№ 418
гр. Варна, 22.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. П.а
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500339 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от А.И.Н. чрез процесуалния му представител адв.В.И. против
определение №260142/09.05.2022г., постановено по гр.д.№476/08г. по описа
на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.
№260416/24.01.2022г., подадена от А.И.Н., за отмяна на обезпечение,
допуснато с определение №3692/03.12.2008г., постановено по гр.д.№476/08г.
по описа на ВОС, гр.о., на осн. чл.402, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че
определението е неправилно по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се отмени горепосоченото обезпечение.
Въззиваемите П. ИВ. П. и Й. М. Б.-П.а, редовно уведомени, не са
депозирали отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и
против подлежащ на обжалване пред настоящата инстанция акт.Разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д.№476/08г. по описа на ВОС е образувано по
предявени от П. ИВ. П. и Й. М. Б.-П.а против С.Д.С. и Д.И.С. в условия на
обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.87 и чл.189 от ЗЗД за
разваляне на договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№41/08.09.2004г., с предмет жилище, находящо се в гр.Варна,
ул.“Шейново“№2, ет.2, и за заплащане на сумата от 150 000лв.,
представляваща платената по договора цена, ведно със законна лихва,
считано от завеждане на делото-29.02.2008г., сумата от 3 627лв.,
представляваща разноски, платени по същия договор, и сумата от 60 959лв.,
1
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на посочения договор.
По искане на ищците в хода на производството с определение от
03.12.2008г. по гр.д.№476/08г. е допуснато обезпечение на предявените
осъдителни искове за заплащане на горепосочените три суми чрез налагане на
обезпечителна мярка „възбрана“ върху недвижим имот, представляващ
магазин №2, находящ се в гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“№7,
ет.1.Обезпечителна заповед е издадена на 08.12.2008г.Възбраната е вписана в
СВ-Варна на 15.12.2008г.
С решение №75/20.01.2009г., постановено по гр.д.№476/08г., потвърдено
с решение №77/02.06.2009г., постановено по в.гр.д.№150/09г. по описа на
ВАпС, така предявените искове са изцяло уважени.На ищците са присъдени и
разноски в размер на 19 414, 44лв.Според отбелязването върху
първоинстанционното решение/запазено след архивиране на делото и
изтичане срока за съхранение/, за вземанията на ищците по влязлото в сила
решение е издаден от ВОС изпълнителен лист на 09.04.2010г.
С молба вх.№260416/24.01.2022г. А.И.Н. е поискал да бъде отменено
допуснатото по делото обезпечение, предвид отпадане на обезпечителната
нужда.В молбата и депозираните уточняващи такива към нея се излага, че
молителят е придобил собствеността върху магазин №2, находящ се в
гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“№7, ет.1, чрез влязло в сила постановление за
възлагане на недвижим имот от 05.04.2018г., издадено по изп.д.
№20107110402099, вписано на 03.08.2018г.Същият се явява трето
добросъвестно лице и наложената възбрана му пречи да упражнява правата си
в пълен обем.След влизане в сила решението на ВОС е отпаднала
обезпечителната нужда.Недвижимият имот, предвид уважаване на иск с
пр.осн. чл.17 от ЗЗД, предявен от праводателката на С. К.К., се е върнал в
нейния патримониум, а тя го е продала през 2011г. на Грета Ганчева, във
връзка с чийто задължения имотът е бил изнесен на публична продан и
закупен от молителя.По изп.д.№20107110402099 П. ИВ. П. и Й. М. Б.-П.а не
са били присъединени взискатели.
Насрещните страни по молбата - П. ИВ. П. и Й. М. Б.-П.а, не са
депозирали отговор по същата.
От представените от молителя към молбите му справки от СВ-Варна се
установяват следните относими към настоящото производство обстоятелства:
Магазин №2, находящ се в гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“№7, ет.1, е бил
придобит от К.К.К. с договор за продажба, обективиран в н.а., вписан на
27.06.2005г.На 30.06.2005г. е вписана законна ипотека в полза на Алфа банк-
клон България с длъжник К.К.К., подновена с вписване на 20.05.2015г.,
заличена на 02.09.2021г.
След учредяване ипотеката, с договор за продажба, обективиран в н.а.,
вписан на 12.04.2006г., К.К. е продала недвижимия имот на С.Д.С. по време
на брака му с Д.И.С..
На 15.08.2008г. е вписана възбраната по допуснатото обезпечение по гр.д.
2
№476/08г. по описа на ВОС.
На 21.09.2010г. е вписана исковата молба по предявените от К.К. против
С.Д.С. и Д.И.С. по гр.д.№1790/10г. по описа на ВОС искове за приемане за
установено на осн. чл.17 от ЗЗД, че сключеният между тях договор за
продажба на магазин №2, находящ се в гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“№7,
ет.1, е привиден и прикрива сделка за прехвърляне на същия имот с уговорка
С. да запазят собствеността си в случай, че К.К. не върне заетата й от тях
сума, както и е прогласена нищожността на прикритата сделка на осн. чл.152
от ЗЗД.
На 03.02.2011г. е вписана възбрана върху имота по искане на ЧСИ по
изп.д.№20107110402099 с посочени в справката кредитор Алфа банк-клон
България и длъжник С.Д.С., заличена на 02.09.2021г.
На 30.06.2011г. е вписано решението, с което исковете на К.К. против С. с
пр.осн. чл.17 от ЗЗД и чл.152 от ЗЗД се уважени.
С договор за продажба, обективиран в н.а., вписан на 24.08.2011г., К.К. е
продала недвижимия имот на Г.К.Г.
На 03.08.2018г. е вписано влязлото в сила на 23.05.2018г. постановление за
възлагане, с което изнесеният на публична продан магазин №2, находящ се в
гр.Варна, ул.“Трайко Китанчев“№7, ет.1, е възложен на А.И.Н..
В представеното по делото постановление за възлагане от 05.04.2018г.,
издадено по изп.д.№20107110402099 по описа на ЧСИ Д.П.а-Я., рег.№711,
район на действие ОС-Варна, не е посочено кои лица са взискатели и
длъжници по изпълнителното дело, а само, че имотът е собственост на
Г.К.Г.
Съгласно разпоредбите на чл.402 от ГПК отмяна на обезпечението се
постановява по молба на заинтересованата страна, като съдът отменя
обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради
която е било допуснато, или че са налице условията по чл.398, ал.2 от ГПК/в
настоящия случай безспорно условията на чл.398, ал.2 от ГПК не са
налице/.За установяване качеството на молителя на заинтересована страна не
се изхожда единствено от обстоятелството дали същият е или не е страна в
исковото или обезпечителното производство.Видно от разрешението в ТР
№1/2015 от 10.07.2018г. на ОСГТК на ВКС, приобретателят от публична
продан на възбранен по реда на обезпечително производство имот има правен
интерес да поиска отмяна на наложената обезпечителна мярка, въз основа на
който съдебен акт да бъде постановено заличаването й, съгласно чл.31 от
ПВ.Предявяването на молбата е по същество твърдение за липса на защитим
собствен интерес от наложената възбрана.Едновременно с това обаче в
производството по молбата следва да бъде установено и обстоятелството дали
наложената възбрана не брани права и на други лица.В тази хипотеза, т.е., ако
възбраната брани права и на лица, имащи качеството кредитор на длъжника,
чийто имот е под възбрана, съответно наложили върху същия имот възбрани
по други изпълнителни дела или с допусната обезпечителна възбрана по
3
чл.397, ал.1, т.1 от ГПК, в тежест на молителя купувач от публичната продан
е да установи дали тези други изпълнителни дела са прекратени или
приключили, дали имотът е бил освободен от изпълнение, и дали вписалият
обезпечителна възбраната кредитор е участвал в разпределението след
извършената публична продан и неговите вземания са били
удовлетворени.При липса установяване на горното възбраната не може да
бъде заличена, тъй като не може да се изключи възможността дори след
изчерпване на получените суми от проданта на имота и приключване на
извършеното разпределение същият имот да се върне отново в патримониума
