РЕШЕНИЕ
№ 2647
гр. Пловдив, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Катя Ив. Янева
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело №
20215330105129 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „Централна консултантска
компания“ ЕООД, ЕИК ********* против „Надежда 2000“ ЕООД, ЕИК *********, с
която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
266 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1 790, 26 лв.- главница, представляваща втора вноска от допълнително
възнаграждение, дължимо на основание чл. 4.1., вр. чл. 5.2. от Едногодишен договор за
предоставяне на консултантски услуги от 22.08.2017 г., сключен между страните, за
което е издадена фактура № ****г. и сумата от 458 лв. – обезщетение за забава за
периода от 01.09.2018 г. до 09.03.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда / 24.03.2021 г. / до
окончателното й изплащане.
Ищецът сочи, че по силата на сключен с ответника на 22.08.2017 г. едногодишен
договор за предоставяне на консултантски услуги, се е задължил да предоставя
консултантски услуги и да изготвя проекти, с които ответното дружество да
кандидатства за финансиране по европейски проекти. В изпълнение на поетите
задължения ищецът изготвил и администрирал през профила на ответното дружество в
Информационната система за управление и наблюдения на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове /ИСУН/, проекто – предложение с
идентификациоенен № *****по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
1
2014-2020“, приоритетна ос Подобряване достъпа до заетост и качество на работните
места по Процедура № BG05M9OP001-1.021. Посочва се, че проектното предложение е
включено в одобрение с решение от 08.01.2018 г. от ръководителя на Оперативна
програма „Развитие на човешки ресурси“ към МТСП, списък с одобрените за
финансиране проекти, с одобрен размер на финансиране 59 675 лв. На 01.03.2018 г.
между ответника и Министерство на труда и социалната политика / МТСП / е сключен
административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 -2020 г.
Съгласно чл. 4 от договора сключен между страните, в случай, че изготвеният
проект бъде одобрен за финансиране, възложителят дължи освен основното
възнаграждение по чл. 3 и допълнително възнаграждение, което се определя като
процент от одобрената сума за финансиране. При одобрена сума от 0 до 70 000 лв.
възложителят – ответник по делото дължи на изпълнителя – ищеца възнаграждение в
размер на 5 % от одобреното финансиране, което в случая е 59 675 лв. В чл. 5 от
договора е уговорено допълнителното възнаграждение да се плати на две вноски от по
50 %. Предвид това, първата част от възнаграждението, което е за сумата от 1790,26
лв. е платима в 8 – дневен срок от одобряване на проекта т.е. от 08.01.2018 г., а
втората част, която е в размер от 1790, 26 лв.- в 8-дневен срок от получаване на първо
авансово плащане по договора, а в случай, че не се предвижда авансово плащане в срок
от 6 месеца от сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ между
възложителя и финансиращата институция. За втората вноска от допълнителното
възнаграждение, която е предмет на настоящия исков процес, е издадена фактура №
**** г. Доколкото административният договор е сключен от ответника с МТСП на
01.03.2018 г. и ищецът няма данни дали е предвидено авансово плащане, то приема, че
падежът на втората вноска е настъпил на 01.09.2018 г.
За събиране на гореописаните суми с изключение на сумата от 1790,26 лв.,
дължима по фактура № *****г. ( предмет на настоящото исково производство ),
ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
като вземането по посочената заповед е установено с влязло в сила решение по гр.д. №
2729/2019 г., по описа на РС- Пловдив, потвърдено изцяло с решение № 260531/
14.12.2020г., по в.гр.д. № 2284/ 20г. по описа на ОС- Пловдив.
Към настоящия момент сумата от 1790,26 лв. по фактура № *****г.,
представляваща втората част от допълнителното възнаграждение по чл. 4 от договора
не е платена, което и обуславя правния интерес от предявяване на осъдителен иск
срещу ответника. Доколкото се сочи, че падежа за плащане на сумата е настъпил на
01.09.2018 г., то се претендира и обезщетение за забава, считано от тази дата до
09.03.2021 г. Моли се исковете да се уважат. Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в
2
законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание от 20.10.2021г., ответникът изпраща процесуален
представител в лицето на адв. Петров. Оспорва исковите претенции по основание и
размер. Възразява, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за
предоставяне на консултантски услуги от 22.08.2017г. Възразява се, че работата по
договора не е приета от възложителя- ответник и че е налице неизпълнение по
договора от 22.08.2017г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, счита за установено следното от
фактическа и правна страна:
Облигационното правоотношение, което е възникнало и на което ищецът основава
претенцията си, произтича от сключен между страните Договор за предоставяне на
консултантски услуги от дата 22.08.2017г. / л. 10- 13 /. От представения по делото
приемо- предавателен протокол / л. 14- 15/, който е двустранно подписан от
представители на възложителя и изпълнителя се установява обемът и естеството на
осъществената работа. Изяснява се и че ищецът, в качеството си на изпълнител,
надлежно е осъществил и предал резултата от възложената му дейност, съответно
ответникът е приел изпълнението без да релевира каквито и да било възражения ( в
протокола изрично е отбелязано, че изпълнителят е изготвил коректно и в проектите ).
