№ 622
гр. Пловдив, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Дългичева
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело №
20225330110717 по описа за 2022 година
С исковата молба Министерство на правосъдието е предявил субективно
съединени искове срещу ответниците Е. З. А. и С. Д. С., с искане същите да бъдат
осъдени солидарно да заплатят сумата от 4 500 лева, представляваща заплатена от
Министерство на правосъдието в полза на адвокатско дружество „Д.“ във връзка с
подадена молба от наследника на пострадалия от престъпление П.К. С., а именно Б.К.
С..
Ищецът твърди, че ответниците са признати за виновни в престъпление по чл.
116, ал. 1, т. 6, предл. 3-то във вр. с чл. 115 от НК, извършено на 27.12.2018 г. с
пострадало лице П.К. С.. Твърди се, че присъдата е влязла в сила на 19.06.2021 г. На
18.04.2022 г. в Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадалия от
престъпление е постъпила молба от наследника на пострадалия, а именно Б. С., с
искане за предоставяне на финансова компенсация. На 12.07.2022 г. и след
разрешаване от Националния съвет за подпомагане и компенсация на пострадали от
престъпления, от страна на Министерството на правосъдието, в полза на адвокатско
дружество „Д.“ е заплатена сумата от 4 500 лева, съгласно заявеното от молителя. Въз
основа на така заплатената финансова помощ, Министерството на правосъдието
предявява против ответниците регресен иск за солидарното им осъждане да
възстановят заплатената сума.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците не са депозирали отговор на исковата
молба.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 16 от ЗПФКПП /Закон за
1
подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления/.
Настоящият съдебен състав, като съобразни наведените от страните
оспорвания и възражения, приема предявените искове за процесуално допустими и
основателни по следните съображения:
За да бъдат уважени предявените искове следва да е налице влязъл в сила акт, с
който ответниците са признати за виновни в извършено престъпление, молба от
пострадалия от престъплението за финансова компенсация, както и доказателство, че
на пострадалия е изплатена съответната сума.
Всички горепосочени правнорелевантни факти бяха безспорно установени по
делото, а и ответниците не ги оспориха при явяването си в първото по делото
заседание.
От Присъда № 260028/18.11.2020 г., постановена по НОХД № 125/2020 г. по
описа на Окръжен съд – Пловдив се установява, че двамата ответници са осъдени за
извършено на 27.12.2018 г., в условията на съучастие, престъпление по чл. 116, ал. 1, т.
6, предл. 3-то вр. чл. 115 НК, с пострадало лице П.К. С.. Присъдата е влязла в сила на
19.06.2021 г.
С молба с вх. № 98-00-12/18.04.2022 г. наследникът на пострадалото от
престъплението лице – Б. П. С. е поискал да му бъде предоставена финансова
компенсация, като изрично е заявил, че сумата следва да бъде преведена по банковата
сметка на еднолично адвокатско дружество „Д.“.
С Решение № 9/2022 г. Националния съвет за подпомагане и компенсация на
пострадали от престъпления, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 12, ал. 2, чл. 13, ал.
1 и чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗПФКПП е разрешил предоставяне на финансова компенсация в
общ размер на 4 500 лв., като на 12.07.2022 г., видно от платежно нареждане №
Е01714/12.07.2022 г., сумата е изплатена по банковата сметка на еднолично адвокатско
дружество „Д.“.
Съгласно разпоредбата на чл. 16 ЗПФКПП министърът на правосъдието има
право да предяви регресен иск срещу извършителя на престъплението за
възстановяване на изплатената сума. В първото по делото заседание ответниците
оспориха предявените искове с твърдение, че така претендираната от ищеца сума вече
се събира от личните им партиди и трудовите им възнаграждения в съответните места
за лишаване от свобода. Във връзка с така изложеното съдът е изискал справка от ГД
„Изпълнение на наказанията“ – затвора в гр. С. и затвора в гр. П. за това правят ли се
удръжки и на какво основание. От затвора в гр. П. е депозирано писмо, с което
уведомяват съда, че ответникът С. Д. С. не полага труд в затвора и не му се правят
удръжки. По отношение на ответницата Е. З. А. е депозирано писмо от затвора в гр. С.,
че от личната партида и трудовото й възнаграждение се правят удръжки, но те не
засягат вземането, предмет на настоящото дело.
2
Доколкото по делото, и съобразно разпределената в първото съдебно заседание
доказателствена тежест, ответниците не установиха да са изплатили така
претендираната от ищеца сума, то и предявените искове се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден на разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определи на основание чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 150 лв.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 16 от Закона за подпомагане и финансова
компенсация на пострадали от престъпления /ЗПФКПП/ Е. З. А., ЕГН **********, с
адрес за призоваване затвора - гр. С., кв. „********** и С. Д. С., ЕГН **********, с
адрес за призоваване затвора – ************************ да заплатят солидарно на
Министерство на правосъдието, с адрес гр. София, ул. „Славянска“ № 1 сумата от 4
500 /четири хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.07.2022 г. до окончателното изплащане, представляваща регресно вземане за
платена от ищеца финансова компенсация на Б. П. С. – наследник на починалия
вследствие на престъпление П.К. С..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. З. А., ЕГН ********** и С. Д. С.,
ЕГН ********** да заплатят на Министерство на правосъдието сумата от 150 лева –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3