждания на л. 117,118,121,122,126,127, които не са оспорени от ответника/. Отделно са
представени доказателства и за това, че В. е бил служител на ответника в процесния период
/л. 234 от делото/, който факт не отрича и законният представител на ответното дружество в
обясненията си, дадени по реда на чл. 176 ГПК. Свидетелят В., подписвал съставяните в
хода на строителството документи от името на ищеца сочи, че именно лицето Б. В. е
участвал в съставяне на всички актове в процеса на строителството от името на ответното
дружество. Същите факти се установяват и от показанията на св. С., който познава В. като
ръководителя на проект за Г.И. ООД, в периода на изпълнение по процесния договор и го
сочи, като лице, което е присъствало на обекта и е подписвало съставяните по време на
строителството документи от името на ответника. Съвкупната преценка на посочените
доказателства налага извод за това, че В. е подписал актове, поради служебната си
ангажираност с ответното дружество, а и ответникът е узнал за извършените от него
действия по приемане на изпълнените СМР, отчетени по подписаните актове 19, тъй като е
осчетоводил редовно фактурите за дължимите плащания за приетите работи, както и е
извършил погасяване на част от задълженията по тях.
Отразяване в счетоводството на ответника на паричната престация по фактурите като
дължима и ползване правото на приспадане на данъчен кредит, според практиката на ВКС
на самостоятелно основание представлява също извънсъдебно признание на задължението
чрез конклудентни действия. В случая, осчетоводяването и извършваните плащания имат
двояко значение и освен, че сочат за признаване съществуването на задължението и
съответно – изпълнена работа в обем на остойностеното количество, която е приета от
възложителя (Решение № 181 от 10.02.2016 г. по т. д. № 2079 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 1-во тър. Отделение, Решение № 138 от 17.10.2011г. на ВКС по т.д. №
728/2010г. на II т.о.), но също така обуславят извод за това, че ответникът не се е
противопоставил на извършените без представителна власт действия веднага след
узнаването и е обвързан от тях.
За определяне на подлежащите на заплащане и изпълнени от ищеца СМР, освен
представените актове образец 19 и КСС към всеки един от тях, следва да бъдат взети
предвид и представените протоколи на л. 128 – 130 от делото, видно от които представители
на ищеца, ответника и в присъствието на представител на О.С. са констатирали
количеството СМР, които са били необходими и са изпълнени (разкъртване, ремонт,
подмяна и полагане на бордюри) за замяна или ремонт на повредени, счупени, обрушени и
т.н. бордюри. Посочените писмени доказателства кореспондират с показанията на свидетеля
В., който под страх от наказателна отговорност заявява, че на изпълнителя са били
възложени допълнителни СМР за поправяне на вече извършени и приети такива по уличната
мрежа на с. Зимница, поради уврeждането им от строителна техника за асфалтиране на
улиците, която е повредила положените вече в изпълнение на договора бордюри.
Свидетелят С., изпълняващ длъжността кмет на с. Зимница в релевантния по делото период,
има лични впечатления от процеса на строителство, като също сочи, че в хода на
изпълнение на възложените работи, се е наложило повторно извършване на част от същите,
поради повредата им от строителна /необходима за изкопаване на улиците и полагане на
асфалт/ и земеделска техника, която е обрушила, одраскала и счупила част от положените
бордюри, като някои бордюри са били подменени, а други – ремонтирани. Свидетелят е
категоричен, че след издаване на разрешенията за ползване, няма извършван ремонт на
бордюрите, а същите са били поправени преди окончателно полагане на асфалта.
7
Съвкупната преценка на посочените доказателства и представените писмени
доказателства налага извод, че и тези актувани и фактурирани дейности по представените
три протокола за удостоверяване на извършените от ищеца работи по ремонт на повредени
бордюри са извършени по възлагане на ответника и във връзка с процесния договор за
строителство.
Съгласно чл. 2, при възникване на допълнителни СМР, неупоменати в договора,
страните ще договарят допълнително изпълнението им с подписване на допълнително
споразумение (Анекс). Съдът тълкува цитираната клауза по договора, като намира, че под
допълнително споразумение страните са имали предвид писмено изразено съгласие относно
вида, количеството и единичната цена на допълнителните работи, каквото е обективирано в
представените три приемо-предавателни протокола от 01.04.2020 година, 22.06.2020 година
и 05.08.2020 година /л. 128-130 от делото/ за извършени и приети СМР във връзка с
отстраняване на повреди по бордюри, както и КСС към тях. В този смисъл е и посоченото от
вещото лице строителен инженер, което потвърждава, че по тези протоколи са отчетени
ремонти или повторно извършване на вече изпълнени по вид и местонахождение дейности.