Следвайки това, ответното дружество е сключило с МТСП на дата 01.03.2018г.
Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014- 2020/ л. 46- 67/.
Посоченият договор е подписан от представител на управляващия орган на дата
21.02.2018г., а представител на ответното дружество ( бенефициент по договора ) е
положил подпис на 01.03.2018г. Предвид това, съдът приема, че посоченият договор е
сключен именно на дата 01.03.2018г. ( доколкото към този момент се е осъществил в
цялост фактическият състав по сключването му ). Съобразно чл. 2.1 от
административния договор, на ответното дружество е предоставена безвъзмездна
финансова помощ в размер от 59 675 лева. Предвид това, за ответното дружество е
възникнало корелативното задължение да заплати дължимото възнаграждение на
изпълнителя. В тази връзка, то следва да се акцентира върху факта, че отговор на
исковата молба не е подаден. Едва в първото по делото открито съдебно заседание и
впоследствие в рамките на съдебните прения, процесуалният представител на
ответника излага твърдения, касаещи пълно/ неточно изпълнение по договора от
страна на ищцовото дружество. Следва да се посочи, че по своето същество тези
твърдения представляват материалноправни възражения, които е следвало да бъдат
релевирани с отговора на исковата молба. Както вече бе коментирано, такъв не е
подаден, поради което е преклудирана и възможността да се въвеждат в процеса
3
възражения от ответника, касаещи пълно или неточно изпълнение по договора от
22.08.2017г. Предвид това, съдът не следва да подлага на допълнителен коментар
възраженията на ответника, касаещи неизпълнение по договора за консултантски
услуги.
Отново във връзка с възникването на правоотношението, изпълнението по него
и приемането на извършената дейност, то следва да се посочи, че е налице влязло в
законна сила Решение № 2845/ 27.07.2020г. по гр.д .№ 2729/ 2019г., по описа на РС-
Пловдив, потвърдено изцяло с Решение № 260531/ 14.12.2020г. по в.гр.д. № 2284/ 20г.,
по описа на ОС- Пловдив / л. 19- 23 от делото /. Цитираните решения са произнесени
по предходен спор между същите страни, също касаещ дължимостта на
възнагражденията по договора за предоставяне на консултантски услуги. Предмет на
постановените решения е дължимото основно възнаграждение, съобразно чл. 3 от
договора и първият транш от допълнителното възнаграждение, съобразно чл. 4.1., вр.
чл. 5.1 от договора. С решението на първоинстанционния съд, което е изцяло
потвърдено от въззивната инстанция, е призната дължимостта, както на основното
възнаграждение, така и на първия транш от допълнителното такова. Предвид това,
между страните с влязло в законна сила съдебно решение е установено, че е
възникнало по надлежен ред правоотношение и че е налице пълно и точно изпълнение
на договорните задължения от страна на ищеца.
Предвид постановеното по силата на горецитираните съдебни решения,
предмет на настоящото производство е дължимостта на втората вноска от
допълнителното възнаграждение, разписано в чл. 4.1, вр. чл. 5.2 от договора за
предоставяне на консултантски услуги от 22.08.2017г. Прочитът на чл. 5.2. от договора
налага разбирането, че са налице две хипотези, обуславящи изискуемостта на втората
част от допълнителното възнаграждение, които съществуват при условията на
алтернативност. При първата хипотеза, допълнителното възнаграждение се дължи в
срок от осем календарни дни от получаване на авансово плащане по одобрения проект.
