РЕШЕНИЕ
№ 825
гр. Пловдив , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330201957 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-002963/10.02.2021 г., издадено
от А.Ч. ***** ,,Инспекция по труда‘‘ – П. с което на ,,Б.-ВГ‘‘ООД гр. П., с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция‘‘ в размер от 1 800 лева за извършено нарушение по чл. 61, ал. 1 КТ.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалните представители адв. С.
и адв. Б. обжалва процесното наказателно постановление. Твърди, че същото
е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че няма извършено нарушение, доколкото работникът Л.П. не е
полагала труд, а се е намирала в предприятието за да уговори трудовото си
правоотношение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния представител юрисконсулт Т.
оспорва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което
иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Претендира разноски.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
1
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява частично
основателна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че при извършена проверка на 15.01.2021 г. в часовия диапазон от
13:15 часа до 14:15 часа в обект обществена пералня и химическо чистене в
гр. П., ул. ,,Р.‘‘ № , стопанисван от ,,Б. – ВГ‘‘ ООД било установено, че в
обекта работи като гладач лицето Л.П.П. с ЕГН: ****. При проведен разговор
със същото и от декларираното от нея в Декларация по чл. 402 от Кодекса на
труда било установено, че работи в пералнята от 14.01.2021 г. с работно време
от 13:00 часа до 17:00 часа с уговорено трудово възнаграждение в размер на
300 лева. На 20.01.2021 г. в Дирекция ,,Инспекция по труда‘‘ – П.,
управителят на дружеството жалбоподател е представил трудов договор на
това лице, видно от който се установявало, че е назначено на длъжност
,,гладач‘‘. На 22.01.2021 г., управителят декларирал, че трудовият договор с
Л.П. бил сключен след проверката и към момента на проверката на 15.01.2021
г. не е имало подписан трудов договор. От събраните доказателства се
установявало, че към момента на извършената проверка лицето Л.П. е
полагало труд, като не е имало сключен трудов договор. По този начин бил
осъществен съставът на нарушението по чл. 61, ал. 1 Кодекса на труда.
В хода на съдебното следствие не беше разпитан актосъставителят Б.Д.,
доколкото се представиха писмени доказателства, че същият страда от
онкологично заболяване, ще отсъства за неопределен продължителен период
от време, поради което и същият беше заличен от списъка на лицата за
призоваване.
С оглед разкриване на обективната истина по делото до разпит бяха
допуснати свидетелят по акта Д.Д., а по инициатива на дружеството
жалбоподател бяха разпитани лицата Л.П. и М. Ц..
По време на разпита си свидетелят Д.Д. депозира ясни, логични и
последователни показания, кореспондиращи си със събраните по делото
писмени доказателства. Добави, че по време на извършване на проверката
било установено, че лицето Л.П. работи като гладач – на гладачна машина,
каландър, стара машина и същата е гладила дрехи. Впоследствие бил
представен трудов договор за това лице, който обаче бил сключен след
извършването на проверката.
2
В противоречие със свидетеля Д.Д., показания депозираха свидетелите
Л.П. и М.Ц. които оспориха заявеното от него и заявиха, че лицето Л.П. не е
полагала труд, а просто се е намирала в предприятието.
Съдът намира, че следва да се даде вяра на показанията на свидетеля Д.,
доколкото същият се явява незаинтересован от изхода на делото и неговите
показания си кореспондират с намиращата се по делото Декларация по чл.
402 от Кодекса на труда, попълнена от лицето Л.П. в която е отразено, че
същата работи в дружеството жалбоподател от 14.01.2021 г. с работно време
от 13 часа до 17 часа. 14.01.2021 г. е един ден преди 15.01.2021 г., поради
което се достигна до извод, че към момента на проверката лицето Л.П. е
полагала труд, в която насока бяха и показанията на свидетеля Д. и по-
специално, че същата е гладела на гладачна машина.
Не следва да се даде вяра на свидетелите П.иЦ. доколкото същите се
намират в трудово правоотношение с дружеството жалбоподател и техните
показания си противоречат със заявеното от свидетеля Д., а също така и с
намиращата се по делото Декларация по чл. 402 Кодекса на труда.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От копие от Трудов договор с № 00000146/15.01.2021 г. се установява,
че е бил сключен от тази дата договор между дружеството жалбоподател и
лицето Л.П., по силата на който последната е трябвало да постъпи на работа
на 15.01.2021 г. Този трудов договор в частта относно датата на която е
посочено, че лицето трябва да постъпи на работа не следва да се кредитира,
тъй като това си противоречи с показанията на свидетеля Д. и намиращата се
по делото Декларация по чл. 402 Кодекса на труда.
От копие от справка от НАП се установява, че по отношение на лицето
Л.П. е било подадено уведомление на 15.01.2021 г. в 15:37 часа.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Съдебният състав е на мнение, че по безспорен и категоричен начин се
установи, че дружеството жалбоподател е извършило вмененото му
нарушение за това, че на 15.01.2021 г. е приело на работа лицето Л.П. без със
същата да е сключен трудов договор преди постъпването й на работа.
3
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването
на работа.
Тълкувайки тази разпоредба се достигна до извод, че преди да постъпи
на работа работникът трябва да има сключен трудов договор с работодателя.
Формата на същия следва да бъде писмена и за да се счита за сключен той
трябва да бъде подписан не само от работодателя, ами и от работника.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ е категорична, че трудовият договор следва
да бъде сключен преди започването на работа.
Процесният случай не се отличава от останалите такива и не е такъв със
сравнително ниска степен на обществена опасност и липсата на настъпили
вредни последици, като следва да се отбележи, че са нарушени обществените
отношения, които гарантират полагането на труд от работниците и
служителите, които са по-слабата страна в трудовите правоотношения. Ето
защо, не може да бъде приложената разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
нарушения, които да водят да отмяна на атакувания акт, като в него по ясен и
недвусмислен начин се съдържа описание на нарушението. Правилно е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството
жалбоподател на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Тази разпоредба предвижда имуществената санкция в размер от 1 500
лева до 15 000 лева.
Съдът намира, че в случая размерът на наложената имуществена
санкция в размер от 1 800 лева следва да бъде намален до минимума
предвиден в закона, доколкото няма данни за извършени други нарушения на
трудовото законодателство от дружеството жалбоподател, както и че е било
подадено уведомление до ТД на НАП гр. П. по чл. 62, ал. 5 КТ, два часа след
извършване на проверката.
Ето защо и размерът на имуществената санкция следва да бъде намален
до 1 500 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора на страните по делото следва да се присъдят
разноски по съразмерност. По делото са налице доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от дружеството жалбоподател в размер от 500
лева, поради което по съразмерност на същото трябва да бъде присъдена
4
сумата в размер от 83 лева. На въззиваемата страна следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева, доколкото съдебното
производство протече в две съдебни заседания с разпит на трима свидетели.
Ето защо, по съразмерност на въззиваемата страна следва да се присъди
сумата в размер 83 лева.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното НП следва да се измени в санкционната част, а в останалата
част, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002963/10.02.2021 г., издадено
от А.Ч. ***** ,,Инспекция по труда‘‘ – П. издадено против ,,Б.-ВГ‘‘ООД гр.
П., с ЕИК: ********* в санкционната част, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда
и петстотин/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ,,Б.-ВГ‘‘ООД гр. П., с ЕИК: ********* да заплати на
Изпълнителна агенция Инспекция по труда сумата в размер от 83 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Инспекция по труда да заплати на ,,Б.-
ВГ‘‘ООД гр. П., с ЕИК: ********* сумата в размер от 83 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5