Р Е Ш Е Н И Е
№ 39
гр. Русе, 13.02.2023 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Русе, в публичното заседание на 12 януари,
през 2023 година, в състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА в
присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдията административно
дело № 360 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид:
Производството по настоящото дело е по реда на чл.
203 и сл. по глава XI от Административно-процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 1
ал.1 от Закон за отговорността на
държавата и общините за вреди(ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от А. ***, чрез
процесуален представител - адв. И.Г., насочена против Националния осигурителен
институт, а искът е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Претендира се
заплащане на обезщетение в размер на 350 лева за претърпените от ищеца К.
имуществени вреди, представляващи направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение при обжалването по административен ред пред директора на ТП на
НОИ – Русе на разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022г. на Ръководил на пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ Русе. Процесното разпореждане, както и решението на директора
на ТП на НОИ Русе №2153-17-153/11.05.2022г., с което разпореждането е
потвърдено, били отменени с влязло в сила съдебно решение № 25 от 15.07.2022
г., постановено по адм. дело № 211/2022 г. по описа на Административен съд –
Русе. С исковата
молба се претендира заплащане на 350 лева – адвокатски хонорар в
административното производство, както и присъждане на разноски за настоящата
инстанция.
Ответникът - Националния осигурителен институт,
действащ чрез процесуален представител, моли да бъде отхвърлен иска, като
неоснователен и недоказан.Твърди, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и
непосредствена връзка с разпореждането. Счита, че в съдебното производство по адм.
дело № 211/2022 г. на К. са му присъдени деловодни разноски и, при уважаване на
настоящата претенция, би се стигнало до двойно заплащане. Прави и възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар от 350 лева за обжалване на разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022г.
пред директора на ТП на НОИ Русе. Иска отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в настоящето производство.
Прокурорът
от ОП Русе дава заключение, че искът е допустим и основателен.
В настоящия казус, след пълен анализ на събраните
по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема
за установено от фактическа следното:
Искът е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
От събраните доказателства се установява, че във връзка с подадено от ищеца заявление вх. №
2113-17-361/31.03.2022 г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, е издадено разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022г.
на Ръководил на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, с което е отказано
отпускането на пенсия. Срещу разпореждането е подадена жалба
вх.№1012-17-172/12.04.2022г. от адв.И.Г. – пълномощник на А.А.К.. Към жалбата е
приложен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 12.04.2022г., в което адв.Г. е упълномощен да
представлява К. ***, като завежда и води делото му до приключване пред всички
съдебни инстанции; за тази услуга е уговорено възнаграждение от 350 лева и е
посочено, че то е платено в брой /стр.27,28 от делото/. С решение №
2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе разпореждане №
2140-17-207/11.04.2022 г. на Ръководителя по Пенсионно осигуряване е потвърдено.
Срещу решението К. подал жалба, по която е образувано адм.д.№211/2022г. по
описа на АС Русе. По делото А.А.К. бил представляван от адв.И.Г.. Видно от служебно изискания препис
от договор за правна защита и съдействие и пълномощно /стр.33 от настоящето
дело/, процесуалният представител бил упълномощен да води делото пред АС Русе,
при договорено възнаграждение 400 лева, заплатено в брой. С постановеното по адм.д.№211/2022г. решение №25 от 15.07.2022 г.,
решение №
2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ Русе е отменено,
а административната преписка е върната за ново
произнасяне по подаденото от А.А.К. заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст; на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на
400 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита и съдействие.
При
така приетото за установено от фактическа страна настоящият съдебен състав
прави следните изводи:
В КСО липсва специален ред, по
който страната в оспорване на административен акт по административен ред може
да търси направените разходи по повод на оспорването; в АПК въпросът с разноските в
административното производство е уреден в чл.12 ал.3 АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не
се заплащат разноски, освен ако това е предвидено
в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни
актове по съдебен ред. В глава шеста "Оспорване на административните актове по
административен ред“ по АПК
липсва норма уреждаща този въпрос. В съдебното производство
на основание чл. 143 от АПК съдът се произнася по
отговорността за разноските и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените
пред съответния административен орган при упражнено право на защита по
административен ред. Съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на
разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред (определение №
275/9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2/2012
г., определение № 16576/11.12.2013 г.,
постановено от ВАС по адм. д. № 16146/2013 г.), както и че този законодателен
пропуск не може да се запълни с прилагането на чл. 143 АПК по аналогия, тъй като тя
касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради
което нормата на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, в случая е неприложима / в този смисъл е Решение № 9686 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13951/2017г., Решение № 8198 от 4.07.2016г.
