Р Е Ш Е Н И Е
№ 261070/ 6.11.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20619 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано въз основа на искова молба с вх. № 93570/ 13.12.2019 г. от И.Е.И.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу З. „А.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от 3419.46
лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, дължимо съгласно
полица № *, за претърпени имуществени вреди по МПС рег. № *, изразяващи се в:
- увреда
на челно стъкло, преден капак и предна броня, всички настъпили
в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год.;
-
увреда на дясна предна врата, задна дясна
врата, заден десен калник, корпус на дясно странично огледало, капачка на
странично дясно огледало, всички настъпили в резултат на застрахователно
събитие от 08.05.2019 год., ведно със законната лихва върху горепосочената
главница, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното и
изплащане и 178.57 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба – 13.12.2019 г. Претендират се и разноски.
Ищецът
основава претенцията на твърдения за сключен между страните договор за
застраховка „КАСКО“, обективиран в полица № *, по отношение на лек автомобил „*“,
рег. № *, с период на валидност 05.06.2018 г. – 04.06.2019 г. Излага, че на
08.05.2019 г. по време на движение по околовръстен път гр. Варна – Е.от движещ
се пред застрахованото МПС товарен камион, превозващ строителни материали
изпадат камъчета, в резултат на което са увредени челно стъкло, преден капак и
предна броня. На 10.05.2019 г. лицето Д. П. Т. установява, че същия автомобил е
ударен на паркинг пред местоработата ѝ – РЗИ – гр. Варна, като са
увредени дясно огледало, дясна и задна врата и заден десен калник. Ответникът е
уведомен за настъпилите застрахователни събития, заведени са щета № * за
събитието от 08.05.2019 г. и щета № * за събитието от 10.05.2019 г., извършен
ни са оглед на автомобила и опис на щетите. От страна на застрахователя е
постановен отказ за изплащане на обезщетение, а в последствие е прието
репатриране на вредите, касаещи заден десен калник по щета № *. В тази връзка,
на 14.08.2019 год. от ответника е изплатена сумата от 102.71 лв. Твърди се още,
че сумите, необходими за репатриране на вредите са съответно 2807.81 лв. по
щета № * и 714.36 лв. – по щета № № *, които не са заплатени от ответника.
Ответникът
– З. „А.и.“ АД, депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който
изразява становище за допустимост, но неоснователност на иска. Възразява, че
уврежданията на челно стъкло, преден капак и облицовка предна броня, са
установени при първоначалния оглед на автомобила, при сключване на
застрахователния договор. Уврежданията на предна и задна дясна врата, корпус и
капачка на странично дясно огледало са настъпили в резултат от експлоатация на
автомобила. Оспорва механизма на настъпване на застрахователните събития, а
също и причинно – следствената връзка между същите и процесните вреди. Отправя
искане за отхвърляне на претенциите и за присъждане на разноски.
Съдът,
след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщената на л. 9 полица № *, на 05.06.2018 тод., между И.Е.И. и „А. И.“
АД е сключен договор за застраховка „Каско“, по отношение на л. а. ДК № *,
валидна в периода 05.06.2018 г. – 04.06.2019 г.
Застрахованото
МПС е прието без възражения от застрахователя, видно от представения на л. 10
приемо – предавателен протокол № 44/ 05.06.2018 г.
Видно
от представеното на л. 11 уведомление – претенция, на 10.05.2019 год.
застрахователят е уведомен за настъпило на 08.05.2019 г. застрахователно
събитие – по време на движение по околовръстен път Варна – Е., от движещ се
пред автомобила товарен камион, превозващ строителни материали, изпадат
камъчета, които увреждат челнот стъкло, предния капак и предната броня на МПС-
то.
Във връзка с
подаденото уведомление, при застрахователя е заведена щета № */ 10.05.2019 г.
Съгласно представения на л 12 опис, изисканите от застрахователя на 10.05.2019
г. документи са предадени, на същата дата.
Изготвен
и опис на претенцията, съгласно който за челното стъкло е за подмяна, предния
капак и предната броня са за боядисване.
Видно
от представеното на л. 14 уведомление – претенция, на 10.05.2019 год.
застрахователят е уведомен за настъпило на 10.05.2019 г. застрахователно
събитие –на посочената дата автомобила е паркиран пред РЗИ – В.,
а след приключване на работния ден е установено, че автомобилът е ударен, с
щети по дясна страна. Увредените детайли са огледало , предна дясна врата,
задни десни врата и калник.
Във
връзка с подаденото уведомление, при застрахователя е заведена щета № */
10.05.2019 г. Съгласно представения на л 15 опис, изисканите от застрахователя
на 10.05.2019 г. документи са предадени, на същата дата.
Изготвен
и опис на претенцията, съгласно който за коркусът на странично огледало е за
подмяна, десните предна и задна врата, десен калник и капачката на странично
огледалоа са за боядисване.
От заключението на вещото лице Д., по изготвената в хода на процеса съдебно – автотехническа експертиза, се установява
следното:
произшествието
от 08.05.2019 год. е настъпило след като от движещ се пред увреденото МПС камион, превозващ строителни
материали, изпадат камъчета и др., с което за увредени предното стъкло и
предната броня и капак на автомобила; налице е причинно – следствена
връзка между описания механизъм и констатираните увреждания по застрахования
автомобил; установените след оглед при застрахователя увредени части са
следните: предно стъкло (за подмяна),
предна броня (за боя), преден капак (за боя),
размерът на сумата, необходима за отстраняване на
констатираните щети е 1615.96 лв.; при първоначалното заснемане на автомобила
от застрахователя, процесните увреждания по предното стъкло не са отразени в
снимковия материал; уврежданията по предния капак, констатирани при завеждане
на щетата, не са констатирани при първоначалното заснемане.
произшествието
от 10.05.2019 год. е настъпило в резултат от удар с друг автомобил по неговата външна част, от дясна
страна, при паркирано състояние, в резултат на което по застрахованото МПС са
увредени дясно огледало, предна дясна врата, задна дясна врата и десен калник; налице
е причинно – следствена връзка между описания механизъм и констатираните
увреждания по застрахования автомобил; установените след оглед при
застрахователя увредени части са следните: капачка на
странично огледало (за боя), корпус на странично огледало (за подмяна и боя),
предна дясна врата (за боя), задна дясна врата (за боя), десен калник (за боя); размерът на сумата, необходима за отстраняване на констатираните щети е 1941.95 лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са ангажирани
гласни доказателства, посредством разпита на свиделите Д. П. Т., А.
Н. Т. – С. и Д. Я..
В
показанията си свид. Т. излага, че 08.05.2019 г. е управлявала
автомобил „*“ зает от приятел. При приемане на автомобила същия е без
забележки. На осми май, при управление на автомобила по * *, при предприемане
на действия по качване на т. нар. Крайезерен път, от превозвания пред нея
товарен автомобил, започват да хвърчат ситни камъчета. Незабавно е потърсила
контакт със застрахователния брокер. Два
дни по – късно, е паркирала автомобила през РЗИ – В.,
около 11:00 часа, установява счупване на частица, която държи дясното огледало,
както и охлузване на автомобила от дясната
страна (двете десни врати и десен калник). Представител на застрахователния
брокер е незабавно уведомен. На същия ден автомобила е огледан от представител
на застрахователя.
В
показанията си св. Т. – С.
излага, че е уведомена от г- жа Т. и за
двете възникнали щети, около 8 – ми респ. 10 – ти май
2019 г. Клиентката е посетила офиса на
компанията в която работи, увредените детайли са огледани. За първата щета е
позвънила на 8 -ви, а за втората – на 10- ти май.
При сключване на застрахователния договор, от компанията
по никакъв начин не са подали сигнал за наличие на увреден детайл/ и по
автомобила.
В показанията си свид. Я. сочи, че собственика на автомобила му е приятел,
поради което и му е възложил действия по регистрацията му, сключване на
застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“. Лично е закарал автомобила на
посочен от застрахователя адрес, двама служители извършили обстоен оглед. При
същия е констатирана лека вдлъбнатина на задната лява врата. Дефектът е
отстранен от свидетеля, два часа по – късно автомобилът е огледан отново и е
приет без забележки.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 386, ал. 1 КЗ
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да запплати
в уговорения срок застрахователно
обезщетение.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията
на пълно и главно доказване, предпоставките визирани в хипотезата на правната
норма, а именно: наличие на валидна облигационна връзка между страните по
силата на договор за застраховка ”Каско, по който е изправна страна; настъпване
на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат.
В тежест на
ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.
Липсва спор, а и се установява от приобщената по делото
полица, че в периода 05.06.2018 г. – 04.06.2019 между
страните е съществувала облигационна връзка по силата на
договор за застраховка „Каско” на МПС рег. № *.