на длъжника и по отношение на него да се проведе нова публична продан - в
този см. напр. Определение №60139/08.11.2021г. по ч.гр.д.№2867/21г., ВКС,
I, гр.о., Определение №20/04.02.2020г. по ч.гр.д.№4403/19г., ВКС, I гр.о.,
Определение №196/03.12.2020г. по ч.гр.д.№3171/20г., ВКС, II гр.о.,
Определение №560/19.12.2019г. по ч.т.д.№2307/19г., ВКС, I т.о. и др.В
настоящия случай в производството не е установено, че причината, поради
която е допуснато обезпечението понастоящем не съществува-исковете на П.и
са били уважени изцяло, а няма представени от молителя данни, че същите са
участвали в производството по изп.д.№20107110402099/напротив твърди се,
че не са/ и, че вземанията им са били удовлетворени в него при
разпределението на сумата от проданта, или, че напр. са били удовлетворени
в друго изпълнително производство.Видно от цитираните справки от СВ-
Варна исковата молба на К.К. по предявения иск за разкриване привидността
на договора, с който С. са закупили имота от нея, е била вписана през 2010г.,
т.е. след вписване на възбраната на 15.08.2008г., поради което и на осн. чл.17,
ал.3 от ЗЗД следва да се приеме, че П.и са запазили правата, дадени им от
възбраната, т.е. да се удовлетворят от стойността на имота, независимо, че в
действителност е собственост на друго лице/К.К., а после Грета Генчева/
поради непротивопоставимост на последващи възбраната
разпореждания.Видно от същите справки и, че изп.д.№20107110402099 е
образувано преди Грета Генчева да придобие собственост, т.е. то не е било
образувано за дълг на същата, а според справката за вземане на Алфа банк-
клон България с длъжник С.Д.С., като изпълнителната възбрана е била
наложена на 03.02.2011г.Отделно върху имота е имало вписана по-рано
законна ипотека от Алфа банк-клон България за дълг на К.К., но няма данни
какво вземане на Алфа банк-клон България е удовлетворявано по посоченото
изп.дело.
Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя, че след като
ответниците по молбата и ищци в производството не са депозирали
възражения в срока по чл.402, ал.1 от ГПК, то следва да се приеме, че същите
нямат правен интерес от възбраната.Законодателят не е придал подобен
правен ефект на поведението на страната, в чиято полза е допуснато
обезпечение.Не могат да се споделят и съжденията на жалбоподателя, че, т.к.
е изминал период от 14 години след съдебното решение П.и не биха могли да
се удовлетворяват от имота, т.к. е изтекла погасителната 5 годишна давност-
4
жалбоподателят не е техен длъжник, за да възразява за изтекла
давност.Неоснователни са и оплакванията му, че, т.к. П.и са били
присъединени по право взискатели по изп.д.№20107110402099, то не е било
необходимо тяхното изрично присъединяване с акт на ЧСИ, което обяснявало
липсата на такъв акт от ЧСИ, а и дали са били или не присъединени
взискатели е информация, която съдът е следвало служебно да изиска от
ЧСИ, а не да дава указания на молителя за горното, т.к. това е информация, с
която той не разполага и не е легитимиран да разполага.В производството по
чл.402 от ГПК молителят носи тежестта да установи надлежно предвидените
в цитираната разпоредби предпоставки за отмяна на обезпечителната
мярка.Ако и да не разполага с дадени доказателства, то процесуалният закон
е предвидил съответен ред за снабдяването му с такива.
По изложените съображения съдът приема, че молителят не установи в
производството, че са налице предвидените в чл.402, ал.2 от ГПК
предпоставки за отмяна на наложеното по делото обезпечение, предвид което
обжалваното определение на ВОС, с което подадената от него молбата е
оставена без уважение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260142/09.05.2022г., постановено по гр.д.
№476/08г. по описа на ВОС, гр.о.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5