№ 19924
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря В.С.И.Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110116412 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск от Г. К. Т. срещу СДВР с правно основание чл. 49 ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10000 лева, представляваща
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение и неудобство, причинени от
незаконосъобразни действия на служители на ответника на 29.01.2023г. в гр. София, АДРЕС,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 24.03.2023г., до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът Г. К. Т. твърди, че с майка й- Е. Т., сключили договор за наем за апартамент
№ 186, находящ се в гр. София, АДРЕС, в който апартамент живеят постоянно. На
29.01.2023г. /неделя/ преди 7 сутринта на входната врата на апартамента започнало
продължително звънене. Станала притеснена с мисълта, че се е случило нещо лошо с детето,
което с баща си спяло на друго място. Отворила входната врата на апартамента и видяла
пред нея трима униформени полицаи. Единият от тях й казал да се обува и да тръгва с тях
към районното управление на МВР. Изпълнила заповедта и тръгнала конвоирана. Майка й
не се съгласила, като казала „Дъщеря ми не е направила нищо лошо и защо ще я водите в
полицията?“, на което друг от полицаите казал, че е извършила престъпление, но не могат да
кажат какво. Стигнали до асансьора, когато телефонът на един от полицаите звъннал и се
провел разговор. След разговора, им било заповядано да отидат в кухнята на апартамента и
да стоят там без излизане и без да водят телефонни разговори. След около половин час
дошли и други полицаи, които се настанили в апартамента им. Пред входната врата на блока
били паркирали около 10 автомобила с отличителни знаци на МВР. Към 11 часа дошли
цивилни служители, които се представили че са от криминална полиция, един от тях извадил
заповед за обиск и арест на Г. Т.Г., при което скочила и се развикала, че е Г. К. Т.. Сочи, че
през тези пет часа никой от полицаите не ги бил попитал за имената им. През времето, през
1
което били задържани в апартамента си, полицаите отговаряли че била извършила кражба от
12 000 лева и мобилни апарати в гр. Карлово. Отговаряла категорично, че не била ходила в
Карлово и не била извършила престъпление. В последствие се оказало, че в наетия от тях
апартамент преди била живяла Г. Т.. Поддържа, че служителите на МВР напуснали
апартамента, без да се извинят. Твърди, че трудно можело да се опишат негативните емоции,
които била изтърпяла. Била благодарна, че детето й го нямало тази нощ и не станало
свидетел на ужаса, който били преживяли с майка й. Преживеният стрес нарушил
нормалния й ритъм на живот. Сочи, че непрофесионалното отношение на служителите на
ответника я хвърлило в ужас и недоумение. От незаконосъобразните действия на
служителите на МВР се нарушил съня й, чувствала се нервна и потисната, срамувала се от
срещи със съседите им. Стряскала се от всеки шум, не била в състояние да изпълнява
служебните си задължения, изпитвала неудобство от колегите на работа й, била напрегната
и неспокойна, което състояние продължавало и към настоящия момент. Депозирала жалба в
СДВР с вх. № **********.
С уточнителна молба от 06.04.2023г. сочи, че посочените морални вреди, причинени
от служители на ответника, търпяла в периода от 29.01.2023г. до настоящия момент.
С уточнителна молба от 14.07.2023г. сочи, че вредите от събитието били в размер на
6000 лева, а за периода от тогава до настоящия момент- 4000 лева.
С уточнителна молба от 25.08.2023г. ищецът е посочил, че неимуществените вреди,
които е претърпяла само за датата на описаното в исковата молба събитие са в размер на
6000 лева. След събитието ищцата продължила да търпи вреди, които били подробно
описани в исковата молба, за които също следвало да бъде компенсирана. За този период от
29.06.2023г. до завеждане на исковата молба претендира обезщетение в размер на 4000 лева.
