РЕШЕНИЕ
№…
12.08. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №424 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от С.С.С. С ЕГН********** срещу Решение № 317/ 28. 02. 2020 г. по гр. д. № 6923/ 2019 г по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като производството по делото бъде прекратено поради недопустимост на исковата молба или ако се приеме, че исковата молба е допустима, да бъде отменено решението на районния съд и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен. Въззивната жалбоподотелка е посочило, че признава задължението си за сумата от 265, 84 лв., но не признава задължението си за сумата о 118, 62 лв.Твърди, че в решението на районния съд не е посочено дължима ли е сумата от 118,62 лв., на какво основание. Въззивната жалбоподателка твърди, че не е посочено основанието за дължимостта на сумата от 19, 25 лв., като съответно не е отразено, че сумата следва да бъде заплатена от жалбопоздателката.
Въззиваемата страна „***“ ЕАД с ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е постановил следното :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***” №*** сумата 265,84 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2017г. до 31.05.2019г., в едно със законната лихва от 28.08.2019г. за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3202/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5655/2019 по описа на РС-Плевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника С.С.С., ЕГН **********, адрес: ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***” ***, сумата 19,25 лева, представляваща лихва за забава върху 265,84 лв. за периода 03.05.2017г. – 21.08.2019г., за която сума е издадена заповед за изпълнение № 3202/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5655/2019г. по описа на РС-Плевен, а за разликата до предявения размер от 28,36 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.С.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на
“***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***”
***, сумата от 55,62 лв. направени
разноски за производството по ч.гр.д.5655/2019
по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.С.С., ЕГН **********, адрес: *** ДА ПЛАТИ на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ***” ***, сумата от 411,84 лв. направени по делото разноски за ДТ, юрисконсултско възнаграждение и депозит за ВЛ.
За да постанови решението си районният съд въз основана събраните по делото доказателства е приел, че въззивницата дължи сумата от 265, 84 лв. за сградна инсталация за имота, нейна собственост за периода от 01. 03. 2017 г. до 31. 05. 2019 г. В тази част въззивницата няма претенции, като твърди, че сумата е дължима и изявява желание да изпълни задължението си.
Във въззивната жалба са развити доводи относно сумата, начислена за топла вода, която не е консумирана, като въззивницата твърди, че тази сума е 118, 62 лв., която аритметически е разлика между претенцията на ищеца в размер на 284, 46 лв. и дължимата сума от въззивницата в размер на 265, 84 лв., за която същата е заявила , че дължи и няма претенции по отношение на първоинстанционното решение.
Съдът счита, че неправилно е посочена сумата от 118, 62 лв., тъй като претенцията на ищеца топлофикационно дружество в първоинстанционното производство е общо в размер на 384, 46 лв. ( главница и лихви). В случая би следвало да се съобрази стойността на първоначалната претенция на дружеството срещу въззивницата за топла вода, като се съобрази главницата, която е в размер на 356, 10 лв. Когато се приспадне сумата от 265, 84 лв. задължение за сградна инсталация остава сумата от 90, 26 лв., която представлява първоначалната претенция на топлофикационното дружество за заплащане от въззивницата за начислена топла вода. След изготвяне на заключението по съдебно- техническата експертиза става ясно, че служебно е начислявана топла вода за процесния имот без такава да е консумирана. Въз основа на съдебно- икономическата експертиза се установява, че стойността на тази служебно начислявана консумация на топла вода е в размер на 90, 26 лв.
Въз основа на съдебно- техническата и икономическата експертизи топлофикационното дружество в съдебно заседание пред районния съд на 28. 01. 2019 г. е направило искане за изменение цената на иска с правно основание чл. 422 вр. чл.415 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, като искът да се счита предявен за сумата от 265, 84 лв. вместо за сумата на първоначално предявената главница в размер на 356, 10 лв. Районният съд с определение по реда на чл. 214, ал.1 ГПК е допуснал изменение на цената на иска чрез нейното намаление, като е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД е с цена на иска 265, 84 лв., т.е. претенцията на ищеца за изплащане на задължение за сградна инсталация. Съответно след изменението на иска е отпаднала претенцията на ищеца за сумата от 90, 26 лв. за начислената служебно топла вода, която не е консумирана от въззивницата. В тази връзка следва да се има пред вид, че след като не е налице уважен иск по чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК за сумата от 90, 26 лв. за служебно начислената неконсумирана топла вода, то за топлофикационното дружество не е налице основание да претендира за изплащане на тази сума от въззивницата в заповедното производство, тъй като в тази част изпълнението се прекратява на основание чл. 422, ал. 3 ГПК.
При така изложените обстоятелства въззивният съд счита, че въззивната жалба срещу решението на районния съд в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 79, ал.1 ЗЗД за сумата от 265, 84 лв. се явява недопустима поради липса на правен интерес за въззивницата, която признава задължението си за начислената сумата за сградна инсталация в размер на 265, 84 лв. и е имала възражения за дължимостта на сумата от 90, 26 лв. служебно начислена за неконсумирана топла вода в процесния имот. В тази част съдът счита, че следва въззивното производство да бъде прекратено поради недопустимост на въззивната жалба.
Въззивницата е подала въззивна жалба срещу начислената сума от 19, 25 лв. , представляваща лихва върху сумата от 265, 84 лв. за периода от 03. 05. 2017 г. до 21. 08. 2019 г. Районният съд е обосновал дължимостта на тази сума с обстоятелството, че сумите по главницата се дължат най – късно до 30 дни след изтичане на месеца, за които се отнасят те. Съдът е приел, че с оглед уговорения от страните начин на изпълнение не е необходима покана за изплащане на главницата от страна на въззивницата , поради което с изтичане на договорения от страните срок за изпълнение въззивницата е изпаднала в забава, като за претендирания период размера на лихвата за забава е в размер на 19, 25 лв.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционното решение досежно основателността на претенцията за мораторна лихва върху главница от 265, 84 лв. в размер на 19, 25 лв., като счита, че решението в тази част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба са изложени твърдения, че липсва диспозитив за осъждане на въззивницата за дължимите суми, като само съдът признава за установено. Следва да се посочи за правна яснота, че искът с правно основание чл. 422вр. чл.415, ал.1 ГПК е установителен иск и целта е да се установи основанието на задължението на длъжника и размерът на това задължение , като влязлото в сила решение по този иск съгласно чл. 416 ГПК е основание издадената заповед за изпълнение да влезе в сила, но само по отношение на сумите, за които е уважен искът по чл. 422 вр. чл.415, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното съдът счита, че следва решението на районния съд в частта относно присъдената мораторна лихва и присъдените разноски да бъде потвърдено, като решението за присъдената главница е влязло в сила като необжалвано с оглед недопустимостта на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в тази част.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3и чл. 80 ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 271 , ал.1 пр.1 ГГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по в. гр. д. № 424/ 2020 г. по описа на Плевенския окръжен съд
поради недопустимост на въззивната жалба при липса на правен интерес от С.С.С.
С ЕГН********** срещу Решение № 317/ 28. 02. 2020 г. по гр. д. № 6923/
2019 г по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, В която
е признато за установено на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на С.С.С., ЕГН **********,
адрес: ***, че ДЪЛЖИ на
кредитора “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК***,със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ***” *** сумата 265,84 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от 01.03.2017г.
до 31.05.2019г., в едно със законната лихва от 28.08.2019г. за която сума е
издадена заповед за изпълнение № 3202/29.08.2019г. по ч.гр.д.№5655/2019 по
описа на РС-Плевен, като в тази част решението има сила на определение.
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение № 317/ 28. 02. 2020 г. по гр. д. № 6923/
2019 г по описа на Плевенския районен съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 274 вр. чл. 78, ал.3 и
чл. 80 ГПК С.С.С. С ЕГН********** да
заплати на “***” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *** направените деловодни разноски във
въззивното производство в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в частта, в
която въззивното производство е частично
прекратено подлежи на касационно обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
РЕШЕНИЕТО в частта, в
която е потвърдено не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280,
ал.3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :