Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 30.04.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на двадесет и трети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА ДИМИТРОВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 15550 по описа за 2017 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран със субективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, предявени от М.Т.Г. и И.Т.Г. ***(СО).
Ищците
твърдят, че СО не е собственик на имот с пл.№ 686, кв.10, по плана на НПЗ
„Модерно преградие“ от 1990 г., представляващ поземлен имот с идентификатор
68134.2622.686 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № КД-14-56/ 23.04.2013 г.
на изп. директор на АГКК. Сочат, че процесният имот е идентичен с бивша нива,
находяща се в землището на с. В.- София, местността „Полето“, от около 500 кв.м,
при съседи: Л.Т., А.К., Т.Б.и гробището, придобита от техния наследодател Т. Г.
П. с предварителен договор с нотариално заверени подписи от 1955 г. Заявяват,
че имотът е владян първоначално от техния наследодател Т. П., а след неговата смърт - от самите ищци,
които като негови наследници владеят имота и понастоящем и заплащат всички
данъци и такси. Същият имот, обаче, бил актуван като общинска собственост с акт
за общинска собственост (АОС) № 536/1997 г. на СО – район „Връбница“. Ищците претендират
разноски по делото.
Ответникът
оспорва исковете, като твърди, че става дума за стар общински имот, който с акт
за държавна собственост (АДС) № 1596/1.11.1966 г. бил актуван като държавен на
основание чл.6 (изм.) от ЗС и чл.21 от Правилника за държавните имоти (отм.). С
акт за общинска собственост № 536/12.03.1997 г. имотът бил актуван като частна
общинска собственост на основание чл.2, ал.2, т.5 от ЗОС. Съгласно втората
хипотеза на чл.6 (изм.) от ЗС държавни стават имотите, които нямат друг
собственик, т.е. безстопанствените имоти, какъвто бил настоящият случай.
Ответникът твърди, че в случая не може да се приложи институтът на придобивната
давност, тъй като към момента на съставяне на АДС не бил изтекъл предвиденият в
чл.79, ал.1 от ЗС давностен срок, предвид действащата през този период забрана
на чл.86 ЗС, преди изменението в ДВ бр.31/1990 г., за придобиване по давност на
имоти-държавна собственост. Ответникът оспорва представения от ищците
предварителен договор за покупко-продажба поради липса на предвидената в закона
форма за действителност на договорите за покупко-продажба на недвижим имот.
Оспорва идентичността на процесния имот и имота-предмет на предварителния
договор. Претендира разноски.
СРС е
уважил исковете. Съдът е приел, че ищците имат правен интерес от предявяването
на претенциите, като в тяхна тежест е да докажат по делото, че са придобили
имота по силата на поддържаното от тях придобивно основание. Заключил е, че
наследодателят на ищците след сключване на предварителния договор за
покупко-продажба е построил къща в мястото и от 1955 г. е заживял в него, като
още преди съставяне на първия АДС от 1966 г. е придобил имота по давност. След
това неговите наследници - М.Т.Г. и И.Т.Г., са продължили да живея в имота. Ето
защо СРС е направил извод, че не е имало основание за актуване на имота като
държавна, а впоследствие – като общинска собственост.
Срещу
първоинстанционното решение е подадена
въззивна жалба от СО. В жалбата се твърди, че СРС неправилно е приложил
материалния закон, като преди това не е дал на страните точни указания досежно
подлежащите на доказване от тях факти. Сочи се, че диспозитивът на решението не
е подкрепен със съответни мотиви. Оспорват се изводите в решението, че по
делото е оборена доказателствената сила на АДС и на АОС досежно отразеното, че
имотът е стар общински. Жалбоподателят оспорва, че по делото се установява по
несъмнен начин придобиването на имота по давност – чрез явно владение, от наследодателя на ищците, като в тази връзка
твърди, че не е ясно и кога е бил сключен предварителният договор за
покупко-продажба на имота. СО счита, че СРС е допуснал свидетелски показания при
нарушаване на чл.164, ал.1, т.1, т.2 и т.5 от ГПК. Сочи, че в исковата молба
ищците не се позоват на наследяване, а само на давност. Твърди, че съдът не е
обсъдил предприетите от СО действия по отношение на имота – данъчно
деклариране, погасяване на данъчни задължения.
М.Т.Г.
и И.Т.Г. считат въззивната жалба за неоснователна.
