№ 39
гр. Радомир, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря И.Е.С.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200082 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № . г. началник група в РУ - Р. е наложил на
жалбоподателя И. Г. П. административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки. Наред с това, на
жалбоподателя е наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят по изложените в
жалбата и в съдебно заседание от адвокат-защитника си правни доводи моли съда да отмени
наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание.
Като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с правен интерес.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН серия GA № . г. е отразено от фактическа страна, че на 09.03.2023 г. в 01:45
часа в гр. Р., по ул. „Л.“, с посока на движение от ул. „Б.“ към ул. „Д.“, жалбоподателят И. Г.
П. е управлявал лек автомобил „Б.“, с рег. № ., собственост на Ж.З.В. - П.а, като при
извършената проверка до бл. 27А водачът отказва да бъде изпробван с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN-0098 за установяване употреба на алкохол в
издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № . и 7 бр. стикери за
медицинско изследване с № А 043909. Констатирано е и че водачът не представя СУМПС и
контролен талон, както и СРМПС – част II.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от
жалбоподателя.
Като е взел предвид акта, писмените доказателства и доказателствени средства,
наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление № . от 38.03.2023 г., като
е наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, като на основание Наредба №
Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12 контролни точки. Наред с това, на
жалбоподателя е наложено и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП,
административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в
размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 3 ЗДвП.
По делото са разпитани актосъставителят Н. Й. и свидетелите по акта И. Д. и С. К.,
от показанията на които се установява, че на процесната дата при извършена проверка за
употреба на алкохол жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за
установяване употреба на алкохол в издишания въздух, след което на последния бил
издаден талон за медицинско изследване, като от показанията на свидетеля К. се установява,
че няма данни жалбоподателят да е дал впоследствие кръв за изследване. Според
свидетелите Н. Й. и С. К. при извършване на проверката жалбоподателят не е представил
СУМПС и контролен талон, както и СРМПС – част II.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да
провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени
процесуалният и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя - аргумент от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН.
По отношение на наложеното на жалбоподателя административно наказание за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП съдът намира, че не са посочени от АНО
2
всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя не е била
ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Налице е
несъответствие между описаното от фактическа страна и посочената санкционна правна
норма от АНО в НП.
На първо място в АУАН е описано от фактическа страна, което впоследствие е
пресъздадено от АНО и в НП, че П. е извършил административно нарушение, изразяващо се
в това, че в качеството си на водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта, а именно с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARDN-0098, като от контролните органи
при проверката е издаден на жалбоподателя талон за изследване № ., приложен в АНП.
Жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а в същото
време като нарушена от него в НП е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и е
описано следното извършено от жалбоподателя административно нарушение: „отказва
проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта и не
изпълнява предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му“, т. е. АНО е описал всички хипотези
в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като не е уточнил коя точно е нарушена от
жалбоподателя, с което е нарушил правото му на защита, тъй като не е очертана ясно
рамката на административнонаказателното обвинение, в зависимост от която, следва да
организира защитата си П., още повече, че видно от показанията на свидетеля К. няма данни
дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване, което влиза в пряко
противоречие с констатациите, направени в АУАН.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП установява два състава на административни
нарушения. Субект и на двете нарушения е лице с качеството „водач“. Смисълът на това
понятие е правно регламентиран в § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Действително, безспорно е
доказано, че жалбоподателят е притежавал качеството „водач“, предвид показанията на
разпитаните свидетели по делото, но в цитираната разпоредба изпълнителните деяния на
двата състава са различни и съставите са в условията на алтернативност. Предложение 1 от
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство
за употреба на алкохол или упойващи вещества, а предложение 2 от същата норма свързва
административнонаказателната отговорност с неизпълнение на предписание за медицинско
изследване на концентрацията на алкохол в кръвта. В случая АНО в НП е описал и двата
състава, без да конкретизира, за кой състав на административно нарушение е санкциониран
жалбоподателят. Едва в частта, в която АНО с НП определя вида и размера на
административното наказание, е посочил, че П. е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП, като това цифрово изписване на санкционната разпоредба не отговаря на
словесното описание на извършеното нарушение, в което АНО е посочил, че П. е нарушил
всички хипотези на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, както бе
посочено по-горе, регламентира алтернативно две групи основания за реализиране на
3
административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, а именно - отказ от
извършване на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
каквато е настоящата хипотеза, или неизпълнение на предписание за медицинско изследване
на концентрацията на алкохол в кръвта. В процесния случай АНО в НП е посочил, че П. не
в условията на алтернативност, както е регламентирано от законодателя в цитираната
правна норма, а в условията на кумулативност, е нарушил всички хипотези на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, с което е нарушил правото му на защита, тъй като П., предвид описанието в НП на
вменено му за извършено административно нарушение, е в невъзможност да разбере срещу
какво точно административнонаказателно обвинение да се защитава така: решение №
193/02.06.2020 г. на Административен съд - Перник по к. а. н. д. № 266/2020 г. В тази връзка
са и показанията на свидетелите Й., Д. и К., които заявяват, че жалбоподателят е отказал да
бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол, но и че
няма данни дали жалбоподателят е дал впоследствие кръв за изследване.
Предвид горното, съдът намира, че атакуваното НП в частта, с която на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 12
контролни точки, следва да бъде отменено.
Наказателно постановление № . г., издадено от началник група в РУ - Р., в частта, с
която на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в общ размер на 30,00 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 и 2 ЗДвП, следва да бъде потвърдено, като съображенията за това са следните:
По отношение на административните нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП, а
именно, че е констатирано от контролните органи, че водачът не носи свидетелство за
управление на МПС и контролен талон към, както и свидетелството за регистрация на МПС,
за което е санкциониран по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗДвП, то в хода на съдебното
следствие разпитаните свидетели поддържат фактическата обстановка в АУАН, а от страна
на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства, опровергаващи същата, поради което и
предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, която гласи, че редовно съставените актове
по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, то обжалваното НП,
като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Извършеното от П. деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и
субективна страна признаците на административно нарушение, изразяващо се в управляване
на МПС без свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен
талон към него, както и без свидетелството за регистрация на МПС.
Деянието осъществява фактическия състав на визираните в диспозитива на
наказателното постановление законови норми на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП и е
основание за реализирането на административнонаказателната отговорност на П..
Не са налице основания за изключване на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя поради маловажност на случая (чл. 28 ЗАНН). Извършените
4
от жалбоподателя деяния, представляващи административни нарушения на ЗДвП, не се
отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения на чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДвП. По делото не се установяват смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението на чл. 28 ЗАНН, поради
ниска степен на обществена опасност на извършените от П. административни нарушения.
По отношение на размерите на наложените административни наказания за
извършените от жалбоподателя административни нарушени, то по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
същите са точно фиксирани от законодателя по размер глоби, изключващи възможността за
преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
Предвид горното, съдът намира, че атакуваното НП в частта, с която на
жалбоподателя са наложени административни наказания за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
и 2 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН страните имат право на разноски в процеса, като в
конкретния случай искане за разноски е направено единствено от страна на пълномощника
на жалбоподателя. С оглед крайния изход на спора, а именно отмяна на наложеното
наказание по т. 1 от НП, право на такива има жалбоподателят по съразмерност. От
приложения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че жалбоподателят е
заплатил в брой сума в размер на 400 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. Съобразно чл. 64д, ал. 2 ЗАНН е направено възражение за прекомерност от
АНО, което съдът намира за неоснователно, тъй като размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото размерът на отмененото в т. 1 от НП наказание е
2000,00 лева, то следва съразмерно да се уважи искането за разноски за защитник, като АНО
бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски за възнаграждение по съразмерност в
размер на 394,09 лева.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник група в РУ – Р., с
което на И. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.” № ., ет. ., ап. ., на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на
МВР са му отнети общо 12 контролни точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № . г., издадено от началник група в
5
РУ – Р., с което на И. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.” № ., ет. ., ап. ., е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 ЗДвП, административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“
№ 1 ДА ЗАПЛАТИ на И. Г. П., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ул. „Б.” № ., ет. ., ап. .
сумата от 394,09 (триста деветдесет и четири лева и девет стотинки), представляваща
направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6