№ 232
гр. Русе, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Магардичиян
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Гражданско дело №
20234500100043 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.432,ал.1 КЗ вр чл.52 ЗЗД вр чл.45
ЗЗД.
Ищецът Н. И. Н., действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д.
твърди, че на 07.08.2022г около 19.30часа в с.Н., местност“Текето“, общ.Русе
е настъпил пътен инцидент с участието на джип марка „Мерцедес“, модел
„ГЛ 420 ЦДИ“ с рег № Р 3355 КС, управляван от Д. З. П.. Същият се е движил
по двупосочен път в местност „Текето“, като поради неспазване правилата за
дистанция удря с предницата си ищеца, който бутал своята тротинетка.
Последният се движел възможно най-вдясно на пътния банкет.
Местопроизшествието е посетено от дежурен ПТП и е съставен констативен
протокол за ПТП № 173/203.Образувано е и ДП № 258/22. Счита, че вина за
настъпилото произшествие има водачът на лекия автомобил, който не е
съобразил поведението си на пътя и е нарушил грубо чл.5 ЗДвП и чл.20 ЗДвП.
Твърди, че след произшествието ищецът е имал оплаквания от остри болки и
невъзможност за движение на лява подбедрица и лява лакетна става, поради
което е прегледан в УМБАЛ“Канев“-Русе. Там му била поставена диагноза „
фрактура крусис синистра ин партис дисталис“, състоящо се от счупване на
лява голямопищялна кост и лява малкопищялна кост, както и охлузвания на
ляв горен крайник. Бил хоспитализиран до 10.08.2022 като на 07.08.2022 била
извършена оперативна интервенция-под обща анестезия е извършено
репозиране на фрактурата и поставяне на циркулярна гипсова имобилизация
от дистална/ средна трета на бедрото до основата на пръстите. След като бил
изпис.Н.т болницата продължил с домашно лечение с дадени указания за
придвижване с помощни средства, без да се натоварва оперираният крайник,
щадящ режим и проследяване на рехабилитационния период. На 23.08.2022
бил приет в МБАЛ“Сърце и мозък“-гр.Плевен поради оплаквания от
нестихваща болка в областта на лявата подбедрица. След изследвания и
прегледи било установено незадоволителна репозиция на фрактурата, което е
наложило приемането му за оперативно лечение, което било проведено на
1
24.08.2022. Тогава под анестезия била свалена гипсовата имобилизация,
извършено е закрито наместване на фрактурата и е поставена нова гипсова
имобилизация дистално от коленната става до главите на метатерзалните
кости. На 28.08.22 е изписан с препоръка за спазване на хранително-диетичен
режим, придвижване с помощни средства и спазване на режим на покой. Тези
травми са му причинили болки и страдания, които са били със значителен
интензитет през първите месеци от възстановителния период, който
продължавал и към момента на завеждане на иска. Травматичните
увреждания в областта на лявата тибиа и фибула са причинили трайни
затруднения и остри болки при движение, които не стихвали дори и при
покой. Цялата ситуация го принудила да бъде в легнало положение. За
задоволяване на ежедневните си нужди/хранене, обличане, тоалет/ разчитал
на семейството си. Необходимостта на стои вкъщи насилствено, заради
получените увреждания, ограничили социалната му среда, нещо, което било
изключително важно за личностното развитие на млад тийнейджър.
Допълнително бил трудно подвижен, което му създало трудности и
неудобства при посещаването му на училище. Изпитвал страж и уплаха след
случилото се, сънувал кошмари, чувствал се унил и изплашен. Споменът за
инцидента ще остави траен болезнен отпечатък в съзнанието му завинаги.
Преди инцидента бил активно и жизнерадостно дете, а към момента се
затворил в себе си и изпитвал страх и уплаха от случилото се. Освен това във
връзка с лечението били извършени имуществени разходи в размер на 200лв.
Твърди, че джипа, предизвикал произшествието, е застрахован в „ЗК Лев
инс“АД със задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ със срок от
10.05.2022 до 10.05.2023г.Отправил претенция до застрахователя на
13.10.2022 с искане да му бъде изплатено застрахователно обезщетение, но в
предвиденият от закона три месечен срок липсвало такова.Иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
застрахователно обезщетение по чл.432 КЗ за причинените му неимуществени
вреди в размер на 50 000лв, за причинените му имуществени вреди в размер
на 200лв, ведно със законната лихва върху двете обезщетения, считано от
13.10.2022г до окончателното им плащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът Застрахователна компания „Лев инс“АД със седалище и
адрес на управление-гр.София, в писмен отговор по реда и в срока по чл.131
ГПК, счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Оспорват
всички твърдения в исковата молба. Оспорват твърдението, че причина за
настъпилото ПТП е виновното поведение на водача Д. З. П.. Твърдят, че
вината е изцяло на ищеца. Освен това считат, че той не е бил пешеходец при
настъпване на удара, а е бил водач и е управлявал двуколесно ППС-
тротинетка. Ищецът в тъмната част на денонощието около 23.30ч., внезапно е
навлязъл с тротинетката върху платното за движение, с което поставил в
невъзможност водачът на МПС-Д. З. П. да предотврати произшествието.