Пред
СГС не са събрани нови доказателства.
След
преценка доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Обжалваното
решение е валидно и допустимо. В тази връзка съдът счита, че СРС се е
произнесъл по отрицателните установителни искове, като е съобразил наведените в
исковата молба обстоятелства и не е нарушил диспозитивното начало на
гражданския процес.
Същевременно
СРС с доклада по делото законосъобразно е разпределил доказателствената тежест
между страните. Конкретно, на СО е указано, че в нейна тежест е да установи
правопораждащия правото й на собственост фактически състав.
По
делото е представен договор за продажба на недвижим имот с нотариално заверени подписи,
сключен през 1955 г., съгласно който И. В. Н. е продала на Т. Г. П. и О.А.П.а
следния недвижим имот: нива, находяща се в землището на с. В.- София, м. „Полето“,
с площ от около 500 кв.м, при съседи: Л.Т., А.К., Т.Б.и гробища, за сумата от 3
600 лв. Съгласно отразеното в договора, продавачът предава на купувачите владението на имота в деня на подписването на
договора, като последните могат да разполагат с него както намерят за добре.
Видно
от удостоверение за наследници № 000449/9.05.2012 г., М.Т.Г., И.Т.Г. и В.Н.П.а
са наследници по закон (съответно - синове и съпруга), на Т. Г. П., починал на
7.07.1999 г. От същото е видно и че В.Н.П.а е починала на 15.05.2008 г., като е
оставила за наследници синовете си М.Т.Г. и И.Т.Г..
С АДС
№ 1596/1.11.1966 г. е актуван като държавен терен с площ от 6 825 кв.м, част от
него застроен с малки жилищни постройки, с граници: ул. ******, ул. „С.“ №№******,
ул. ***№№ 9, 11, 13 и ул. „*******. В акта е отразено, че същият е съставен на основание
чл.6 от ЗС и чл. 21 от Правилника за държавните имоти, тъй като се отнася до „стар
общински имот“. На гърба на акта е начертана скица на отделните имоти, включени
в актувания терен, като в очертанията на
един от имотите е записано името на Т. Г. П..
С АЧОС
№ 536/12.03.1997 г. е актуван като общинска собственост на основание чл.2,
ал.2, т.5 от ЗОС стар общински имот, представляващ терен, намиращ се между ул.
„Й.П. – Д.“, ул. „376“, ул. ***и ул. „С.“, гр. София, Район „В.“, ЗРП - ж.к. и
НПЗ „Модерно предградие“, одобрен със заповед № РД 50-09-155/7.05.1990 г.
По
делото е представена справка за имот, съгласно която имот с пл.№ 686 е с
идентификатор 13086.4419.442 от к.л. 196, с площ от 511 кв.м, кв. „Модерно
предградие“, находящ се на ул. „С.“ №14.
Със заповед № КД-14-56/23.04.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК,
издадена на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗКИР, е одобрено изменение в
кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София, ЕКАТТЕ 68134, район „Връбница“,
община Столична, състояща се в регистриране на данни за поземлени имоти, като е
записано, че: „поземлен имот с идентификатор 68134.2822.686, площ 518 кв.м,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), собственост на: СО -
район „Връбница“ въз основа на документ АОС № 536/12.03.1997 г., Т. Г. П., няма
документ за собственост“.
От
скица на поземлен имот № 15-182968-09.06.2014 г. на АГКК - гр. София се
установява, че поземлен имот с идентификатор 68134.2822.686 е с адрес: гр.
София, район „Връбница“ 1360, ул. „С.“ № 14, с номер по предходен план 686,
квартал 59, парцел XI, със съседи на имота: 68134.2822.685, 68134.2822.1602,
68134.2822.687, 68134.2822.2529.
Видно
от удостоверение за идентичност, издадено от С.О.- район „Връбница“ с № ОИ-16-18/24.10.2006
г., имот с пл.№ 686, кв.10 по плана на НПЗ „Модерно предградие“ от 1990 г. е
идентичен с имот с пл.№ 373, полигон 65, по плана на кв. „Модерно предградие“
от 1956 г. За имот с пл.№ 686 е отреден УПИ Х-686, кв.56 по плана на кв.
„Модерно предградие“ от 1997 г.
По
делото са представени разписни листа за кв.65 и незаверени архитектурни
проекти.
