№ 1337
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20221100900660 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че
сключил с ответника Договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. и Договор № Д-ОП-192 от
06.12.2021 г., по силата на които се задължил да приготвя и осигурява ежедневно готова
храна, съгласно Сборник с рецепти за диетични ястия да заведенията за обществено хранене
и лечебно-профилактичните заведения от 1984 г. на МЗ или разработена и утвърдена
технологична документация за производство, съгласно Закона за храните и да съответства
на грамажа спрямо възрастовата група на потребителите, а ответникът – да заплаща тези
доставки при условията, посочени в договорите. С договора от 07.12.2020г., сключен за срок
от 12 месеца, страните се договорили, че плащането на приготвената и предоставена готова
храна се извършва от възложителя по банков път в срок до 60 календарни дни от
представяне на оригинална данъчна фактура по посочена банкова сметка на изпълнителя
(чл. 11, ал. 1). При забава на възложителя за изпълнение на задълженията му за плащане е
уговорена неустойка в размер от 0.2% на ден от дължимата сума за всеки просрочен ден, но
не повече от 5% от размера на забавеното плащане (чл. 22, ал. 2 от договора). Ищецът
твърди, че изпълнил добросъвестно и точно задълженията си по договора, като приготвял и
доставял храна от съответното количество, качество и диета, според подаваните от
ответника заявки, като ответникът е приемал извършените доставки без забележки, видно от
подписаните от страните приемно-предавателни протоколи. Ответникът не заплатил
главница в общ размер 522 841. 96 лева с ДДС по издавани фактури, както следва: 2 136. 84
лева по фактура № 2128/28.02.2021г., 54 599.16 лева по фактура № 2168/31.03.2021г., 54 850.
1
76 лева по фактура № 2212/30.04.2021г., 53 146. 70 лева по фактура № 2262/31.05.2021г., 62
884. 38 лева по фактура № 2300/30.06.2021г., 52 755. 70 лева по фактура №
2238/31.07.2021г., 49 295. 56 лева по фактура № 2374/31.08.2021г., 52 299. 74 лева по
фактура № 2417/30.09.2021г., 67 532. 06 лева по фактура № 2458/31.10.2021г., 61 346. 18
лева по фактура № 2497/30.11.2021г. и 11 994. 88 лева по фактура № 2523/07.12.2021г.
Ищецът претендира още сумата от 27 429. 53 лева изтекла лихва до завеждане на исковата
молба (11.04.2022г.), съответно върху сумите по всяка от фактурите - по фактура №
2128/28.02.2021г., считано от 30.04.2021г. - 205. 97 лева, по фактура № 2168/31.03.2021г.,
считано от 31.05.2021г. - 4 792. 59 лева, по фактура № 2212/30.04.2021г., считано от
30.06.2021г. – 4 357. 59 лева, по фактура № 2262/31.05.2021г., считано от 31.07.2021г. – 3
764. 56 лева, по фактура № 2300/30.06.2021г., считано от 30.08.2021г. – 3 930. 27 лева, по
фактура № 2238/31.07.2021г., считано от 30.09.2021г. – 2 842. 95 лева, по фактура №
2374/31.08.2021г., считано от 31.10.2021г. – 2 231. 99 лева, по фактура № 2
2417/30.09.2021г., считано от 30.11.2021г. – 1 946. 71 лева, по фактура № 2458/31.10.2021г.,
считано от 31.12.2021г. – 1 913. 41 лева, по фактура № 2497/30.11.2021г., счита от
30.01.2021г. – 1 226. 92 лева и по фактура № 2523/07.12.2021г., считано от 06.02.2022г. –
216. 57 лева. Ищецът иска да бъде присъдена и сума от 6 302. 67 лева неустойка за забавено
плащане, от която 1 553. 54 лева за периода 01.03.2021 г. – 31.05.2021 г., за 91 дни забава за
плащане по фактура № 2062/31.12.2020г. на обща стойност от 31 070. 74 лева, при
максимален размер на неустойката, 2 392. 29 лева за периода 01.04.2021 г. 29.07.2021 г. за
120 дни забава за плащане по фактура № 2089/31.01.2021г. на обща стойност от 47 845. 80
лева, при максимален размер на неустойката и 2 356. 84 лева за забава за плащане по
фактура № 2128/28.02.2021г. на обща стойност на забавената сума от 45 000 лева, също при
максимален размер на неустойката. По отношение на договора от 06.12.2021г. в исковата
молба са изложени твърдения, че е влязъл в сила на 07.12.2021г. и е бил със срок на
действие до сключване на договор в резултат на проведена процедура по ДОП или до