Тротинетката, на която се е возил пострадалия, е навлязла в платното за
движение неправомерно без да зачете предимството на лекия
автомобил.Независимо, че ищецът е бил малолетен, поради което не е
действал виновно, поведението му е обективно противоправно и неочаквано
от гледна точка на движещия се по пътя с предимство водач на лек
автомобил. Навлизането на пътното платно от страна на ищеца е било
внезапно когато автомобилът на Д. П. е бил в непосредствена близост, т.е в
опасната му зона за спиране. Твърдят, че основна причина за настъпването на
процесното ПТП са преките действия на ищеца . Ищецът не е пресичал
2
пътното платно по най-краткия възможен начин като с това е увеличил
престоя си на пътното платно и е станал първопричина за настъпване на
инцидента. Наред с това тротинетката не е имала устройство за излъчване на
бяла или жълта добре различима светлина отпред и устройство за излъчване
на червена светлина отзад. Ищецът като водач на тротинетката не е ползвал в
тъмните часове на денонощието светлоотразителни елементи върху видимата
част от облеклото, позволяващи да бъде лесно забелязан. Водачът на
тротинетката не е бил с включени светлини по време на инцидента/22.30/ в
тъмните часове на денонощието. Ако се установи, че ищецът е бил пешеходец
към момента на инцидента, ответникът прави също възражения за
съпричиняване като се счита, че приноса на пострадалия е в размер на 95%.
Същият е нарушил чл.108, ал.1 от ЗДвП като в конкретният случай към
момента на удара ищецът не е бил на тротоара. Навлязъл е на пътното платно
като не е пресичал платното за движение по пешеходна пътека и е нарушил
чл.113,ал1, т.1 и т.2 ЗДвП. Нарушил е чл.114, ал.1,т.1 и т.2 ЗДвП като е
навлязъл внезапно на платното за движение, което е категорично забранено
от закона. Наред с това е пресичал платното за движение при ограничени
видимост, предвид факта, че инцидентът е станал на 23.30 в тъмната част на
денонощието. С оглед тези възражения поддържа, че заявените от ищеца
травми са резултат от самоувреждане, тъй като към момента на транспортния
инцидент ищецът е нарушил посочените правила за движение по пътищата.
Оспорват се твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с
механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, за техния
интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като
се оспорва твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосноват
размера на исковата претенция. Освен това твърди, че е налице случайно
деяние по смисъла на чл.15 НК като в отговора са изложени подробни
съображения защо ответникът счита, че деянието е случайно. Оспорва се
размера на обезщетението като се счита, че същият е завишен. Оспорва се
иска за присъждане на законна лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск. Излагат се твърдения, че вина за наложилата се повторна
операция в МБАЛ Сърце и мозък-гр.Плевен, имат единствено лекарите в
УМБАЛ“Канев“АД поради допуснати нарушения на медицински стандарт
„ортопедия и травматология“ и добрата медицинска практика от опериращите
лекари. Именно лекарите от болницата в гр.Русе са направили така, че да
удължат болките и страданията на ищеца. Считат, че исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани. Претендират се съдебни
разноски.
С Определение № 401 от 26.07.2023г, постановено по в.ч.гр.д.№ 337/23
по описа на ВТАС е отменено Определение № 513 /05.06.2023г по гр.д.№
43/23 по описа на РОС, с което е оставено без уважение искането на ответника
за конституиране на трето лице-помагач на негова страна и вместо него е
постановено друго, с което е допуснато привличане на УМБАЛ“Канев“АД-
Русе като трето лице помагач на Застрахователна компания“Лев инс“АД на
основание чл.219 ГПК.
Третото лице –помагач на страната на ответника- УМБАЛ „Канев“АД-
Русе в писмен отговор-вх.№ 8177 от 01.09.2023г счита предявеният иск за
допустим и подлежащ на разглеждане от РОС, но счита същият за
неоснователен относно претендирания размер. Поддържат становището на
ответника по иска за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, което е имало противоправно поведение на
3
пътя, в качеството му на участник в движението. Поддържат аргументите на
ответника относно нарушаване правилата за движение. Поддържат се
доказателствените искания на ответника свързани със съпричиняването.
В отговора се излагат доводи за неоснователност на твърденията на
ответника, че е налице виновно поведение на медицинския персонал на
УМБАЛ“Канев“АД. Твърденията на ищеца сочат, че претърпените от него
неимуществени вреда са в резултат на ПТП, в което е участник. Самият ищец
не твърди виновно поведение на медицинския персонал на
УМБАЛ“Канев“АД. Оспорват се твърденията в отговора на исковата молба,
че по време на лечението на ищеца е налице неправилно извършена
репозиция на лява подбедрица. Признават обстоятелството, че
УМБАЛ“Канев“АД е възложител на работата на д-р Ц. С.-******* и като
такъв носи гаранционно-обезпечителна отговорност по чл.49 ЗЗД.
