№ 12150
гр. София, 22.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110172131 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 393412/04.12.2024г. на СРС,
подадена от С. И. Д., В. И. Б., Ж. С. Д. /малолетна, представлявана от баща си С. И. Д./, К.
М. Х., П. К. П., С. И. С., С. Т. Ц., Ц. Х. Ц., В. К. А., М. Н. М. и Ц. Д. Ц. срещу „Уиз Еър
Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър Унгария“ Црт. – клон България.
Ищците С. И. Д., В. И. Б., Ж. С. Д. /малолетна, представлява се от баща си С. И.
Д./, К. М. Х., П. К. П., С. И. С., С. Т. Ц., Ц. Х. Ц., В. К. А., М. Н. М. и Ц. Д. Ц. чрез адв. С.
Б. – АК-София, са предявили срещу ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър
Унгария“ Црт. – клон България, искове с правно основание по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент
(ЕО) №261/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за осъждане на ответника да
заплати на всеки от ищците по 488,96 лева, представляващи обезщетение за закъснението на
полет № ********, излитащ по разписание в 22:35ч. на 04.12.2023г. от Болоня за София,
ведно със законната лихва от подаването на исковата молба /04.12.2024г./ до
окончателното им изплащане.
Ищците твърдят, че закупили самолетни билети за осъществяван от ответника на
04.12.2023г. полет № ******** по маршрут от Болоня за София. Ищците пристигнали на
летището навреме, но полетът им бил изпълнен със закъснение от над пет часа.
Разстоянието между двете летища, мерено по метода на дъгата на големия кръг, било
по-малко от 1500,00 км., поради което им се дължало обезщетение по 250,00 евро,
равностойни на по 488,96 лева. Проведена била кореспонденция с авиокомпанията, която
признала закъснението и качеството на ищците на редовни пътници, но отказала да плати
обезщетение, мотивирайки се с „извънредни обстоятелства“, които не можело да бъдат
избегнати. Оспорва се такива да са били налице, като превозвачът не взел всички
необходими мерки, за да избегне голямото закъснение. В насрочените по делото публични
съдебни заседания ищците не се явяват, като се представляват от адв. Б..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Уиз Еър Унгария“ Црт. чрез „Уиз Еър
Унгария“ Црт. – клон България чрез адв. К. И. – АК-Хасково, е подал Отговор на исковата
молба, вх. № 78445/05.03.2025г. на СРС. Признава, че между него и ищците е налице
1
договор за въздушен превоз по посочения в исковата молба маршрут и полет. Признава, че
обезщетението е дължимо на ищците. Заявява готовност да им заплати обезщетение от общо
5378,56 лева, ведно със законната лихва, 550,00 лева за разноски по делото за държавна
такса, както и 1100,00 лева общо разноски за адвокатско възнаграждение. Подробно
обосновава възражение за прекомерност на претендираното общо възнаграждение за адвокат
в размер от 4400,00 лева. За насрочените по делото публични съдебни заседания ответникът
не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба,
предявените с нея искове и становището на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Не са налице предпоставки за решаване на делото с решение при признание на иска
или с неприсъствено решение.
В настоящия случай ответникът с отговора на исковата молба, както и с Молба, вх. №
136956/16.04.2025г. на СРС, е заявил, че признава претенциите на ищците, като доброволно
плаща на същите съответните суми за главници, лихви, заплатени разноски за държавни
такси, както и за разноски за заплатен адвокатски хонорар. В проведеното по делото
публично съдебно заседание на 20.05.2025г. процесуалният представител на ищците е
посочил подробно какви суми са заплатени на ищците. Изтъкнал е, че за ищците е налице
недоплатена сума за законна лихва за забава в размери между десет стотинки и петдесет и
една стотинки, като претенцията за същите се поддържа.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване в процеса подлежат само спорните факти.
Доколкото ответникът е признал исковете, то спорни факти по делото няма. Следователно
предявените искове са по принцип основателни, като обсъждането на събраните по делото
доказателства е безпредметно. Спорът се концентрира в това, дали вземанията на ищците са
погасени изцяло чрез извършено в хода на процеса плащане, както и какъв е размерът на
дължимите разноски за адвокатски хонорар по делото.