достигане на сумата от 69 999 лева без ДДС. И по този договор страните са се договорили,
че плащането на приготвената и предоставената готова храна се извършва от възложителя
по банков път в срок до 60 календарни дни от представяне на оригинална данъчна фактура,
с указана в нея банкова сметка и изготвена справка за вложените хранителни продукти,
придружена с калкулационна ведомост (чл. 11, ал. 1). Ищецът е изпълнил добросъвестно и
точно задълженията си по договора, като е приготвял и доставял храна от съответното
количество, качество и диета, според подаваните от ответника заявки, като ответникът е
приемал извършените доставки без забележки, видно от подписаните от страните приемно-
предавателни протоколи. По договора са били издадени 3 броя фактури на обща стойност 76
468. 18 лева с ДДС, като по нито една от тях не е било извършено плащане от страна на
ответника, съответно 46 327. 88 лева по фактура № 2556/31.12.2021г., 29 970. 98 лева по
фактура № 2561/17.01.2022г. и 169. 32 лева по фактура № 2562/17.01.2022г. Ищецът
претендира плащане на сумата. Претендират се и 527. 62 лева лихва за забава за периода от
02.03.2022г. до 11.04.2022г. върху сумата по фактура № 2556/31.12.2021г., 199. 81 лева
лихва за забава за периода от 19.03.2022 г. до 11.04.2022 г. върху сумата по фактура №
2
2561/17.01.2022г. и 1.13 лева лихва забава за времето от 19.03.2022г. до 11.04.2022г. върху
сумата по фактура № 2562/17.01.2022г., общо 728. 56 лева. Ежемесечно, съгласно
уговорените между страните в договорите условия, ищецът е издавал и предоставял в
счетоводството на ответника данъчни фактури, начисленият ДДС по които е включен в
дневника за продажбите на ищеца и внесен в държавния бюджет своевременно. Фактурите
са били приети и от подписани за ответника поотделно и без възражения.
При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати, посочените по –горе
суми и разноските по делото.
С първоначалния отговор ответникът не оспорва сключването на договорите в
резултат на спечелена от ищеца обществена поръчка и директно възлагане. Оспорва ищецът
да е изпълнил всички основни задължения по договорите, поради което падежите по
фактурите не са настъпили, тъй като не е представен наборът от документи, посочен в чл.
11, ал. 1 от договора от 06.12.2021г. доколкото не са изпратени справки за вложените
хранителни продукти и калкулационни ведомости. Ответникът не е изпаднал в забава за
изпълнение на договорните си задължения за заплащане на суми за главницата за
извършените по договора доставки. В този смисъл претендираните от страна на ищеца
парични притезания не са изискуеми поради ненастъпил падеж. Неоснователни са и
претенциите за лихви за забава и неустойки. Не е представена и фактура за тези суми. При
тези твърдения иска съдът да отхвърли предявените искове и присъди разноски.
С допълнителната искова молба ищецът тълкува с разпоредбата на чл. 11 от
сключените между страните договори, като излага съображения, че са налице основания за
плащане от ответника. С извършените частични плащания се потвърждава наличието на
ликвидно и изискуемо вземане.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ по Договор № Д-ОП-97 от
07.12.2020 г.
По делото е безспорно, а и се установява от представения договор, че между страните
е възникнало договорно отношение с източник договор за възлагане на обществена поръчка
№ Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. за ежедневна доставка на готова болнична храна, по диети за
пациентите, съгласно Техническа спецификация ( Приложение № 1 ), която да се заплаща
по техническото и ценово предложение на изпълнителя ( Приложение № 2 и Приложение №
3 ), неразделна част от договора, съгласно Сборник с рецепти за диетични ястия да
заведенията за обществено хранене и лечебно-профилактичните заведения от 1984 г. на МЗ
или разработена и утвърдена технологична документация за производство, съгласно Закона
за храните и да съответства на грамажа, спрямо възрастовата група на потребителите.
3
Спорен по делото е фактът на настъпване на изискуемостта, респективно забавата за
изпълнение на задължението на ответника да плати цената.