Действително ищецът е постъпил в отделение „ Ортопедия и травматология“
на болницата на 07.08.2022 с остра болка и невъзможност за движение на лява
подбедрица и лява лакътна става в резултат на получена травма, настъпила
два часа по-рано. При постъпване в лечебното заведение на ищеца са
направени всички необходими изследвания, включително ренгенография на
лява глезенна става, с която е установено: „състояние след диафизарна
фрактура на лява тибия и фибула“. След установяване и локализиране на
травматичното увреждане е извършена спешна репозиция по закрито
наместване на фрактура без вътрешна фиксация на тибия и фибула.
Репозицията е извършена непосредствено след хоспитализация на ищеца
предвид състоянието му и риска от посттравматичен оток, който би затруднил
фиксацията на фрагментите и това би довело с голяма вероятност до нейното
компрометиране. След извършената репозиция е поставена циркулярна
гипсова шина, с която долния ляв крайник е имобилизиран от дистална/
средна трета на ведрото до основата на пръстите. Не признават твърденията в
отговора, че вина за наложилата се повторна операция имат единствено
лекарите в УМБАЛ“Канев“АД. Манипулацията е извършена качествено и в
съответствие с медицинските стандарти. На 10.08.22 ищецът е изписан в
добро общо състояние,с подобрение и постепенно отзвучаваща болка, без
циркулаторни нарушения. Дадени са му указания да не натоварва крайника,
както и препоръки относно режима на възстановяване. Същият се е явил на
два контролни прегледа- на 12.08.22 и на 22.08.22 когато са му направени и
контролни образни изследвания. Твърди се, че практиката сочи, че
независимо от лечебния подход при подобен род травми, включително
наместване чрез репозиция и обездвижване, което е необходимо за
настъпване на костното срастване- в голям процент от случаите е налице
вторично разместване/дислокация/ на фрагментите, което налага втора
репозиция. Причините за това могат да бъдат различни. С оглед резултатите
от последвалите образни изследвания, лекуващия лекар на
УМБАЛ“Канев“АД е имал готовност да извърши повторна репозиция, но
майката на детето е предпочела това да се извърши в друго лечебно
заведение. От твърденията в исковата молба е видно, че и след втората
репозиция ищецът е продължил да изпитва болки и страдания,вследствие на
тежката травма на крайника при осъщественото ПТП, което изключва
твърдението, че болките и страданията са в резултат от осъществената първо
по ред репозиция. В този смисъл се твърди, че липсва виновно противоправно
действие или бездействие от страна на служители на УМБАЛ“Канев“АД,
което да е довело до визираните в исковата молба и отговора негативни
4
последици. Не е налице причинно-следствена връзка между извършената
повторно репозиция и проведените диагностика и лечение на пациента в
УМБАЛ“Канев“АД. Липсва и вина у служители на болничното заведение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 07.08.2022г в 19.20 в с.Н. в Лесопарка- Текето е осъществено пътно-
транспортно произшествие между лек автомобил „Мерцедес“, модел „ ГЛ
420 ЦДИ“ с рег № Р 33 55 КС, управляван от собственика Д. З. П. и Н. И. Н. в
качеството му водач на двуколесно ППС-тротинетка. Съставен е костативен
протокол за ПТП с пострадали № 173/203 от 07.08.2022г., според който Н. Н.
е пострадал и е получил фрактура на лява подбедрица.
Образувано от ДП № 258/22 по описа на ОД на МВР-Русе, а в
последствие НОХД № 1220/23 по описа на РРС е приключило с одобрено от
съда споразумени, според което Д. З. П. е признат за виновен в това, че на
07.08.2022г в с.Н., общ.Русе, обл.Русе, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦЦИ 4 МАТИК“ с рег № Р 3355
КС, нарушил правилата за движение :
-чл.116 ЗДвП: „ водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата“- като водач
на пътно превозно средство не бил внимателен и предпазлив към движещото
се на платното за движение дете Н. И. Н., роден на ***** ;
-чл.117 ЗДвП: „ при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре“- като водач на
пътно превозно средство при приближаване към място на платното за
движение, което се намира дете – Н. И. Н., роден на ***** не спрял,
и по непредпазливост причинил на Н. И. Н. от с.Н., общ.Русе, обл.Русе,
средна телесна повреда, изразяваща в счупване на лява голямопищялна кост и
лява малкопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на
ляв долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на
основание чл.343, ал.1, б.“Б“ вр чл.342, ал.1 НК и във връзка с чл.78а НК Д. З.
П. се освобождава от наказателна отговорност и му се определя
административно наказание при условията на чл.375а, ал.2 НК-
административно наказание „глоба“ в размер на 900лв и на основание
чл.375а, ал.2 НПК на П. не се налага предвиденото в чл.343г от НК
кумулативно наказание „ лишаване от право да управлява МПС“.
Според приетата съдебна автотехническа експертиза, на 07.08.2022г
около 19.30часа през светлата част на денонощието в лесопарк „Липник“,
с.Н., община Русе, вдясно по пътя и в посока от ресторант „Овчарска лъка“
към резиденция „Липник“ са се движили деца, последен от които е бил Н. И.