Релевантна за настоящия процес е втората хипотеза- в случаите, в които не се
предвижда авансово плащане по одобрения проект, то възнаграждението е дължимо
в срок до шест месеца от датата на сключване на договора с финансиращата
институция. В конкретния случай, ищецът се позовава именно на втората хипотеза,
при която става изискуемо вземането за оставащата част от допълнителното
възнаграждение. Съдът счита, че са налице са и предпоставките за това- изготвеният от
ищеца проект е одобрен, като видно от приобщения по делото административен
договор от 01.03.2018г. / л. 46- 67 /, ответното дружество е постигнало и съответна
договореност с финансиращата институция. Дали финансиращата институция е
заплатила част или цялата финансова помощ е ирелевантно- съобразно договореното
между страните, от значение е единствнео сключването на договора с финансиращата
институция. Предвид това, то следва ответникът да заплати на ищеца дължимата втора
4
част от допълнителното възнаграждение, съобразно чл. 4.1, вр. чл. 5.2. от договора,
което е станало изискуемо считано от 01.09.2018г. ( с изтичането на шест месеца от
сключване на административния договор ).
По отношение размера на главната претенция: по силата на сключения с МТСП
административен договор, ответното дружество е получило финансиране в размер от
59 675 лв. В чл. 4.1 е разписано, че при одобрена субсидия до 70 000 лв., на
изпълнителя се дължи възнаграждение в размер от 5% от одобрената сума, но не по-
малко от 400 лв. Предвид така разписаната методика на изчисление, то общо
дължимото на ищеца допълнително възнаграждение възлиза на 2 983, 75 лв. без ДДС
или 3 580.52 лв. с ДДС ( доколкото ищцовото дружество е издало съответни фактури с
начислено ДДС, то меродавна е стойността с включена данъчна ставка ). Съобразно чл.
5.1 и чл. 5.2 от договора, допълнителното възнаграждение в общ размер от 3580, 52 лв.
с ДДС се дължи на две части. В предходно проведеното производство по гр.д. № 2729/
2019г., по описа на РС- Пловдив ( по което е налице влязло в сила решение ) е призната
дължимостта на първата част от допълнителното възнаграждение. Предвид това, в
настоящия процес се претендира втората част от дължимото допълнително
възнаграждение съобразно чл. 5.2. от договора, която възлиза на сума в размер от 1790,
26 лв. с ДДС и за която стойност ищецът е издал фактура № **********/ 04.12.2018 г.
( л. 18 от делото ).
Съобразно гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сума в размер от 1790, 26 лв. с ДДС, представляваща втора вноска от
допълнително възнаграждение, дължимо на основание чл. 4.1., вр. чл. 5.2. от
Едногодишен договор за предоставяне на консултантски услуги от 22.08.2017 г.,
сключен между страните, за което е издадена фактура № **** г. Върху посочената
сума за главница се дължи и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда / 24.03.2021г. / до окончателното й погашение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД: доколкото
основателна е главната претенция, то следва да бъде разгледана и акцесорната такава
за заплащане на мораторна лихва. Падежът на главното задължение е настъпил на дата
01.09.2018г. и ищецът претендира лихва до дата 09.03.2021г. ( доколкото в чл. 5.2 от
договора е разписан срок, до който следва да се плати възнаграждението, то
допълнителна покана не е необходима ). Изчислено чрез специализиран софтуер,
дължимата мораторна лихва за периода 01.09.2018г.- 09.03.2021г. възлиза на сума в
размер от 458 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат разноските
в полза на ищцовото дружество. Същото е представило доказателства за сторени
разноски в общ размер от 1351, 21 лв., които следва да му се присъдят ( 40 лв. – д.т. за
5
за образуване на обезпечително производство, 139, 60 лв.- такса по изпълнителното
производство, 121, 61 лв.- д.т. за образуване на исковото производство, 350 лв. –
адвокатски хонорар за обезпечителното производство, 200 лв. – адвокатски хонорар за
изпълнителното производство и 500 лв. – адвокатски хонорар за исковото
производство ).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Надежда 2000“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Централна
консултантска компания“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 266 ЗЗД, вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД следните суми: сумата от 1 790, 26 лв. с вкл. ДДС- главница,
представляваща втора вноска от допълнително възнаграждение, дължимо на основание
чл. 4.1. вр. чл. 5.2. от Едногодишен договор за предоставяне на консултантски услуги
от 22.08.2017 г., сключен между страните, за което е издадена фактура № **** г. и
сумата от 458 лв. – обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода от
01.09.2018 г. до 09.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда /24.03.2021 г. / до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Надежда 2000“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Централна
консултантска компания“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума
в размер от 1351, 21 лв. представляваща сторени от ищеца разноски.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
6