Фактът на изпълнението на задължението на продавача за доставяне на храната се
установява от представените по делото приемно – предавателни протоколи, подписани за
представител на ответника, потвърдени, с подписване на част от фактурите от същите дати
за тези доставки. Подписаните от ответника фактури, като частен свидетелствуващ
документ, имат доказателствена сила за стоящия извън тях факт, удостоверен с
материализираното в документа изявление - че ответникът е получил храната. Този факт е
признат и с извършеното частично плащане по част от фактурите.
Общото правило на чл.327, ал.1 ТЗ, за настъпване на изискуемостта, не намира
приложение, тъй като с клаузата на чл.11.1 от договора страните са уговорили отклонение от
правилото за плащане на цената при предаване на стоката като изрично са отразили, че
заплащането ще се извърши по банков път (т. е. впоследствие). Със същата клауза от
договора е уговорено и отклонение от правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ като е уговорен срок
за плащане до 60 дни след представяне на оригинална фактура. Началният момент на срока е
този на осъществяване на факта на доставката, за доказване на датата на настъпване на
който е уговорена писмена форма - приемно – предавателен протокол ( чл.12, ал.2 ). Изводът
следва от корективното тълкуване на клаузата на чл.11.1 от договора в смисъл, е началото на
срока е обвързано от представяне на документ, който да запознае длъжника с количеството
и стойността на доставената храна, за да настъпи изискуемостта. Основанието за плащане е
предаване на стоката и изтичане на уговорения допълнителен срок.
Приемно – предавателните протоколи, към неподписаните три фактури - фактура №
2458/31.10.2021г.; фактура № 2497/30.11.2021 г. и фактура № 2523/07.12.2021 г. съдържат
количество, вид и стойност на храната и са подписани от двете страни, а фактурите,
доколкото не се твърди да са получени след издаването им и подписване на протокола, към
който се отнасят, следва да се приеме, че са получени в деня на издаването им.
Последната доставка е удостоверена на 07.12.2021 г., поради което към настоящия
момент 60 – дневният срок е изтекъл по всички процесни фактури, поради което за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не твърди, респективно не доказва
изпълнение на задължението за плащане, поради което, в приложение на правилата на
доказателствената тежест, съдът следва да приеме недоказания факт за неосъществен.
Предвид изложеното искът за заплащане на цената по Договор № Д-ОП-97 от
07.12.2020 г. е основателен и следва да бъде уважен за сумата 522 841. 96 лева с ДДС.
Относно исковете с правно основание чл.92 от ЗЗД по Договор № Д-ОП-97 от
07.12.2020 г.
4
Съдебно предявеното право ищецът извежда при твърдения, че е кредитор на вземане
за неустойка, уговорена с клаузата на чл.22, ал.2 от договора при забавено изпълнение
задължението на ответника да заплати цената, поради което основателността на иска при
посочената квалификация е обусловена от установяване на уговорена между страните клауза
за неустойка, част от допълнителното съдържание на договора и вида на неизпълнение от
длъжника на договорното задължение.
Съгласно, клаузата на чл.22, ал.2 от договора, при забава на възложителя за
изпълнение на задълженията за плащане по договора същият изплаща неустойка в размер
0.2 % от дължимата сума за всеки просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на
забавеното плащане.
Неустойка за забава ищецът претендира за плащанията по три фактури: фактура №
2062/31.12.2020 г.; фактура № 2089/31.01.2021г. и фактура № 2128/28.02.2021г.
По фактура № 2062/31.12.2020 г., на обща стойност от 31 070. 74 лева, стоката е
предадена на 31.12.2020 г., броен по правилото на на чл.72, ал.1 от ЗЗД, 60-дневният срок е
изтекъл 01.03.2021 г. Не се спори, че е платена на 01.06.2021 г., поради което забавата е 91
дни за периода 02.03.2021 г. – 31.05.2021 г. и дължимата неустойка е в пределен размер от 5
%, а именно 1553.54 лв., доколкото изчислената в периода на забава го надхвърля.
По фактура № 2089/31.01.2021 г., на обща стойност от 47 845. 80 лева, стоката е
предадена на 31.01.2021 г., броен по правилото на чл.72, ал.1 от ЗЗД, 60-дневният срок е
изтекъл 01.04.2021 г. Не се спори, че е платена на 30.07.2021 г., поради което забавата е 119
дни за периода 02.04.2021 г. – 29.07.2021 г. и дължимата неустойка е в пределен размер от 5
%, а именно 2392.29 лв., доколкото изчислената в периода на забава го надхвърля.