По отношение на тези документи, вкл. подписаните от представител на ответника КСС и
тяхната доказателствена стойност е приложимо изложеното по-горе във връзка с актовете
образец 19 и КСС към тях и относно потвърждаване на извършените без представителна
власт действия с оглед приложението на чл. 301 ТЗ, включване на вземания във връзка с
тези документи в издадените фактури и осчетоводяването им в ответното дружество. Макар
и ненаименовани анекс или допълнително споразумение, тези приемо-предавателни
протоколи обективират постигнато съгласие и действителната воля на страните, при това
изразени писмено, относно изпълнение на допълнителни работи, които ответникът е приел
за възложени и тяхното количество и цена.
За възникване на задължение за заплащането им от възложителя, обаче, следва да се
отговори и на въпроса каква е причината, довела до необходимост от допълнителен ремонт
и подмяна на местата, на които вече са били положени бордюри и дали той се дължи на
неизпълнени договорни задължения от ответника.
Както беше посочено, събраните гласни доказателства са непротиворечиви относно
обстоятелствата, че поправянето или подмяната на увредените бордюри е наложено от
вреди, причинени от земеделска техника, както и строителната техника на възложителя,
използвана при асфалтиране на улиците и която строителна техника не е била използвана по
повод ремонтните дейности, извършвани от ищеца. Тези ремонтни дейности няма спор, че
предхождат по време издадените Констативни протоколи за установяване годността на
строежа и Разрешенията за ползване по договора на ответника и Общината. Констатациите
на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че извършване на допълнителните
СМР не са придружени със съответните констативни протоколи за причините, довели до
необходимост от извършване на непредвидените дейности, скици и т.н. не разколебават
горните изводи относно причините за възникналите дефекти, тъй като видно от трайно
установените отношения между страните, макар и при несъобразяване на нормативните
изисквания, същите не са съставяли всички изискуеми актове и протоколи, установени в
строителните норми за установяване различните фази и етапи на строителството. Ето защо,
отговорността на ответника за тези недостатъци не може да бъде ангажирана, тъй като не се
установява причинната им връзка с изпълнените СМР по процесния договор.
Допълнителните строително-ремонтни дейности, отчетени по трите приемо-предавателни
протокола и КСС не попадат в обхвата на чл. 12, ал. 8 от договора, в която хипотеза
страните са се съгласили, че изпълнителят носи отговорност и отстранява за своя сметка
допуснатите при изпълнението, дефекти, неточности и недостатъци в работата. Или, за
същите е дължимо възнаграждение, съобразно постигнатото писмено съгласие между
страните.
8
По отношение на установяване на общото количество на реално изпълнените СМР и
съответствието им с актуваните такива е налице спор по делото. За да определи каква част
от общо възложената с договора работа представляват изпълнените дейности, актувани с
представените с исковата молба Актове образец 19, както и дали изпълнените допълнителни
дейности съответстват на отчетените, съдът съобразява освен писмените документи и
изводите на вещото лице В. Г. по заключението на изготвената в производството съдебно-
техническа експертиза. От същото се установява, че всички извършени от изпълнителя СМР
по представените и описани по-горе протоколи образец 19 са от вида по Приложение 1 към
договора – КСС, тоест, касаят възложени строително-монтажни работи. Вещото лице е
категорично и че същите са изпълнени по уличната мрежа, обхваната от предмета на
договора между страните и допълнителното възлагане по протоколите на л. 128 и сл. от
делото от делото, свързани с отстраняване на възникналите дефекти по бордюрите, от дати
01.04.2020 година, 22.06.2020 година и от 05.08.2020 година. За изпълнение на възложените
по договора и допълнително СМР следва да се зачете и доказателствената сила на
подписаните от ответника като участник в строителството Протоколи образец 15, съобразно
изложените по-горе мотиви. В тях няма отразени неизпълнени или незавършени работи, а
страните не спорят, че част от работите по договора, сключен от ответника с Общината, по
реда на ЗОП, са изпълнени от ищеца и това са тези, възложени с процесния договор за
строителство, за изпълнение на които в количествено и качествено отношение пък
свидетелстват двустранно подписаните от страните актове 19 и приемо-предавателни
протоколи. По отношение на реално изпълнените по договора по вид и количество
дейности, съдът зачита и противопоставимата на ответното дружество доказателствената
сила на приетите по делото двустранно подписани приемо-предавателни протоколи също по
вече изложените съображения, но при съобразяване и изводите на вещото лице, че
актуваните количества положени бордюри не съответстват с измерените на място. В тази
част съдът кредитира заключението, тъй като вещото лице е посетило обекта двукратно и
нарочно е извършвало замервания на място, а от друга страна, свидетелят С. сочи, че след
издаване на разрешението за ползване няма извършвани нови ремонтни дейности.
Следователно, може да се приеме за определящо извършеното от специалиста измерване на
място и съобразно техническия проект и местоположението на окончателно завършените
СМР, както и направеното от него съпоставяне на първоначално и допълнително
възложените работи. Според заключението, ищецът е изпълнил с 382,5 л.м. по-малко работи
по пункт 1 от КСС на л. 15, или е актувал в повече дейности на стойност от 10 710 лева без
ДДС /12 852 лева с ДДС/. Единствено в тази част съдът намира, че заключението на вещото
лице разколебава доказателствената сила относно удостоверените факти в съдържанието на
частните свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодните за ответника факти, тъй
като в тази връзка няма събрани гласни доказателства, даващи конкретна информация
относно количественото изпълнение на СМР. По отношение на съответствието на
отчетените с изпълнените СМР по пункт сградни водопроводни отклонения /актувани в
процесните актове 19 и остойностени по фактурите/, страните спор нямат.
От изложеното се налага краен извод, че по делото се доказа, че ищецът е изпълнил в
количествено отношение задължението си за извършване на възложените с процесния
договор и допълнително възложените строителните работи с разлика от 382, 50 л.м. от
актуваните и отчетени с двустранно подписаните протоколи и количествено – стойностни
сметки към тях, цената за които следва да се приспадне от дължимото възнаграждение за
тях.
Второто възражение на ответника е свързано с качеството на изпълнената работа и
по същество представлява упражняване правото на възложителя да иска намаляване на
дължимото възнаграждение по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като твърденията и оспорванията в тази
връзка са свързани и с приетото за разглеждане в процеса евентуалното възражение за
прихващане с възникнало за него вземане за неустойка по чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 16, ал. 2 от
9
договора. В практиката на ВКС се приема, че не съществува ограничение за формата, в
която възложителят може да упражни правата си по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, като това може да
стане както чрез възражение за прихващане със спорни вземания в хода на висящ исков
процес по предявен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, така и чрез възражение за неточно изпълнение,
предявено в производството по иска по чл. 266, ал. 1 ЗЗД, каквото е заявеното в настоящото
производство от ответника.
Както беше посочено по-горе обаче, възможността да упражни тези права е обвързана
с изпълнение задължението на възложителя да приеме работата, като трябва да я прегледа и
направи всички забележки за неправилното й извършване (явни недостатъци или
отклонения), освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно (скрити или новопоявили се), като
за последните трябва да извести изпълнителя веднага след открИ.ето им, защото ако не
предяви своите възраженията за некачествени СМР в срок, работата на основание чл. 264,
ал. 3 ЗЗД се счита за приета като правилно извършена (решение № 157 от 08.11.2010 г. по т.
д. № 1135/2009 г., ТК, ІІ ТО на ВКС, решение № 186 от 30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г.,
ТК, ІІ ТО на ВКС). Последното води от своя страна до загуба на правата, уредени в правната
норма на чл. 265, ал. 1 ЗЗД - да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок
без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката, или съответно
намаляване на възнаграждението.
Възприетото относно двустранно подписаните протоколи за отчетените изпълнени
СМР и тяхната доказателствена стойност като удостоверяващи неизгодни за страната–
издател факти е приложимо и в частта относно приемане на работата и нейното качество и
съответно - са противопоставими на ответника в процеса по отношение на фактите за
приемане на работата и вложените материали от възложителя без забележки, в момента на
нейното предаване. Същевременно, значим за момента, в който възложителят следва да
направи своите възражения за наличието на недостатъци, с оглед непреклудиране
възможността да иска намаляване на възнаграждението, е техният вид, а именно – дали
същите представляват явни или скрити дефекти.
При тези уточнения, във връзка с направеното възражение за неточно изпълнение по
отношение качеството на работите и при съобразяване, че установяване на този факт
съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е поставено в тежест на ответника, имащ
качеството на възложител по процесния договор за изработка, тъй като той черпи
благоприятни от неговото настъпване правни последици, съдът приема следното.