Пред
СРС са приети заключения на съдебно-техническа експертиза, като въззивният съд
изцяло кредитира допълнителните такива, считайки ги за обективни, компетентни и
изготвени въз основа на целия наличен относим доказателствен материал. От
същите се установява, че имот с пл.№ 373, полигон 65, по плана на кв. „Модерно
предградие“ от 1956 г., с площ по стар кадастрален план от 413 кв.м, е
идентичен с имот с пл.№ 686, кв.10, по плана на НПЗ „Модерно предградие“ от
1990 г., с площ по архивен кадастрален план от 511 кв.м, за който е отреден УПИ
Х-686, кв.56, по плана на кв. „Модерно предградие“ от 1997 г., представляващ
поземлен имот с идентификатор 68134.2822.686, при граници: имоти с идентификатори
68134.2822.685, 68134.2822.1602, 68134.2822.687 и 68134.2822.2529, и площ по
кадастрална карта от 518 кв.м. Налице е идентичност и между така посочените
имоти и този по предварителния договор от 1955 г. Процесният имот бил актуван
като частна общинска собственост с АОС № 536/1997 г. на СО - район „Връбница“,
като същият представлява част от терена, актуван като държавен с АДС №
1596/1.11.1966 г. Вещото лице е отразило, че в скицата на гърба на процесния
АДС имотът, за който е записано името на Т. Г. П., по площ и конфигурация е
най-близък с имот № 686, както и че през 1956 г. в разписните листове,
приложени по делото, имоти 373 и 374 са обединени и срещу тях са записани
имената на Т. Г. П. и Олга П.а - купувачи по договора за продажба от 1955 г. Съгласно
вещото лице, в процесния имот има две жилищни сгради и три сгради, представляващи
санитарни помещения, с номера три, четири и пет на скицата. Представените по
делото незаверени архитектурни чертежи отразяват съществуващата жилищна сграда
номер едно на приложената към заключението скица. Построените в процесния имот
сгради и тези, за които са представени архитектурните планове, попадат в имот №
373, полигон 65, по плана на кв. „Модерно предградие“ от 1956 г. Вещото лице е
дало заключение и че процесният имот с идентификатор 68134.2822.686 е част от
имота, предмет на договора за продажба от 1955 г.
Пред
СРС са събрани гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.М.и И.А.,
които въззивният съд счита за допустими съгласно нормите на ГПК и ги кредитира,
като убедителни, обективни, непротиворечиви и базирани на непосредствени
възприятия за дълъг период от време. От същите може да се направи обоснован
извод, че през 1955 г. бащата на ищците Т. П. започнал да владее със
семейството си закупената от него нива, построил къща в нея. Имотът бил ограден.
Впоследствие, след смъртта на родителите, М. и И. продължили да живеят в
мястото заедно със семействата си, пристроявали и достроявали. Никой не им
оспорвал собствеността.
Въз
основа на изложеното и след съвкупната преценка на събраните доказателства,
въззивният съд прави обоснован извод, че процесният имот е идентичен с имота,
визиран в предварителния договор от 1955 г., и представлява част от имотите по
посочените по-горе актове за държавна и общинска собственост. Същият е бил завладян
през 1955 г. от наследодателите на ищците, като владението - явно, непрекъснато
и необезпокоявано, е продължило повече от 10 години, като още преди съставяне
на АДС № 1596/1.11.1966 г. имотът е бил придобит по давност по реда на чл.79,
ал.1 от ЗС. Същевременно СО, съобразно доказателствената тежест, не е
ангажирала никакви доказателства в подкрепа на отразеното в актовете за
държавна и общинска собственост, че спорният имот представлява „стар общински
имот“. Установяването на
собственическите права на ищците по същество оборва доказателствената сила на
визираните актове и изключва правата на собственост на ответника върху същия
имот.
По
изложените съображения и като споделя изводите на СРС, към които също препраща
на основание чл.272 от ГПК, настоящият съд намира исковете за основателни, а
първоинстанционното решение – за законосъобразно и правилно.
Ето
защо съдът следва да потвърди решението на СРС.
Ответниците
по жалбата имат право на 350 лв. разноски за адвокат пред СГС.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.07.2017 г.
на СРС, І Г.О., 43 състав, постановено по гр. дело № 49916 по описа за 2013 г.
ОСЪЖДА С.О.да заплати на М.Т.Г. и И.Т.Г. разноски пред СГС в
размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.