Н.. Според вещото лице, за Н. Н. има данни, че или е управлявал или е
„бутал „тротинетка“, задвижвана от човешка сила, а не електрическа. Когато
се е намирал в района, където има „понтони“ в езерото, в насрещна посока се
е движил л.а “ Мерцедес ГЛ 420 ЦДИ 4 Матик“ с рег № Р 3355 КС,
управляван от Д. П.. При това движение, между предната лява част и
страничната предно леви части на автомобила и тротинетката е настъпило
съприкоснование, което за автомобила е настъпило с около 20-30км/ч.
Вследствие на това са причинени наранявания на Н. И. Н.. Групата от деца са
се движили от лявата страна на автомобила. В района на произшествието
5
широчината на пъта е била около 5,10 метра, пътя е бил равен и гладък. Не са
установени пътни знаци и пътна маркировка. Дължината на правия участък,
където е настъпило произшествието е с дължина около 150 метра.При
движението си, водачът на автомобила е имал възможност да наблюдава
пътната обстановка от около 90-95 метра преди мястото на произшествието,
като видимостта му напред в посоката, от която сее движил Н. Н. е около 50
метра и е до началото на паркинга на ресторант „Овчарска лъка“. Съответно,
пострадалото дете е имало възможност да наблюдава пътната обстановка от
около 50 метра преди мястото на удара, като видимостта му напред от
мястото на удара и в посока, от където се е движил автомобила е около 90-95
метра.Според вещото лице, водачът на автомобила е могъл да възприеме
децата и пострадалия, които са се движили срещу него, да се съобрази с нях и
с това да предотврати произшествието. Според вещото лице при огледа на
местопроизшествието не е установено конкретното положение на
автомобила, на пострадалото дете и на тротинетката му след удара. Не са
установени следи от пътната настилка, „тротинетката“ не е установена, както
и наличието на следи по нея, оставени вследствие на произшествието.
Установените при огледа протривни следи по предната лява и по страничната
предно лява части на автомобила, по височина и по широчина отговарят
технически да са оставени от съприкосновение с части от „тротинетката“. С
оглед тези обстоятелства, според вещото лице, не може категорично да се
отговори дали Н. Н. е участвал в инцидента като водач на „тротинетка“ или
като пешеходец, бутащ „тротинетка“. Вещото лице счита, че скоростта на
автомобила не би трябвало да е по-висока от 20-30км/ч. Н. Н. не е попадал в
спирачния път на автомобила.
Според констативният протокол за ПТП за лекият автомобил е
сключена застраховака „Гражданска отговорност“ в „ЗК Лев Инс“АД,
валидна в периода от 10.06.22 до 10.05.2023г. Същото е видно и от
представената справка от Гаранционен фонд.
На 13.10.2022г Н. Н. чрез своята майка и законен представител Л. Д. е
отправил до застрахователя претенция за изплащане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени и имуществени вреди от пътното
транспортно произшествие от 07.08.2022г.
След пътното транспортно произшествие Н. И. Н. е бил на лечение в
УМБАЛ“Канев“АД-Русе, отделение „Клиника ортопедия и травматология“ в
периода от 07.08.2022г до 10.08.2022г с диагноза „Фрактура крурис синистра
ин партис дисталис“. Установена е спонтантна и палпаторна болка на лява
подбедрица и лява глезенна става. Невъзможни активни и пасивни движения
в същата. Изразена Г-образна деформация. Без циркулаторни нови сетивно-
моторни нарушения дистално от фрактурата. Докато е бил в болницното
заведение му е направена непозиция по спешност под обща анестезия и
ренгенов контрол. Поставена е циркулярна гипсова имобилизация от
дистална / средна трета на бедрото до основата на пръстите.
В периода 23.08.2022г до 26.08.2022г е бил на лечение в клиника по
ортопедия и травматология в МБАЛ“ Сърце и мозък“- гр.Плевен където му е
извършена операция, при която е извършено закрито наместване на фрактура
без вътрешна фиксация, тибия и фибула.
От показанията на св.Р. М. Х., която ебаба на ищеца, се установява, че в
първата неделя от м.август 2023г имало сбор в лесопарк „Липник“ в с.Н..
След обяд, ищецът, който тогава бил на 13г, заедно с приятели излязъл да се
6
разходят. От снаха си разбрала, че е станал инцидент с него и че са в болница.
Веднага отишла в ортопедията на УМБАЛ“Канев“АД-Русе където внукът й и
снаха й чакала да му гипсират крака. Наложило се свидетелката да остане в
болницата, защото снаха й имала бебе, а внукът й не можел да се обслужва
сам докато бил 5 дни на лечение в болницата. Бил с гипсиран ляв крак от
глезена до над коляваното, а счупването било на двете кости до глезените.