Намира, че обезщетението следва да бъде разгледано като цяло и да обхване всички преки и
непосредствени вреди от действията на ответника, които следва да се оценяват комплексно.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с който се оспорва предявения иск. Сочи, че
действително служители на МВР са посетили адреса в гр. София, АДРЕС, за да задържат
лицето Г. Т.Г. във връзка с постановление за възлагане на действия по разследване по
делегация на РУ- Карлово, но около 10 часа, а не в 7 часа, както било посочено в исковата
молба. Тези факти се установявали от докладна записка на мл. експерт Х. Д.. Оспорва
настъпването на неимуществени вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка
между тях и действия на служители на СДВР. Сочи, че служители на СДВР са престояли на
адреса, в който живее ищцата около 1 час. През това време същата не била задържана по
смисъла на чл. 72 ЗМВР, не й били слагани белезници. За този период същата не могла да
напуска жилището, като същото е следвало да бъде претърсено съгласно постановление за
претърсване и изземване. Оспорва претендирания размер като прекомерен и несъответстващ
на степента, продължителността и интензитета на увреждането. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
2
С Определение № 15288 от 27.04.2023г., постановено по гр. дело № 15308/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав производството по делото е прекратено на основание чл. 118, ал.
2 ГПК и делото е изпратено на АССГ по подсъдност.
С Определение № 9766 от 09.11.2023г., постановено по адм. дело № 5038/2023г. по
описа на АССГ, Първо отделение е повдигнат спор за родова подсъдност между
Административен съд- София град и СРС за определяне на компетентния съд, който следва
да се произнесе по исковата молба, подадена от Г. Т. срещу СДВР за присъждане на
обезщетение от незаконосъобразни действия на длъжностни лица- служители на МВР,
изразяващи се в опит за арест на погрешно лице.
С Определение № 14 от 12.03.2024г., постановено по адм.дело № 43/2023г. по описа
на ВАС е постановено, че компетентен да разгледа иска, предявен от Г. К. Т. срещу СДВР е
СРС.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет препис от Договор за наем от 29.08.2022г., сключен между
Тихомира Симеонова Владимирова в качеството й на наемодател и Г. К. Т. в качеството й на
наемател с предмет отдаване за временно и възмездно ползване на наемателя на недвижим
имот, находящ се гр. София, АДРЕС.
От изисканата преписка по жалба с вх. № 513000-6870/29.01.2023г. по описа на СДВР
се установява, че с писмо с рег. № 513000-208/7 от 28.03.2023г. по описа на СДВР, е
уведомена Г. Т., че в резултат от извършената проверка са установени факти и обстоятелства,
потвърждаващи изнесената от нея информация в сигнала, като били установени нарушения
на служебната дисциплина от страна на служители от СДВР, за което спрямо тях ще бъдат
предприети действия по дисциплинарен ред.
От приетата преписка се установява, че е изготвен доклад от 24.03.2023г., с който е
прието, че в хода на извършената проверка са събрани данни и факти, потвърждаващи
изнесената информация от Г. Т., че на адрес в гр. София, АДРЕС около 07:00 часа на
29.01.2023г., тя и майка й Е. И. Т., са били задържани неправомерно от служители на СДВР.
Посочено е, че е било уточнено, че около 05:20 часа на 29.01.2023г. във връзка с искане от
разследващ полицай О. К.- служител на РУ Карлово, е трябвало да бъде установено и
задържано за осъществяване на следствени действия лицето Г. Т.Г., ЕГН ********** на
адрес: гр. София, АДРЕС, АДРЕС, поради това че е извършило престъпление. Екипът на
ППГ 314 в състав от мл. експерт А. П. П., мл. инспектор К. Г. и мл. инспектор И.Ц. Д. от
ОСПС- СДВР, реагирал на разпореждането на 25 ОДЦ- СДВР да извърши обход на
територията на ж.к. Люлин и да установи местоположението на обявен лек автомобил
„Ауди“, рег. № *********, в който се е намирало търсеното лице Г.. След разпореждане,
екипът на АП 314 посетил адреса на издирваната, като преди това от дежурния служител А.
К. от 25 ОДЦ- СДВР е получил на два пъти информация за трите имена на търсеното лице- Г.
3
Т.Г.. На място в ап. 186 екипът на ППГ 314 е установил младо лице от женски пол, което
след зададен въпрос дали се казва „Г.“ е потвърдило и е предоставило личната си карта.
