№ 160/7.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ДЕСИСЛАВА
КРИВИРАЛЧЕВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан
Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по к.н.а.х. дело № 1371 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по касационната жалба на
А.А.К. с ЕГН **********,***, против Решение № 55/09.11.2021 г., постановено по н.а.х.
дело № 301/2021 г. по описа на Районен съд гр. Велинград.
С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 21-0367-000599/13.05.2021 г. на Началника на РУ – Велинград към ОД
на МВР гр. Пазарджик, с което на касатора, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия
закон, е наложена глоба в размер на 10 лева, както и на основание чл. 183, ал.
4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137, ал. 1 от същия закон,
е наложена глоба в размер на 50 лева. В останалата част, за нарушение на чл.
190, ал. 3 от ЗДвП, наказателното постановление е отменено.
В касационната жалба се твърди, че
решението на районния съд в частта, в която е потвърдено издаденото наказателно
постановление, е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, поради постановяване на решение при едностранчив анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Моли се да бъде отменено решението
на районния съд в обжалваната му част, с която е потвърдено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. А., който, по изложени съображения, моли съда да уважи жалбата,
като присъди и сторените разноски.
Ответникът по касационната жалба – РУ Велинград
към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призовани, не се представляват.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита,
че решението на Районен съд гр. Велинград е правилно и законосъобразно и моли
да бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято
преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят
от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр. Велинград
е потвърдил Наказателно постановление № 21-0367-000599/13.05.2021 г. на Началника
на РУ – Велинград към ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на касатора, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от същия закон, е наложена глоба в размер на 10 лева, както и на основание
чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 137, ал. 1 от
същия закон, е наложена глоба в размер на 50 лева. Именно потвърдената му част
е предмет на касационна проверка.
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно, че на 24.04.2021 г., около 13:48 часа, в град Велинград
на бул. „Съединение“ жалбоподателят управлява лек автомобил „АУДИ А6“, с рег. №
***, държава Великобритания, като не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория,
както и управлява МПС без предпазен колан. В резултат на това, на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т.
1 от същия закон и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, за извършено
нарушение на чл. 137, ал. 1 от същия закон, е съставен акт за установяване на
административно нарушение и е издадено обжалваното наказателно постановление.
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд правилно е приел, че е осъществен съставът на
административното нарушение на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от същия закон и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП,
за извършено нарушение на чл.
137, ал. 1 от същия закон. Нарушението е безспорно
установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на
постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както
представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по
делото свидетели. В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърдено частично наказателното постановление. Първоинстанционният съд в оспореното решение е
отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е
приел, че изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв
начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление, е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
В решението на районния съд е застъпено и становище по
отношение на размера на наложената административна санкция, като е прието, че
същата е точно определена.
При разглеждане на
делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на
процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на
Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба
като неоснователна – без уважение.
По делото не е направено своевременно искане за присъждане на разноски от
ответната страна, а и такива реално не са направени, поради което съдът не
дължи произнасяне в частта за разноските.
По
изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 55/09.11.2021 г., постановено по н.а.х. дело № 301/2021
г., по описа на Районен съд гр. Велинград, в обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.