по адм.д. 8411/2015г на ВАС/
Предвид това, претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски
в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг
специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съобразно
чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите
по чл. 1, ал.1 и чл. 2, ал.1 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия са причинени вредите. Ищецът е с адрес в гр. Русе, твърдяното
увреждане е настъпило също в гр. Русе, правното основание на иска е чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ, с оглед на което исковата молба е предявена пред компетентния съд при
спазване на правилата за родова и местна подсъдност.
Исковата
молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, насочена е
против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация и отговаря на
формалните изисквания за реквизити, което я прави процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство.
При
проверка на допустимостта на иска съдът намира, че са налице положителните
процесуални предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се
произнесе по предявената претенция, с която е сезиран.
Допустимостта
на иска се извежда от наведените от ищеца обстоятелства в исковата молба, че е
неблагоприятно засегнат от разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022г. на Ръководителя по Пенсионно
осигуряване, потвърдено решение № 2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Русе като твърди, че по
повод на оспорването му по задължителния административен ред е претърпял вреди
в размер на заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350лв.
Съгласно
чл. 203, ал.1 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на глава ХІ от
АПК. За неуредените въпроси за имуществената отговорност чл. 203, ал.2 от АПК
препраща към разпоредбите на ЗОДОВ, който се явява специален закон в
производството за обезщетение. Препращането е само към материално-правните
норми, касаещи имуществената отговорност. Разпоредбата на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ
сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Във фактическия състав на отговорността на
държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, се
включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменен по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка- пряка и непосредствена между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Съдебната практика на ВАС приема, че пряката
последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения,
тоест увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразния
административен акт и ако административния орган или длъжностните лица бяха
действали съобразно закона. Под вреди следва да се разбират само тези, които са
типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, тоест да са настъпили на
място и по време, следващо противоправния резултат.
Ищецът носи доказателствената тежест за установяване на
кумулативното наличие на всичките три предпоставки за присъждане на обезщетение
за причинени му вреди.
Съгласно чл.89, ал. 1,
т.1 от КСО, пенсиите и
добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват,
прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното
поделение на Националния осигурителен институт. Следователно, Ръководителят
по Пенсионно осигуряване в
ТП на НОИ Русе е административен орган, разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022г. е издадено по реда на КСО, носи белезите на
индивидуален административен акт и е издадено при изпълнение на административна
дейност.
Не е спорно, че с влязло в сила съдебно
решение се отменят
решение №
2153-17-153/11.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ Русе и потвърденото с него
разпореждане № 2140-17-207/11.04.2022 г. на Ръководителя по Пенсионно
осигуряване. Следва да се посочи, че разпорежданията по чл.117, ал.1, т.2 от КСО не подлежат на пряк съдебен контрол;
видно от разпоредбите на КСО, проверката на тяхната законосъобразност се
извършва пряко от ръководителя на съответното ТП на НОИ и, при потвърждаването
им, косвено от съда, в производството по оспорване на потвърдителното решение
на органа по чл.117, ал.3 от КСО. При проведено такова по адм.д.№211/2022г. по
описа на АС Русе и влязло в сила решение, с което са отменени решението на директора
на ТП на НОИ Русе и разпореждането на ръководителя по ПО, следва да се приеме,
че е налице първата материалноправна предпоставка
за ангажиране на отговорността на държавата
за дейността на администрацията по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт
на държавен орган, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменен по съответния ред.
По
отношение на втората предпоставка.
Принципно заплатеният
адвокатски хонорар във връзка с административното оспорване на разпореждането на ръководителя по ПО е вреда за
жалбоподателя, в случая
ищеца, тъй като плащането му е довело до намаляване на имуществото му, което следва да е в
причинно следствена връзка с отменения акт, тъй като потърсената
адвокатска помощ и заплатения хонорар е именно във връзка със защитата срещу него чрез
оспорването му, което
подлежи на доказване от ищеца.
Налице е втората предпоставка – наличие на
вреда. Ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в направени разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред административния орган. Видно
от приложения договор за правна защита и съдействие е било договорено
възнаграждение в размер на 350 лв., което е било изплатено изцяло в брой, респ.
в тази си част договорът има характер на разписка. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство
по реда на КСО за оспорване на актове по административен ред пред горестоящия
орган, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на разпореждането на ръководителя по ПО се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на
спора.
По отношение на
третата предпоставка.
Видно от
приложените по делото договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, депозирано заедно с жалбата
срещу разпореждане
№ 2140-17-207/11.04.2022 г. на Ръководителя по Пенсионно осигуряване, А.К. е
заплатил 350 лева на адв. Г. за „обжалване на разпореждане ръководител „ПО“ ТП
на НОИ Русе“, като пълномощното е за „пред всички съдебни инстанции“.