Екипът информирал младата жена, че е задържана за извършено от нея престъпление като
била установена и нейната майка – Е. Т.. В доклада е посочено, че мл. експерт А. П. е
установил погрешно самоличността на Г. Т., бъркайки я със самоличността на Г. Т.Г., както и
че не е изпълнил задължението си да установи самоличността на лицето в нарушение на чл.
70, ал. 1 ЗМВР. Вследствие на погрешното установяване на самоличността на Г. Т. на същата
е било заявено, че е задържана за извършено престъпление като е била принудена с майка си
да стой в кухненското помещение на апартамента за времето от 07:00 до 11:00 часа на
29.01.2023г., без да може да ползват правото си на телефонно обаждане, с което
неоснователно им било ограничено правото на свободно придвижване във връзка с
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР. На следващо място в доклада е посочено, че е
установено, че около 07:15 часа по разпореждане на 25 ОДЦ- СДВР екип в състав от мл.
експерт В.И.Л., мл. експерт Р.Р.Е. и Й. С. – служители от 04 сектор ООРОО-ООП- СДВР
извършил смяна на екипа на ППГ 314 от ОСПС- СДВР, задържал на домашния й адрес по
предварителни данни лицето Г. Т.Г. до пристигане на ДОГ от 09 РУ- СДВР. Около 11:00 часа
на място пристигнали инспектор М. М., разследващ полицай В. Н. и мл. експерт Х. Д., както
и ст. разследващ полицай К.Л., които установили, че задържаното лице е със самоличност,
отговаряща на Г. К. Т., която е била заедно с майка си Е. И. Т., а не обявената за издирване и
задържане Г. Т.Г.. В доклада е посочено, че е установено, че мл. експерт А. П. при
извършване на полицейска проверка на Г. К. Т. е проявил небрежност и погрешно е възприел
данните и предал на дежурния служител от 25 ОДЦ СДВР информация за предварително
търсеното лице Г. Т.Г.. Посочено е, че направеният пропуск и проявената небрежност са
довели до неправомерното задържане на Г. и Е. Т.. С оглед на изложените в доклада мотиви
е предложено подадения от Г. К. Т. сигнал да бъде приет за основателен и да бъде изпратен
писмен отговор на подателя на сигнала, както и да бъде извършена проверка спрямо А. П.
по чл. 205, ал. 1 ЗМВР.
Свидетелят Е. Т., майка на ищцата, е посочила, че всичко продължило няколко часа и
към 14:00 напуснали апартамента. Когато били арестувани, извикали жена, за да ходят с нея
до тоалетната. Твърди, че не им казали за какво става на въпрос. Вследствие на това дъщеря
й отслабнала доста, станала по нервна. Отразило се много случилото и на двете. Хората
разбрали, че полицаите били при тях, тъй като имало много патрулки отвън, а те били под
наем там от четири месеца. В началото говорели доста за случилото се, всеки ден. Сочи, че
полицаите били взели личната карта на Г. и слезли долу сигурно, за да я проверят. Твърди, че
на 29.01.2023г., неделя, около 07:00 часа на вратата се звъняло настоятелно. Дъщеря й
станала, отворила вратата. Чула, че има някакъв проблем и отишла при нея. Били двама
полицаи, те влезли в апартамента, попитали я как се казва и поискали личната й карта.
Казали й „Чорапите си обувай, нещо топло и тръгвай с нас“. Попитала ги къде я водят,
полицаите си показали картите и няколко пъти й казали „Обувай си чорапите“. Накрая, Г.
слязла от апартамента и тръгнала към асансьора, провел се някакъв разговор по телефона и
ги вкарали в кухнята. Минало известно време и дошъл втори екип. Първият екип си тръгнал
4
и им пожелал хубав ден. Чакали и през цялото време им говорели, че са под наем от 4
месеца и ги е срам какво ще си кажат съседите, но те не им казали за какво става на въпрос.
Повтаряла им, че има някаква грешка. Изчакали криминалния отдел, който дошъл към 11:00
часа и били двама мъже и една жена. Тя започнала да слага ръкавици и извадила документ и
започнала „Г. Т.Г.“, при което дъщеря й казала „Аз не съм Т.“ и жената се обадила по
телефона като казала „Връщайте се веднага- станала е грешка“. Разбрала, че бил тръгнал
трети екип от гр. Карлово. Дъщеря й казала, че не е ходила в Карлово. Твърди, че Г. не била
търсила специална медицинска помощ, приемала билкови лекарства и ходела на работа. Не
се хранела и през нощта се будела.
Свидетелят С. Т., сестра на ищцата, сочи, че не е присъствала на случая, сестра й и
разказала, че са звъннали рано сутринта полицаи, които й наредили да се облича. Били
тръгнали, след което се върнали обратно в апартамента. Майка и сестра й били питали за
какво става въпрос, за детето ли, тъй като нямали никаква яснота. Нямали достъп до телефон
4- 5 часа като за да ходят до тоалетната се качила жена полицай. Първо й се обадила майка й.
След което се видели със сестра й, която й се сторила притеснена и разгневена.
Притеснявала се какво е щяло да стане, ако детето й е било в апартамента. Твърди, че сестра
й е доста по изнервена и сприхава. Отслабнала доста в последно време, като темата се
коментирала и всеки път доста шумно. Съседите говорели различни слухове, тъй като
полицаите обикаляли по съседите. Не знае дали сестра й е посещавала психолог и дали е
приемала медикаменти.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявените осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД в доказателствена
тежест на ищеца е да установи следните елементи от фактическия състав, пораждащ
отговорността за обезвреда: настъпили неимуществени вреди вследствие на виновно и
противоправно поведение от страна на служители на ответника във връзка с извършени
процесуално-следствени действия на 29.01.2023г., причинно-следствена връзка между
вредите на ищеца и поведението на служители на ответника, размера на вредите.
По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината на причинителя на вредата се предполага до
доказване на противното.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – така и
Постановление № 7 от 29.XII.1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963 г.,
Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9 от
28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае до
5
неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа.
В конкретния случай с оглед на събраните по делото доказателства в частност на
приетата по делото преписка, образувана по жалба с вх. № 513000-6870/29.01.2023г., както и
от показанията на св. Е. Т., ценени по реда на чл. 172 ГПК, се установява по категоричен
начин, че на 29.01.2023г. около 05:20 часа във връзка с искане от разследващ полицай О. К.-
служител на РУ Карлово, е трябвало да бъде установено и задържано за осъществяване на
следствени действия лицето Г. Т.Г., ЕГН ********** на адрес: гр. София, АДРЕС, АДРЕС6,
поради това че е извършило престъпление. От приетата преписка се установява, че екип на
ППГ 314 в състав от мл. експерт А. П. П., мл. инспектор К. Г. и мл. инспектор И.Ц. Д. от
ОСПС- СДВР, е реагирал на разпореждането на 25 ОДЦ- СДВР, да извърши обход на
територията на ж.к. Люлин и да установи местоположението на обявен лек автомобил
„Ауди“, рег. № *********, в който се е намирало търсеното лице Г.. От приетата преписка,
както и от изготвения Доклад за извършена проверка по заповед № 515з-1285/17.02.2023г.,
съдържащ признание на описаните факти, се установява, че около 07:00 часа на 29.01.2023г.
служители на СДВР са позвънили на вратата на ап. 186, находящ се гр. София, АДРЕС,
както и че в апартамента са установили ищцата Г. Т. и нейната майка Е. Т.. От приетата
преписка и от изслушаните свидетелски показания се установява, че самоличността на
ищцата е била снета при постъпване на служителите на МВР в апартамента, както и че до
11:00 на същия ден ищцата и нейната майка е следвало да останат в кухнята в гореописания
апартамент, без да имат възможност да използват телефон и без да са били уведомени за
какви обстоятелства се извършва проверка. Не се твърди и по делото не се установява да е
била издавана заповед за задържане на ищцата по реда на чл. 72 ЗМВР.