Страните не спорят, че сумите за главници са изцяло платени. Законната лихва за тях
за периода от предявяването на исковата молба /04.12.2024г./ до датата на плащането
/09.04.2025г./ определена по реда на чл. 162 ГПК и изчислена с помощта на съответен
софтуерен продукт, възлиза на 22,60 лева за всеки ищец. Отчитайки този факт и
изявленията-признания на процесуалния представител на ищците /л.106/ относно това кои
суми са платени, съдът намира, че не са налице останали неплатени суми нито за главници,
нито за законна лихва, дори и в размери от петдесет и една стотинки, съответно десет
стотинки.
Поради това исковете за главници и законна лихва за забава върху тях за
периода от подаване на исковата молба до плащането са неоснователни поради
извършено в хода на процеса плащане и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима, тъй като
ответникът е дал повод за образуване на делото. Съобразно изхода от спора право на
разноски, независимо от отхвърлянето на исковите претенции, имат само ищците, които
своевременно са заявили искания в тази насока, тъй като това е станало поради извършено в
хода на процеса плащане. Платени са разноските за заплатени държавни такси, както и по
100,00 лева от адвокатския хонорар, заплатен от всеки ищец. Възражението на процесуалния
2
представител на ответника за прекомерност на заплатените от ищците хонорари за адвокат е
частично основателно. Съобразен с фактическата и правната сложност на спора, неговия
процесуален ход /исковете са признати, обективно не са събирани доказателства по
същество на спора/, както и съответстващия им интензитет на необходимите професионални
усилия, съдът намира, че действително хонорар от 400,00 лева е прекомерен, като
съответният такъв следва да се определи в размер на 200,00 лева за всеки ищец. Доколкото
са заплатени 100,00 лева на всеки ищец, ответникът следва да се осъди да заплати по още
100,00 лева на всеки ищец.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. И. Д., ЕГН **********, от град София, В. И. Б., ЕГН
**********, от град София, Ж. С. Д., ЕГН **********, от град София, малолетна,
представлявана от баща си С. И. Д., К. М. Х., ЕГН **********, от град Търговище, П. К. П.,
ЕГН **********, от град Търговище, С. И. С., ЕГН **********, от град Търговище, С. Т.
Ц., ЕГН **********, от село Нови хан /област Софийска, община Елин Пелин/, Ц. Х. Ц.,
ЕГН **********, от град Елин Пелин /област Софийска/, В. К. А., ЕГН **********, от град
Симитли /област Благоевград/, М. Н. М., ЕГН **********, от град София, и Ц. Д. Ц., ЕГН
**********, от град Кюстендил, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., със седалище в град
Будапеща /Унгария/, с рег. № 01-10-140174 от регистъра на дружествата, чрез „УИЗ ЕЪР
УНГАРИЯ“ Црт. – клон БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, със седалище в град София, искове с
правно основание по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) №261/2004г. на Европейския
парламент и на Съвета за осъждане на ответника да заплати на всеки от ищците по 488,96
лева, представляващи обезщетение за закъснението на полет № ********, излитащ по
разписание в 22:35ч. на 04.12.2023г. от Болоня за София, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /04.12.2024г./ до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт., със седалище в град Будапеща /Унгария/, с
рег. № 01-10-140174 от регистъра на дружествата, чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ“ Црт. – клон
БЪЛГАРИЯ, ЕИК *********, със седалище в град София, да заплати на С. И. Д., ЕГН
**********, от град София, В. И. Б., ЕГН **********, от град София, Ж. С. Д., ЕГН
**********, от град София, малолетна, представлявана от баща си С. И. Д., К. М. Х., ЕГН
**********, от град Търговище, П. К. П., ЕГН **********, от град Търговище, С. И. С.,
ЕГН **********, от град Търговище, С. Т. Ц., ЕГН **********, от село Нови хан /област
Софийска, община Елин Пелин/, Ц. Х. Ц., ЕГН **********, от град Елин Пелин /област
Софийска/, В. К. А., ЕГН **********, от град Симитли /област Благоевград/, М. Н. М., ЕГН
**********, от град София, и Ц. Д. Ц., ЕГН **********, от град Кюстендил,, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на всеки по 100,00 лева, представляващи разноски за заплатен адвокатски
хонорар в първоинстанционното исково производство /гр.д. 72131/2024г. на СРС/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3