Казали им, че не трябва да мърда докато съхне гипса, за да не се спука и
свидетелката стояла в болницата, за да наблюдава внукът й да не мърда. Той
изпитвал много силни болки и лекарите казали на свидетелкат ада му дава
аналгин. Той не можел да спи заради болките. На сутринта д-р С. им казал, че
се е погрижил добре да срещне костите, за да муна проблем. Кръвната захар
на внукът й била много висока- над 9. Семейството му носело храна, но той
не искал да яде, защото бил спортист и се страховал да не напълнее. След
престоя в болницата детето отишло да живее в при баба си в гр.Русе, за да
може тя да го обслужва. Докато бил в дома й стоял легнал като кракът му бил
на възглавница. Тя го обслужвала. Спазвали вчики предписания на болницата
да не мърда. Родителите му му купили патерици, за да може да се придвижва
до тоалетната, въпреки че му било много трудно, защото не можел да сяда на
тоалетната чиния заради гипсирания крак. Цял месец не се къпал, за да не
влезе вода под гипса и свидетелката го обтривала дс мокри кърпички. Когато
му направили контролна снимка се оказало, че костите не са зарастнали,
поради което без упойка му срязали гипса и му наместили костите отново-.
Тази манипулация била много болезнена и внукът й викал. След това отново
го гипсирали. С първия гипс стойл между двадесет дни и месец, а след това
отново гипса бил от глезена до над коланото и с новия гипс стоял отново
повече от 20 дни. След това отново отишли за снимка в болницата и отново
се оказало,че костите не са зарастнала и се налага отново да направят
наместване и да го гипсират. Свидетелката и синът й обаче не позволили и
решили да търсят друга помощ. Приятели ги посъветвали да отидат в болница
„Сърце и мозък“ в гр.Плевен. След като се свързали с лекаря той поискал да
му пратят снимки и след като ги видял поискал да отидат в болницата още на
другия ден. Попитал ги защо гипса е поставен по този начин. В тази болница
отново му махнали гипса, кракът му бил наместен и отново гипсиран, но вече
гипсът бил поставен под коляното и му били поставили някаква шина, за
която синът на свидетелката платил сумата от 60лв. Синът й и внукът й
стояли в болницата в гр.Плевен три дни. След 20дни трябвало да отидат на
контролен преглед, но им казали, че снимката може да бъде направена в
гр.Русе, както и направили. От нея се виждало,че вече всичко е нормално и
костите са зарастнали. Според свидетелката с този гипс стоял 40 дни като от
болницата обяснили, че може да се придвижва с патерици като след 20 дни
трябва да махне едната патерица, за да може да свиква да се придвижва само
с една. След като махнали гипса внукът й отново трябвало да се придвижва с
две патерици. Било му много трудно, защото училището било започнало и
първите две месеца той ги пропуснал като учел вкъщи. След това като
тръгнал на училище съучениците му помагали да се качва и да слиза от
училищния автобус. Той стоял в училище до обяд като не оставал в
занималнята и семейството се налагало да търси близки или познати, които да
го придвижат до дома му в с.Н.. Още в началото лекарят му казал, че една
година на трябва да спортува, поради което внукът й се отчаял, не искал да се
храни, за да не наддаде килограми. Страхувал се, че вече няма да е във форма
и няма да може да се явява по състезания, тъй като тренирал джудо. Според
7
свидетелката нещата са се оправили дотам, че внукът й понастоящем трябва
да стои с глезенка или наколенка, защото го боли. Оплакал й се, че
понастоящем е запонал и кръста да го боли. След като минал периодът на
забраната да спортува, той започнал да ходи на тренировки, но се страхувал
да се явява на състезания, защото се страхувал да не му се снате нещо на
крака и постоянно го предпазвал. Според свидетелката, понастоящем внукът
й не кучал, но останало нещо в походката му, което не било по нормалния
начин. Докъм края на 2022г бълнувал и се хвърлял в съня си. Вече не карал
тротинетка, нито пък колело от страх. Страхувал се и брат му да не кара
тротинетка или колело и не давал да свидетелката да учи брат му на това или
да слиза на шосето докато го учи. Много му било трудно, че не може да се
състезава и ходел на тренировки, за да поддържа форма, но казвал, че го боли.
В началото бил отчаян и не искал приятелите му да му идват на гости.
Приятелите му ходели на лагер на морето и му звъняли оттам, но той не им
вдигал и не искал да общува с тях. Чак след като се върнали от болницата в
гр.Плевен и треньорът и дуги ученици отишли да го видят внукът й започнал
да се отпуска. Тогава започнал по-малко да излиза. Прети това си стоял
вкъщи затворен в себе си. Не искал да говори дори със свидетелката, въпреки
че двамата били близки.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза според която от
процесното пътно-транспортно произшествие за ищеца са установени
контузия на лакътна става *** и счупване на подбедрицата в долна трета,
също ***. Счупването причинява увреждане, налагащо лечение повече от 30
дни и увреждане на снагата за повече от същия период. Още в дена на
произшествието е извършено закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация и е поставена гипсова имобилизация от средата на бедрото до
основата на пръстите. Счупванията на костите причиняват остра болка с
доста висок интензитет, но след обездвижване, обикновено болката намалява
значително, въпреки че нарастването на посттравматичния оток може да
причява болка още около 2 седмици. Болковия интензитет е субективен и
трудно може да се прецени какъв е бил той за ищеца. Според медицинската
документация и констативния протокол за ПТП претърпените от Н. телесни
увреждания са в пряка връзка с претърпяното пътно-транспортно
произшествие. Вещото лице е установило при преглед на ищеца към
настоящия момент, че той е напълно възстановен и няма остатъчни травми и
състояния, които да го съпътстват до живот. Функцията на долен ляв крайник
е напълно възстановена, Н. върви самостоятелно, използва този крайник по
предназначение. Има остатъчни оплаквания от лека болка при физическо
натоварване в лява глезенна става. Извършените разходи са в причинна
връзка с получените от Н. травми и са били необходими за довършване на
лечебния процес. Обичайният период за пълно възстановяване след фрактура
на подбедрица е межу 4 и 6 месеца. Фрактурата е в долна трета на лява
подбедрица / счупване на големия и малкия пищял/. Костите са счупени и
разместени. Според вещото лице избраният метод на лечение в
УМБАЛ“Канев“АД- Русе е извършен правилно и няма допуснати грешки.