На първо място в производството останаха недоказани твърдените от ответника
факти за изпълнена с недостатъци работа по възложените СМР. Съдът не кредитира
заключението по назначената и приета в производството съдебно-техническа експертиза в
частта, в която вещото лице сочи, че работата е изпълнена некачествено, тъй като не
кореспондира и не се подкрепя от останалите доказателства по делото. Точно в обратния
смисъл са събраните гласни доказателства, като свидетелят В. твърди, че при изпълнение на
бордюрите е полагано циментово легло, както и са се запълвали с материал с оглед
здравина, а свидетелят С. поддържа, че са изпълнявани и изкопните работи, а бордюрите са
били във видимо добро състояние след приключване на строителството и понастоящем. До
същия извод водят и представените писмени доказателства – двустранно подписани приемо-
предавателни протоколи и КСС, чиято доказателствена стойност като удостоверяващите
неизгодни за ответника факти следва да бъде зачетена. Също така следва да се вземе
предвид и извънпроцесуалното поведение на ответника по възлагане в хода на
строителството на допълнителни работи във връзка с ремонт на повредени – счупени,
обрушени бордюри, стойността на които признава за дължима с оглед осчетоводените
фактури, по които тези работи са остойностени, тоест, признава наличието на възникнали
непредвидени дефекти, не по причина работата на ищеца. Поради всичко изложено,
10
заключението на вещото лице относно изпълнение на СМР при неспазване на нормативните
и изискванията по техническите проекти /липса на подложен бетон и неговото съответствие
със заложените стандарти, на укрепващ бетон отстрани на бордюрите по цялото
продължение, на което са положени, на положен кофраж, неспазена геометрия на трасето
във вертикално и хоризонтално отношение, неправилно изпълнени фуги, обрушени и
напукани бордюри/ не се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства и е
изолирано, както и не оборва доказателствената стойност на отчетните актове, подписани от
двете страни, както и установените факти от разпита на свидетелите и останалите писмени
доказателства по делото. Освен това, тези недостатъци вещото лице сочи, че е констатирало
при огледа на място близо година след приключване на строежа и издаване Разрешение за
ползване, като не е взимало съответни проби и не са извършвани изкопни дейности за
целите на експертизата. Поради това, съдът не кредитира заключението в частта, с която
вещото лице е оценило невложени материали за изпълнение на бордюри на стойност 69 828,
51 лева и е определило общата стойност на изпълнените некачествено СМР на 61 494 лева
без ДДС. Само за пълнота следва да се добави и че приложените към заключението снимки
отразяват видимо повредени бордюри, но към датата на извършените огледи през 2022
година, от същия времеви период, когато възложителят по договора за обществената
поръчка е констатирал възникнали гаранционни дефекти, за които е уведомил Г.И. ООД.
На второ място, дори и да се приеме, че дефекти в изпълнение на работата са били
налице, по-горе в мотивите вече е посочено, че недостатъците, свързани с невлагане на
изискуемия, според стандарта, строителен материал и неговото качество и неизвършване на
изкопи по твърденията на ответника, съдът приема да са такива съответстващи на
качественото, а не количествено изпълнение на работата. В чл. 5, ал. 2 от договора страните
са постигнали съгласие за това в определените единични цени да е калкулирана и цената на
материалите, необходими за изпълнението, без да са зададени конкретни параметри в това
отношение. Следователно, твърденията за неспазен алгоритъм на работата и лоша
технология на изпълнение кореспондират не с количественото, а с качественото извършване
на СМР като краен резултат.
Ето защо, тези недостатъци, заедно с посочените счупени, обрушени, изпълнени
накриво и неподравнени бордюри са, за които са налице твърдения на ответника /макар и
общи и неконкретизирани/, свързани с лошото качеството на работата. Поради това и
именно те подлежат на преценка дали имат характер на скрити или явни /като се държи
сметка и на това, че за законодателя са без значение субективните възможности на
поръчващия при определяне на видимия или скрит характер на недостатъците/ недостатъци.
Ако са били налице, то те следва да се определят като явни дефекти, каквито безспорно са
счупени, криви и обрушени бордюр или нециментирани фуги. За явни недостатъци съдът
приема, обаче, и тези, свързани с липса на подложен или укрепващ бетон и кофраж, тъй като
работата е приемана на части, а вещото лице сочи, че всички недостатъци, описани в
заключението могат да се установят от обикновен оглед, вкл. и тези свързани с неполагане
на бетон или цимент. Ето защо, съдът приема, че възложителят е трябвало да предяви своите
възражения към момента, в който са приемани съответните СМР /датите на подписване на
съответните приемо-предавателни протоколи и КСС, всички през 2019 година и през 2020
година/, каквито забележки по делото няма доказателства да са отправяни преди образуване
настоящото производство. Или, работата е одобрена/приета от възложителя без възражения,
което е преклудирало възможността му да се ползва от правото по чл. 265 ЗЗД да иска
намаляване на възнаграждението.