Така от приетата доказателствена съвкупност се установява, че мл. експерт А. П. П.,
служител на СДВР, е допуснал нарушение на вмененото му нормативно задължение,
предвидено в чл. 70 ЗМВР да установи самоличност на търсеното лице. Съгласно чл. 70, ал.
1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице, за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред, като установяването на самоличността се извършва чрез
представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена
самоличност, които познават лицето, или по друг начин, годен за събиране на достоверни
данни. В конкретния случай от приетата преписка се установява, че лицето- обект на
проверка, за което е налице делегация за извършване на процесуално-следствени действия е
Г. Т.Г., чиито постоянен адрес е именно процесния имот. От приетия доклад, както и от
показанията на св. Е. Т., се установява, че служители на ответника са попитали ищцата за
нейните имена, както и за нейната лична карта непосредствено след като са се представили
за служители на реда. Независимо, че служители на ответника са се запознали с личната
6
карта на ищцата и са възприели правилно имената й, доколкото в Протокол за прослушан
запис на оптичен носител /л. 120 от делото/ е посочено, че ППГ 314 е подал информация, че
„Г. Т. е при нас“, на ищцата и нейната майка е било разпоредено да останат в кухненското
помещение в апартамента и им е било ограничено правото на свобода на придвижване през
следващите 4 часа.
Съдът намира, че с действията си служители на СДВР са нарушили горецитираната
разпоредба на ЗМВР като не са съобразили личните данни на ищцата и че извършват
процесуални действия спрямо лице, за което не е издадена заповед за задържане по чл. 72
ЗМВР, нито е налице протокол за обиск и претърсване. В този смисъл имената на лицето
спрямо което следва да бъдат извършени процесуално-следствени действия са били сведени
до знанието на служителите на МВР два пъти преди да посетят процесния апартамент.
Видно от Протокола за прослушан запис на оптичен носител /л. 121 от делото/ при подаване
на информация от радист ОДЦ към ППГ 314 е посочено, че имената на лицето са Г. Т.Г., след
което имената са повторени от ППГ 314. Непосредствено преди да се качат в апартамента в
06:50 часа отново е подадена информация за имената на търсеното лице – Г. Т.Г..
С оглед на гореизложеното съдът намира, че по делото категорично се установява
противоправно поведение на служители на ответника, които в нарушение на ЗМВР и НПК
са предприели действия по задържане на лице, за което няма издадена заповед по ЗМВР,
както и няма данни към 29.01.2023г. да е имало основание за извършване на процесуално-
следствени действия. Напротив, такива данни са били налице за друго лице и тези данни са
били своевременно и многократно доведени до знанието на служителите посетили адреса.
Съдът приема, че именно вследствие на допуснатото нарушение от страна на служители на
ответника правото на ищцата да се придвижва свободно е било ограничено като й е било
наредено да остане в продължение на над 4 часа в кухнята на обитаваното от нея жилище.
По отношение на претърпените от ищцата неимуществени вреди съдът намира, че
същите се установяват от изслушаните свидетелски показания на св. Е. Т. и св. С. Т., ценени
по реда на чл. 172 ГПК с оглед на тяхната роднинска връзка с ищцата. Съдът намира
показанията на свидетелите за логични, последователни, добросъвестно дадени и
кореспондиращи на останалия събран доказателствен материал- в частност на приетата
преписка.
От изслушаните свидетелските показания се изясни негативното отражение на
случилото се върху психиката на ищцата като следва да бъде посочено, че неправомерното
задържане на ищцата е продължило над 4 часа и че не е била уведомена за какви
обстоятелства е задържана, респ. какво е наложило присъствието на няколко полицейски
екипа в апартамента. На следващо място, същата не е имала възможност да установи дали
не е случило нещо с детето й с оглед на това че не е имала достъп до мобилния си телефон.