По фактура № 2128/28.02.2021г., на обща стойност 47 845.84 лв., стоката е предадена
на 28.02.2021 г., броен по правилото на чл.72, ал.1 от ЗЗД, 60-дневният срок е изтекъл на
29.04.2021 г. Не се спори, че са извършени частични плащания на сума в размер 25 000 лв.
на 31.08.2021 г. и на сумата в размер 20 000 лв. на 22.12.2021 г., поради което забавата е за
периода 30.04.2021 г. – 21.12.2021 г. и дължимата неустойка върху частичното плащане от
45 000 лв. е в пределен размер от 5 %, а именно 2356.84 лв., доколкото изчислената в
периода на забава го надхвърля.
Предвид изложеното исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
Относно исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД по Договор № Д-ОП-97 от
07.12.2020 г.
Вземането за цената по договора е възникнало като срочно, забавата настъпва с
изтичане на срока по чл.11.1 от договора без да е необходима покана. Съдът достигна до
извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което забавата по процесните
фактури е с начална дата, както следва: по фактура № 2128/28.02.2021г., считано от
30.04.2021г. до 10.04.2022 г. ( след тази дата се претендира лихва за забава като
правоувеличаваща последица от подаване на исковата молба ) е в размер 205.38 лева, по
5
фактура № 2168/31.03.2021г., считано от 31.05.2021г. до 10.04.2022 г., е в размер 4 777. 42
лева, по фактура № 2212/30.04.2021г., считано от 30.06.2021г. до 10.04.2022 г. е в размер 4
342.35 лева, по фактура № 2262/31.05.2021г., считано от 31.07.2021г. до 10.04.2022 г. е в
размер 3 749.80 лева, по фактура № 2300/30.06.2021г., считано от 30.08.2021г. до 10.04.2022
г. е в размер 3 912.81 лева, по фактура № 2238/31.07.2021г., считано от 30.09.2021г. до
10.04.2022 г. е в размер 2 828.30 лева, по фактура № 2374/31.08.2021г., считано от
31.10.2021г. до 10.04.2022 г. е в размер 2 218.30 лева, по фактура № 2417/30.09.2021г.,
считано от 30.11.2021г. до 10.04.2022 г. е в размер 1 917. 66 лева, по фактура №
2458/31.10.2021г., считано от 31.12.2021 г. до 10.04.2022 г. е в размер 1 894. 65 лева, по
фактура № 2497/30.11.2021г., счита от 30.01.2021 г. до 10.04.2022 г. е в размер 1 209.88 лева
и по фактура № 2523/07.12.2021г., считано от 06.02.2022 г. до 10.04.2022 г. е в размер 213.
24 лева, до които размери исковете за законна лихва за забава са основателни и следва да
бъдат уважени и отхвърлени за пълните предявени размери.
Относно иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ по Договор № Д-ОП-192 от
06.12.2021 г.
По делото е безспорно, а и се установява от представения договор, че между страните
е възникнало договорно отношение с източник договор за възлагане на обществена поръчка
№ Д -192 от 06.12.2021 г за ежедневна доставка на готова болнична храна, по диети за
пациентите, съгласно Техническа спецификация ( Приложение № 1 ), която да се заплаща
по техническото и ценово предложение на изпълнителя ( Приложение № 2 и Приложение №
3 ), неразделна част от договора, съгласно Сборник с рецепти за диетични ястия да
заведенията за обществено хранене и лечебно-профилактичните заведения от 1984 г. на МЗ
или разработена и утвърдена технологична документация за производство, съгласно Закона
за храните и да съответства на грамажа спрямо възрастовата група на потребителите.
Спорен по делото е фактът на настъпване на изискуемостта, респективно забавата за
изпълнение на задължението на ответника да плати цената.
Фактът на изпълнението на задължението на продавача за доставяне на храната се
установява от представените по делото приемно – предавателни протоколи, подписани за
представител на ответника, което обстоятелство не се оспорва.