Няма неправилни действия от страна на опериращия екит на УМБАЛ“Канев“.
В МБАЛ“ Сърце и мозък“- Плевен е установена вторична дислокация на
фрактурата. Според вещото лице гипсовата имобилизация е възможно най-
нестабилната при фрактури, особено на подбедрицата, тъй като след спадане
на посттравматичния оток е възможна вторична дислокацаия, даже и при
перфектна репозиция. При този вид счупване и обездвижване, в около 30
8
процента от случаите, се наблюдава вторична дислокация на фрактурата. За
тази вторична дислокацаия причините са нестабилността на гипсовата
имобилизация и спадането на посттравматичния оток. Според вещото лице от
образното изследване, извършено на 08.08.2022г, се вижда перфектна
репозиция на фрактурата.
На 09.08.2022г от УМБАЛ“Канев“АД е издадена фактура № **********
на името на ищеца за сумата от 20лв за проведено образно изследване, към
която е съставен и фискален бон. На 10.08.2022г е издадена фактура №
********** от същото болнично заведение за сумата от 60лв за издаденото
удостоверение за съдебно-медицинско освидетелстване към която фактура е
издаден касов бон.
С фактура № 2361/12.07.2022г ищецът е закупил от „Медикъл
Ейдс“ЕООД-Русе патерици на стойност 40лв, за което е издаден касов бон.
С фактура № ********** от 26.08.2022г от МБАЛ“Сърце и мозък“ЕАД-
София е заплатил сумата от 60лв за сет за ръка/ходило, за което е издаден
касов бон.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя чрез пряк иск от
увреденото лице, в процеса следва да се установят от страна на пострадолото
лице на следните елементи от фактическия състав, както следва:
1. Провеждането на рекламационно производство по чл. 498, ал. 1–3 КЗ, а
именно, че като увредено лице е отправил към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ и застрахователят е
отказал да изпрати застрахователно обезщетение.
2. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на
увреденото лице, който обхваща следните две групи предпоставки: 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност”
между делинквента и застрахователя - ответник.
При наличието на тези предпоставки увреденото трето лице има право
да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на договорната
отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение. За да бъде ангажирана отговорността на
9
застрахователя на това основание, в доказателствена тежест на ищцовата
страна е да установи наличието на претърпени вреди от виновно поведение на
водач на МПС, който е застраховано лице при застраховател по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди - както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в цитираните норми е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага. Установяването наличието на елементите от фактическият състав
на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца. За да бъде ангажирана
обезщетителната отговорност за неимуществени и имуществени вреди, в
процеса следва да се установят горепосочените елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено обратното
доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за виновност.
По делото са представени писмени доказателства, установяващи, че
пострадалият е отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 КЗ и няма данни застрахователят да е одобрил
претенцията му и да му е изплатил застрахователно обезщетение. С оглед
изложеното предявеният иск е процесуално допустим.