Поради това и с оглед носената от страните доказателствена тежест, съдът е задължен
да приеме за установено, че процесните актувани дейности, за които са издадени и
процесните фактури, с изключение на актувана и остойностена част от 382,50 л.м. за
полагане на бордюри /от 12852 лева с ДДС/, са изпълнени от ответника и съответстват на
тези, описани в количествено-стойностна сметка /КСС/ към договора и съответно – за
11
ответника е възникнало задължението за заплащане на уговореното възнаграждение за тях.
Съобразно условията по чл. 6, ал. 3 от договора, е настъпил падежът за заплащане на
възнаграждението за приетата работа, актувана и отчетена с всеки един от процесните
приемо-предавателни протоколи, като следва да се съобрази и стойността на неточно
изпълнената в количествено отношение работа, за която възнаграждение не е дължимо.
При тези изводи, предявеният от ищеца иск се явява основателен до размера от 125
239,90 лева с ДДС, което е дължимото и непогасено към приключване на устните състезания
възнаграждение по договора за строителство, след приспадане на цената на извършените по-
малко от отчетените и фактурирани като количество строително-ремонти дейности.
По възражението за прихващане с правно основание чл. 92 ЗЗД.
Ответникът основава вземането си за неустойка на клаузата по чл. 16, ал. 2 от
договора, съгласно която при некачествено изпълнение на поети с договора задължения,
изпълнителят заплаща неустойка на възложителя в размер на 10% от стойността на
договора. Следователно, неустойката е свързана със санкциониране на изпълнителя само за
недостатъци в строителството.
Възражението е неоснователно, предвид изложените по – горе мотиви относно
липсата на доказани от ответника недостатъци в изпълнение на строително-ремонтните
работи, наличието на каквито е обуславящо за възникване на потестативното право на
възложителя за неустойка по чл. 16, ал. 2 от договора.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от всяка от страните е заявено искане за
присъждане на разноски, следва да се присъдят такива, съответно на уважената – за ищеца и
на отхвърлената – на ответника част от иска и по представените до края на устните
състезания доказателства за сторени разноски.
Ответникът е представил доказателства и по списък претендира разноски от 3300
лева за вещи лица и 9980 лева за адвокат, или 13280 лева. От тях, съобразно отхвърлената
част от исковете, са му дължими 1235, 95 лева.
Ищецът сВ.ременно е заявил претенция за присъждане на разноски, но списъкът по
чл. 80 ГПК и доказателствата за заплатено адвокатско възнаграждение не са представени в
срок до края на устните състезания, поради което и искането за присъждане на
възнаграждение за адвокат е неоснователно (ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 60122 ОТ 21.06.2021 Г. ПО
Т. Д. № 2910/2019 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС). По аргумент от възприетото в т. 11 на
Тълкувателно решение по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, краят на устните състезания
преклудира възможността за представяне на доказателства за сторени разноски, чиято липса
е пречка разходът да бъде възложен на другата страна. Същевременно в срок са доказани
сторени от тази страна разноски от 6943, 68 лева за вещи лица, призоваване на свидетели и
държавна такса, които следва да се присъдят съответно на уважената част от иска – от
6297,44 лева, общо.
Съдът извършва компенсация на дължимите разноски, в резултат на което остават
дължими разноски от ответника в размер на 5061,49 лева, които следва да се присъдят с
диспозитива на съдебното решение.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Г.И.“ ООД, ЕИК: ******* да заплати на „Б.Г.“ ЕООД, ЕИК: *******,
12
-на основание чл. 266, ал. 1, вр. чл. 258, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 125
239,90 лева с ДДС, представляваща неплатената част от уговореното възнаграждение за
извършена работа по изпълнение на строително-монтажни работи по договор за изработка
от 24.10.2019 г. с предмет строителни-монтажни работи на обект „Реконструкция и
рехабилитация на водопроводна мрежа в с. Зимница, община „Стралджа“, описани и приети
с Актове обр. 19 в периода 04.12.2019 г. – 05.08.06.2020 година и допълнително възложени
по приемо-предавателни протоколи от 01.04.2020 година, 22.06.2020 година и 05.08.2020
година строително-монтажни работи и издадени въз основа на тях фактури
№**********/05.12.2019г.,**********/24.02.2020г.,**********/23.06.2020г.,**********/23.06.2020г.,**********/05.08.2020г.,**********/05.08.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда-
19.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 138091,90 лева с ДДС, както и
-на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 5061,49 лева – разноски в настоящото
производство, изчислени по компенсация.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13