Общото правило на чл.327, ал.1 ТЗ, за настъпване на изискуемостта не намира
приложение, тъй като с клаузата на чл.11.1 от договора страните са уговорили отклонение от
правилото за плащане на цената при предаване на стоката като изрично са отразили, че
заплащането ще се извърши по банков път (т. е. впоследствие). Със същата клауза от
договора е уговорено и отклонение от правилото на чл.303а, ал.3 от ТЗ като е уговорен срок
за плащане до 60 дни след представяне на оригинална фактура, отговаряща на Закона за
счетоводството с указана в нея банкова сметка и изготвена справка за вложените хранителни
продукти, придружена с калкулационна ведомост. Началният момент на срока е този на
осъществяване на факта на доставката, за доказване на датата на настъпване на който е
6
уговорена писмена форма - приемно – предавателен протокол ( чл.12, ал.2 ).
Приемно – предавателните протоколи, към процесните три фактури на обща
стойност 76 468. 18 лева с ДДС, а именно фактура № 2556/31.12.2021г. на стойност 46 327.
88 лева; фактура № 2561/17.01.2022г. на стойност 29 970.98 лв. и фактура № 2562/17.01.2022
г. на стойност 169. 32 лева, съдържат количество, вид и стойност на храната и са подписани
от двете страни, а фактурите, доколкото не се твърди да са получени след издаването им и
подписване на протокола, към който се отнасят, следва да се приеме, че са получени в деня
на издаването им.
Последните доставки са удостоверени на 17.01.2022 г., поради което към настоящия
момент 60 –дневният срок е изтекъл по всички процесни фактури, поради което за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена.
Ответникът, който носи доказателствената тежест, не твърди, респективно не доказва
изпълнение на задължението за плащане, поради което, в приложение на правилата на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен.
Предвид изложеното искът за заплащане на цената по Договор № Д-ОП-192 от
06.12.2021 г. е основателен и следва да бъде уважен за сумата 76 468.18 лева с ДДС.
Относно исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД по Договор № Д-ОП-192 от
06.12.2021 г.
Вземането за цената по договора е възникнало като срочно, забавата настъпва с
изтичане на срока по чл.11.1 от договора без да е необходима покана. Съдът достигна до
извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което забавата по процесните
фактури е с начална дата, както следва: по фактура № 2556/31.12.2021г. считано от
02.03.2021 г. до 10.04.2022 г. ( след тази дата се претендира законна лихва като
правоувеличаваща последица от подаване на исковата молба ) е в размер 514.75 лева, по
фактура № 2561/17.01.2022г. считано от 19.03.2022 г. до 10.04.2022 г. е в размер 191.48 лева
и по фактура № 2562/17.01.2022 г. считано от 19.03.2022 г. до 10.04.2022 г. е в размер 1.08
лева, до които размери исковете за законна лихва за забава са основателни и следва да бъдат
уважени и отхвърлени за пълните предявени размери.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на 49 336.75 лв., за държавна такса и адвокатско
възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски
за производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете, за юрисконсултско
възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 от ЗПрП, вр. чл.25,
ал.1, вр. чл.25, ал.2 от НЗПП и чл.26а от НЗПП в размер 1640 лв., дължима от което,
съразмерно на отхвърлената част е сума в размер 0.46 лв.
7
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.М.Б.ЗА А.Л. „АА.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул. “******* да заплати на „П.Ф.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. София, ул.“******* на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата 522
841.96 лева – главница, представляваща цена по Договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. за
доставка на храна по фактура № 2128/28.02.2021 г., фактура № 2168/31.03.2021г., фактура №
2212/30.04.2021г., фактура № 2262/31.05.2021г., фактура № 2300/30.06.2021г., фактура №
2338/31.07.2021г., фактура № 2374/31.08.2021г., фактура № 2417/30.09.2021г., фактура №
2458/31.10.2021г., фактура № 2497/30.11.2021г. и фактура № 2523/07.12.2021 г. и сумата 76
468. 18 лева -главница, представляваща цена по Договор № Д-ОП-192 от 06.12.2021 г. за
доставка на храна по фактура № 2556/31.12.2021 г.; фактура № 2561/17.01.2022г. и фактура
№ 2562/17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване
на исковата молба, на 11.04.2022 г., до окончателното плащане, на основание чл.92, ал.1 от
ЗЗД сумата 1553.54 лева – представляваща мораторна неустойка по чл.22, ал.2 от Договор
№ Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. за забава плащането на главница по фактура № 2062/31.12.2020
г. на стойност от 31 070. 74 лева за периода 02.03.2021 г. – 31.05.2021 г.; сумата 2392.29 лева
- представляваща мораторна неустойка по чл.22, ал.2 от Договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020 г.
за забава плащането на главница по фактура № 2089/31.01.2021 г. на обща стойност от 47
845. 80 лева за периода 02.04.2021 г. – 29.07.2021 г. и сумата 2356.84 лева - представляваща
мораторна неустойка по чл.22, ал.2 от Договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. за забава
плащането на главница по фактура № 2128/28.02.2021г. на стойност 45 000 лв. за периода
30.04.2021 г. – 21.12.2021 г.; на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 205.38 лева – лихва за
забава върху главницата за цена по Договор № Д-ОП-97 от 07.12.2020 г. по фактура №
2128/28.02.2021г. за периода от 30.04.2021г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 205.38 лева до пълния предявен размер от 205.97 лв.; сумата 4 777. 42 лева – лихва за
забава върху главницата по фактура № 2168/31.03.2021г. за периода от 31.05.2021г. до
10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 4 777. 42 лева до пълния предявен размер
от 4 792. 59 лева; сумата 4 342.35 лева – лихва за забава върху главницата по фактура №
2212/30.04.2021г., за периода от 30.06.2021г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 4 342. 35 лева до пълния предявен размер от 4 357.59 лева; сумата 3 749.80 лева -
8
лихва за забава върху главницата по фактура № 2262/31.05.2021г. за периода от 31.07.2021г.
до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 3 749.80 лева до пълния предявен размер
от 3764.56 лева; сумата 3 912.81 лева - лихва за забава върху главницата по фактура №
2300/30.06.2021г., за периода от 30.08.2021г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 3 912.81 лева до пълния предявен размер от 3930.27 лева; сумата 2 828.30 лева - лихва
за забава върху главницата по фактура № 2338/31.07.2021г. за периода от 30.09.2021г. до
10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 2 828.30 лева до пълния предявен размер от
2842.95 лева; сумата 2 218.30 лева - лихва за забава върху главницата по фактура №
2374/31.08.2021г., за периода от 31.10.2021г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 2 218.30 лева до пълния предявен размер от 2231.99 лева; сумата 1 917. 66 лева - лихва
за забава върху главницата по фактура № 2417/30.09.2021г., за периода от 30.11.2021г. до
10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 1 917.66 лева до пълния предявен размер от
1946.71 лева; сумата 1 894. 65 лева - лихва за забава върху главницата по фактура №
2458/31.10.2021г., за периода от 31.12.2021 г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 1 894.65 лева до пълния предявен размер от 1913.41 лева; сумата 1 209.88 лева - лихва
за забава върху главницата по фактура № 2497/30.11.2021г., за периода от 30.01.2021 г. до
10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 1 209.88 лева до пълния предявен размер от
1226.92 лева; сумата 213. 24 лева - лихва за забава върху главницата по фактура №
2523/07.12.2021г., за периода от 06.02.2022 г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 213. 24 лева до пълния предявен размер от 216.57 лева; на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД сумата 514.75 лева – лихва за забава върху главницата за цена по Договор № Д-ОП-
192 от 06.12.2021 г. по фактура № 2556/31.12.2021г. за периода от 02.03.2021 г. до
10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата над 514.75 лева до пълния предявен размер от
527.62 лева; сумата 191.48 лева - лихва за забава върху главницата по фактура №
2561/17.01.2022 г. за периода от 19.03.2022 г. до 10.04.2022 г. като отхвърля иска за сумата
над 191.48 лева до пълния предявен размер от 199.81 лв.; сумата 1.08 лева - лихва за забава
върху главницата по фактура № 2562/17.01.2022 г. за периода от 19.03.2022 г. до 10.04.2022
г. като отхвърля иска за сумата над 1.08 лева до пълния предявен размер от 1.13 лева.
ОСЪЖДА „У.М.Б.ЗА А.Л. „АА.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул. “******* да заплати на „П.Ф.” АД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление - гр. София, ул.“******* на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата
49 336.75 лв., разноски за производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „П.Ф.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление - гр.
София, ул.“******* да заплати на „У.М.Б.ЗА А.Л. „АА.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление – гр.София, ул. “******* основание чл.78, ал. 3 ГПК сумата 0.46
лв. - разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10