Установен е и фактическият състав, от който възниква имуществената
отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение
на увреденото лице.С влязло в сила споразумение но АНД № 1220/ 2023г №
217 от 28.06.2023г Д. З. П. е признат за виновен в това, че на 07.08.2022г в
с.Н., общ.Русе, обл.Русе, при управление на моторно превозно средство – лек
автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦЦИ 4 МАТИК“ с рег № Р 3355 КС, нарушил
правилата за движение : -чл.116 ЗДвП: „ водачът на пътно превозно средство
е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата“- като водач на пътно превозно средство не бил внимателен и
предпазлив към движещото се на платното за движение дете Н. И. Н., роден
на ***** ; -чл.117 ЗДвП: „ при приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост – и да спре“- като водач на
пътно превозно средство при приближаване към място на платното за
движение, което се намира дете – Н. И. Н., роден на ***** не спрял, и по
непредпазливост причинил на Н. И. Н. от с.Н., общ.Русе, обл.Русе, средна
телесна повреда, изразяваща в счупване на лява голямопищялна кост и лява
малкопищялна кост, довели до трайно затрудняване на движението на ляв
долен крайник, за срок повече от тридесет дни, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б.“Б“ вр чл.342, ал.1 НК и във връзка с чл.78а НК Д. З. П. се
освобождава от наказателна отговорност и му се определя административно
наказание при условията на чл.375а, ал.2 НК- административно наказание
„глоба“ в размер на 900лв и на основание чл.375а, ал.2 НПК на П. не се налага
10
предвиденото в чл.343г от НК кумулативно наказание „ лишаване от право да
управлява МПС“. Споразумението има последниците на влязла в сила
присъда, поради което и с оглед разпоредбата на чл.300 ГПК е задължително
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието
относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това всички възражения на ответника в
отговора му относно виновността на водача на лекия автомобил са
неоснователни, поради което и застрахователят, при който към момента на
пътното-транспорто произшествие е бил застрахован по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, носи отговорност за причинени на
ищеца като пострадал от същото пътно-транспорто произшествие вреди-
неимуществени и имуществени.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника в отговора
му относно виновно поведение от страна на пострадалия Н. И. Н.. На първо
място с оглед одобреното споразумение по АНД № 1220/23 по описа на РРС
се изключва възражението, че Н. е виновен за настъпилото пътно-
транспортно произшествие. На следващо място съдът намира, че с оглед
одобреното от наказателния съд споразумение, според което Д. П. при
управление на моторно превозно средство е нарушил правила за движение по
пътищата спрямо пешеходец, който е и дете, гражданския съд, които е
обвързан от задължителната сила на това споразумение, е обвързан и относно
приетото качество на пострадалия Н. в пътното-транспортно произшествие, а
именно пешеходец. В този смисъл възражението на ответника, че Н. не е имал
качество на пешеходец, а на водач на двуколесно ППС-тротинетка е
неоснователно. Същото е и недоказано, тъй като в настоящото производство
не се събрани никакви доказателства, които да установяват този факт, за
които застрахователя носи доказателствена тежест.
От събраните по делото гласни доказателства и писмени доказателства,
както и от приетите съдебна автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза е установено, че ищецът е получил вследствие на пътното
транспортно произшествие контузия на лакътна става *** и счупване на
подбердицата в долна трета също ***. Тези увреждания са в пряка причинно-
следствена връзка пътното-транспортно произшествие.Установено е, че в
периода от 07.08.2022 до 10.08.2022г ищецът е бил на лечение в отделение –
клиника „Ортопедия и травматология“ в УМБАЛ „Канев“ АД-Русе където
под обща анестезия и ренгенов контрол е репозиран по спешност и му е
поставена циркулярна гипсова имобилизация. Според приетата съдебно-
медицинска експертиза тази репозиция е извършена правилно и няма
допуснати грешки от лекуващия екип, т.е. няма неправилно действие от
страна на опериращия екип. Няма допуснати нарушения на медицинските
стандарти и добрата медицинска практика от лекарите, извършили
операцията на Н. в УМБАЛ“Канев“АД-Русе. По делото се установи от
гласните доказателства и от медицинските документи, че поради незарастване
на костите, се е наложило допълнително наместване от ново гипсиране на
крайника. При тези действия отново не садопуснати грешки в лечението от
страна на лекарите в УМБАЛ“Канев“АД-Русе. В периода от 23.08.22г до
26.08.2022г ищецът е бил на лечение в МБАЛ“Сърце и мозък“-Плевен където
отново оперативно е извършено закрито намествата на фрактура без вътрешна
фиксация, тибия и фубила. При тази интервенция е бил свален
съществуващия гипс, направена е репозиция под ренгенов контрол и е
поставен циркулярен гипс дистално от колянната става до главите на
11
метатарзалните кости. Предписанието е новата гипсова имобилизация да е за
срок от два месеца, през които период да се предвижва с помощни средства.
Според съдебно-медицинската експертиза извършената операция в болницата
в гр.Плевен не е свързана с неправилни медицински действия при лечението
на ищеца в УМБАЛ“Канев“АД-Русе, а е вследствие на вторична дислокация
на фрактурата, причина за което е нестабилността на гипсовата имобилизация
и спадането на посттравматичния оток. В този смисъл възраженията на
ответника в отговора, че липсва причинна връзка между лечението,
извършено в гр.Плевен и усрежданията от пътното-транспортно
произшествие, е неоснователно и недоказано. Вещото лице е установено, че
пир 30 % от случаите на подобно счупване на подбедрица е налице такава
вторична дислокация на фрактурата.
Всички тези медицински интервенции са свързани с допълнителни
болки за ищеца, както и на удължаване на периода, в който крайникът е бил
обездвижен и гипсиран. Според вещото лице периодът на възстановяване при
подобен вид травми е между 4 до 6 месеца, което е установено и при ищеца. В
този период от време, той освен, че е изпитвал болки е бил затруднен и в
извършване на ежедневните си дейности и е трябвало да разчита основно на
помощта на семейството си. Не е могъл да отиде на лагер със съучениците си,
не е ходил на училище значителен период от време, а след това се е налагало
да се придвижва с патерици и съучениците му да му помагат в това. Ищецът
се е занимавал с джудо и за период от една година е преустановил по
лекарско пердписание заниманията си. Понастоящем тренира, но се страхува
да натовари крайника си и не участва в състезаниця. През целият период от
време на възстановяване, същият е бил притеснен и с понижено самочувствие.
Понастоящем е възстановен, но продължава да се оплаква от болки при
натоварване на крайника. Съдът като съобрази тези конкретни болки и
страдания, които ищеца е търпял, техният интензитет и периода, в които са
налични, както и като съобрази критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД
намира, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществените вреди с
оглед конкретно обективно съществуващи обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент, застрахователното обезщетение, което би репарирало конкретно
търпените от ищеца болки и страдания е в размер на 40 000лв.
Ищецът е претендирал и имуществени вреди, изразяващи се в сумите,
които е заплатил във връзка с лечението му в болничното заведение и
закупуване на консумативи, свързани с лечението му. От представените по
делото фактури, всички с издаден касов бон към тях, е видно, че същият е
направил разходи общо в размер на 200лв. Според заключението на вещото
лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, всички разходи,
направени с преставените по делото фактурат и касови бонове към тях, са
свързани с причинените на ищеца увреждания от пътното-транспортно
произшествие и всички са били необходими и пряко свързани с него, поради
което застрахователят дължи и обезщетение за имуществени вреди в
посочения размер.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, което съдът намира за
неоснователно и недоказано. По делото не е установено ищецът да е нарушил
посочените в отговора правила за движение по пътищата. По делото е
12
установено, че ищецът, ведно с група деца, са се придвижвали в дясно по
пътя, като не е имало тротоар. Лекият автомобил се е движил в насрещна
посока като широчината на пътя е била такава, че е имало достатъчно място
за безопасното разминаване на автомобила с децата още повече, че участъкът
е равен и водачът на превозното средство е имал видимост и е могъл да
възприеме групата деца По делото е установено, че ищецът не е пресичал
пътното платно, не е навлязъл внезапно на него в какъвто смисъл са
направените от ответника възражения, с оглед на което същите са
неоснователни и недоказани.
С оглед изложеното съдът намира, че искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди е
основателен и доказан до размер на 40 000лв..Над тази сума до сумата от
50 000лв, искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Искът
за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
имуществени вреди следва да се уважи изцяло като основателен и доказан до
размер.
Върху присъденито обезщетения се дължи лихва за забава, считано от
сезиране на застрахователя- 13.10.2022г.
В тежест на ответника са направените от ищеца разноски съразмерно с
уважената част от исковете му. От разноски в размер на 146лв, следва да му
се присъдят разноски в размер на 117лв.
Ответникът дължи и адвокатско възнаграждение за упълномощеният от
ищеца адвокат, тъй като правната защита е осъществявана при условията на
чл.38 ЗА. Съдът определя това възнаграждение при спазване на правилата на
чл.7,ал.2, т.1 и т.4 от Наредба № 1 /2004 за минималните адвокатски
възнаграждения в общ размер на 4 250лв./ 3850лв адвокатско възнаграждение
за иска за неимуществени вреди и 400лв за иска за имуществени вреди/
Третото лице- помагач е претендирало разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, но съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице-
помагач не се присъждат разноски, поради което това искане не следва да
бъде уважавано.
С Определение № 159 от 17.02.2023г ищецът е освободен от заплащане
на държавна такса над сумата от 50лв. С оглед изхода на спора в тежест на
ответника е дължимата държавна такса, след приспадане на внесената от
ищеца, а именно в размер на 1600лв, както и 146лв направени от бюджета на
съда разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. София, бул. “Симеоновско шосе“ № 67 А да плати на Н. И.
Н., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на майка си Л. Т. Д.,
ЕГН ********** и двамата от с.Н., ******* сумата от 40 000лв/ четиридесет
хиляди лв/, представляваща обезщетение по чл.432 КЗ вр чл.45 ЗЗД вр чл.52
ЗЗД за причинените му неимуществени вреди от пътно-транспортно
произшествие от 07.08.2022г в с.Н., обл.Русе, при което в качеството му на
пешеходец бил блъснат от лек автомобил „Мерцедес ГЛ 420 ЦЦИ 4 МАТИК“
с рег № Р 3355 КС, управляван от Д. З. П., ЕГН **********, сумата от 200лв
13
/двеста лв./, представляваща обезщетение за причинени му имуществени
вреди от същото пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва
върху главниците, считано от 13.10.2022г до окончателното им плащане,
както и 117лв разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на обезщетение за причинени на Н. И. Н.
немуществени вреди над сумата от 40 000лв до 50 000лв, ведно със законните
лихва върху тази суми от 13.10.2022г като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да плати на адв. Я.
Д. - ***- ***** ***, на основание чл.38 ЗА, адвокатско възнаграждение в
размер на 4250лв.
ОСЪЖДА ЗАД“Лев инс“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул.“Симеоновско шосе“ № 67 А да плати по сметка
на РОС държавна такса в размер на 1 600лв, както и 146лв направени
разноски от бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач на
страната на ответника ЗАД“Лев инс“АД – УМБАЛ“Канев“АД-Русе.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд-
гр.Велико Търново в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
14