Към момента на сключване на настоящия договор, автомобила е приет от
застрахователя без забележки. Увреждания по предно стъкло и преден капак, също
не са констатирани при огледа. Този извод се налага, след преценка на данните,
съдържащите се приобщения на л. 10 приемо – предавателен протокол (съдържащ
подпис на представител на застрахователя) и експертното заключение (по т. 8).
На следващо място, настъпването на
процесните застрахователни събития, съответно на осми и десети май 2019 г., по
описания механизъм, се установява както от събраните по делото писмени доказателства (приемо – предавателен протокол,
опис на претенцци), така и от ангажираните гласни доказателства, посредством
разпита на свидетелките Т. и С., кредитирани от съда като обективни,
последователни и логични. От същите се установява, че на 08.05.2019
год. от движещ се пред застрахованото МПС камион, превозващ
строителни материали, изпадат камъчета и др., с което за увредени предното
стъкло и предната броня и капак на управлявания от г- жа Т. автомобил, в
следствие на което по част от автомобила са причинени щети – предно стъкло,
преден капак и предна броня. На 10.05.2019 год.
застрахования автомобил е ударен в дясната си част от
друг автомобил при паркирано състояние. В резултат на последното по
застрахованото МПС са увредени дясно огледало, предна дясна врата, задна дясна
врата и десен калник. Изнесените от свидетелките
данни кореспондират помежду си, а с доказателствения материал, събран по дело.
Така, тези данни са подкрепят напълно и заключението на експерта по приобщената
авто-техническа експертиза. Същата не е оспорена от страните и следва да се
съобрази, като обективно и компетентно изготвена.
По изложените съображения, следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото да получи застрахователно обезщетение.
Друг
спорен момент в производството е въпросът относно размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
По
смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ (идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ
/отм./) при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието. Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: Решение
№ 6/ 02.02.2011 г. по т. д. № 293/ 2010 г. на ВКС, I т. о.; Решение
№ 206/ 03.09.2013г. по т. д. № 107/ 2011 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 79/ 02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009
г., I т. о.; Решение № 235/ 27.12.2013 г. по т. д. №
1586/ 2013 г. на ВКС, II т. о.; Решение
№ 115/ 09.07.2009 г. по т. д. № 627/ 2008 г. на ВКС, II т. о., Решение
№ 209/ 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/ 2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/ 27.03.2015 г. по т. д. № 1667/ 2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай. В
конкретната хипотеза, не са представени доказателства за извършен ремонт на
лекия автомобил. Съгласно заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните, стойността на разходите, необходими за поправка на увредения
автомобил (труд, материали и резервни части), възлиза на 1615.96
лева относно първата щета и 1941.95 лв. – за втората, или
общо 3557.91 лв..
По
изложените съображения, се налага извода, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен за пълния предявен размер от 3419.46 лв.,
на основание чл. 386, ал. 1, вр. с. чл. 405, ал. 1 КЗ.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
главницата от 3419.46 лв., считано от датата на предявяване на иска –
13.12.2019 г.
до окончателното изплащане на задължението.
На основание чл. 409 КЗ, вр. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция
за присъждане законната лихва върху посочената главница, за периода
04.06.2019 год. до 12.12.2019 год. (датата, предшестваща тази на на депозиране на исковата молба), до предявения размер на 178.57 лв.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 1386.78 лева, представляваща извършени по делото
разноски, определени съобразно уважената част на иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
В предвид въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, следва да бъде
отбелязано, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е съобразено с фактическата и
правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия.
Освен в предявяване на иска, същите се изразяват в лично явяване и
осъществяване на процесуално представителство в две съдебни заседания, в
рамките на които са изслушани експертно заключение и трима свидетели.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на И.Е.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 3419.46 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, дължимо съгласно полица № *,
за претърпени имуществени вреди по МПС рег. № *, изразяващи се в: увреда
на челно стъкло, преден капак и предна броня, всички настъпили
в резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год. и увреда
на дясна предна врата, задна дясна врата, заден десен калник, корпус на дясно
странично огледало, капачка на странично дясно огледало, всички настъпили в
резултат на застрахователно събитие от 08.05.2019 год., на основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ, ведно със законната
лихва върху горепосочената главница, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане и 178.57
лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.06.2019 г. до 12.12.2019
г., на основание чл. 409, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
З. „А.И.“ АД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на И.Е.И.,
ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 1386.78 (хиляда триста осемдесет
и шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща извършени по
делото разноски, определени съобразно уважената част на иска, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: