№ 689
гр. Перник, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102214 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба „Фронтекс интернешънъл" ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор А." №
109-115, ет. 6 срещу И. И. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес: ******************
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите в размер на – 11766,00 лева - представляващи главница по договор за
потребителски кредит от ****************** сключен между ответника като
кредитополучател и „Сибанк“ ЕАД, (Договора) ведно със законна лихва за забава
върху от датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното изплащане на задължението; 3771,37 лева,
представляваща обезщетение за забава в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., суми,
частично предявени от размера, за който суми била издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5018/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Твърди, че съгласно Договора банката е изпълнила задължението си да
предостави сумата в размер на 14000,00 лева. Твърди същи, че сумата е усвоена от
ответника чрез заверка на банковата му сметка, в резултат на което за същия е
възникнало задължението да я възстанови, ведно с начислената за срока на ползването
им договорна възнаградителна лихва. Пояснява, че с кредита (чл. 13 от Договора) са
рефинансирани 3 броя предходни задължения, Твърди, че ГЛП от 10% не е променян
за целия срок на Договора – 72 месеца, като ГПР е в размер на 10,67%. Общата
дължима сума по Договора била 18744,04 лева, но поради изпадането на ответника в
забава била начислена и законна лихва.
Сочи, че последната погасителна вноска е била на 02.01.2019 г., от която дата
станал изискуем целия остатък от неплатената главница.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
****************** и конкретен договор за цесия Приложение 1 от същата дата.
Твърди, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е упълномощен от цедента да уведоми
1
ответникът за извършената цесия, че е изпратил съобщение в този смисъл, но същото
не е връчено лично, а пратката е върната в цялост, оформена като „непотърсена".
Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата молба.
С оглед твърдението, че ответникът е изпаднал в забава претендира и
присъждане на обезщетение за забава в посочения вече размер и период.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза, срещу ответника
съществуват притезания в размер на 11766,00 лева - представляваща главница,
формирана в периода от 15.04.2014 г. до 02.01.2019 г. по договор за потребителски
кредит от ****************** сключен между ответника като кредитополучател и
„Сибанк“ ЕАД, ведно със законна лихва за забава върху от датата на входиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до
окончателното изплащане на задължението, 3771,37 лева, представляваща
обезщетение за забава в периода от 11.10.2020 г. до 11.10.2023 г., суми, частично
предявени от размера, за който суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5018/2023 г. по описа на Районен съд Перник.
Претендира разноски.
Ответникът е депозира отговор в срок. В защитната си теза (съдът
възпроизвежда единствено относимите по конкретния спор възражения) оспорва:
надлежното съобщаване на цесията преди съдебното производство, както и след
инициирането му, тъй като ищецът не разполага с твърдяната представителна власт.
Оспорва вземанията като погасени по давност, позовавайки се на приетото в
Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК.
Твърди, че забавата е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, поради което е налице автоматична пресрочва изискуемост на целия
кредит, което е и началния момент за течене срокът на погасителната давност.
Счита договора за недействителен поради неспазването на изискването за
размер на минимален шрифт 12, ГПР бил неправилно изчислен, както и че липсва ясна
методика за изчисляването му.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. Депозира молба, с която
поддържа предявените искове, изразявайки съгласие с установения в ССЕ размер.
Ответникът се представлява като поддържа своите възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е в условията пълно и главно доказване да установи: 1)
валидно облигационно правоотношение между дружеството-заемодател и ответника,
предаването на заемната сума на заемополучателя по начина, предвиден в договора,
уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на срока на договора; 2).
изпадане на ответника в забава; 3). размера на вземанията; 4). че е станал титуляр на
сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с дружество
кредитор и надлежното уведомяване на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
2
В тежест на ищеца е да докаже прекъсване на погасителната давност за
претендираните вземания.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство, в което заповедта е била връчена на длъжника и
той е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство съвпадат,
поради което предявените искове са процесуално допустими.
Вярно е, че първоначално заповед за изпълнение е издадена и за други суми, но
със свои определения заповедният съд е обезсилил частично заповедта за изпълнение
за сумата от 2111,91 лева договорна лихва и за разликата над 3771,37 лева -
обезщетение за забава до първоначално уважения размер от 9027,78 лева. Тези актове
на заповедния съд са влезли в сила и очертали окончателно предмета на заповедното
производство, който е идентичен с този в настоящото.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от ******************,
сключен межди цедента „Сибанк“ АД и цесионера „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
Този договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и
улеснява бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на
права и задължения. По делото е представено и Приложение 1, което е неразделна част
от договора за цесия, съдържащо множество заличени записвания и едно незаличено.
От него се установява, че ищецът е придобил процесното вземане с длъжник
ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в представеното
изрично пълномощно. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г. по т.д. № 362/2015
3
на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията
от цедента без данни за връчване. Такова изявление е направено и с връчването на
препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази
насока на цесионера в качеството му на упълномощени лице съгласно приложеното по
делото пълномощно.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК (редакцията към 2012 г.) договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът
за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт.
Изискването шрифта да е не по-малък от 12 е въведено с изменение - ДВ, бр. 35
от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г., поради което то е неприложимо към процесния
Договора. Ето защо и конкретното възражение на ответника за неспазване на това
изискване е неоснователно, както правилно ищецът сочи в писмената си молба.
От представения по делото Договор се установява, че той е сключен с
ответника, на когото е отпусната сума в размер на 14000,00 лева за срок от 72 месеца,
възстановима на анюитетни вноски, последната от които е на 02.01.2019 г. Уговорене
ГЛП е 10,00%, ГПР 10,67 %, а общото задължение е в размер на 18744,04 лева.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства се установи, че
императивно определеното съдържание на договор за кредит е налице, поради което за
ответника е възникнало задължение да възстанови отпуснатата сума съгласно
погасителния план.
Защитната теза на ответника включва и възражение за погасяване на вземането
по давност, което е въведено с възражението по чл. 414 ГПК и отговора.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто
характер има процесното вземане (изрично уговорени 75 погасителни вноски),
началният момент на давностния срок е денят след настъпването на падежа им (така
Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2023 г., ОСГТК,
което преодоля колебанията в съдебната практика), и се прекъсва с предявяване на
иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането. По правилото на чл.
422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.10.2024 г. За
падежирали вземания се прилага кратката тригодишна погасителна давност - по
отношение на възнаградителните лихви /решение № 130 от 15.04.2020 г. по т. д. №
1829/2018 г. на ВКС, ТК, Първо отделение/, респективно петгодишна погасителна
давност - по отношение на главницата /решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. №
237/2019 г. на ВКС, ТК, Второ отделение/. По отношение на обезщетението за забава
разпоредбата на чл. 111, б. "в", предл. 2-ро ЗЗД е повече от ясна - с изтичането на
тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви.
По делото е допусната и приета ССЕ и редакция на същата поради техническа
4
грешка на ВЛ, рефлектирала върху изчисленията, неоспорена от страните, която съдът
кредитира изцяло като обективна и отговаряща на поставените задачи, дадена от лице,
притежаващо съответните специални знания. Вещото лице е установило, че кредитът е
усвоен, като последно погасяване е извършвано на 15.04.2014. С оглед падежиране на
всички вноски по кредита общото задължение за главница е в размер на 11766,40 лева
след приспадане на платеното. От тази сума, непогасената по давност (падежирала в
петгодишния срок преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение) е в размер на 764,10 лева – последните три погасителни вноски, до който
размер съдът приема, че искът следва да се уважи и отхвърли до пълния предявен
размер. Изчислен е и размерът на обезщетението за забава върху тази сума за период,
непопадащ в рамките на погасителната давност – от 24.10.2020 г. до претендираната
крайна дата – 11.10.2023 г., което е в размер на 247,46 лева, до който размер съдът
намира този иск за основателен, поради което следва да се уважи и отхвърли до
пълния предявен размер.
Възражението на ответника, че Договорът е станал „автоматично“ предсрочно
изискуем, поради което кредитът е изцяло погасен по давност съдът намира за
неоснователно. Първо тази хипотеза е отречена с тълкувателно решение. Второ, право
на изправната страна е направи това едностранно изменение. В конкретния случай
такова не е дори твърдяно.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
доказал разноски за ДТ – 458,12 лева, претендира и възнаграждение за процесуално
представителство – 150,00 лева. Доказани са и разноски в размер на 400,00 лева –
депозит за ВЛ. От тези разноски следва да бъде присъдена сума в размер на 65,63 лева
съразмерно на изхода от спора.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 22,44 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Ответникът е претендирал и по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК такова следва да
му бъдат присъдени в размер на 1869,79 лева от доказания размер – 2000,00 лева, като
възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно с оглед
цената на исковете и фактическата сложност на делото.
Ответникът е претендирал разноски и в заповедното производство. В
производство по чл. 248 ГПК съдът се е произнесъл по разноските по отношение на
обезсилената част от издадената заповед. Този първоинстанционен акт е ревизиран от
въззивната инстанция, която е определила разноски в размер на 100,00 лева, по който
размер този съд не може да се произнася.
С оглед практиката на Окръжен съд Перник и възражението на ищеца по чл. 78,
ал. 5 ГПК, този съд намира, че за заповедното производство на ответника следва да се
определят разноски в общ размер на 200,00 лева. Половината от тях вече са
присъдени, а от останалите 100,00 лева следва да се присъдят 93,49 лева съобразно
изхода от спора.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК, че в полза на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор А." № 109-115, ет. 6, в
качеството му на цесионер по договор за цесия, сключен със „Сибанк“ ЕАД
съществува изискуемо вземане срещу И. И. Г., ЕГН ********** с постоянен адрес:
****************** за сума в размер на 764,10 лева - непогасена главница по
договор за потребителски кредит от ****************** сключен между ответника
като кредитополучател и „Сибанк“ ЕАД, ведно със законна лихва от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение – 24.10.2023 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сума в размер на 247,46 лева представляваща обезщетение за забава върху сумата
от 764,10 лева в периода от 24.10.2020 г. до 11.10.2023 г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 5018/2023 г. по описа на
Районен съд Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ за
разликата над 764,10 лева до пълния предявен размер от 11766,40 лева и този с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 247,46 лева до пълния предявен размер от
3771,37 лева като неоснователни - погасени по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. И. Г. да заплати на „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД сумите в размер на 65,63 лева – разноски в исковото
производство и 22,44 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
уважената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Фронтекс интернешънъл" ЕАД
ГПК да заплати на И. И. Г. сумите в размер на 1869,79 лева – разноски в исковото
производство и 93,49 лева – разноски в заповедното производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковата претенция.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6