Освен субективните отрицателни психически преживявания на увредения е налице и
обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към които всяка личност се
стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко човешко
7
същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за личността
на увредения. Съдът намира, че при съвкупна преценка на цялата конкретна ситуация-
обстоятелството, че ищцата е била събудена в неделя в 07:00 сутринта от звънене на
служители на МВР, че е била приканвана да „Обуе чорапите“ и да напусне с тях
апартамента, че впоследствие е пристигнал втори екип, който отново не й е предоставил
информация относно случващото се, както и че едва пристигналият екип от криминален
отдел са снели правилно самоличността й и са установили, че не е търсеното лице,
категорично водят до извода, че Г. Т. е преживяла тежко случващото се като в продължение
на няколко часа за нея е съществувала неяснота относно евентуално повдигане на
наказателно обвинение, доколкото са й казали, че е извършила престъпление, както и
относно здравословното състояние на детето й, което не е било в процесния апартамент на
горепосочената дата.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968г. на
Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност в настоящия случай следва да бъдат отчетени продължителността на
задържането- около 4 часа, обстоятелството, че в апартамента, ползван от ищцата, са
присъствали няколко полицаи, че е следвало да ползва санитарно помещение в присъствието
на служител на МВР от женски пол, интензивността на психическия дискомфорт от
преживяното, претърпяното безпокойство от възможността да бъде съдена, тревогите от
претърпените от семейството й притеснения и техния обществен отзвук в съседите и лицата,
които непосредствено са възприели полицейските служители и обстоятелството, че същите
извършват проверка спрямо ищцата.
Съдът намира, че е житейски логично и обосновано ищцата да е изпитвала
тревожност и притеснение от случилото се, както и да е имала проблеми със съня, да се е
чувствала огорчена и потисната, доколкото описаните в исковата молба емоции са нормална
човешка реакция на случилото се. Страхът от наказателна отговорност, дискомфорта от
упражнената принуда, неудобството, опетняването на доброто име в обществото и
накърняването на достойнството и честта на ищцата са във връзка именно с
противоправното поведение на служители на ответника.
От друга страна, следва да бъде посочен краткият времеви период, през който ищцата
8
е била лишена от свобода на придвижване /приблизително 4 часа/, както и обстоятелството,
че не е напуснала апартамента, който ползва и спрямо нея не са употребявани физическа
сила и помощни средства. На следващо място, по делото се установи, че спрямо ищцата не е
била и издавана заповед за задържане по ЗМВР.
В този смисъл съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот /към 2023г./, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен на сумата от 3000
лева. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 10 000 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищцата претендира
адвокатско възнаграждение като по делото е приет Договор за правна защита и съдействие
от 06.03.2023г., в който е посочено, че е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева. В проведеното съдебно заседание на 03.10.2024г. процесуалният
представител на ответника е релевирал възражение за прекомерност, което съдът намира за
неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и цената на предявения
иск. С оглед уважената част от иска на ищеца следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 90 лева.
Ответникът не е сторил разноски, претендира юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр. чл. 78, ал. 8 ГПК на сумата от 100 лева,
като следва да му се присъдят разноски в размер от 70 лева съразмерно отхвърлената част от
иска.
Ищцата е била освободена от задължението да заплаща държавна такса с
Определение № 24892 от 17.06.2024г. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза и по сметка на СРС сумата от 120 лева, представляваща
дължимата държавна такса съразмерно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с адрес: гр. София, ул.
„Антим I“ № 5, да заплатят на Г. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, по
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 3000 лева,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснение, неудобство,
причинени от незаконосъобразни действия на служители на ответника на 29.01.2023г. в гр.
София, АДРЕС, изразяващи се в незаконосъобразно предприети процесуално-следствени
действия спрямо ищцата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба- 24.03.2023г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения
9
иск за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 10000 лева.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с адрес: гр. София, ул.
„Антим I“ № 5, да заплатят на Г. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 90 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с адрес: гр. София, ул. „Антим I“ № 5, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 70 лева, представляваща сторените по делото разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, с адрес: гр. София, ул.
„Антим I“ № 5, да заплатят в полза и по сметка на СРС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
сумата от 120 лева, представляваща дължимата държавна такса съразмерно на уважената
част от иска.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10