Действията, които е извършил адвоката, се изразяват в изготвяне на жалбата и подаването й. Независимо от това, че
пълномощното би следвало да дава права на упълномощения до решаване на спора с
пенсионирането на К., при обжалване на решение № 2153-17-153/11.05.2022 г. на директора
на ТП на НОИ Русе пред АС Русе е представен нов договор за правна защита и
съдействие и пълномощно само за първата съдебна инстанция, в които е договорено
адвокатско възнаграждение 400 лева; съдебното производство е протекло в едно
заседание, явилият се адвокат е заявил, че поддържа жалбата и е нямал доказателствени
искания. Процесуалният представител на ответника е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение /при определен минимум на такова в
чл.8, ал.2, т.2 от Наредба№ 1 от 9.07.2004 г. от 350 лева/, но с решението по делото разноските са присъдени изцяло, в
претендирания размер от 400 лева. При съпоставка на двете подадени жалби –
срещу разпореждането и срещу решението, се установява пълната им идентичност
откъм изложени доводи за незаконосъобразност и стилистичното им оформление;
разликата е в адресата на жалбите и в добавяне на „решение № 2153-17-153/11.05.2022 г. на директора
на ТП на НОИ Русе“ във втората от тях. Така, на практика, се оказва, че един и
същ, извършен от процесуалния представител на К. труд, следва да бъде заплатен
два пъти, ако искът бъде уважен изцяло.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия,
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципите на справедливостта и съразмерността, следва да присъди
само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите
на чл.36, ал.2 от ЗА, т.е. да е "обоснован и справедлив" и
следователно съразмерен на извършената правна защита и съдействие. Той следва
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да
облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Поради
това, ако бъде установено, че заплатеното при административното обжалване на разпореждането
на ръководителя на ПО адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на спора и надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, то заплатеното в повече
няма да се намира в причинна връзка с отменения административен акт и няма да е
негова пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ.
При
съобразяване на мотивите на това тълкувателно решение, установените по-горе
факти, направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар в административното производство, както и
като взе предвид, че в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения липсват норми, регламентиращи
възнагражденията при административно оспорване, съдът намира, че справедливия
размер на обезщетението в настоящия случай би бил 100 лева. Този размер, от
една страна е съразмерен на извършената правна услуга, а от друга страна – по
аналогия на закона, корелира с нормата на чл.25а от Наредбата за заплащането на
правната помощ, която съдът приема като най-близка по съдържание и относимост
към настоящия казус.
По изложените съображения съдът намира предявения
иск за обезщетение в размер на 350 лева
за претърпените от ищеца К. имуществени вреди за частично основателен до
размера 100 лева, като за горницата до пълния предявен
размер от 350 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото
посочената разлика надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение и поради това не съставлява вреда, намираща се в пряка и
непосредствена причинна връзка с отменения административен акт.
С оглед частичното уважаване на иска и на основание
чл.10, ал.3 и ал.4 от ЗОДОВ, в полза на ищеца следва да бъде присъдена заплатената
държавна такса от 10 лева. На основание чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, на ищеца се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от
иска, а на ответника - възнаграждение
за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, определено по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Видно от представеното на стр.22 от
делото адвокатско пълномощно, А.А.К. е заплатил на 9.01.2023г., в брой, на адв.Г. сумата 500 лева. Така за направените в производството
разноски за възнаграждения за адвокат/юрисконсулт на ищеца се дължат 143 лева,
на ответника – 107 лева или по компенсация ответникът Националния осигурителен институт
дължи на А.А.К. 36 лева – възнаграждение за адвокатско възнаграждение, както и
10 лева държавна такса.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище и адрес
на управление гр.София 1303, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64,
представляван от управителя Ивайло Цветанов Иванов, да заплати на А.А.К., с ЕГН **********,***,
сумата от 100 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение съгласно
договор за правна защита и съдействие от 12.04.2022г за производството по
обжалване по административен ред на разпореждане
№
2140-17-207/11.04.2022г. на Ръководител на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Русе, което
разпореждане, ведно с потвърдилото го решение № 2153-17-153/11.05.2022 г., издадено от
директора на ТП на НОИ Русе са отменени с влязло в
сила решение №25
от 15.07.2022г. по адм.д.№211/2022г.
описа на Административен съд – Русе и ОТХВЪРЛЯ предявения от А.А.К. иск за горницата над 100
лева до пълния предявен размер на иска от 350 лева.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт, със седалище и адрес
на управление гр.София 1303, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64,
представляван от управителя И. Ц. И., да заплати на А.А.К., с ЕГН **********,***,
сумата от 46 лева – деловодни
разноски, от които 10 лева внесена държавна такса и 36 лева адвокатско
възнаграждение по компенсация.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: