Решение по дело №1574/2023 на Административен съд - Варна

Производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), образувано по жалба на П.В.И. *** срещу Заповед за ПАМ № 23-0813-000194 на Началник Сектор към ОД МВР Я.. С оспорената заповед е наложена ПАМ, на осн. чл.171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, а имено прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6 (шест) месеца, тъй като на 02.06.23г. в 13,15часа в гр.Я., ул.“Я.. **“ в близост до кръстовище с ул.“***“ в посока към ул.“***“ Н. Г. управлява ЛА“Мерцедес“ МЛ, рег.№ В ***РР, собственост на П.В.И., без да притежава валидно СУМПС, установено след направена проверка в информационните системи „Административно-наказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“-МВР, а именно не е придобил правоспособност и не му е издавано СУМПС.

Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед. Заявява, че автомобилът се ползва от семейството й, както и че предоставила същия на дъщеря си, а не на Н.Г., който й е племенник.

Ответната страна - Началник Сектор към ОД МВР Я. не изразява становище по жалбата.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактиче. страна, следното:

На 02.06.23г. в 13,15часа в гр.Я., ул.“Я.. **“ в близост до кръстовище с ул.“***“ в посока към ул.“***“ Н. Г. управлява ЛА “Мерцедес“ МЛ, рег.№ В ***РР, собственост на П.В.И., без да притежава валидно СУМПС, установено след направена проверка в информационните системи „Административно-наказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“-МВР, а именно не е придобил правоспособност и не му е издавано СУМПС.

На 05.06.23г. Началникът- сектор към ОДМВР Я. , с-р ПП, издава оспорената Заповед за ПАМ № 23-0813-000194, с която на основание чл.171, т.2а, буква а) от ЗДвП налага на П.В.И. принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на МПС- лек автомобил ЛА“Мерцедес“ МЛ с рег.№В ***РР, за срок от 6 месеца.

При така установеното от фактиче. страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл.149, ал.1 от АПК поради което съдът приема, че е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

Със Заповед № 326з-99/01.02.22г., в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.21г. на Министъра на вътрешните работи, директорът на ОДМВР – Я. е оправомощил лицата, компетентни да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП, между които и тези по т.1.3 – началниците- сектор в ПП при ОД МВР за цялата територия обслужвана от ОДМВР-Я., поради което оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган.

Обжалваната заповед е издадена и при правилно приложение на материалния закон.

По препи.та е представен АУАН № 598109/02.06.23г. съставен срещу Н. Г. за нарушение на чл.150, чл.100, ал.1, т.2 и чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно чл.171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, една от които е тази по т.2а, буква а) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

При изпълнение на посочените в закона условия за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, като в случая предвид установените факти – управление на МПС за което се изисква категория В, каквато водачът не притежава, правилно е прието, че са налице основания за налагане на процесната ПАМ спрямо собственика на автомобила – П.И..

В обжалваната заповед са изложени подробно обстоятелствата, обосновали прилагането на процесната ПАМ, фактическите и правни основания за издаване на заповедта, поради което съдът приема, че същата е постановена при спазване на изискванията за форма по чл.59 от АПК. Действително в заповедта не са изложени мотиви досежно срока на действие на принудителната административна мярка, но в случая това не е особено съществено нарушение налагащо отмяна на заповедта, т.к. срокът на действие на ПАМ е определен в предвидения от закона минимум – 6 месеца. В случая обаче административният орган е наложил ПАМ в минималния размер от 6мес., поради което съдът не разполага с възможността да редуцира мярката под този минимум.

Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22 от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП.

По делото е представено постановление за отказ да се образува досъдебно производство , изх. № 2679/23г. от 19.07.23г. на РП-Я.. Същото е неотносимо към приетата от съда фактиче. обстановка, още повече, че от препи.та е видно, че жалбоподателката П.И. е подала сигнал на тел.112, в 13,50ч., а непълнолетния и неправоспособен водач Н. Г. е бил спрян за проверка в 13,15ч. на 02.06.23г., респ. след като същата е узнала за проверката. Законът регламентира прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП и при управление на пътно превозно средство от неправоспособен водач, като законодателното решение за налагане на ПАМ на собственика на ППС, чието превозно средство е управлявано от друго лице, непритежаващо валидно СУМПС (в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП), се свързва с неправомерно поведение на собственика на ППС за това, че е предоставил, преотстъпил, разрешил, допуснал и т. н. управлението на притежавания от него автомобил от неправоспособен водач. В действителност, за прилагането на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а", предл. последно от ЗДвП, законът не регламентира като елемент от правопораждащия фактически състав за налагане на ограничението наличието на субективно отношение (знание, съгласие и т. н.) на собственика на автомобила към извършеното с притежаваното от него МПС административно нарушение, съставляващо нормативно предвидената материално-правна предпоставка на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Това обаче не означава, че при липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към обуславящата налагането на ПАМ противоправна деятелност, той следва да търпи неблагоприятните правни последици, с които се свързва осъществяваната държавна принуда. Последните съобръжения са относими в случай, че конкретната фактиче. обстановка разкрива именно липсата на каквато и да е било обективна и субективна съпричастност на собственика към действията на лицето, управлявало без право чуждото МПС. В случая от страна на жалбоподателката не се ангажираха конкретни доказателства за установяване именно на тези обстоятелства. Жалбоподателката е родственица /леля/ на непълнолетния Н. И. Г., а сигналът до тел.112 за противозаконно отнемане е подаден, след като Г. е спрян за проверка, а не преди това, т.е. за съда телефонното обаждане е защитна версия относно наложената ПАМ, още повече че дъщерята на жалбоподателката е била в дома на братовчед си Н. Г., респ. е допу.ла, че автомобилът е взет от Г.. Следва да се посочи и основното отегчаващо обстоятелство на жалбоподателката, което определя основателността на ПАМ- процесното МПС е било засечено от органите на МВР да се управлява от непълнолетен и неправоспособен водач, родственик на И.. Евентуалните щети и вреди, които можеха да настъпят от това управление на автомобила са много по-сериозни от минималния размер на наложената ПАМ.

С оглед изложеното, жалбата се явява неоснователна, а оспореният административен акт - законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1-5 АПК за неговата отмяна.

Водим от горното, Варненския административен съд, 23-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.В.И. *** срещу Заповед за ПАМ № 23-0813-000194 на Началник Сектор към ОД МВР Я..

РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.

Съдия: